Присъда по дело №904/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 34
Дата: 13 март 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия: Лилия Недялкова Георгиева
Дело: 20231100600904
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 34
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20231100600904 по описа за 2023 година
и на основание чл. 336, ал. 1 т. 3 вр. чл. 334 т. 2 от НПК

ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда на СРС, НО, 10 състав, постановена по НЧХД №
7141/2020 година, с която подсъдимият А. А. Х. е бил признат за виновен в
извършването на:
- престъпление по чл. 130, ал.2 от НК и на основание чл.54 от НК му е
било наложено наказание глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева;
- престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК и на
основание чл.54 от НК му е било наложено наказание глоба в размер на 4000
(четири хиляди) лева и „обществено порицание“ – чрез прочитане на
присъдата по месторабота;
- престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК и
на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание глоба в размер на
6000 (шест хиляди) лева и „обществено порицание“ – чрез прочитане на
присъдата по месторабота,
и с която му е било определено едно общо наказание на основание чл.23,
ал.1 от НК , а именно най-тежкото измежду наложените му, а именно глоба в
1
размер на 6000 (шест хиляди) лева и е присъединено наказанието
„обществено порицание“ – чрез прочитане на присъдата по месторабота, като
вместо нея:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. Х., роден на **** година в гр.
Годешево, българин, български гражданин, със средно специално
образование, женен, неосъждан, живущ в гр. София, кв. ****, работещ в
„С.М.“ АД като калибровчик на прокатни валци и технологични инструменти,
ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на 22.05.2020 год. около 21.30 часа
в гр.София, кв.“Кремиковци“, в междублоковото пространство между блок 13
и блок 17, чрез нанасяне на шамар в областта на главата – по лявата буза,
умишлено е нанесъл на В. Ч. В. лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание, поради което и на основание чл. 304 от
НПК го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. Х. (със снета по делото самоличност),
за НЕВИНЕН в това, че на 22.05.2020 год. около 21.30 часа в гр.София,
кв.“Кремиковци“, в междублоковото пространство между блок 13 и блок 17,
публично казал на В. Ч. В. „****“, поради което и на основание чл. 304 от
НПК го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. Х. (със снета по делото самоличност),
за НЕВИНЕН в това, че на 22.05.2020 год. около 21.30 часа в гр.София,
кв.“Кремиковци“, в междублоковото пространство между блок 13 и блок 17,
публично разгласил позорно обстоятелство спрямо В. Ч. В., като му казал „и
ти си същия наркоман като тоя“, поради което и на основание чл. 304 от НПК
го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която подсъдимият ПРИЗНАВА
подсъдимия А. А. Х. (със снета по делото самоличност), е бил осъден да
заплати сумата в размер 5 (пет) лева за изпълнителен лист и сумата от 1200
(хиляда и двеста) лева, представляващи разноски направени от частния
тъжител.
ОСЪЖДА частният тъжител В. Ч. В. да заплати на подсъдимия А. А.
Х. (със снета по делото самоличност) направените от него разноски пред СГС
по делото в размер на 1200(хиляда и двеста лева).
ПРИСЪДАТА е окончателна и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 34 от 10.03.2023 год. по ВНЧХД №
904/2023 год. по описа на Софийски градски съд, 4 - ти въззивен състав

С присъда № 20060629 от 05.10.2022 год. по НЧХД №7141/2020 год.,
Софийският районен съд, НО, 10 състав е признал подсъдимият А. А. Х. за
ВИНОВЕН в това, че:
На 22.05.2020 год. около 21.30 часа в гр.София, кв.“Кремиковци“, в
междублоковото пространство между блок 13 и блок 17, чрез нанасяне на
шамар в областта на главата – по лявата буза, умишлено е нанесъл на В. Ч. В.
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание,
поради което и на основание чл.130, ал. 2 от НК вр. чл. 54 от НК го е осъдил
на наказание „ГЛОБА“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева;
На 22.05.2020 год. около 21.30 часа в гр.София, кв.“Кремиковци“, в
междублоковото пространство между блок 13 и блок 17, публично казал на В.
Ч. В. „****“, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от
НК вр. чл.54 от НК го е осъдил на наказание „ГЛОБА“ в размер на 4000
(четири хиляди) лева и „обществено порицание“ – чрез прочитане на
присъдата по месторабота;
На 22.05.2020 год. около 21.30 часа в гр.София, кв.“Кремиковци“, в
междублоковото пространство между блок 13 и блок 17, публично разгласил
позорно обстоятелство спрямо В. Ч. В., като му казал „и ти си същия
наркоман като тоя“, поради което и на основание чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр.
чл.147, ал.1, пр.1 от НК вр. чл.54 от НК го е осъдил на наказание „ГЛОБА“ в
размер на 6000 (шест хиляди) лева и „обществено порицание“ – чрез
прочитане на присъдата по месторабота.
С присъдата, на подсъдимия А. А. Х. е било определено едно общо
наказание на основание чл.23, ал.1 от НК, а именно най – тежкото измежду
наложените му – „ГЛОБА“ в размер на 6000 (шест хиляди) лева, към което е
присъединено наказанието „обществено порицание“ – чрез прочитане на
присъдата по месторабота на основание чл.23, ал.2 от НК.
Със същата присъда, първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия
А. А. Х. да заплати на основание чл.190, ал.2 от НПК и Тарифа за държавните
такси сумата в размер 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист, както и
да заплати на В. Ч. В. сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляващи
разноски направени от частния тъжител.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и допълнение към нея
(озаглавено като „молба“) от подсъдимия Х., с което се релевират доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановения
съдебен акт. Навеждат се доводи свързани с фактическата обстановка, като се
излагат твърдения, че подсъдимия не е предизвикал възникналия конфликт,
че тъжителят и младежите от компанията му тормозят живущите в блока
непрекъснато, че същият му е отмъстил като е повредил личният му
1
автомобил. Излагат се съмнения за въздействие върху свидетели с цел даване
на лъжливи показания. В заключение, моли въззивният съд да отмени
оспорвания съдебен акт и да постанови нов, с който да признае А. А. Х. за
невиновен, като алтернативно отправя искане, в случай че въззивния съд
приеме деянията и вината му за доказани, да се намалят наложените
наказания или да се приложи чл.78а от НК. С депозираната „молба“ са
отправени доказателствени искания към въззивния съд, а именно да бъдат
приобщени като писмени доказателства приложените заверени копия от
досъдебно производство № 936/ 2020 год. по описа на 05 РУ на СДВР (което е
сторено в хода на въззивното съдебното следствие); да се преразпитат част от
свидетелите по делото, дали показания в полза на тъжителя; да се изискат
характеристични справки от 05 РУ на СДВР относно тъжителя В. В. и
свидетеля А.Г.. В проведеното закрито заседание на 20.02.2023 година
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото се налага ангажирането на нови доказателства,
като е уважил искането на подсъдимия досежно приобщаване на
характеристични справки, като в останалата част е оставил молбата му без
уважение и е преценил, че не се налага преразпит на свидетели по делото. В
публичното съдебно заседание на 10.03.2023 год., въззивният съд е отменил
определението си за насрочване на делото в частта, с която е постановено да
се изискат характеристични справки относно В. В. и А.Г., като е приел че
същите нямат пряко значение за изясняването на обстоятелствата по делото.
Отново е оставено без уважение и искането за повторен разпит на свидетели,
които са вече дали показания в хода на първоинстанционното производство.
В съдебно заседание защитата поддържа депозираната въззивна жалба
срещу присъдата. Излага аргументи, че от събраната доказателствена
съвкупност не може да се направи извод относно вината на подсъдимия и
моли Съдът да върне делото на Софийски районен съд за ново разглеждане,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
именно липса на мотиви. Излагат се твърдения, че първия съд не е изследвал
всички правно релевантни обстоятелства, имащи значение за разкриването на
обективна истина, тълкувал е превратно и неправилно е интерпретирал
доказателствата, сочи се непълнота и неяснота на мотивите към постановения
съдебен акт. Адв. С., анализирайки подробно събраните гласни доказателства,
изразява становище, че по отношение на обвинението по чл.130, ал.2 от НК е
налице недоказаност, а досежно вторите две обвинения е налице
реципрочност на словесните атаки от двете страни. Алтернативно защитата
моли въззивният съд да оправдае А. А. Х. изцяло по трите му предявени
обвинения и да го признае за невиновен, както и ако се приеме че последният
е виновен, то да бъде приложен текста на чл.55 от НК и наложените глоби да
се редуцират в рамките на една втора под минимума.
Повереникът на частния тъжител, намира първоинстанционния
съдебен акт за правилен и законосъобразен, съответно мотивите на
първостепенния съд - за пълни и ясни. Излагат се аргументи за липса на
2
нарушения на процесуалните правила, както и че обвиненията са доказани, а
наложените наказания по отношение на подсъдимия са справедливи. Твърди
се, че подсъдимия е предизвикал конфликтът, както и че не е било
установено неправомерно поведение от страна на тъжителя, който вежливо,
любезно, възпитано и по мирен начин се е опитал да подтикне подсъдимия да
преустанови вулгарното си поведение срещу групата младежи. Излагат се
доводи, че обидата и клеветата са били насочени лично към В. В.. Иска се
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена от въззивния съд, като
правилна и законосъобразна, въпреки определените занижени наказания.
В последната си дума подсъдимият моли Съдът да го оправдае, като
твърди че се счита за невинен, тъй като „…доста от нещата дадени от
свидетелите са преиначени и доста от тях нямат нищо общо със самата
истина…“.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба и
допълнението към нея („молба“), вкл. и доводите на страните в проведеното
съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че
разгледана по същество - въззивната жалба е основателна. Постановената от
СРС присъда е неправилна. При самостоятелната преценка на
доказателствената съвкупност настоящият въззивен състав, в рамките на
правомощията му да прави нови фактически установявания, прие фактическа
обстановка, която се различава от части с изложената от контролираната
инстанция, а именно:
Подсъдимият е роден на **** година в гр. Годешево. Същият е
българин, български гражданин, има завършено средно специално
образование, женен е и не е осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият А. А. Х., заедно със съпругата си свидетеля Т. Х.а
живеели в гр. София, кв. „Кремиковци“ бл. 1****. Х., работел на дванадесет
часови смени в „С.М.“ АД като калибровчик на прокатни валци и
технологични инструменти, като излизал за работа сутрин рано в 05.00 часа и
се прибирал в 20.00 часа. Същият бил хипертоник и тъй като се уморявал, си
лягал сравнително рано вечер.
Преди време пред блок 13 в кв. Кремиковци в гр.София имало беседка,
3
но в същата започнали ежедневно да се събират младежи, които започнали да
тормозят живущите в близост със силен шум. Това наложило живущите в
блока да демонтират пейките, при което младежите започнали да се събират в
междублоковото пространство между бл.13 и бл.17 в квартала. Именно в тази
посока и с изложение към посоченото междублоково пространство била и
спалнята на подсъдимия, като при наличие на шумове, същите се чували ясно
в апартамента им от подсъдимия Х. и свидетеля Х.а.
Въпреки обявената с Решение на НС за страната епидемична
обстановка към инкриминираната дата (за цялата страна, считано от
13.03.2020 год.), младежи се събирали вечерно време и вдигали невъобразим
за живущите шум ежедневно. Това наложило подсъдимия да сигнализира в
Кметството, но така и не били взети мерки за ограничаване на събиранията.
На 22.05.2020 год., подсъдимия А. Х. се прибрал от работа както
обикновено около 20.00 часа и след като вечерял със съпругата си, около
21.30 часа, двамата започнали да се приготвят да си лягат. Подсъдимият чул
от междублоковото пространство силни викове, крясъци, силна музика и
форсиращ се двигател на автомобил, при което решил да слезе при младежите
и да им направи забележка, тъй като на другата сутрин отново трябвало да
става рано за работа в 05.00 часа.
Подсъдимият излязъл навън и се отправил към младежите, а след него
по пижама тръгнала и свидетеля Х.а, като тя останала до ъгъла на блока, а
подсъдимия се насочил към младежите като останал на разстояние около
метър и половина – два от тях. А. Х. казал с нормален тон на групата младежи
да спрат музиката, да спрат с ексцесиите и да се разотидат. Форсиращият
автомобил си тръгнал, а младежите (между които частния тъжител В. В. и
свидетелите А.Г., В.Х., Е.Г., Р.Т., А. В., Г.С., В.А., Н.А., Г.С., Н. и В.А.и)
„наскачали“ срещу подсъдимия. Всички вкупом започнали да го обиждат и да
крещят срещу него: „Кой си ти, бе пенсионер, че ще ни казваш?, „Това е
общинско.“, „Ще си правим каквото си искаме.“, „Изчезвай нещастник, да не
ти се случи случка!“. Псувните и обидите главно били отправени от
братовчеда на В. и А. В.и – А.Г., както и от Е.Г.. Свидетелят Х.а се изплашила
много, тъй като младежите тръгнали към съпруга й, при което тя го
подканила да се прибират. В този момент на място пристигнали свидетелите
С.Н. и Р.К., които се прибирали към дома си в близкия блок, живеели в
квартала и познавали семейство Х.и. Непосредствено преди да достигнат до
блока, двете жени възприели крясъците, силната музика и форсирането на
автомобила, като видели че същия е разположен на зелената площ.
Пристигайки на място, свидетелите Н. и К.ова се ужасили от вида на Х.а,
която била разстроена и плачела, като обяснила че групичката младежи
отново си правят купони в междублоковото пространство. Свидетелката Н.
била учителка в квартал Кремиковци, в гр.София от 26 години и познавала
младежите, които вдигали шум и крещели. Между тях разпознала тъжителя В.
В. и брат му А., Р.Т., П.П. и съседът й Е.Г.. Н. възприела подсъдимият, който
4
стоял до лекия автомобил, паркиран на алеята и умолявал същият да се махне
от там, направил забележка че на посоченото място не се спира, както и че в
блока живеят възрастни хора, които работят и че подобен шум е недопустим.
Водачът на автомобила отново започнал да форсира двигателя, вдигнал
невъобразим шум, след което тръгнал в неизвестна посока. Подсъдимият се
обърнал към младежите, които били седнали на градинските пейки и на висок
глас ги помоли да се махнат, тъй като му пречели да спи, а на следващия ден
бил на работа рано сутринта. Свидетелите Н., К.ова и съпругата на
подсъдимия възприели арогантното поведение на групата младежи, които
били около петнадесетина непълнолетни деца и които се държали с
подсъдимия предизвикателно и започнали да го псуват „****! Прибирай се!“,
крещели срещу него „Какво ще ни направиш? Ние сме деца“, „Ела, ела
посегни да видиш какво ще ти се случи!“, едното от децата – Е.Г. се обърнало
към него и му казало „Ти знаеш ли кой съм? Знаеш ли кой е баща ми?“.
Групата младежи започнали да обиждат подсъдимия, като му казвали
„дъртак“, „****“, „боклук“. Подсъдимият не издържал и започнал също да
псува групата младежи, като казал „****“, отправил абстрактни обиди
„боклуци“ и „наркомани“. Подсъдимият Х. не се обърнал персонално към
някой от свидетелите, в т.ч. и към частния тъжител, а се обърнал общо към
всички. Докато взаимно се обиждали и псували, групата младежи и Х. били
на разстояние едни от друг, като не установили физически контакт.
Свидетелките Н., К.ова и Х.а се уплашили от видяното, което продължило
около от около 3 до 8 минути, като наблюдавали конфликта съвсем от близко
разстояние – от около 3 – 5 метра. Мястото било осветено с улично
осветление, а освен това и чували ясно размяната на реплики и виждали какво
се случва. В този момент от бл. 13 излязъл свидетелят П.Г., който казал на
жените да се прибират по домовете си и заявил, че ще прибере подсъдимия.
Свидетелките не се прибрали, а останали навън за да видят развоя на
събитията и застанали на отсрещната страна на улицата. Младежите
продължили да крещят към подсъдимия „Прибирай се, прибирай се! Знаеш ли
какво ще ти се случи?“. Свидетелят Г. отишъл до А. Х., помолил го да се
прибира, с което разправията била преустановена и всички се разотишли.
Междувременно свидетелят П.П., напуснала междублоковото
пространство и прибирайки се видяла бащата на частния тъжител – свидетеля
Ч. В. и му разказала, за инцидента. Последният бил в компанията на още
няколко неустановени по делото мъже, които вкупом тръгнали към мястото,
където били младежите. Подсъдимият вече се бил прибрал и свидетеля Ч.В.
нямал възможност да разговаря с него за случилото се и да му потърси
сметка. Групата мъже застанали под прозорците на подсъдимия и започнали
да приканват подсъдимия да слезе за да го набият – „да го трепат“, след което
започнали да хвърлят камъни, единият от които паднал на терасата на
сем.Х.и. В тъмното се чули изрази „Ти ще умреш!“, „Ще те изкормим!“,
„Къде се намираш?“, „Ти ли ще ставаш баща на нашите деца?“, „Ти си
мъртъв!“, „До тука беше!“. От своя страна, подсъдимият нарочно бутнал една
5
саксия, за да се преустанови случващото се. Свидетеля Х.а се обадила на
тел.112 и съобщила за инцидента, след което със съпруга си затворили
терасата, прибрали се, а събралите хора под терасата им се разотишли и
настанала тишина.
На следващия ден свидетеля Х.а, докато била у дома си, отново видяла
младежите да се събират в беседката, като между тях бил тъжителя В. В., брат
му и други деца. Същите говорели, смеели се и свидетелката чула да казват
„Този дърт педал няма да смее да се покаже.“, след което тя се обадила на
съпруга си и го предупредила да не обръща внимание на младежите, а да се
прибира директно. Подсъдимият й споделил, че е подал жалба в 05 РУ на
СДВР.
По – късно вечерта, след като подсъдимият се прибрал у дома си
(около 21 – 21.30 часа), той и съпругата му чули задействана алармата на
автомобила им. Слезли навън за да разберат каква е причината, като видели
че цялата кола е в яйца. Х.и се качили в апартамента си за да се обадят в
полицията, като след около 15 – ина минути алармата отново се задействала.
Погледнали през прозореца и видели, че автомобилът им бил обърнат на
едната му страна и отново се обадили в полицията, като разбрали че
патрулиращ автомобил е на път за мястото на произшествието. За случая
било образувано досъдебно производство № 936/2020 год. по описа на 05 РУ
на СДВР, заверени копия от което са приобщени по делото като писмени
доказателства и което впоследствие било прекратено с Постановление на
наблюдаващия прокурор от 15.06.2020 год. на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.1, т.8а от НК (за което няма данни да е влязло в сила).
Установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата,
събрани по делото. Първият съд не е интерпретирал същите съблюдавайки
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК и не ги е анализирал в съответствие с
действителния им смисъл. Първоинстанционният съд не е констатирал и не е
посочил изчерпателно съществуващите противоречия в доказателствения
материал, не дал е аргументиран отговор защо е игнорирал и не е дал вяра на
свидетелски показания, които са били дадени по делото от страна на напълно
незаинтересовани свидетели, които съвсем обективно са възпроизвели
възприетите от тях факти от действителността, поради което и
съображенията му в тази насока не са споделени от настоящата инстанция.
Въззивният съд намира, че са налице основания за отмяната на
осъдителната присъда на Софийски районен съд, тъй като по делото се
установява различна от възприетата фактическа обстановка. Не се споделя на
изложеното от СРС, който е приел, че подсъдимият А. Х. с
деянието си е осъществил от обективна и субективна страна съставите на
престъпленията по чл. 130, ал. 2 от НК, по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от
НК и по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК.
Така изложената фактическа обстановка въззивният съд е установил
въз основа на две основни групи свидетелски показания, които по два въпроса
6
си противоречат (дали подсъдимият е ударил шамар на частния тъжител В. В.
и дали е изрекъл обидни думи по негов адрес), но по останалите
обстоятелства, а именно, че подсъдимият е излязъл при младежите за да им
направи забележка за силния шум, за форсиращия автомобил, за появата на
свидетеля Г., който преустановил конфликта, тези две групи свидетелски
показания не си противоречат, а съвпадат. Като неотносими се преценяват
показанията на свидетеля В.В. и на Г.С., доколкото последните сочат че не са
присъствали на процесната дата, не са възприели лично никакви действията
на страните и не са очевидци на случилото се.
По въпросите, по които не си противоречат, основните две групи
свидетелски показания намират подкрепа и в писмените доказателства:
справка за съдимост за подсъдимия от 18.05.2021 год., издадена от РС-София,
Бюро съдимост, служебна бележка, издадена от Директора на „С.М.“ АД с
изх.№94-А-1666/09.11.2020 год.; заверени копия от ДП 936/2020 год. по описа
на 05РУ на СДВР (пр.пр.№19381/2020 год. по описа на Софийска районна
прокуратура).
Относно въпросите, по които има противоречие между двете
свидетелски групи:
В първата група свидетелски показания попадат тези на свидетелите Ч.
В., А.Г., В.Х., Е.Г., Р.Т., П.П., Г.С., В.А., Н.А. и А. В.. Същите твърдят, че на
инкриминираната датата подсъдимият е казал на В. Ч. В. „****“ и „и ти си
същия наркоман като тоя“, ударил му шамар, както и че псувал и обиждал
групата младежи, като ги наричал „боклуци“ и „наркомани“ и в общи линии
описват фактическа обстановка, която не се различава съществено от тази
описана в частната тъжба на В. В.. Първоинстанционният съд изцяло е
кредитирал показанията на посочените свидетелите, като се е предоверил и не
е обсъдил в пълнота същите. Най-напред показанията на свидетеля Ч. В.
(баща на частния тъжител) относно главния факт, предмет на доказване,
възпроизвежда разказаното му от тъжителя и от свидетеля П.П., а не свои
лични възприятия, т.е. той не е бил очевидец на деянията, инкриминирани в
тъжбата. Неговите показания по отношение главния факт, предмет на
доказване, са от категорията на производните източници на гласни
доказателства, което ги прави принципно недопустими, доколкото в случая
първичният източник е достъпен. В тази връзка, освен това се констатира и
противоречие в изложеното от свидетеля с възприетото конкретно от П.П..
Същата, разпитана от първия съд е посочила, че е присъствала на развилия се
инцидент, като сочи, че подсъдимия се е обърнал ръкомахайки към
компанията младежи и ги е обиждал, след което като обърнал една от пейките
и момчетата се разотишли. Същата сочи, че не е чула изречени към частния
тъжител персонално каквито и да е думи, както и че не е видяла подсъдимият
Х. да удря шамар на В. В.. Свидетелят П. не е предала на бащата на
последния, нещо различно от възприетото от нея на мястото на инцидента.
Въпреки това, свидетелят Ч.В. в показанията си пред СРС е изложил
7
различни обстоятелства, а именно че П.П. му е заявила, че подсъдимият е
ударил шамар на сина му и е изрекъл посочените по – горе думи по негов
адрес. Първоинстанционният съд доверявайки се на посочената група
свидетели, не е взел предвид, че същите се намират в близки отношения с
частния тъжител. А. В. е брат на последния, а свидетеля А.Г. е негов
братовчед. Останалите разпитани от тази група свидетели са негови приятели
и неизменна част от компанията му. Въззивният съд намира, че показанията
на посочената група свидетели будят съмнение относно тяхната
достоверност, предубеденост и пристрастност, най - вече именно с тези
близки взаимоотношения, а и с оглед настъпилите впоследствие събития,
довели до упражнен тормоз над семейството на подсъдимия (крещене под
балкона му, хвърляне на камъни по терасата му и отправени закани към Х.),
както и досежно осъществения вандалски акт над собствеността му на
следващия ден (замеряне с яйца и обръщане на автомобила му).
Въззивният съд намира показанията на горните свидетели за
недостатъчни, за да обосноват обвинителната теза. В случая изводът относно
тяхната неубедителност следва от внимателния им анализ и съпоставяне с
останалите доказателствени източници, като освен, че значение има степента
на близост в отношенията на всеки от тях с тъжителя, то се имат предвид и
констатираните противоречия. Техните показания се дискредитират и от
наличието на известни, но съществени противоречия помежду им. Така
свидетелите не сочат да са отправяли псувни и обиди по отношение на
подсъдимия Х., да са го предизвикали и да са се държали „арогантно“, както
сочат и че не са вдигали шум. В тази насока свидетеля Х. дори е заявил, че са
се извинили на подсъдимия, а според показанията на свидетеля Г., че не са го
обиждали и предизвикали. Точно в обратна посока са показанията на
свидетелите Н. и К.ова, на които настоящият съд се позовава и цени като
достоверни. Неубедителни са показанията на тази първа група свидетелите,
доколкото при разпита им част от тях – В.Х., П.П., А. В., Г.С., В.А. и Н.А. не
са възприели частният тъжител да е бил удрян от подсъдимия.
Показанията на изброените по – горе свидетели относно посочените
обстоятелства (ударил ли е подсъдимият шамар на частния тъжител В. В. и
изрекъл ли е обидни думи и клевета по негов адрес) противоречат на дадените
от свидетелите С.Н. – 53 годишна учителка, живееща в същия квартал и
познаваща всеки от групата събрали се младежи на инкриминираната дата,
както и на нейната приятелка – свидетеля Р.К. – 59 год., далечна роднина на
частния тъжител. Посочените две свидетелки са абсолютно незаинтересовани
от изхода на делото и освен, че са познавали и двете страни на инцидента не
се установява да имат каквито и да е близки или приятелски отношения,
освен че живеят в един и същи квартал и се познават. Въззивният съд намира,
че Софийския районен съд, анализирайки доказателствената съвкупност,
неоснователно е игнорирал свидетелските показания на Н. и К.ова в тяхната
цялост и неправилно ги е оценил като необективни и недостоверни.
Последните две са се прибирали към домовете си на 22.05.2020 год. и се
8
озовали на място в междублоковото пространство, където ясно чули
крясъците и виковете на събралите се младежи, силната музика и
форсиращия автомобил, обидите и псувните към подсъдимия А. Х.. Същите
лично са възприели всички развили се събития, тъй като наблюдавали от
самото начало и от съвсем близко разстояние конфликта между групата
младежи, между които бил частния тъжител В.В. и А. Х.. Нито една от двете
свидетелки не е възприела шамар или конкретно отправени към частния
тъжител В. В. думи „****“ и „и ти си същия наркоман като тоя“. Освен това и
Н., и К.ова сочат, че подсъдимия не се е приближавал към пострадалия в
непосредствена близост и е бил на разстояние от групата младежи, а
последната дори сочи: „Той ги караше да се махнат от там, а те се държаха
арогантно и предизвикателно. Беше нереално и страшно, защото бяха голяма
група младежи, а той сам.“ (визирайки подсъдимия). Именно показанията на
тези две свидетелки дискредитират дадените от А.Г., В.Х., Р.Т., А. В., Г.С., Н.
и В.А.и, тъй като същите с категоричност заявяват, че не са видели нито
инкриминирания шамар, нито са чули инкриминираните изрази. Това от своя
страна не води автоматично до противния извод, до който
първоинстанционният съд е стигнал, а именно че същите не са възприели
дадените факти от обективната действителност, тъй като не са се случили.
Точно обратното, свидетелките са били през цялото време очевидци на
настъпилите събития и са могли да възприемат (видят и чуят лично)
действията и на подсъдимия Х. и на групата младежи. Показанията на Н. и
К.ова се приемат изцяло за достоверни, тъй като същите са житейски
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, поради което и са
обективни, освен това не са изолирани или предубедени, не пораждат
съмнение за заинтересованост с оглед изхода на делото.
На следващо място Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Х.а
(съпруга на подсъдимия), чиито показания условно могат да се приобщят към
втората група свидетелски показания. С оглед близката родствена връзка с
А. Х., настоящият състав изключително внимателно подхожда при оценката
на тези гласни доказателства. Въпреки това, нейните показания намират
опора в други доказателства, а именно: в показанията на свидетелите Н. и
К.ова от една страна, както и на свидетеля Г., който е излязъл да преустанови
конфликта на инкриминираната дата (също не възприел персонално
отправени към В.В. обидни думи, клевета или да е бил ударен с шамар), както
и с приобщените по делото писмени доказателства. Изнесеното от свидетеля
Х.а напълно се припокрива от възприетото от свидетелите Н. и Х.а, както
досежно нейното емоционално състояние в резултат на развилите се събития,
така и досежно отправените реплики от една страна от младежите по адрес на
подсъдимия, така и на последния към първите. Х.а е наблюдавала
непосредствено случилото се и е чула, възприела изцяло поведението на
подсъдимия Х., като сочи че след като са били употребени към него обиди и
псувни, съпругът не е издържал и също е „започнал да псува“. Свидетелят
Х.а с категоричност заявява, че подсъдимия не е удрял шамар на никой,
9
включително и на частния тъжител В.В., нито е обиждал или псувал
персонално същия. Показанията на свидетелката Х.а изцяло кореспондират и
допълват тези на Н. и К.ова. За достоверността на изложеното от съпругата на
подсъдимия сочи и фактът, че същата не отрича, че съпругът и е бил изпил на
вечеря една бира, както и че след като са били отправени към него псувни и
обиди и той е сторил същото по адрес на групата младежи.
И не на последно място следва да се посочи, че не е налице основание
да бъдат игнорирани дадените обяснения от страна на подсъдимия.
Действително винаги следва да се има предвид двойствената природа на
същите, но в случая те имат не само защитна, но и доказателствена функция.
За разлика от първия съд, въззивният намира че същите кореспондират с тези
на втората група свидетели във всичките им части, не се опровергават и са
житейски логични и последователни. Освен това, липсата на каквито и да е
медицински документи, удостоверяващи наличието на телесно нараняване на
частния тъжител, в пълна степен затвърждава неубедителността на първата
група свидетелски показания и внася съмнения относно тяхната истинност.
Тук следва да се отбележи, че предметът на доказване се очертава от
фактологията, изложена в тъжбата и в тежест на тъжителя е да установи
фактите така, както са изложени в тъжбата. Фактическите твърдения в
тъжбата, освен, че очертават фактическата рамка на обвинението и правната
квалификация на описаното деяние, предпоставят и рамките на защитата на
подсъдимия, която се изчерпва със защитата му именно по фактите, описани в
тъжбата. Съдът е задължен да се произнесе единствено и само в рамките на
фактическото обвинение, очертано в тъжбата, като в противен случай би се
стигнало до недопустимо ограничаване правото на защита на подсъдимия,
конституционно установено и закрепено в разпоредбата на чл. 15 НПК. В
конкретния случай в тъжбата се съдържа фактическо твърдение, че
подсъдимия е ударил шамар на В. В. и е изрекъл по негов адрес думите
„****“ и „и ти си същия наркоман като тоя“, което не се доказва от
показанията на Н., К.ова, Г., както и обясненията на подсъдимия. Ето защо
настоящият съд, за разлика от районният, не кредитира показанията на
свидетелите от първата група по тези основни въпроси. Този доказателствен
анализ естествено води както до установяването на различна фактическа, така
и логично до различни правни изводи от тези установени от контролирания
съд.
На първо място, не се установи по делото с необходимата степен на
убедителност и категоричност, че е било причинено твърдяното увреждане на
частния тъжител. С оглед така възприетата от въззивния състав фактическа
обстановка по делото, не е възможно да се направи единствен възможен,
категоричен, непораждащ съмнение и обоснован правен извод за
съпричастността на подсъдимия А. Х. към инкриминираното деяние или, че
същият е техен автор и поради това се приема,че подсъдимият А. Х. не е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2
10
от НК.
Повдигнатото и предявено с частната тъжба на подсъдимия А. Х.
обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК представляващо причиняване
на лека телесна повреда, не е доказано по несъмнен и категоричен начин от
събрания пред двете съдебни инстанции доказателствен материал, обсъден
поотделно и в неговата съвкупност, която телесна повреда се изразява в
причиняване на болка и страдание по отношение на частния тъжител В. В.. Не
се установява по безспорен начин да са причинени травматични увреждания
от подсъдимия А. Х. на 22.05.2020 год., които да могат да се квалифицират
като лека телесна повреда. В заключение следва да се посочи, че нито един от
разпитаните свидетели, извън приближените на частния тъжител не изнася
данни свързани с описаното в тъжбата деяние и изразяващо се в това, че
подсъдимият е започнал скандала, че е започнал да обижда и псува
групичката младежи, а след това да е ударил шамар и да е отправил обиди и
клевета по отношение на В. В., както и че последният вежливо, възпитано или
любезно го е помолил да си тръгне.
Съгласно константната съдебна практика, едно лице може да бъде
осъдено само ако има пълна и несъмнена доказаност на обвинението (в този
смисъл и Решение № 299/1975 год. на ВС, Решение № 476/2013 год. на ВКС,
Решение № 216/2013 г. на ВКС). Ако въпреки усилията и след изчерпване на
всички процесуални средства, съмненията относно съпричастността на
подсъдимия към определено инкриминирано деяние не отпаднат, то следва
лицето спрямо, което е повдигнато обвинение за извършено престъпление да
бъде оправдано, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Въпреки предприетите възможни и необходими
процесуално - следствени действия за разкриване на обективната истина и
приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо
подсъдимото лице остана недоказано за инкриминираното в частната тъжба
деяние по чл.130, ал.2 от НК, поради което единствено законосъобразния
краен акт на съда се явява оправдаването му за същото. Когато са налице
неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на
твърдяното с частната тъжба престъпно деяние и съпричастността на
подсъдимия към него, породени от доказателствена непълнота, процесуална
последица е постановяването на оправдателна присъда. В конкретния случай
се установи, че обвинителната теза е недоказана и почива на предположения,
като освен това по делото се събраха и доказателства, които я оборват.
Противоречието между установената от въззивния съд фактическа обстановка
с изложената в първоинстанционния акт и твърдяна от частния тъжител в
частната тъжба, обуславят като единствено възможен изход на процеса
постановяването на оправдателна присъда на основание чл. 304 НПК по
отношение на подсъдимия А. Х. за престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
Същите изводи в пълна степен важат и за останалите две инкриминирани в
тъжбата обвинения срещу Х., за което допълнително ще се изведат доводи.
11
По изложените съображения от обективна страна не се установи по
несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на разпоредбата на
чл.303, ал.2 НПК, че подсъдимият е причинил лека телесна повреда -
посредством нанасяне на шамар в областта на главата – по лявата буза на В.
Ч. В. и с това да му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание.
Не се установи авторството на деянието по отношение на частния
тъжител по несъмнен начин, то да е в резултат на противоправно извършени
действия от страна на подсъдимия А. Х., които да са насочени към увреждане
на здравето на В. В.. Не се установи според настоящия въззивен състав и
механизма на причиняване на процесното увреждане, за което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия. Не се установи и причинно
следствена връзка между твърдените инкриминирани действия като
извършени от подсъдимия Х. и настъпилото за частния тъжител увреждане,
което да е причинено по начина, по който е описан механизма на
причиняването му в частната тъжба на инкриминираната дата 22.05.2020 год.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК присъдата не може да почива на
предположения, каквито са данните в събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства и писмени доказателства.
С оглед изхода на делото и предвид липсата на обективно извършено
от страна на подсъдимия А. Х. престъпление е безпредметно обсъждането на
субективната му страна.
Имайки предвид горното подсъдимият бе оправдан по обвинението по
чл.130, ал.2 от НК, а присъдата на Софийски районен съд - отменена.
На следващо място не се доказва по несъмнен и категоричен начин,
подсъдимият А. Х. с деянието си да е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1
от НК, а именно това, че на 22.05.2020 год. около 21.30 часа в гр.София,
кв.“Кремиковци“, в междублоковото пространство между блок 13 и блок 17,
публично казал на В. Ч. В. „****“. Както вече беше посочено по - горе
единствените доказателства, че на инкриминираната дата подсъдимият е
изрекъл публично обидни думи по адрес на частния тъжител, се съдържат в
показанията на първата група свидетели, а именно в показанията на Ч. В.
(който не е присъствал на инцидента и чиито показания се опровергават
досежно инкриминираните изрази от свидетеля П.), показанията на А.Г., В.Х.,
Р.Т. и Е.Г., Н. и В.А.и. Тези гласни доказателствени средства обаче не може
да се кредитират поради това, че те са непоследователни, противоречат на
друга група свидетелски показания. Освен това при тези свидетели е налице
пристрастност, предубеденост и заинтересованост от изхода на настоящото
дело, тъй като същите са в близки отношения с частния тъжител (в т.ч.
имайки предвид изявлението на бащата на свидетеля А.Г. пред първата
инстанция, че също е подал тъжба срещу подсъдимия).
В присъдата, а и в мотивите към съдебния акт на СРС липсват
12
елементи от обективна страна на посоченото деяние, като цифровият израз не
съответства на неговия словесен такъв. При квалифицирането на деянието,
първият съд е посочил единствено, че: „На 22.05.2020 год. около 21.30 часа в
гр.София, кв.“Кремиковци“, в междублоковото пространство между блок 13 и
блок 17, публично казал на В. Ч. В. „****“. Така от обективна страна не е
посочено, че подсъдимият е казал или извършил нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие, както и че обидата е нанесена
публично. Извън настоящият казус, подобно нарушение от страна на
първоинстанционния съд, би довел до отмяна на постановения съдебен акт и
връщането на делото за ново разглеждане. В конкретният случай, обаче, това
обстоятелство се явява ирелевантно, тъй според настоящият съд употребените
от подсъдимия думи са напълно абстрактни, поради което изходът от спора, а
и на делото и в двата случая е един и същ.
За да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на
пострадалия думи, които са обективно годни да накърнят неговото
достойнство и според общоприетия в обществото морал са неприлични,
вулгарни и цинични. При преценката на обидната форма следва да се изхожда
не от субективната преценка и възприятие на пострадалия, а от обективни
критерии, основани на общоприети морални и обществени разбирания
относно годността на определен израз /обръщение/ да засегне честта и
достойнството на човек. Възможно е физическо лице да бъде засегнато чрез
обидна проява, отправена по отношение на множество хора, както е в случая.
За да бъде състовомерна обидната проява, обаче тя трябва недвусмислено да е
насочена към личността на конкретно физическо лице, а не да бъде в
неопределена и абстрактна форма. В случая изречените думи „боклуци“ и
„наркомани“ от страна на подсъдимия са били абстрактни и не са били
насочени конкретно към частния тъжител. Подсъдимият ги е изрекъл след
като по отношение на него са били отправени също обиди и псувни и след
като е бил предизвикан и провокиран от цялата група младежи, които са
крещяли срещу него.
В обобщение на гореизложеното, въззивната инстанция намери,че
атакуваната присъда следва да бъде отменена, а подсъдимия оправдан и по
повдигнатото срещу него обвинение с тъжбата за извършено престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК и по аргумент от чл. 303, ал. 1 от НПК,
тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин по аргумент на чл.303,
ал.2 от НПК.
Горните изводи за недоказаност на обвинението предявено на
подсъдимия Х. се отнасят и за инкриминираното престъпление по чл.148, ал.2
вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК, а именно затова че: „На 22.05.2020
год. около 21.30 часа в гр.София, кв.“Кремиковци“, в междублоковото
пространство между блок 13 и блок 17, публично разгласил позорно
обстоятелство спрямо В. Ч. В., като му казал „и ти си същия наркоман като
тоя“. Позорното обстоятелство по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК е твърдение за
13
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на определени
неистинни, лъжливи факти, конкретни обстоятелства, конкретни прояви на
засегнатия, а не до вменяване на определени неконкретизирани отрицателни
качества, не до отрицателни оценки, съждения, епитети и т.н. Тези твърдения
следва да са с конкретизирано съдържание по смисъл, както и относно
време, място, лице, а не да са изложени абстрактно и без да се разбира точно
и определено за кое лице се отнасят тези обстоятелства. Както бе посочено по
– горе думите, които са били изречени от Х. са били общи и абстрактни и не
се доказа по несъмнен начин, същите да са били отправени персонално
именно към частния тъжител. Предвид това, досежно липсата на несъмнена
доказаност на твърдяното от частния тъжител инкриминирано деяние и
съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на
предположения. Когато са извършени всички възможни процесуално -
следствени действия за разкриване на обективната истина, но въпреки това
крайните изводи относно даден съставомерен признак от престъплението са
колебливи и не са подкрепени убедително от наличната по делото
доказателствена маса, то крайният акт на съда може да бъде единствено с
оправдателен диспозитив и за третото инкриминирано престъпление по
чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК.
Имайки предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция
прие, че обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, в т.ч. и
досежно осъждането на подсъдимия А. А. Х. да заплати направените от
частния тъжител В. В. разноски по делото в размер на 1200лв, както и
държавна таксата от 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
Въззивният съд, съобразно разпоредбата на чл. 336, ал.1, т.3 вр. с
чл.334, т.2 НПК отмени изцяло присъдата на първата инстанция, поради
неправилното приложение на материалния закон и на основание чл. 304 НПК
оправда подсъдимият А. А. Х. по повдигнатите срещу него обвинения за
извършени престъпления по чл. 130, ал. 2 НК, чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1
от НК и по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК.
Доводите на защитата на подсъдимия за наличие на допуснато от
СРС съществено процесуално нарушение , изразило се в липса на
мотиви, не са основание за отмяната на постановената присъда и връщане на
делото за неговото разглеждане от друг състав на съда, тъй
като с отмяната на осъдителната присъда на СРС, се санират и допуснатите
от СРС съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия по делото.
Така мотивиран, въззивният съд постанови присъдата си.

14
Съобщи за изтекли лични данни