Решение по дело №174/2018 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 септември 2018 г. (в сила от 12 декември 2018 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20181310200174
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

гр.Белоградчик,     .09.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

        Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА

 

         при участието на секретаря Наташа С., като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 174 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на Б.С.Н. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 11-01-607/05.06.2018 г. на Директора на АДФИ - София, с което му е наложена глоба в размер на 200,00 лв., на основание чл.32 ал.1 т.1 ЗДФИ вр. чл.35 ал.1 от ЗДФИ вр. чл.77 от ЗДБ на РБ за 2017 г. вр. чл.94 ал.3 т.1 ЗПФ вр. чл.7 ал.5 от ЗПФ и § 2 от ДР на ЗПФ,  за извършено нарушение на чл.77 от ЗДБ на РБ за 2017 г. вр. чл.94 ал.3 т.1 ЗПФ във вр.§ 2 от ДР на ЗПФ.

         В жалбата се излагат оплаквания за не законосъобразност на НП, като се моли отмяната на НП. Твърди се, че са налични задължения / необходими плащания/ по стари договори, сключени от предходен представител на общината, за които има образувани изпълнителни дела и които стари договори общината не може да си позволи да прекрати, тъй като ще следва да заплаща неустойки, т.е. ще възникнат допълнителни финансови ангажименти, че през 2014-2017г. са поемани задължения за разходи, част от които са съфинансирани от МРРБ или ЕС / по програми или от държавния бюджет/, също така – че поеманите задължения от общината са били само необходимите за съществуването й – за заплащане на консумативи, храна , ел.енергия и т.н. за социални звена, като детски градини, домашен социален патронаж и подобни, свързани с предоставяне на публични услуги на населението. В с.з. упълномощен представител на жалбоподателя поддържа жалбата.  Твърди, че неправилно е ангажирана отговорността на доверителя му, тъй като големите парични задължения на общината произтичат от стари договори, сключени от предишен ръководител на институцията, а общината не би могла да спре изплащането на някои необходими разходи, тъй като би затруднила или изцяло прекратила извършването на административно обслужване на населението си.

         Въззиваемата страна не изпраща свой представител по делото, но в писмено становище – моли за потвърждаване на НП, като счита че са доказани вината и авторството на нарушението, както и неговият състав, тъй като в оборотната ведомост към 31.12.2016г., която е елемент от годишния бюджета на общината за 2016 г., са налични ангажименти за разходи, които са несъобразени с изискванията на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, респ. не е спазено указанието по чл.77 на ЗДБ на РБ за 2017г.

          Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

         С писмо изх.№ ФО-8 от 14.03.2017 г. на Министъра на финансите, адресирано до различни Кметовете на общини, в частност и до Кмета на община Б., последният бил уведомен, че в хода на извършена проверка на данните за наличните към края на 2016 г. задължения за разходи и наличните към края на тази финансова година /2016 г./ поети ангажименти за разходи, е било установено, че общините, адресати на писмото не са спазили разпоредбите на чл. 94 ал.3 , ал.1 и/или ал.2 от ЗПФ. Със същият документ, в срок до 24.03.2017 г. било изискано от Кметовете на общините-адресати , писмено обяснение - за причините, довели до нарушение на фискалните правила, а също – и за действията, които ще се предприемат с оглед спазване разпоредбите на чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от ЗПФ.

         В отговор, от Община Белоградчик била изготвена и изпратена до МФ обяснителна записка / изх.№ 1537/23.03.2017 г./, а в нея, като причина за надвишаване за 2016 г. на показателя от “15%” нови задължения за разходи, се посочвали не разплатени задължения от предходни бюджетни години, за част от които задължения имало изпълнителни дела срещу общината, трупали се и лихви и такси по тези дела, а сметки на общината именно по този повод – изпълнителните дела, били запорирани. От страна на общината се излагало в записката, че именно това води до непосилна финансова тежест и до невъзможност да се погасят , както старите задължения, така и текущи, необходими за съществуването и дейността на общината. Съобщавало се още, че от страна на община Б. са предприети действия, съобразно чл.130е от ЗПФ – изготвяне и приемане на план за финансово оздравяване на общината, в който се включва като мярка и ползване на временен безлихвен заем от централния бюджет.

         С ново писмо – ФО-22/18.05.2017 г. на МФ, общината обаче е уведомена, че поради неспазване на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, към 31.03.2017 г. нарушава и  изискванията на чл.77 от ЗДБ на страната за 2017 г. , поради което следва да се предприемат мерки за спазване на финансовите правила.

         Със Заповед № ФК-10-1181/28.11.2017 г. на директора на АДФИ, на главен финансов инспектор Н.В.С. от ИРМ Монтана, било възложено извършването на финансова инспекция в Община Б., относно законосъобразността на отчетените задължения за разходи и поети ангажименти за разходи, към 30.06.2017 г., с оглед изискванията на чл.77 от ЗДБ на РБ за 2017 г. Със заповедта си, директорът на АДФИ-София е определил и срок за извършване на инспекцията, 04-22.12.2017 г.

         В хода на своята проверка, С. констатирала, че с т.11 от решение на Общински съвет – Б. № 19/26.01.2017 г. е определено, че максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. е  15 % от средногодишният размер на отчетените разходи за последните четири години – съобразно изискване на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ. Съветът , с решението си не е посочил в абсолютна стойност този размер. 

         Съобразно представената в хода на проверката на св.Спасова, “Справка относно отчетени към 31.12.2016 г. нови задължения за разходи, по повод изискването на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ”/ изх.№ 6633/14.12.2017 г. на общината/, свидетелката получила информация, за отчетените разходи на общината за последните четири години /2013г. - 2016г./ Съответно за 2013 г. – 4 920 556,00 лв., за 2014 г. – 6 348 033,00 лв., за 2015 г. – 6 204 948,00 лв. и за 2016 г. – 5 069 220,00 лв.  В справката било посочено, че средногодишният размер на разходите от последните четири години, е 5 635 689, 25 лв., размерът на “натрупаните нови задължения за разходи през 2016 г.” е 5 289 686,00 лв., а максималният допустим размер на новите задължения за разходи – до 15 % от така изчисления средногодишен размер  бил 845 353,39 лв. Според тази справка, съотношението между натрупаните нови задължения за разходи към 31.12.2016 г. към средногодишния размер на разходите за последните 4 години, било 93,86% / определено като стойност иначе – надвишение 4444332,61 лв., а не е следвало да са повече от 845 353,39 лв./.

         Същевременно с § 20 от ПРЗ на ЗПФ Обн., ДВ, чл.15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г. се въвеждало задължение за общините : ,, В срок три години от влизането в сила на този закон общините следва да приведат показателите си за наличните в края на годината поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл.94 ал.3 т.1 и т.2. / А самият чл.94 ал.3 в т.1 и 2 изисквал: С решението по ал. 2 общинският съвет одобрява и: т.1. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината по бюджета на общината, като наличните към края на годината задължения за разходи не могат да надвишават 15 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за задължения за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения;

и т.2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината, като наличните към края на годината поети ангажименти за разходи не могат да надвишават 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за ангажименти за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения/.

         Според Н.С., съобразно събраните от нея писмени материали в хода на проверката й, било допуснато нарушение на чл.77 от ЗДБ на страната за 2017 г., тъй като той не позволявал натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи от кметовете на общини, ако общината не е привела показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за публичните финанси. Нарушението било извършено от Б.Н., в качеството му на Кмет на Общ.Б., и е изразено в това, че той е натрупал нови задължения за разходи в размер на 829 504,50 лв., въпреки че към 31.12.2016г., общината не е била привела показателя “налични в края на годината задължения за разходи”/31.12.2016г./ в съответствие с чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ. Според С., съотношението на наличните към 31.12.2016г. задължения за разходи / 5289686,00 лв./ със средногодишния размер на разходите за последните 4 години / 563 5689,25 лв./ било 93,86 %  или това се оказвало всъщност превишение от 73,86 % над максимално допустимия размер / до 15 %/ на тези разходи – средногодишният за четирите последни години. Или С. приела, че поради неспазване и на чл.94 ал.1 т.1 от  ЗПФ към 31.12.2016г., то за периода 01.01.2017г. – 30.06.2017г ., кмета на общината е извършил и нарушението на чл.77 от ЗДБ на РБ за 2017г., натрупвайки още, нови  задължения за разходи за общината.

         На 19.12.2017 г., в присъствието на М.М. и Ж.Н. – с посочени подробно лични данни и адреси, свидетели на съставянето, С. оформила АУАН № 11-01-607 на Б.С.Н., в качеството му на кмет на Общ.Б. Актът бил съставен въз основа на писмени доказателства – изброени подробно в него, събрани в хода на проверката на С. и бил връчен на нарушителя – той също присъствал при оформянето му. В тридневен срок след това, Б.Н. заявил и представил писмени възражения по него. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП № 11-01-607/05.06.2018 г. на Директора на АДФИ – София. 

             При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е  неоснователна.

         Въз основа на събраните по делото писмени доказателства -  изготвените от самата  Община Б. писмени справки за периода 01.01.-30.06.2017 г., отнасящи се до поети /възникнали/ нови задължения за разходи, както и от показанията на актосъставителя Н.С. се установи, че от обективна страна жалбоподателят, в качеството си на Кмет на община Б., и като такъв - първостепенен разпоредител с бюджет, е осъществил вмененото му с НП нарушение по чл.77 от ЗДБ на РБ за 2017 г.. във връзка с чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ във връзка с чл.7 ал.5 от ЗПФ във връзка с § 2 от ДР на ЗПФ. Не се спори, че жалбоподателят Б.Н. е имал знанието, че наличните към края на 2016г. /31.12./ задължения за разходи са надвишавали показателя от 15%, възведен от законодателя с нормата на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, а това от своя страна е възпрепятствало и е ограничавало Кмета на община Б. да поема / в случая през следващото се шестмесечие - 01.01.-30.06.2017 г./, нови задължения за разходи по смисъла на § 1 т.22 от ДР на ЗПФ. До своите  констатации  актосъставителят е достигнал, запознавайки се и с данните по кредитните салда на счетоводни сметки в отчетна група “Бюджет” 2016 г. / вкл. общинска администрация и шест второстепенни разпоредители с бюджет към общинския/, както и данните, които са отразени в приложените към админ.нак.преписка справки за периода 01.01.17г. – 30.0.6-17г. по сметки 4010 и 9860, също и обобщени справки в този смисъл, показващи стойностите на новите задължения за различните по вид разходи, поети от общината.

         Нарушението е констатирано от актосъставителя С., в хода на възложената й инспекция от 04-ти до 22.12.2017 г. на общ.Б. Ирелевантно в случая се оказва /поради принципната забрана на закона/ какво е било естеството на поетото ново задължение за разходи, както и размерът му. След като жалбоподателят, в качеството си на Кмет на община Б. и като такъв първостепенен разпоредител с бюджет, към 30.06.2017 г. не е спазил бюджетната дисциплина, регламентирана със ЗПФ като е поел задължения за нови разходи през периода 01.01-30.06.2017 г. на обща стойност от 829 504,50 лева, въпреки че към 31.12.2016 г. общината не е била привела показателя “нови задължения за разходи” в съответствие с ограничението по чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, той е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.77 от ЗДБ на РБ за 2017 г. /във връзка с чл.94 ал.3 т.1 вр. чл.7 ал.5 от ЗПФ вр. с § 2 от ДР на ЗПФ/.

         Този чл.77 от ЗДБ на РБ за 2017 г. /обнародван в ДВ бр.98 от 09.12.2016 г. в сила от 01.01.2017 г./ въвежда задължение за кметовете на общините за недопускане натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, ако общината не е привела показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от ЗПФ. § 20 от ПРЗ на ЗПФ /в сила от 01.01.2014 г. / въвежда изискване, в срок три години от влизането в сила на закона общините да приведат показателите си за наличните в края на годината поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал.3, т.1 и т.2 от закона:

- наличните към края на годината задължения за разходи не могат да надвишават 15 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за задължения за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения /чл. 94, ал.3, т.1/;

- наличните към края на годината поети ангажименти за разходи не могат да надвишават 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за ангажименти за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения.

         Легалните дефиниции на "задължения за разходи", "нови задължения за разходи", "налични към края на годината поети ангажименти за разходи" и "поети ангажименти за разходи" са  дадени  в  § 1 т.16, т. 22, т. 21 и т. 27 от ДР на ЗПФ. Така “Нови задължения за разходи се явяват “паричните задължения за разходи, които възникват през текущата година, независимо от това дали са платени, с изключение на задълженията за разходи за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и от общините дълг), за данъци и други публични държавни и общински вземания. Не са нови задължения за разходи провизиите за задължения съгласно счетоводното законодателство, приложимо за бюджетните организации, задълженията от предходни години, задълженията, които представляват дълг, както и поетите ангажименти за разходи.” Поетите нови задължения за разходи от страна на общината през първото шестмесечие на 2017г. очевидно не попадат в изброените изключения на дефиницията “нови задължения за разходи”.   

         Правилно е приложена и санкционната разпоредба и е определен вида и размера на санкцията от АНО. Разпоредбата на чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ предвижда наказание глоба от 200 до 2000 лв. за виновните длъжностни лица "за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт" / и ако деянието не съставлява престъпление/. В случая АНО е определил размера на наказанието глоба в минималния размер на предвидения в закона диапазон, като очевидно при определянето му е взел предвид обстоятелствата, че нарушението е за първи път и задълженията са поемани единствено за крайно необходими разходи, свързани с изпълнението на основни функции на общината / както самата администрация, така и второстепенните разпоредители с бюджет към общинския /, и са правени наистина в интерес на населението, въпреки законовата забрана.

         Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

       ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-01-607/ 05.06.2018 г. на Директора на АДФИ - София, с което е наложена на Б.С.Н. ***, с ЕГН **********, глоба в размер на 200,00 лв., на основание чл.32 ал.1 т.1 ЗДФИ вр. чл.35 ал.1 от ЗДФИ вр. чл.77 от ЗДБ на РБ за 2017 г. вр. чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ вр. чл.7 ал.5 от ЗПФ и § 2 от ДР на ЗПФ,  за извършено нарушение на чл.77 от ЗДБ на РБ за 2017 г. вр. чл.94 ал.3 т.1 ЗПФ във вр.§ 2 от ДР на ЗПФ.

        Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                               Районен  Съдия :