Р Е
Ш Е Н И Е
№104 15.04.2021г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На петнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията Костова
гр.д.№ 1958 по описа за 2020 година,за да се
произнесе, взе предвид следното :
Постъпила е искова молба
от С.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против А.П.П., ЕГН **********, с
адрес: *** с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищцата
следните суми: сумата от 26 000 лева, представляваща неоснователно обогатяване
- получени от ответника средства при неосъществено основание, а при условията
на евентуалност – получени без основание, сумата от 10 000 лева, представляваща
увеличената стойност, следствие на извършени довършителни работи и подобрения
на недвижим имот: апартамент № 9, в подпокривното пространство на масивна
четириетажна жилищна сграда, построена в УПИ XV-8 в кв. 108, по плана на к-с
„Меден Рудник“ бл. 209, ет. 5, апартамент ляв, който апартамент е с площ от
59,32 кв.м., състоящ се от дневна – кухня, две спални, баня – тоалетна, коридор
и две открити тераси с обща площ 18,01 кв.м., заедно с прилежащо избено
помещение № 8, с полезна площ 6,24 кв.м., както и сумата от 800 лева,
представляваща неоснователно обогатяване - получени от ответника средства при
неосъществено основание, а при условията на евентуалност – получени без
основание, ведно с лихвите върху главниците, начиная от дата на подаване на
искова молба до окончателното им изплащане, както и всички направени по делото
разноски.
След отстраняване
нередовностите по исковата молба, последната отговаря на изискванията за
редовност съгласно чл. 127 и 128 от ГПК.
Твръди се, че ищцата и ответникът са живеели съвместно почти 13
години (до м. юни 2020 год.), като от връзката им е родено детето Велизар
Алексиев П.. Сочи, че по време на съвместния им живот решили да закупят жилище,
което да придобият на името на двамата, и където да живеят като семейство. Тъй
като не разполагали със средства, решили имотът да бъде придобит с ипотечен
кредит, но банката отхвърлила ищцата като възможен кредитополучател. Поради
посоченото, имотът бил закупен само на името на ответника, но било постигнато
съгласие, по – късно той да прехвърли половината от имота на ищцата. Банката
също дала обещание, в случай, че лихвата по кредите бъде повишена, ищцата да
бъде включена като второ задължено лице. Твърде се още, че след избора на
апартамент, строителната фирма поискала капаро в размер на 10% от цената на
имота, част от което било заплатено с дадени от бабата на ищцата средства в
размер на 1 000 евро. При тези обстоятелства бил закупен процесния
апартамент, като сделката била обективирана в нотариален акт № 118, т. II, рег. 3913, д. № 295/05.06.2008 г. на нотариус Антоанета
Дичева с рег. № 450 на НК.
Ищцата твърди, че
първоначално кредитът бил заплащан от ответника, чрез вноски от заплатата му,
но поради смяна на местоработата му и с цел избягване увеличаване на лихвения
процент по кредита, постигнали помежду си съгласие, вноските да бъдат заплащани
ежемесечно от ищцата, със средства от заплата й, на гише на банката. Кредитът
бил погасяван по този начин за периода от месец февруари 2010 год. до месец юни
2020 год., за който период била изплатена сумата от 26 000 лева.
Ответникът не оспорвал, че или ще прехвърли права на ищцата върху имота, или ще
й възстанови заплатената от нея сума, но отлагал това по различни поводи.
Посочва се, че през 2019
год., страните взели решение да закупят по – голяма кола. За целта продали старата
си кола, но се наложило да доплатят и ищцата дала на ответника сумата от 800
лева, която той не й бил възстановил.
Ищцата твърди, че след като е
поискала от ответника да уредят отношенията във връзка с процесния имот, той се
ядосал и отказал да изпълни обещанието си. Създал връзка с друга жена. След
упражнено спрямо ищцата домашно насилие, ответникът я изгонил заедно с детето
от семейното жилище, поради което тя преустановила плащанията по кредита в
банката. От извършена справка установила, че ответникът е продължил да погасява
задълженията си по кредита от заплата си. Ищцата няколкократно поставяла
въпроса за възстановяване на заплатените от нея средства, но ответника отказвал
да й ги възстанови.
Твърди се по – нататък, че
апартаментът бил придобит от ответника в незавършен вид – „груб строеж“, поради
което се наложило извършването на редица довършителни работи. Тези работи били
организирани и заплащани от ищцата, тъй като ответника не получавал значителни
доходи. Ищцата сочи, че за нейна сметка в имота са извършени следните
довършителни работи: в банята и
тоалетната – фаянс и теракот, поставяне на душ – кабина, PVC – мебел, тоалетна чиния – моноблок, мивка за баня,
бойлер със серпантина, свързан със слънчев колектор на покрива; в детската стая
– поставяне на таванни плачи от стиропор, измазване с латекс, ламинат, детско
обзавеждане, навес към тераса и гранитогрес, щори за прозорците; кухня и
трапезария – поставяне на ламинат, теракот, измазване с релефна мазилка,
модулна кухня с вградени уреди, щори на прозорците, обзавеждане на помещението,
на голямата тераса – гранитогрес, ламперия, навес и PVC – дограма; в спалнята – тапети, таванни плочи от
стиропор, ламинат, щори на прозорците, обзавеждане; в коридора – релефна
мазилка, теракот, портманто; слънчев колектор на покрива.
С исковата молба ищцата
заявява, че тъй като апартамента бил закупен с предназначение да бъде тяхно
семейно жилище, тя винаги го е смятала и за свой. В тази връзка счита, че има
качеството на владелец, а владението било прекъснато с изгонването й от
жилището през месец юни 2020 год. Поради посоченото счита, че има правата по
чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ответникът е знаел и
е бил съгласен подобренията и довършителните работи да бъдат извършени от
ищцата. Според последната, с извършените от нея подобрения, стойността на
процесния имот се е увеличила със сумата от 10 000 лева.
Предвид изложеното, ищцата
обосновава правния си интерес от предявените искови претенции. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът, редовно уведомен
с препис от исковата молба и доказателствата, подава отговор, в който оспорва
предявените искови претенции по основание и по размер. Ответникът твърди, че
нямал одобрението на близките на ищцата за тяхната връзка, но той много държал
на нея и искал да осигури дом, в който да живеят заедно. Заявява, че той сам е
закупил процесния имот, като участието на ищцата в придобиването му се
изчерпвало със съгласуването на избора на жилище. Твърди, че сам провел
преговори с фирмата продавач, както и с банката – кредитодател, като последната
никога не е обсъждала ищцата като
кредитополучател за да я отхвърля, а още по-малко е имало разговори за
включването й като второ задължено лице. Ответникът не отрича, че бабата на
ищцата била дала 1 000 лева, а не 1 000 евро както се твърди в
исковата молба. Сочи, че сумата била използвана за плащане на капаро за
жилището, но заявява, че била върната от него, още преди покупката на имота.
Цената а покупка на процесния имот била заплатена с отпуснатия на ответника
кредит от „Райфайзен банк“ АД, по лимит 1 от договора за кредит, от който на
фирмата продавач била приведена сумата от 41 000 лева.
След изповядване на сделката с нотариален акт №118
т.II, рег.№ 3913 дело 295/05.06.2008г. от нотариус
Антоанета Дичева, се наложило поправка на същия, тъй като поради липса на
вписване в първоначалния акт, че
продажбата е по реда на ЗУПГМЖСВ, ответникът не можел да получи
полагащата му се сума за притежаваните от него лихвоточки. Твърди се, че сумата
от лихвоточките в размер на 4826.40
лева била изплатена на ответника през
първото тримесечие на 2010 г. и с нея той погасил част от кредита.
