Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 06.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №
3375/2019 год. по описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявения
от Р.Р.А., ЕГН:**********, с адрес: *** срещу П.***иск с правно основание чл.
2, т. 3, от ЗОДОВ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от
неоснователно обвинение за извършено престъпление от общ характер, по което е
образувано и поддържано наказателно производство, приключило с Присъда №149/21.05.2018г.
по НОХД №2718/2017г. по описа на ВРС, с която подсъдимият е признат за
НЕВИНОВЕН, ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната
присъда за извършено престъпление до окончателно изплащане на задължението.
Претендират се и
разноски за производството.
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтича претендираното право са:
В исковата
молба се твърди, че по ДП № 3218/2014 г. по описа на IV РУП ОД МВР Варна било
повдигнато на ищеца на 11.06.2015 г. обвинение по чл. 195, ал. 1, т.4, т. 5 и
т. 7. вр. чл. 194. aл. 1 от НК, затова че за времето от 20:00ч. на 16.01.2013
г. до 01:00 ч. на 17.01.2013 г. в землището на с. ****, в условията на
повторност, след предварителен сговор помежду си с А.Ю.М., С.И.Я., М.С.М.и Я.Р.А.,
действайки като съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство -
л.а. марка „БМВ" с per. ****, собственост на К.Й.К.и технически средства -
2 бр. лопати, въже и ножовка, отнел чужди движими вещи - 35 метра кабел МККЖ
4x41,2+15x4x1,2, на обща стойност 990,50 лв.. от владението на Я.А.Й.,
собственост ан ДП“Н.к.ж.и.“", без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
Бил предаден на
съд с обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД № 4240/2015 г.
по описа на ВРС 1-ви състав. По делото се провели 5 съдебни заседания. С
присъда № 205/27.05.2016 г. съдът го признал за виновен по така повдигнатото
обвинение, поради което на осн. 303 от НПК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на осн. чл. 60. ал. 1. вр.
чл. 61, ал. 2 от ЗИНЗС да изтърпя при първоначален СТРОГ режим в условията на
затвор. Със същата присъда на осн. чл. 68, ал. 1, НК му било приведено в
изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ месеца, наложено му с
присъда, постановена по НОХД № 766/2012г. на PC - ***, което на осн. чл. 60.
ал. 1. вр. чл. 61, ал. 2 от ЗИНЗС следва да изтърпя отделно при пръвоначален
СТРОГ режим в затвор.
По подадена от
него въззивна жалба било образувано ВНОХД № 943/2016 г. по описа на Окръжен Съд
- гр. Варна. С решение № 303/07.11.2016 г. ВОС ОТМЕНИЛ присъда № 205,
постановена на 27.05.201 г. от ВРС, по НОХД № 4240/2015 г. и ВЪРНАЛ делото за
ново разглеждане на Районния прокурор при Варненска Районна Прокуратура.
На 13.04.2017
г. Р.А. отново е привлечен в качеството си на обвиняем по ДП № 3218/2014
г. по описа на IV РУП ОДМВР - Варна и му е повдигнато обвинение, касаещо нов предмет, за това, че за времето
от 20:00ч. на 16.01.2013 г. до 01:00ч.
на 17.01.2013 г. в землището на
с. ****, в условията на повторност след предварителен сговор с
А.Ю.М., С.И.Я.. М.С.М.и Я.Р.А.,
чрез използване на Моторно превозно
средство - л.а. марка „БМВ" с
per. № *****,
собственост на К.Й.К.и технически средства - лопата, текстилен колан
/сапар/ и ножовка, е отнел чужди
движими вещи:
-
Сноп медни кабелни проводници, съдържащ 4 усукани един около друг снопа
от по 4 броя корделно-хартиено изолирани медни жила, всяко от които със сечение 1,2 мм., с дължина 4 960 мм.,
добит чрез напречно срязване на кабел
тип ТЗБ 4x4x1,2 и измъкване на сърцевината от усукани медни проводници през кабелната изолация.
-
Сноп медни кабелни проводници, съдържащ 4 усукани един около друг снопа
от по 4 броя корделно-хартиено изолирани медни жила. всяко от които със сечение 1,2 мм., с дължина 5 110 мм.,
добит чрез напречно срязване на кабел
тип ТЗБ 4x4x1,2 и измъкване на сърцевината
от усукани медни проводници
през кабелната изолация.
Сноп медни
кабелни проводници, съдържащ 4 усукани един
около друг снопа от по 4 броя
корделно-хартиено изолирани медни жила. всяко от които със сечение 1,2 мм., с дължина 2 910 мм., добит чрез напречно срязване на кабел тип ТЗБ 4x4x1,2 и
измъкване на сърцевината от усукани медни проводници през кабелната изолация.
Сноп медни
кабелни проводници, съдържаш 4 усукани
един около друг снопа от по 4 броя
корделно-хартиено изолирани медни жила, всяко от които със сечение 1,2 мм., с дължина 4 980 мм., добит чрез
напречно срязване на кабел тип ТЗБ
4x4x1.2 и измъкване на сърцевината от усукани медни проводници през кабелната изолация.
Сноп медни
кабелни проводници, съдържащ усукан сноп
от 4 броя четворни снопа медни проводници с
разположени около тях в концентричен
повив 15 четворни снопа от същия вид, всички с изолация от корделно-хартиен повив, със сечение 1,2 мм.,
с дължина на сропа 5810 мм., добит чрез напречно срязване на
кабел тим МККЕмПБП4х4х 1,2+15x4x1,2
/МККЖ/ и измъкване на сърцевината
от. усукани медни проводници през кабелната изолация.
Сноп медни
кабелни проводници, съдържащ усукан сноп
от 4 броя четворни снопа медни проводници с
разположени около тях в
концентричен повив 15 четворни снопа от същия вид, всички с изолация от корделно-хартиен повив, със сечение 1,2
мм., с дължина на сропа 5090 мм., добит чрез напречно срязване на
кабел тим МККЕмПБП4х4х 1.2+15x4x1,2
/МККЖ/ и измъкване на сърцевината
от. усукани медни проводници
през кабелната изолация.
-
Сноп медни кабелни проводници, съдържащ усукан сноп от 4 броя четворни снопа медни проводници с
разположени около тях в
концентричен повив 15 четворни снопа от същия вид, всички с изолация от корделно-хартиен повив, със сечение 1,2 мм.,
с дължина на сропа 6040 мм., добит чрез напречно срязване на
кабел тим МККЕмПБП4х4х 1,2+15x4x1,2
/МККЖ/ и измъкване на сърцевината
от. усукани медни проводници
през кабелната изолация, с обша стойност на кабелите, от които са извлечени соповете 688,04 лв. и стойност на
съдържащата се в описаните снопове суровина - чиста мед - 346,38 лв., от
владениието на Я.А.Й., собственост на ДП“Н.к.ж.и.“",
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай - престъпление по чл. 195. ал. 1, т.4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1
от НК.
Впоследствие Р.А. е предаден на съд с обвинителен акт, въз основа на
който е образувано НОХД № 2718/2017 г. по описа на ВРС VI-ти състав. С присъда
№ 149/21.05.2018 г. съдът признава Р.А. за НЕВИНОВЕН по така повдигнатите му
обвинения. По протест от страна на представителя на Районна прокуратура - Варна
е образувано ВНОХ № 933/2018 г. по описа на Варненски Окръжен съд. С
Решение № 259/03.10.2018 г. присъдата на ВРС е потвърдена.
Основанията за
оправдателната присъда са, че липсват каквито и да било доказателства да е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
195, ал. 1, т.4, т. 5 и т. 7. вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Твърди се, че
от момента на привличането му в качеството на обвиняем, а и по време на целия
наказателен процес, А. е търпял неоснователно последиците от действията на
прокуратурата с всички произтичащи от това негативни страни, включително и по
отношение на наложената мярка за неотклонение.
В периода от
17.01.2013г. до 03.10.2018г., последният е следвало да живее под стрес,
напрежение, несигурност за бъдещето си, предвид неизвестността относно
евентуално налагане на наказание за неизвършени от него престъпления. Твърди
се, че през целия този период Р.А. не е могъл да си намери постоянна работа на
трудов договор, поради висящите наказателни производства, чието наличие е
създавало пречки А. да потърси прехрана извън пределите на страната, като
алтернативен вариант, за да може да се грижи за семейството си като глава на
семейството. Твърди се, че А. е трябвало да организира за своя сметка частен
превоз от с. *** до град ***с леки
автомобили на приятели за всяко явяване пред орган на разследването и за всяко
съдебно заседание.
Ответникът в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК, сочи, че така подадената искова молба е изцяло
неоснователна, тъй като е недоказана по основание и размер.
По отношение на претендираните от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение и несигурност за
бъдещето си, сочи, че не са налице доказателства за настъпването им, както и оспорва причинно-следствена връзка
между недоказаните, но твърдени неимуществени вреди, понесени от ищеца, и
воденото срещу ищеца наказателно производство.
Счита се, че
претенцията от 10 000 /десет хиляди/ лева е
прекомерна, предвид фактите, че наказателното производство е приключило в
разумен срок, а именно около 3 години и 4 месеца, като делото е преминало
двукратно през две съдебни инстанции. Твърди се, че наложената на ищеца МНО “Подписка” не е
довела до ограничаване на правата му. Счита се, че предходната съдимост на
ищеца е обстоятелство, относимо към по-малкия интензитет на търпените
вреди.
Молят за
отхвърляне на иска. В условията на евентуалност за уважаване на иска в размер,
съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика в аналогични
случаи, както и със социално-икономическите условия и стандарта на живот в
страната.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска, моли за
уважаването му и за присъждане на разноски.
Ответникът чрез прокурор при ВРП Б., моли за
отхвърляне на иска като недоказан. В случай на уважаване на иска, моли да бъде
присъдено обезщетение в размер по чл. 52 от ЗЗД според практиката.
Въз основа
на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с
ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:
По делото няма спор по
следните факти, които се установяват от приложените към делото писмени
доказателства и НОХД № 2718/2017 г. по описа на ВРС VI-ти състав, а именно че:
-
на ищеца било
повдигнато на 11.06.2015 г. обвинение по ДП № 3218/2014 г. по описа на IV РУП
ОД МВР Варна за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, т. 5 и т. 7. вр. чл. 194.
aл. 1 от НК.
-
бил предаден на
съд с обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД № 4240/2015 г.
по описа на ВРС 1-ви състав.
-
с присъда № 205/27.05.2016 г. съдът го признал
за виновен по така повдигнатото обвинение, поради което на осн. 303 от НПК му
наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
което на осн. чл. 60. ал. 1. вр. чл. 61, ал. 2 от ЗИНЗС да изтърпя при
първоначален СТРОГ режим в условията на затвор. Със същата присъда на осн. чл.
68, ал. 1, НК му било приведено в изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ПЕТ месеца, наложено му с присъда, постановена по НОХД № 766/2012г. на
PC - ***, което на осн. чл. 60. ал. 1. вр. чл. 61, ал. 2 от ЗИНЗС следва да
изтърпя отделно при пръвоначален СТРОГ режим в затвор.
-
с решение №
303/07.11.2016 г. по ВНОХД № 943/2016 г. по описа на Окръжен Съд - гр. Варна,
съдът ОТМЕНИЛ присъдата и ВЪРНАЛ делото за ново разглеждане на Районния
прокурор при Варненска Районна Прокуратура.
-
на 13.04.2017 г. Р.А. отново е привлечен в качеството си на обвиняем по ДП № 3218/2014
г. по описа на IV РУП ОДМВР - Варна за престъпление по чл. 195. ал. 1, т.4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1
от НК.
- бил предаден на съд с обвинителен акт, въз основа на който било
образувано НОХД № 2718/2017 г. по описа на ВРС VI-ти състав.
- с присъда №
149/21.05.2018 г. съдът признава Р.А. за НЕВИНОВЕН по така повдигнатите му
обвинения.
- с Решение №
259/03.10.2018 г. по ВНОХ № 933/2018 г.
по описа на Варненски Окръжен съд, присъдата на ВРС е потвърдена.
Спорът по делото се свежда
до наличието на неимуществени вреди у ищеца, причинени от неоснователното
наказателно преследване, осъществено от ответниика, техния вид и размер.
За доказване на вида и размера на неимуществените вреди
са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. А.М.Б., които съдът ще
коментира по-долу.
При така
установеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни изводи:
С разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ законодателят е предвидил възможност за ангажиране
отговорността на Държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни
действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда.
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
За успешното провеждане на иска, предявен на основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в тежест на ищеца по делото е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че по отношение на него е повдигнато обвинение за
извършено престъпление, наказателното производство по което е приключило с
оправдателна присъда, както и причинените му вреди от неоснователното обвинение.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда /вкл. оправдателна/ на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, вкл. това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, доколкото спрямо ищеца е
водено неоснователно наказателно преследване, тъй като лицето е оправдано по
повдигнатото в досъдебното производство обвинение с влязла в сила оправдателна
присъда. За неоснователно повдигнатото обвинение отговорност носи
прокуратурата, доколкото на същата е предоставена обвинителната функция на
държавата.
Въз основа на
посочените безспорни факти и трайната съдебна практика, се установява, че за периода
11.06.2015г. до 07.11.2016 г. и от
13.04.2017 г. до 03.10.2018 г., т.е. за период от близо три години /без
два месеца/, ищецът е бил обект на неоснователно наказателно преследване.
За да е налице отговорност на държавата е необходимо още ищецът да е
претърпял вреди, които да са в причинно-следствена връзка с неоснователно
воденото срещу него наказателно производство /с деликта/.
От показанията на разпитания по делото свидетел А.М.Б. се установява, че лицето в следствие на
неоснователно воденото наказателно произвдоство е претърпял вреди, изразяващи
се във влошено емоционално състояние /плакал при 24 часовото му задържане и на
другия ден, психически се беше развалил/, притеснения за развитието на процеса
и за бъдещето /много се притесняваше/. Съдът намира, че тези вреди са в пряка
причинно следствена връзка с воденото наказателно производство.
Не се установяват
останалите твърдени от ищеца вреди да се намират в пряка причинно-следствена
връзка с воденето наказателно производство.
Ищецът твърди, че е
загубил работата си и по време на процеса не е могъл да работи в следствие на
воденото срещу него наказателно производство. От показанията на св. А.Б.не се
установяват при условията на пълно и главно доказване сочените факти. Същата
сочи, че преди задържането му, ищецът бил тръгнал на работа „на договор“ за
една седмица, но тъй като отишъл на дело, го изгонили от работа. По делото не
са представени писмени доказателства, които да установят наличие на трудов
договор между ищеца и работодател, нито заповед за прекратяване на ТПО, от
която да е видно причината за освобождаването му или поне датата, която да
съвпада с дата на съдебно заседание по делото. Оттук не се доказва както
наличието на ТПО, така и прекратяването му по причина на воденото наказателно
производство. Свидетелката освен това сочи, че е работил на частно в
строителството без договор, като е ходил по пет дена и пак е спирал работа.
Свидетелката също сочи, че е бил в *** на работа, където е бил назначен
и че след завеждане на делото срещу него, вече
не е ходил да работи в ***, тъй като му било забранено. Отново обаче по делото
липсват писмени доказателства за наличие на валидно трудово правоотношение с
място на работа *** /доколкото е бил назначен/, както дори и доказателства за
пътуване на ищеца до ***. Св. сочи, че сега ищецът събира билки. Не се твърди
да е бил възпрепятстван да събира билки по време на воденото срещу него
наказателно производство.
Като мярка за
неотклонение на ищецът е наложена „подписка“, която е най-леката възможна
мярка. Същата не се характеризира с ограничаване на свободата на ищеца или на
неговото право на свободно придвижване, нито ограничава по някакъв начин
другите му права, вкл. трудови. Фактът, че същият е бил ограничен в пътуванията
си до ***, доколкото е следвало да се подписва периодично, не означава, че
същият е бил ограничен да полага труд в България. Поради това съдът намира, че
неполагането на труд от негова страна в периода на наказателното преследване,
не е в причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата.
Съдебният състав приема, че незаконните действия на
длъжностни лица на ответника /отговорни за повдигане и поддържане на
обвинението пред съда/ са рефлектирали по неблагоприятен начин върху личната
неимуществена сфера на ищеца, поради което следва да се приеме, че същият е
претърпял вреди, които се явяват пряк и непосредствен резултат от тези
действия, а именно притеснения, и отрицателен емоционален стрес /дистрес/.
Съдът намира, че конкретните вреди следва да бъдат
доказани при условията на пълно и главно доказване във всеки един случай
отделно, доколкото всяка личност преживява по различен начин негативните
събития в живота си. Безспорно всяка негативна ситуация е свързана с дистрес,
но степента на стреса и начинът, по който той се отразява в личната сфера на
всеки, са различни. Поради това наведените и от двете страни предположения дали
повторното съдене на ищеца /доколкото същият има предходно осъждане/ означава,
че той би преживял по-малък стрес /защото е свикнал/ или по-голям стрес /защото
знае какво го очаква/ са чисто хипотетични и във всички случи следва да бъдат
доказани /каквито доказателства няма събрани/.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът
съобрази установените в чл.52 от ЗЗД критерии и фактическите обстоятелства по
делото, а именно: продължителността на наказателното преследване по
обвинението, което е продължило почти три години, тежестта на обвинението, вида
и интензитета на негативните преживявания на ответника, доказани по делото.
Съдът намира, че справедливо обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на сумата от 3000лв.
Законната лихва върху присъденото обезщетение е
дължима от датата на непозволеното увреждане, а именно от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда, а именно 03.10.2018 г.
По направеното искане за
присъждане на разноски по делото от процесуалния представител на ищеца, следва
да бъдат присъдени такива, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Ищецът е направил
разноски по делото в размер на 10 лв. - д.т., като съразмерно на уважената част
от иска следва да бъдат присъдени 3 лв. По искането на процесуалния
представител на ищеца да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.
2 от ЗА, съдът намира, че от дължимото по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба 1/2004г.
Възнагражденб8ие в размер на 830лв., съразмерно на уважения размер на иска се
следва сумата от 249лв. на основание чл.
78 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Р.Б., гр.
****, представлявана от Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Р.А.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 3000
/три хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от
неоснователно обвинение за извършено престъпление от общ характер, по което е
образувано и поддържано наказателно производство, приключило с Присъда
№149/21.05.2018г. по НОХД №2718/2017г. по описа на ВРС, с която подсъдимият е
признат за НЕВИНОВЕН, ведно със законната лихва от влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление 03.10.2018 г. до окончателно
изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. като неоснователен, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П.Р.Б., гр.
****, представлявана от Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Р.А.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 3 лв. /три лева/, представляваща разноски по делото,
съразмерно на уважения размер на иска, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Р.Б., гр. ****, представлявана от Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Р.Х., адрес ***,
сумата от 249лв. /двеста четиридесет и
девет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с
чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: