Р Е Ш
Е Н И Е
№ 844 08.07.2020
година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, седемнадесети състав, на десети юни две хиляди и двадесета година, в публично
заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 2550 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1 от
ЗУТ и е образувано по повод жалбата на „СВ Консулт“ ООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. ********№ 9, ет. 7, ап. 21,
представлявано от управителите Стефан Асенов Вълчев и Асен С. Вълчев, против
решение № ДК-19-Б-3 от 27.09.2019 г. на началника на РДНСК- Бургас, с което на
основание чл. 62, ал. 1 от АПК е допълнена заповед № ДК-19-Б-1 от 13.09.2019 г.
на началника на РДНСК- Бургас, в частта,
относно абзац трети на стр. 3, със следното съдържание: „Предвид
гореизложеното, на основание чл. 224, ал. 1, т. 3, предложение последно от ЗУТ
и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 16.04.2007 г. за обследване на аварии в
строителството и във връзка с правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 12
и т. 13 от ЗУТ, предоставени ми със Заповед № РД-13-171 от 13.06.2019 г. на
началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК)“.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че с обжалвания
акт се въвеждат нови законови основания за спиране на строителството, като
първоначалният акт не се допълва по смисъла на процесуалния закон, а се изменя
съществено. По същество се иска отмяна на решението.
В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателите поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение, като
сочи, че с него се преквалифицира приетата от административния орган фактическа
обстановка и се изменя същността на административното производство, а по този
начин се засягат две самостоятелни производства. Подробни съображения излага в
писмена защита.
Процесуалният представител на
ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок и е процесуално допустима (в този смисъл са
указанията на Върховния административен съд, дадени с определение № 3809 от
11.03.2020 г. по адм.дело № 2329/2020 г.). При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
Административното производство е
образувано по повод постъпил в РДНСК- Бургас сигнал от Община Бургас за авария
на строеж: „Жилищна сграда с подземен гараж, ограда и домови ВиК отклонения“, с
местонахождение ПИ с идентификатор 07079.621.102 по кадастралната карта на гр.
Бургас, съставляващ УПИ VІ в кв. 33 по плана на ж.к. „Братя Миладинови“, гр.
Бургас. На 12.09.2019 г. е извършена проверка на място от служители на РДНСК-
Бургас, в присъствие на представители на строителя, на лицето, осъществяващо
строителен надзор, и техническия ръководител, при която е установено, че е
срутена цялата западна калканна стена на ниво приземен етаж на съществуваща
двуетажна жилищна сграда в УПИ V, кв. 33 по плана на кв. 33 по плана на ж.к.
„Братя Миладинови“, която изцяло покрива странична западна имотна граница.
Констатирано е в хода на проверката, че в радиус от 100 метра от проверяващия
строеж не са налице други строежи и не се изпълняват СМР. Не са установени
данни съществуващата двуетажна сграда в УПИ V да е компрометирана и
конструктивно нестабилна преди настъпване на аварията. Тези обстоятелства са
отразени в констативен протокол, подписан от всички присъстващи при извършване
на проверката лица. В него е отбелязано, че в УПИ VІ, кв. 33, е изпълнен изкоп
с приблизителна дълбочина около 2.00 метра и размери 18.00/23.00 метра, като
стените на изкопа в западна и южна посока са торкретирани. Като вероятна
причина за възникване на аварията е посочено, че изкопът в УПИ VІ не е укрепен-
не е изпълнен детайл в част СК относно укрепването му.
На 12.09.2019 г. е съставен
Констативен акт № 7 от служители на РДНСК- Бургас и Община Бургас, в който е
отразено, че укрепването на масовия изкоп не е изпълнено по одобрения проект по
част „Конструкции“, съгласно посочени детайли за укрепване на изкопа към
съществуващата жилищна сграда в УПИ V в кв. 33 по плана на ж.к. „Братя
Миладинови“ и към останалите имотни граници. Констатирано е, че в одобрения от
Община Бургас на 12.06.2019 г. проект по част „Конструкции“ (чертеж масов
изкоп) е предвидено изграждане на пилоти, отстоящи на 80 см. един от друг по
цялата дължина на калкана на съществуващата двуетажна жилищна сграда в УПИ V,
кв. 33, които на място не са изпълнени. Констатирано е също, че в част
„Конструкции“, т. 11 от Забележки- на лист 1/32 от инвестиционния проект е предвидено
„Да не се извършват изкопни дейности по калкана на съществуващата жилищна
сграда, без да е избран изпълнител на пилотното укрепване“, а към момента на
проверката такъв не е избран и независимо от това е изпълнен от строителя масов
изкоп и към калкана на съществуващата жилищна сграда. От чертеж „Масов изкоп“
към одобрения проект по част „Конструкции“ е установено, че детайлите за
укрепване предвиждат по имотните граници, с изключение на източната,
укрепването да стане чрез стоманени профили през 80 см., положени на минимална
дълбочина от 2 метра по кота дъно изкоп на строежа, запълнени с филцов бетон,
които в детайла на укрепването е следвало да бъдат допълнително запънати. Отбелязано
е, че укрепването на изкопа е изпълнено единствено чрез торкретиране. При тези
данни е прието, че е налице хипотезата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от
16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството, за спиране на
строителството и свикване на техническа експертна комисия.
Въз основа на констативния акт е
издадена заповед № ДК-19-Б-1/13.09.2019 г. на началника на РДНСК- Бургас, с
която е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на
строеж: „Жилищна сграда с подземен гараж, ограда и домови ВиК отклонения“, с
местонахождение ПИ с идентификатор 07079.621.102 по кадастралната карта на гр.
Бургас, съставляващ УПИ VІ в кв. 33 по плана на ж.к. „Братя Миладинови“, с
изключение на СМР по възстановяване на срутена калканна стена на съществуваща
жилищна сграда в УПИ V, кв. 33 по плана гр. Бургас, укрепване на изкопа,
съобразно одобрения инвестиционен проект по част „Конструкция“ в чертеж „масов
изкоп“, и СМР, които ще бъдат предписани от техническата експертна комисия.
В срока за оспорване на
заповедта е издадено процесното решение № ДК-19-Б-3 от 27.09.2019 г. на
началника на РДНСК- Бургас, с което тя е допълнена на основание чл. 62, ал. 1
от АПК, като е посочено правно основание за нейното издаване- чл. 224, ал. 1,
т. 3 от ЗУТ. Допълнено е също, че с издадената заповед за спиране изпълнението
на всички видове строителни и монтажни работи не се засягат дейностите по
премахване на компрометирания строеж.
С писмо с изх. № Б-1970-00-804
от 28.11.2019 г. от началника на РДНСК- Бургас е разрешено продължаване
изпълнението на СМР по одобрените инвестиционни проекти.
При тези фактически
данни съдът намира от правна страна следното:
Оспореното решение
за допълване е издадено в изискуемата писмена форма, от административния орган,
издател на заповедта за спиране на СМР, в срока по чл. 62, ал. 1 от АПК.
С нормата на чл. 62,
ал. 1 от АПК е предвидена възможност административният орган да отстрани допуснати
непълноти в издадения акт, преди изтичане на срока за обжалването му. Допълващ
акт се издава, когато органът не се е произнесъл по целия предмет на
производството и не е допустимо с него да се изменя съдържанието на допълвания
административен акт. От изложените в обжалваното решение фактически основания
не се установява такъв пропуск. Административният орган се е
произнесъл по целия предмет на производството и непълнота не е налице, а чрез предвидения
в чл. 62, ал. 1 от АПК способ се добавя ново правно основание- чл. 224, ал. 1,
т. 3, предл. последно от ЗУТ, кореспондиращо с правомощията на органа,
предоставени с приложената на л. 46 и сл. от делото Заповед № РД-13-171/13.06.2019
г. на началника на ДНСК (със заповедта началникът на РДНСК не е овластен да
издава заповеди по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 16.04.2007 г. за обследване
на аварии в строителството, каквото правно основание е посочено в допълваната
заповед). По същество с решението е изменена издадената
заповед, което излиза извън процесуалното предназначение и целта на производството
по чл. 62, ал. 1 от АПК.
В мотивите на
решението са възпроизведени фактическите констатации, съдържащи се в
допълваната заповед и в констативния акт, досежно начина на укрепване на
масовия изкоп. Посочено е, че то не е изпълнено по одобрения проект, т.е. чрез
изграждане на пилоти, отстоящи на 80 см. един от друг по цялата дължина на
калкана на съществуващата двуетажна жилищна сграда в УПИ V, а е изпълнено
единствено чрез торкретиране. При тези фактически констатации е формиран извод,
че са налице предпоставките на чл. 224, ал. 1, т. 3, предл. последно от ЗУТ за
спиране на изпълнението и забрана достъпа до строежа, тъй като се извършва в
нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на
основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ строежите се проектират, изпълняват и
поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите, определени в
приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета
от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на
пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета
(ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за: 1) механично съпротивление и устойчивост;
2) безопасност в случай на пожар; 3) хигиена, здраве и околна среда; 4)
достъпност и безопасност при експлоатация; 5) защита от шум; 6) икономия на
енергия и топлосъхранение; 7) устойчиво използване на природните ресурси.
Според ал. 3 на чл. 169 ЗУТ строежите се проектират, изпълняват и поддържат в
съответствие с изискванията на нормативните актове за: 1) опазване на
защитените зони, на защитените територии и на другите защитени обекти и на
недвижимите културни ценности; 2) намаляване на риска от бедствия; 3) физическа
защита на строежите.
В издадената Заповед
№ ДК-19-Б-1 от 13.09.2019 г. и в допълващото я решение на началника на РДНСК-
Бургас не се съдържат констатации за обстоятелства, относими към някоя от
хипотезите на чл. 224, ал. 1, т. 3, предл. последно, вр. чл. 169,
ал. 1 или ал. 3 от ЗУТ. Не са посочени конкретни нарушения на правилата за
изпълнение на СМР, регламентирани с приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011
на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани
условия за предлагането на пазара на строителни продукти. Липсват също
констатации за несъответствие с конкретни изисквания на нормативните актове, посочени
в нормата на чл. 169, ал. 3 от ЗУТ. Доколкото посоченото в допълващия акт
правно основание не кореспондира с приетите от органа фактически констатации,
съдът приема, че е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, което от своя страна е довело до
неправилно приложение на материалния закон. Ето защо, решението следва да се
отмени в обжалваната част, като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № ДК-19-Б-3
от 27.09.2019 г. на началника на РДНСК- Бургас, с което на основание чл. 62,
ал. 1 от АПК е допълнена заповед № ДК-19-Б-1 от 13.09.2019 г. на началника на
РДНСК- Бургас, в частта, относно абзац трети на стр. 3, със следното
съдържание: „Предвид гореизложеното, на основание чл. 224, ал. 1, т. 3,
предложение последно от ЗУТ и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 16.04.2007 г. за
обследване на аварии в строителството и във връзка с правомощията по чл. 222,
ал. 1, т. 2, т. 3, т. 12 и т. 13 от ЗУТ, предоставени ми със Заповед №
РД-13-171 от 13.06.2019 г. на началника на Дирекция за национален строителен
контрол (ДНСК)“.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14- дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: