№ 168
гр. Пещера, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20215240101001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по иск за развод от Д. АНГ. АЗ. с правно основание чл.
49, ал. 1 във вр. с ал.3 от Семейния кодекс /СК/ срещу М. ИВ. АЗ., обективно
кумулативно съединен с небрачен иск по чл. 56, ал. 1 от СК.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на
11.07.1983г. в гр. Пещера, от който имат три пълнолетни вече деца. Сочи се,
че в последните 10 години ответницата налагала системен психически тормоз
над ищеца посредством чести скандали, предизвикани от неоправдана
ревност, при които се стигало до клетви и закани с нож от нейна страна. При
тези твърдения се претендира прекратяване брака между страните поради
настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата,
като се претендира предоставяне ползването на семейното жилище в гр.
Пещера, ул.„Извън регулацията“ № 125 – на ищеца.
Ответницата не изразява становище по иска в срока по чл. 131 ГПК.
Редовно призована - не се явява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно
1
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От предоставеното удостоверение за сключен граждански брак –
дубликат, издадено от Община Пещера въз основа на акт за граждански брак
№ 0075/11.07.1983г., се установява, че Д. АНГ. АЗ. и М.И. Караиванова са
сключили граждански брак на 11.07.1983г. в гр. Пещера, като след брака
съпругата е приела да носи фамилното име А..
От преценените съобразно чл. 172 ГПК гласни доказателства -
показанията на свидетеля Е. А. К. (сестра на ищеца), се установява, че след
като децата на страните по делото пораснали и заживели отделно със
собствени семейства - в последните 5-6 години отношенията между съпрузите
се изразявали в постоянни скандали, провокирани от безпричинна ревност на
ответницата, заради която проявявала физическа и вербална агресия спрямо
Д.А. – кълняла го, посягала да го бие и дере. Свидетелката сочи, че е чувала
ответницата да казва, че иска развод, като преди около 4 месеца е напуснала
мъжа си, отивайки да живее при своята сестра, и от тогава съпрузите не са се
интересували един от друг.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаната
свидетелка, доколкото са логични и последователни, в резултат на
непосредствени и лични възприятия, и не се опровергават от други
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигнa до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В настоящия случай не се
спори, а и от събраните по делото гласни доказателства се установява
съществуването на факти и обстоятелства, обуславящи състоянието на
дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. Между тях са
налице ескалиращо влошавали се отношения с продължителност повече от 5
години, довели до фактическа раздяла за период от 4 месеца, по време на
който не са се интересували един от друг. Продължаването на това състояние
е неоправдано. Прекъсната е духовната връзка на взаимност, любов, доверие и
разбирателство помежду им, присъща за едно здраво семейство. Липсват
отношения на близост и взаимопомощ. Никой от съпрузите не споделя
2
живота на другия и двамата не полагат общи грижи за благополучието на
семейството. Всичко това се е отразило пагубно върху брачната им връзка и я
е разрушило, тя съществува само формално и е изпразнена от следващото се
от закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да бъде
преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите да полагат усилия
за това. В този смисъл продължаването на брачният им съюз не би могло да
бъде от полза нито за самите тях, нито за обществото. Ето защо съдът счита,
че предявеният иск по чл. 49, ал. 1 СК е основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи и бракът им бъде прекратен поради настъпилото в него
дълбоко и непоправимо разстройство.
Вина за разстройството на брака следва да понесе съпругата –
неуважителното й отношение към мъжа й, изразяващо се в клетви и често
проявявана физическа агресия са причините за това, като в тпзи контекст – не
са ангажирани доказателства за брачни провинения от страна на ищеца.
По отношение на семейното жилище - когато то не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи, при допускане на развода съдът предоставя
ползването му на единия от тях. В случаите, когато от брака няма
ненавършили пълнолетие деца, основен критерий е жилищната нужда на
бившите съпрузи, а когато има и ненавършили пълнолетие деца, съдът се
ръководи преди всичко от интереса на децата, защото жилищните условия,
при които те ще са поставени след развода, са важна предпоставка за тяхното
отглеждане и развитие. Като допълнителни елементи от комплексния
критерий по чл. 56, ал. 5 СК се преценяват още вината за разстройството на
брачните отношения, здравословното състояние и други обстоятелства. ( така
- Решение № 128 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 795 / 2011 г. на ВКС ).
Според изложеното в ППВС № 12 от 28.11.1971 г. „острите, свързани с
физически или морален тормоз отношения“, установени в конкретния случай,
са „нетърпими“ и представляват пречка жилището да се ползва поотделно от
двамата съпрузи. Страните нямат и непълнолетни деца, за които да полагат
грижи. Ето защо - предвид извода за вина на ответницата за разстройството на
брака и с оглед заявеното желание на ищеца - ползването на ималото характер
на семейно жилище с адрес: гр. Пещера, ул. „Извън регулацията“ №125
следва да се предостави на Д.А..
По отношение на фамилното име на ответницата - доколкото в случая
3
не е налице изрично искане от нейна страна за промяна на брачното й
фамилно име, и съобразно чл. 326 ГПК, съдът следва да постанови с
решението си след прекратяване на брака тя да продължи да носи фамилното
име А..
На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК /ТДТКССГПК/, съдът определя държавна
такса за решаване на делото в размер на 40,00лв., която трябва да се поеме от
ответницата – на основание чл. 329 ГПК. Направените от ищеца съдебни
разноски не подлежат на присъждане – доколкото той и изрично е посочил, че
не ги претендира.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 11.07.1983г. в гр. Пещера
граждански брак между Д. АНГ. АЗ. с ЕГН **********, и М. ИВ. АЗ. с ЕГН
**********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, в гр. Пещера, ул.
„Извън регулацията“ № 125, на Д. АНГ. АЗ. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М. ИВ. АЗ. с ЕГН
**********, да продължи да носи брачното си фамилно име – А..
ОСЪЖДА М. ИВ. АЗ. с ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд - Пещера сумата от 40,00/четиридесет/ лева, представляваща
дължима държавна такса по делото, а в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за нейното събиране - и сумата от 5,00 лв. за държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
4