По – нататък се излагат твърдения от ответникът,
че отпуснатия кредит по лимит 2 от договора за кредит- в размер на 19037.03
евро послужи за довършване на купеният от него апартамент, който към момента на
покупката бил в „груб строеж“. Жилищната сграда била въведена в експлоатация на
10.07.2009 г. - повече от година след покупката.
Сочи се от ответника, че след
закупуването на жилището, страните съобщили за това на близките на ищцата, при
което баща й заявил, че няма да даде нито лев, тъй като в документа за
собственост липсвало името на дъщеря му. Твърди, че нито ищцата, нито нейни
близки са инвестирали в процесното жилище. Заявява, че пребиваването й в
процесния имот се дължи на факта, че живеел с нея на съпружески начала и впоследствие станали родители.
Не се отрича от ответника, че
първоначално погасителните вноски по кредита били погасявани, чрез превод от
заплатата му, но поради смяна на работното място, се наложило да бъдат
погасяване ежемесечно на каса на банката. Тъй като работното му време съвпадало
с това на банката, ищцата предложила тя да внася сумите по вноските, но
средствата за това били предоставяни от ответника, а ищцата му давала бележката за направеното плащане. В тази връзка сочи, че
имайки доверие на ищцата и със знанието на банката, й бил пълномощно - по образец на банката, по силата на което тя да
внася, получава суми в брой от депозирани на негово име сметки в Райфайзенбанк
АД. В тази
връзка оспорва твърденията на ищцата, че преводите са правени с нейни средства.
Сочи още, че доверието, което е имал към нея, бил предоставил на ищцата и друго
пълномощно, по силата на което тя и е
теглила и превеждала суми и от банковата сметка на дружеството, в което е
едноличен собственик на капитала „Алекс АЙС“ ЕООД. Излагат се твърдения, че по
тази сметка за периода 01.01.2010 г. до 01.01.2015г. изтеглените от ищцата суми
са в общ размер на 22 220 лв. Подчертава се от ответника, че кредитът винаги е
погасяван само с негови средства, като в тази връзка бил принуден да работи
извънредно и друга допълнителна работа, освен основната си по трудовия договор.
Оспорва, твърдението на ищцата, че внесените
от нея суми за погасяване на кредита са нейни лични средства, и заявява че тя
не е дала нито лев за това. Отрича
твърденията, че страните са обсъждали въпроса за прехвърляне на части от апартамента на
ищцата, но сочи, че ищцата е изразявала съжаление пред него, че при покупката
на жилището не била казала на баща си, тъй като
в този случай щели да плащат по- малко, а и тя да има собственост.
Ответникът твърди, че само той с неговите доходи е
издържал ищцата и сина им и домакинството. Заявява, че дори не е знаел какви доходи получава ищцата, и че не е искал
последната да влага средства в домакинството им. Сочи, че по нейни твърдения,
тя получавала минимална работна заплата, която разходвала основно за нейни
лични нужди и за такива на детето им. Само понякога ищцата купувала необходими
продукти за храна, но без това да е системно, а още по-малко на висока
стойност.
На следващо място, ответникът излага твърдения, че
неговите родители му подарили 1000 лв. за да купя ламинат и 200 лв. за да купя
щори на жилището. При пенсионирането им през 2011 г., от полученото
обезщетение, дали на него и на двете му сестри по 2000 лв. , които ответникът
вложил за погасяване на заема. За закупената спалня с матрак те му дали 500
лева.
По отношение на твърденията в исковата молба, че
през 2019 год.,
страните взели решение да закупят по – голяма кола, за което след продажбата на
старата се наложила да доплатят сумата от 800 лева, която била дадена от
ищцата, ответника сочи, че то не отговаря на истината. Не отрича, че през 2019
г. е закупен нов автомобил, но твърди, че се наложило доплащане с още 500 лв., а не както твърди ищцата
- 800 лв. Признава и факта, че сумата от 500 лв., били осигурени от овърдрафт
сметка на ищцата, но заявява, че в последствие тази сума й била възстановено от
него. Ответникът твърди, че често му се е налагало да взема заем от приятели, и
никога през съжителството им с ищцата не е разчитал на средства от нея. Поради
изложеното заявява, че между страните не са водени разговори за плащане на суми
от страна на ответника, тъй като ищцата не била дала нищо за покупката на
апартамента или довършването му, а дадената сума от 500 лева (взета от
овърдрафт сметката на ищцата) при покупката на автомобила, била погасена от
него и с негови средства.
Излагат се твърдения, че настоящото производство е
инициирано от ищцата като реализация на заканата й след раздялата им, че ще го
съсипе. Изразява огорчение и недоволство от преиначаването на фактите от ищцата
и обстоятелството, че последната при напускане на жилището е взела всички
документи.
Заключава, че макар ищцата да е била физическият вносител на
сумите по вноските по кредита, тези плащания са извършвани със средства на
ответника, поради което не е налице хипотезата на чл. 55 ал.1 пр.2 ЗЗД или
евентуално по чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 74 ЗЗД .
По отношение на извършените довършителни работи в
процесното жилище, ответникът твърди, че с изключение на ламината и щорите,
които са закупени със средства на родителите му, всички останали довършителните работи са заплатени изцяло от
него със средства от кредита по „лимит 2“.
За абсурдно е счетено твърдението на ищцата, че
считала процесното жилище като свое. Ответникът заявява, че обстоятелството, че
ищцата е живяла в процесния имот като негова партньорка по никакъв начин не й
дава основание да твърди ,че го е владяла, а още по-малко е демонстрирала
поведение пред него относно собствеността на апартамента му. Не отрича, че при
закупуването на мебели и материали за извършване на довършителните работи в
апартамента, ответника е съгласувал това с ищцата, но всички плащания били
извършвани само от него, а голяма част от ремонтните дейности били извършвани и
лично от него, като в тази връзка подробно се описват извършените от него
дейности. Подчертава още, че ищцата дори не е посещавала апартамента докато
ответника завършвал довършителните работи.
Прави се признание, че обзавеждането на детската
стая и навеса от дърво на терасата на същата са заплатени от бащата на ищцата
като подарък за детето им. В знак на благодарност, ответникът многократно бил
работил и извършвал ремонтни и строителни дейности на имоти на родителите на
ищцата и в гр. Приморско, и в гр. Бургас.
Поради изложеното, ответникът оспорва претенцията
на ищцата по чл. 74 ал.2 вр. с чл. 72 ал.1 ЗС, като твърди, че тя никога не е
била владелец, а е пребивавала в
апартамента, в качеството си на жената, с която живеел на съпружески
начала, а впоследствие и детето им , поради което същата е държател на имота. В
тази връзка заявява, че претенциите и за извършване на подобрения освен ,че са
неоснователни, са и такива от лице, което няма правата по чл. 74 и чл.72 ЗС. За
неоснователни се считат и предявените претенции за движими вещи, които не
представляват подобрения, тъй като могат да бъдат отделени без съществено
увреждане на имота, поради което не подлежат на заплащане. Като такива се сочат
- детско обзавеждане, щори за прозорци, портманто, направения по поръчка на
баща и навес над детската стая.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за
претендираната сума от 10 000 лева.
По делото е постъпила и молба от ищцата С.М., с която във връзка с
наведените от ответника с отговор на исковата молба фактически твърдения,
излага съображения за тяхната несъстоятелност и неотносимост към спора.
Поддържа първоначално направените си твърдения като ги конкретизира и допълва.
Оспорва се твърдението на ответника, че със сумата получена от ответника от
лихвочисла от ЗУПГМЖСВ била погасена част от кредита, като сочи, че с тази сума
били закупени на името на ответника два климатика, телевизор и хладилник.
Оспорват се и твърденията на ответника, че погасяваните от ищцата вноски по
кредита са със средства на ответника от фирмената сметка на фирмата му „Алекс
Айс“ ЕООД, като се изтъква обстоятелството, че няма съвпадение между датите на
теглене на суми и датите на представените по делото вносни бележки. Счита, че
за неотносими наведените от ответника твърдения за предоставени му суми от
неговите родители, като заявява, че тези средства най – вероятно са използвани
от ответника за посещение на рок концерти в страната и чужбина, пътни,
настанявани в хотели, татуировки и други. В тази връзка навежда твърдения, че
домакинството им се издържало със средства, предоставени от нейните родители и
оспорва твърденията на ответника, че ги е издържал изцяло, а ищцата не се
включвала по никакъв начин в издръжката.
По претенцията за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 10 000 лева, представляваща увеличената
стойност на процесния имот, в следствие на извършени в него подобрения, се
поддържа твърдението, че сочените в исковата молба подобрения са извършени с
нейни средства. Подчертава обстоятелството, че е считала процесния апартамент
за свой, тъй като живяла в него 11 години, и там се родило и расло детето им.
Твърди, че е владелец на имота и е била такъв до момента на напускане на семейното
жилище. Счита за неоснователни възраженията на ответника както за настъпили
преклузивни срокове, така и за изтекла погасителна давност. Поддържа
доказателствените си искания и отправя нови такива.
Бургаският окръжен съд
като прецени, че предявените искове са допустими и не са налице процесуални
пречки за разглеждането им, приема исковата молба за допустима.
Съдът, като взе пред вид
становищата на страните и събраните доказателства по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са с
правни основания в чл. 55, ал.1,
предложение второ от ЗЗД, чл. 74, ал. 2 във
вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД, при условията на евентуалност на
исковете с правно основание чл.55, ал.1, предл. второ са предявени искове с
правно основание в чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от С.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против А.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, както следва : за сумата от 26 000 лева, представляваща получени от ответника средства при
неосъществено основание, а при условията на евентуалност – получени без
основание, чрез заплащането от страна на ищцата на дължими вноски по погасяване
на ипотечен банков кредит с кредитополучател ответника, както и сумата от 800
лева, представляваща неоснователно обогатяване - получени от ответника средства
при неосъществено основание – за закупуване на лек автомобил с договор от
04.11.2019 г. , а при условията на евентуалност същите суми се претендират на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД; сумата от
10 000 лева, представляваща увеличената стойност, следствие на извършени от
ищцата и/или с нейни средства довършителни работи и подобрения на недвижим
имот: апартамент № 9, в подпокривното пространство на масивна четириетажна
жилищна сграда, построена в УПИ XV-8 в кв. 108, по плана на к-с „Меден Рудник“
бл. 209, ет. 5, апартамент ляв, който апартамент е с площ от 59,32 кв.м.,
състоящ се от дневна – кухня, две спални, баня – тоалетна, коридор и две
открити тераси с обща площ 18,01 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение №
8, с полезна площ 6,24 кв.м., ведно с лихвите върху главниците, начиная от дата
на подаване на искова молба до окончателното им изплащане, както и всички
направени по делото разноски.
Съдът приема за безспорни
между страните следните факти : Ищцата и ответникът са живеели съвместно около 13 години до
момента на фактическата им раздяла през м. юни 2020 год., като от връзката им е
родено детето В. А. П.. По време на съвместния им живот е закупен процесния
апартамент, като сделката била обективирана в нотариален акт № 118, т. II, рег. 3913, д. № 295/05.06.2008 г. на нотариус
Антоанета Дичева с рег. № 450 на НК, купувач по която сделка е само ответника.
Ответникът е ипотекирал новопридобития имот на 19.06.2008 год. в полза на
„Райфайзенбанк България“ЕАД като обезпечение за предоставен кредит в размер на
40986,54 евро. Между страните не се спори, че ответникът е упълномощил ищцата
да тегли и внася по неговата сметка в банката кредитор, както и по сметката на
търговското дружество, чийто собственик на капитала е ответникът.
Страните
не спорят, а от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищцата
е направила 69 вноски по банковата сметка на ответника , обслужваща ипотечния
кредит, на обща стойност 26 642 лв., като се спори дали ищцата е направила
вноските с лични средства или със средства предоставени от ответника. В тази
връзка се твръди и се представят писмени доказателства както относно доходите
на ищцата , така и относно доходите на ответника, от които може да бъде
направен извод, че и двамата имат достатъчно доходи за да направят горните
вноски. Като отчита, че основната група
от вноски са направени в периода от началото на 2010 год. до края на 2014 год.
, като извън този период до датата на фактическата раздяла са направени само 10
вноски на обща стойност 2221,73 лв., както и при направени от съда изчисления
на дохода на ищцата за периода 2010-2014 год., който е в размер на
23 772,67 лв., съдът приема , че ищцата е имала на разположение достатъчно
лични средства за процесните вноски. От друга страна ответникът твръди, че е
издържал домакинството изцяло със своите доходи, като ищцата е участвала в
издръжката само по изключение, а не като правило, което е допълнителен аргумент
в подкрепа на извода, че е възможно процесните вноски да са били направени с
лични средства на ищцата. По делото са представени доказателства за факта на
вноските от ищцата, като не са представените такива за предоставянето на
средства за тези вноски от ответника, поради което неговото твърдение е
недоказано. Представената справка извлечение от банкова сметка *** „АЛЕКС
АЙС“ЕООД от „ПРОКРЕДИТБАНК“ЕАД, за извършени тегления на 15.06.2011 г.,
15.07.2011 г.,19.08.2011 г.,25.08.2011 г.,
05.10.2011 г., 28.10.2011 г.,23.11.2011 г.,21.06.2013 г.,17..07.2013 г.,16.08.2013
г. общо за 22 220 лв. не доказват
твърденията на ответника, че е предоставил лични средства за вноските , защото
горните средства са на търговското дружество титуляр на банковата сметка , а не
лични на ответника. С горните аргументи съдът приема, че ищцата е направила по
сметка на ответника вноски с лични средства в общ размер на 26 642 лв.
По отношение на твърдението
на ищцата, че е предоставила на ответника сумата от 800 лв. при закупуване на
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ през 2019 год. , съдът приема същото
за доказано до размер от 500 лв. , в който размер е признато от ответника.
Ищцата не е представила доказателства, че е предала сумата от 800 лв. на
ответника, нито ответникът е представил доказателства, че й е върнал дадената
сума. Договорът за покупко-продажба на МПС е сключен на 04.11.2019 год. и
обстоятелството, че ищцата е изтеглила на 24.10.2019 год. двукратно по 400 лв.
от сметката си чрез банкомат не е доказателство, че точно тази сума е
предоставила на ответника. Напротив, при съобразяване на факта, че сделката е
сключена в гр. Айтос и то десет дни по-късно не е имало неотложно нужда да се
тегли двукратно от банкомат сумата от 800 лв. десет дни по-рано и в друг град ,
за да бъде предоставена за тази конкретна сделка. Поради горното съдът приема
за установено, поради направеното от ответника признание на този факт, само на
обстоятелството, че ищцата е дала на ответника сумата от 500 лв. , за която
няма доказателства да е била връщана.
По отношение на направени разноски за подобрения и
за завършване във вид годен за обитаване на закупения от ответника недвижими имот,
съдът приема за недоказани твърденията на ищцата, че със собствени труд и
средства е извършила подобрения, с които се е увеличила стойността на имота,
който е закупен в степен на завършеност „груб строеж“ , съгласно посоченото в
нотариален акт № 118 от 05.06.2008 год. на нотариус Антоанета Дичева. От
събраните писмени и гласни доказателства , както и от признанията на ищцата и
ответника по отношение на фактите се установява, че обзавеждането за детската
стая и изработения и монтиран навес в същата са подарък от семейството на
родителите на ищцата, следователно не са извършени с личен труд и средства на
същата. По отношение на монтираната „слънчева инсталация“ описана от в.л. Р.
като ел. бойлер със серпантина и слънчев колектор и монтаж /т.26 от таблица на
л.8 от заключението - л.279 от делото/,
съдът намира , че се касае за движими вещи , които могат да бъдат отделени без
да се разрушат и да бъде разрушена сградата, поради това не са подобрения , но
дори да са такива , то видно от събраните гласни доказателства – св. Мечков –
баща на ищцата посочва, че той е платил
както „системата“, така и монтажа на същата, следователно отново не се касае за
лични средства и личен труд на ищцата. Голяма част от описаните подобрения
представляват движими вещи, които могат да бъдат отделени, както и обзавеждане,
т.е. същите не са подобрения на имота. Не са събрани достатъчно конкретни и
достоверни доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, че е участвала с
труд и средства в довършителните работи по апартамента. Не може да се направи и
предположение, че ищцата има специални умения и познания за да направи горното,
напротив такива са налице за уменията на ответника да извършва част от
довършителните строителни работи, което се установява от събраните гласни доказателства
– св. Мечков – баща на ищцата и св. Друмев – зет на ответника.
С оглед на горното съдът приема, че твърденията на
ищцата, че с труд и средства е способствала да бъде увеличена стойността на
собствения на ответника имот са недоказани.
Бургаският окръжен съд намира
предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1 , предл. второ от Закона за
задълженията и договорите за неоснователни със следните доводи :
Предпоставки за уважаване на
претенциите е да е дадено нещо на неосъществено основание. Съгласно ППВС № 1/1979 год. на ВС „При втория фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията
се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да
бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори, ако
задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при
сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и т.н. В този последен
случай, ако страната, която има интерес от несбъдването на условието, защото по
силата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД се счита, че условието се е сбъднало.“ В
настоящия казус не е налице нито една от горните хипотези. Не може да се приеме
и че даденото от ищцата е в процеса на предварителните отношения по сключване
на договор, защото по делото няма нито едно доказателство, че страните са имали
намерение или са извършили каквато и да е подготовка за сключване на договор. Втората
хипотеза уредена в чл. 55, ал.1 ЗЗД е налице, когато в момента на получаването
не съществува валидно правно отношение, което да оправдае даването и
получаването, но страните разумно очакват такова да възникне и именно с оглед
на това очакване предприемат съответните действия, водещи до имуществено
разместване, в случая няма доказателства страните да са подготвяли, уговаряни и
очаквали възникването на ново правоотношение.
С оглед неоснователността на
исковете по чл. 55, ал.1, предл. второ , съдът следва да разгледа предявените
при условие на евентуалност субсидиарни искове по чл. 59 от ЗЗД.
Бургаският окръжен съд намира
предявените искове с правно основание чл. 59, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите за основателни
със следните доводи :
При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на
по-малката сума между обедняването и обогатяването. Искът е допустим при липса
на специален иск за претендиране обратно на даденото, какъвто , с аргументи
изложени по-горе съдът приема, че не съществува. В допълнение съдът посочва, че
не се твръди от страните наличие на договорно отношение, нито на водене на
чужда работа без пълномощие, а беше отхвърлено твърдението на ответника, че
ищцата е действала от негово име и за негова сметка. Предпоставките за
основателност са следните : да е налице обогатяване, да е налице обедняване, да
съществува връзка между тях.
В настоящия случай ищцата е извършила вноски по
сметка на ответника , с които суми са погасени негови задължения към банката –
кредитор. От тези правни действия ответникът се е обогатил, защото е погасено
негово действително парично, ликвидно и изискуемо задължение, а ищцата е
обедняла, защото не е получила насрещна престация на даденото, при отчитане на
обстоятелството, че не е изпълнявала свое морално задължение.
С горните аргументи съдът приема за основателна
претенцията за връщане на сума от 26000 лв., която е по-малка от установената
от съда по размер. На същото основание и със същите аргументи съдът приема , че
подлежи на връщане и получената от ответника сума от 500 лв. , частично от
претендираната сума от 800 лв. Аргументи за неоснователността за разликата до
предявения размер съдът е изложил по-горе при установяване на размера на
дадената сума.
Предвид акцесорния й характер основателно е й
претенцията за законна лихва върху двете главници от датата на подаване на
исковата молба.
Бургаският окръжен съд намира
предявения иск с правно основание чл.
74, ал. 2 във вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС за
неоснователен със следните доводи :
Ищцата е недобросъвестен
владелец или държател и като на такава обезщетение за направените подобрения й
се дължи на основание чл.74 от ЗС , като може да иска по-малката от двете суми
– тази , с която се е увеличила стойността на имота , в следствие на
извършените подобрения и стойността на извършените подобрения. По делото не се
доказа ищцата да е извършила с личен труд или със собствени средства подобрения
в имота на ответника, поради което не й се дължат претендираните суми.
С оглед уважаването на предявените искове с правно
основание чл.59 от ЗЗД, предявени като евентуални на отхвърлените искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл второ от ЗЗД и отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл. 74,
ал. 2 във вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС , съдът следва да разпредели дължимите разноски
съобразно съотношението на цената на уважените към цената на отхвърлените претенции
или 72% към 28%., съответно ищцата следва да заплати
на ответника разноски по делото в размер
на 476 лв. от доказани общо 1700лв., а ответникът следва да заплати на ищцата
разноски в размер на 1512 лв., от общо 2100лв.
Страните не са представили списъци по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.В.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, против А.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно
основание чл.55, ал.1, предл. второ от Закона за задълженията и договорите
както следва : за сумата от 26 000 лева,
представляваща получени от ответника
средства при неосъществено основание, чрез заплащането от страна на ищцата на
дължими вноски по погасяване на ипотечен банков кредит с кредитополучател
ответника, както и сумата от 800 лева, представляваща неоснователно обогатяване
- получени от ответника средства при неосъществено основание – за закупуване на
лек автомобил с договор от 04.11.2019 г.;
сумата от 10 000 лева, представляваща увеличената стойност, следствие на
извършени от ищцата и/или с нейни средства довършителни работи и подобрения на
недвижим имот: апартамент № 9, в подпокривното пространство на масивна
четириетажна жилищна сграда, построена в УПИ XV-8 в кв. 108, по плана на к-с
„Меден Рудник“ бл. 209, ет. 5, апартамент ляв, който апартамент е с площ от
59,32 кв.м., състоящ се от дневна – кухня, две спални, баня – тоалетна, коридор
и две открити тераси с обща площ 18,01 кв.м., заедно с прилежащо избено
помещение № 8, с полезна площ 6,24 кв.м., ведно с лихвите върху главниците,
начиная от дата на подаване на искова молба до окончателното им изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.В.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.59, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите сумата от 26 000 лева,
представляваща заплатени от страна на ищцата на дължими вноски по погасяване на
ипотечен банков кредит с кредитополучател ответника, както и сумата от 500 лева, представляваща получени от ответника средства за закупуване
на лек автомобил с договор от 04.11.2019 г., като отхвърля претенцията над уважената част от 500 лв. до 800 лв.,
ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на
исковата молба 05.08.2020 год. до датата на окончателното им изплащане и
разноски в размер на 1512 лв.
ОСЪЖДА С.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на А.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото в размер на 476 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – Бургас .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: