Р Е
Ш Е Н И Е
№ 69/12.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав
:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№236/2017г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.65, ал.4 Закон за общинската собственост ЗОС) във вр. с чл.145 и сл.
Административно процесуален кодекс (АПК).
С искова молба (жалба)
вх.№984/09.06.2017г., З.А.Р. *** е поискала обявяване на нищожност на Заповед
№601/20.04.2012г. на кмета на Община Монтана, Заповед №602/20.04.2012г. на
Кмета на Община Монтана и Заповед №1633/08.07.2013г. на Кмета на Община
Монтана. По така подадената искова молба (жалба) е образувано адм.дело
№230/2017г. по описа на Административен съд Монтана, като с разпореждане от
12.06.2017г. по адм.дело №230/2017г. по описа на Административен съд Монтана
искането за обявяване на нищожност на Заповед №602/20.04.2012г. на Кмета на
Община Монтана и Заповед №1633/08.07.2013г. на Кмета на Община Монтана са
отделени за самостоятелно разглеждане.
Настоящето дело е образувано по
отношение на искането на З.А.Р. ***, за обявяване на нищожност на Заповед №1633/08.07.2013г.
на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.65, ал.1 ЗОС се изземва от
оспорващия общинско жилище, намиращо се в гр.Монтана, ул.“И*** Х*** “ №* , ет.*
, поради това, че го владее без правно основание. В жалбата са развити доводи,
който обосновават искането на оспорващият за обявяване на нищожност на
оспорения административен акт. В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата
си, като развива доводите изложени в нея и моли оспорения административен акт
да бъде отменен при доводи развити в писмена защита.
Ответникът
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт П*** оспорва жалбата и моли да
бъде отхвърлена при доводи развити в писмена защита, като претендира и
присъждане на разноски по воденото съдебно производство.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.149,
ал.5 АПК, административните актове могат да се оспорят с искане
за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, тоест след като е подадена от адресата
на акта, който е надлежно легитимирано лице, е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Предмета на спора, който е
формулиран от оспорващия, е дали на Заповед №1633/08.07.2013г. на Кмета на
Община Монтана, с която на основание чл.65, ал.1 ЗОС се изземва от оспорващия
общинско жилище, намиращо се в гр.Монтана, ул.“И*** Х*** “ №* , ет.* , поради
това, че го владее без правно основание, е нищожен административен акт. В
мотивите на административния акт е посочено, че със Заповед №601/20.04.2012г.
на Кмета на Община Монтана са прекратени наемните правоотношения с оспорващия
за общинско жилище намиращо се в гр.Монтана, ул.“И*** Х*** “ №* , ет.* .
Предвид обстоятелството, че оспорващия не е освободил общинското жилище по
отношение на което са прекратени наемните правоотношения с оспорващия, на
основание чл.65, ал.1 ЗОС, Кмета на Община Монтана е издал административния
акт, който оспорващия иска да бъде обявен за нищожен.
От фактическа страна по делото е
безспорно установено, следното:
С Акта за общинска собственост
№3289/15.05.2014г. е актувана като частна общинска собственост сграда с
идентификатор 48489,6.138.1, етажност 1 със сутерен (полуподземен етаж)
предназначен за жилищна сграда, която се намира в гр.Монтана. От приетото на
л.20 по делото Удостоверение №24-00-121/07.02.2008г. се установява, че
жилищната сграда попада в терен, предвиден за улично мероприятие и не се
запазва по действащия подробен устройствен план. Със Заповед №601/20.04.2012г.
на 2012г. на Кмета на Община Монтана (л.26 по делото) са прекратени наемните
отношения с оспорващия за общинско жилище, намиращо се в гр.Монтана, ул.“И***
Х*** “ №* , ет.* . С Решение
№309/24.07.2017г. по адм.дело №230/2017г. по описа на Административен съд
Монтана (л.119-123 по делото) е отхвърлена искова молба (жалба) на оспорващия
за прогласяване на нищожност на Заповед №601/20.04.2012г. на 2012г. на Кмета на
Община Монтана, като това съдебно решение е оставено в сила с Решение №301/09.01.2019г. по адм.дело
№9505/2017г. на ВАС.
От така описаната фактическа
обстановка, съдът, въз основа на събраните по делото доказателства стига до
следните правни изводи:
Тъй като в настоящето съдебно
производство, съдът е съзиран с искане за обявяване на нищожност на Заповед
№1633/08.07.2013г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.65, ал.1 ЗОС се изземва от оспорващия общинско жилище, намиращо се в гр.Монтана, ул.“И***
Х*** “ №* , ет.* , следва да се посочат пороците, който дават основание да се
прогласи нищожността на административен акт. В правната теория и в съдебната практика е
прието, че за да бъде прогласена нищожност на един административен акт, то същият
следва да страда от особено съществени изначални пороци, които да обуславят
невъзможността същият да
породи правен ефект. Правната теория и съдебната практика са приели, че не всяко от основанията по чл.146 АПК води до порок, който да
обуславя нищожност на административните
актове, а по- голямата част от
нарушенията на законовия статут на ИАА водят до унищожаемост на актовете, като с оглед правна
стабилност възможността
за това в случая е преклудирана с изтичане на срока за обжалване. Нямя нормативна регламентация на недействителността на
административните актове, но правната теория и съдебната практика са приели, че нищожният административен акт не
поражда правни последици, което обвързва съда да го обявяване като такъв.
Трайната съдебната практика е приела, че съществени пороци, водещи
до нижощност
на административните актове, са издаването им от некомпетентен орган,
невъзможен предмет, пълна липса на основание за издаването му или съществено нарушение
на предвидената форма.
Настоящият съдебен
състав приема, че жалбата е неоснователна, тъй като Заповед №1633/08.07.2013г. на
Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.65, ал.1 ЗОС се изземва от
оспорващия общинско жилище, намиращо се в гр.Монтана, ул.“И*** Х*** “ №* , ет.*
, не страда от пороци, който да налагат да бъде прогласена за нищожна.
Това е така, тъй като Кмета на
Община Монтана е компетентен орган, който по аргумента на чл.65, ал.1 ЗОС има
правомощия да издава административни актове, с които да изземе общински имот, който се владее или държи без
основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е
отпаднала. Административния акт е издаден в предвидената писмена форма по чл.59,
ал.2 АПК и съдържа фактически и правни основания, който са мотивирали
административния орган да го издаде.
Настоящият съдебен
състав не установява наличието на съществени и драстични нарушения на
административнопроизводствените правила, който да дават основание да се
прогласи нищожност на оспорения административен акт. В случая позоваването на
влязло в сила Решение №3648/19.03.2010г. по адм.дело №6692/2009г. на ВАС и
твърдението, че оспорения административен акт е издаден в противоречие не
намира опора в доказателствата по делото, тъй като правното и фактическото
основание, което е мотивирало Кмета на Община Монтана при издаване на Заповед №1633/08.07.2013г. на
Кмета на Община Монтана е различно от обсъжданото от ВАС, тоест не е налице
хипотезата при която органа повторно е издал административен акт по въпрос,
който е решен с влязло в сила съдебно решение.
Въпреки, че
нарушението на материалния закон да не се приеме от правната теория и съдебната
практика, като основание за прогласяване на нищожност на административен акт,
следва да се посочи, че при наличието на безспорно установеното по делото
обстоятелство, че от оспорващия се иззема общинско жилище, както и при
наличието на влязъл в сила административен акт, с който с оспорващия са
прекратени наемните отношения за това общинско жилище, са налице и
материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт. В
случая административния акт, чието прогласяване се иска в настоящето съдебно
производство, е издаден след като със Заповед №601/20.04.2012г. на Кмета на
Община Монтана (л.26 по делото) са прекратени наемните правоотношения с
оспорващия по отношение на общинското жилище. След като този административен
акт е влязъл в законова сила и с Решение №309/24.07.2017г. по адм.дело №230/2017г. по
описа на Административен съд Монтана (л.119-123 по делото) е отхвърлена искова
молба (жалба) на оспорващия за прогласяване на нищожност на неговата нищожност
(това съдебно решение е оставено в сила с
Решение №301/09.01.2019г. по адм.дело №9505/2017г. на ВАС), то е
безспорно установено, че оспорващия държи имота без правно основание, тоест
налице са и материалноправните предпоставки по аргумента на чл.65, ал.1 ЗОС.
С оглед изчерпателност следва да
се отбележи, че доколкото целта на закона е да се обезпечи ползване на общинска
собственост на годно правно основание, то в случая с издаването на оспорения
административен акт по отношение на лице, което няма правно основание да ползва
общинско жилище, това законово условие е изпълнено. В тази връзка следва да се
отбележи, че несъответствието с целта на закона не се възприема от правната
теория и съдебната практика като основание за прогласяване на нищожност на
административните актове, но настоящият съдебен състав излага тези доводи с
оглед пълен разбор на основанията, който е въвел оспорващия с искането си за
прогласяване на нищожност на оспорения административен акт.
Пълнотата изисква да се отбележи,
че от цялостната проверка на законосъобразността на оспорения административен акт
на основанията по чл. 146 АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона, тоест не са налице основания да
се приеме, че са налице пороци, който да водят освен до нищожност и до
незаконосъобразност на оспорения административен акт.
При този изход на делото и направеното
искане от
юрисконсулт П*** , пълномощник на
ответника по делото, за присъждане разноски по водене на
съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.4 АПК, оспорващия
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника разноски по делото изразяващите се в разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева, определени на основание на чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл.
37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед
№1633/08.07.2013г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.65, ал.1 ЗОС се изземва от оспорващия общинско жилище, намиращо се в гр.Монтана, ул.“И***
Х*** “ №* , ет.* , поради това, че го владее без правно основание не страда от
пороци, който да налагат прогласяването на нейната нищожност, което налага
жалбата да се отхвърли като неоснователна и оспорващия се осъди да заплати
разноски по воденото съдебно производство, предвид, което на основание чл.172,
ал.2 АПК и чл.143 ал.4 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ искова молба (жалбата)
на З.А.Р. ***, с която се иска обявяване на нищожност на Заповед
№1633/08.07.2013г. на Кмета на Община Монтана.
ОСЪЖДА З.А.Р. ***, ЕГН* *** разноски по
воденото съдебно производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: