Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ......................2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет девети септември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря В.
Венева и прокурора В.Атанасова, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.а.н.
дело №1685 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.378, ал.5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.
С Решение от 02.11.2020г., постановено по
НАХД №4770/2019г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, е признал обвиняемата А.И.У., за НЕВИННА
в това, на 31.10.2014г., в гр.София, ул.“**********№ *****, в сградата на ТП на
Националния осигурителен институт София-град, съзнателно да се е ползвала пред М.А.С.
- длъжностно лице - на длъжност „Инспектор пенсии“ при НОИ, от неистински
официален документ /Удостоверение образец УП-2 с изх.№ 32/23.06.2014г. за
получено брутно трудово възнаграждение или доход за определяне размера на
пенсия/, на който е придаден вид, че е издаден и подписан от изпълнителния
директор на „Б.“ АД - П.К.П., като от нея за самото му съставяне не може да се
търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК,
поради което я е ОПРАВДАЛ по това обвинение.
Срещу това решение е
подаден протест и допълнение към него от прокурор при СРП, с които се иска
отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което обвиняемата да
бъде призната за виновна по възведеното ѝ обвинение и да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. В допълнението към протеста се прави подробен
анализ на мотивите към протестирания съдебен акт, прави се оценка на събраните
по делото доказателства, въз основа на която прокурорът стига до извод, че
деянието е извършено от обвиняемата и е извършено виновно, поради което иска и
признаването на обвиняемата за виновна по внесеното в съда обвинение.
В
разпоредително заседание на 12.05.2021г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на
обвиняемата, но е необходим допълнителен разпит на свидетелката М.А.С.,
необходимо е и да бъде изискана справка от Столична община, район Подуяне,
която да дава отговор на въпроса: Подадени ли са за времето от началото на
2014г. до м.октомври 2014г., заявления за промяна на настоящ адрес от името на
обвиняемата А.И.У.? В случай, че такива са били подадени, същите да се предоставят
на съда в оригинал.
В открито
съдебно заседание на 30.06.2021г., въззивният съдебен състав след повторна
проверка на събраните от първостепенния съд доказателства и след допълнителен
разпит на свидетелката М.С., е счел, че за изясняване на обективната истина по
делото е необходимо да бъде отправено запитване до 05 РУ-СДВР дали при тях се
съхранява някаква документация във връзка със смяната на адресната регистрация
на обвиняемата и дали е имало регистрирани други лица на процесния адрес в
гр.София. Такова запитване е намерил, че следва да се отправи и до РС-Пловдив по
НОХД №4754/20г. по описа на 3-ти състав, за евентуално наличие в кориците на
делото на заявление от А.У. за промяна на настоящ адрес. За изясняване на
всички относими към предмета на делото обстоятелства, съдът е приел, че следва
да се изиска информация от НОИ, дали в компютърните им системи се съдържа
информация кой се е явил и кой е подал заявлението за пенсиониране на А.У..
Пред въззивния съд представителят на
Софийска градска прокуратура поддържа протеста, счита, че решаващият съд е
ценил доказателствата в разрез с действителния им смисъл, а обвиняемата е
осъществила деянието, за което е привлечена към наказателна отговорност, поради
което иска отмяната на акта, предмет на въззивна проверка, и постановяването на
нов, с който У. да бъде призната за виновна и да ѝ бъде наложено
административно наказание.
Защитникът на обвиняемата – адв. А., моли протеста да се остави без
уважение и да се потвърди решението на районната инстанция. Намира, че
подаденият протест изобилства от предположения, както и че му липсват
юридически аргументи. Посочва, че още в хода на досъдебното производство е
поискал да бъде изследван въпроса, дали обвиняемата собственоръчно е подала
документите си за смяна на адрес, но искането му не е било уважено, а към
момента на поставяне на въпроса от въззивния съд, документите вече са унищожени
и не би могло да се назначи СГЕ. Изтъква, че на процесния адрес са били
регистрирани много хора – над 20 човека, което сочи, че този адрес е бил
ползван за такива нужди, както и че адресът на обвиняемата е бил сменен без
последната да е имала нещо общо с гр.София. За субективната страна на деянието излага,
че прокуратурата прави изводи на база обстоятелството, че обвиняемата е платила
4000 лева, което е предположение и счита, че не следва да се взема предвид. По
тези съображения пледира за потвърждаване на акта на първата инстанция,
алтернативно отправя искане за спиране на делото до приключване на делото пред
РС-Пловдив, по което У. се явява пострадало лице.
Обвиняемата А.И.У.
не се явява пред въззивния съд и не излага становище по протеста.
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира,
че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, по следните
съображения:
Въззивният съдебен състав възприе
по-различна фактическа обстановка от приетата от първия съд, която е следната:
Обвиняемата А.И.У. е родена на ***г. в гр.Смолян, живее в гр.Куклен, обл.Пловдив, ул.“*******, българка е, българска гражданка, неосъждана, омъжена, със средно образование, с ЕГН **********.
Обвиняемата У. решила да се пенсионира, като с това намерение, в началото на м.май 2014г., отишла в офиса на фирма „Н.К.” ЕООД, находящ се в гр.Пловдив, ул.”*******за която имала сведения, че оказва услуги на лица, на които предстояло да се пенсионират. Свидетелката А.Д.Г., собственик на фирмата, проучила документите на обвиняемата и ѝ обяснила, че не ѝ достига осигурителен стаж, но ако внесе определената сума за осигурителни вноски за недостигащия ѝ осигурителен стаж, ще получи пенсия в пълен размер. Предложила ѝ срещу сумата от 4 000 лв. да внесе осигурителните вноски за недостигащия осигурителен стаж и да оформи необходимите документи за пенсионирането.
Обвиняемата У. се съгласила и през м.юни 2014г., заедно със сина си – свидетелят У., предали на свидетелката Г. исканата сума от 4 000 лв., като едновременно с това обвиняемата подписала предварително подготвени документи – пълномощно, с което упълномощила свидетелката Г. да подготви и подаде необходимите документи за пенсионирането ѝ пред Териториално поделение на Националния осигурителен институт, както и бланка-заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт.
По неустановен по делото начин, към вероятната дата на подаване на документите, на обвиняемата била оформена адресна регистрация за настоящ адрес, съгласно която, считано от 07.10.2014г., настоящият адрес на обвиняемата У. ***.
На 31.10.2014г., обвиняемата У. лично подала в Териториалното поделение на Националния осигурителен институт- гр.София, документи за пенсиониране, като било входирано заявление с Вх.№ 128560 /31.10.2014г. до Директора на ТП на НОИ-гр.София от името на А.И.У. за отпускане на пенсия. Към заявлението било приложено и Удостоверение образец УП-2 с изх.№ 32/23.06.2014г. за получено брутно трудово възнаграждение или доход за определяне размера на пенсия, на който бил придаден вид, че е издаден и подписан от изпълнителния директор на „Б.“ АД - от свидетелката П.К.П..
Във връзка с извършена служебна проверка на пенсионното досие на А.И.У. от контролните органи на Националния осигурителен институт, с констативен протокол № КП -5-15-00157374 /15.07.2016г., издаден от ТП на НОИ-гр.Пловдив, било констатирано, че брутното трудово възнаграждение на обвиняемата У. за периода 01.01.1992г. - 31.12.1994г., отразено в представеното Удостоверение образец УП-2 с изх.№ 32/23.06.2014г. за получено брутно трудово възнаграждение или доход за определяне размера на пенсия, издадено от „Б.“ АД-гр.Пловдив, не съответства на действителното начислено и изплатено брутно трудово възнаграждение в разплащателните ведомости на дружеството.
С разпореждане №**********/214 от 27.01.2017г., на
длъжностно лице по пенсионно осигуряване, било отменено разпореждане №**********/05.11.2014г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, с което на обвиняемата У. била
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал.1 от ПЗР на
КСО, бил постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, и било постановено надвзетата пенсия да бъде събрана от обвиняемата У..
Съгласно заключение на ТГЕ /л.127-130 ДП/, ръкописният текст, с който са попълнени графите в заявление до Директора на ТП на НОИ-София от А.И.У. с вх.№128560/31.10.2014г., не е изписан от обвиняемата У.. Подписите в графа „до“ и графа „подпис на заявителя за пенсия“ на заявление до Директора на ТП на НОИ-София от А.И.У. с вх.№128560/31.10.2014г., са положени от А.У.. Подписът в графа „Гл.счетоводител“ на Удостоверение образец УП-2 с изх.№ 32/23.06.2014г., издадено от „Б.“ АД-Пловдив, не е положен от обвиняемата У., О.В.К.или Д.Ж.Ф.. Подписът в графа „ръководител“ на Удостоверение образец УП-2 с изх.№ 32/23.06.2014г., издадено от „Б.“ АД-Пловдив, не е положен от А.И.У. или П.К.П.. Отпечатъкът от кръгъл печат в графа „ръководител“ на Удостоверение образец УП-2 с изх.№ 32/23.06.2014г., издадено от „Б.“ АД-Пловдив, е сканиран от действително положен отпечатък на „Б.“ АД-Пловдив в друг документ и последващо отпечатване на цветен принтер или ксерографиране на цветен ксерокс върху представения документ /пренесен печат/.
Изложената фактическа
обстановка настоящият съд възприе въз основа на събраните в досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, преценени по реда на чл.378,
ал.2 от НПК, тези, събрани в хода на съдебното следствие, проведено от районния
съд, както и доказателствата, събрани в хода на въззивното съдебно следствие,
които са следните: показанията на свидетелите П.К.П.
/л.38 от съдебното производство и тези, снети в хода на досъдебното
производство - л.78/, З.Н.У. /л.85 от съдебното производство/, М.А.С. /л.65 от
досъдебното производство и л.25-26 от въззивното съдебно дело/, Л.Я.С. /л.67 от
досъдебното производство/, Н.И.К./л.69 от досъдебното производство/, О.В.К./л.
118 от досъдебното производство/, Д.Ж.Ф. /л.121 от досъдебното производство/, Т.Б.В./л.196
от досъдебното производство/, А.Д.Г. /л.200 от досъдебното производство/ и Л.Б.Л./л.202
от досъдебното производство/, обясненията на обвиняемата, дадени в досъдебното
производство /л.187 ДП/, писмени доказателства и доказателствени средства:
комплексна техническа и графическа експертиза, разпореждане от 13.08.2020г. по
НОХД № 4754/2020г. по описа на PC-Пловдив, 3-ти наказателен състав и съобщение по чл.247б НПК до
пострадалата У. за образувано наказателно производство срещу А.Д.Г. и Л.Б.Л.–
свидетели по настоящето дело /л.82-л.84 от съдебното производство/, обвинителен
акт на Районна прокуратура-Пловдив, с който е
повдигнато обвинение срещу свидетелите А.Д.Г. и Л.Б.Л.за
престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал1 от НК и
чл.308, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 /л.90-л.150 от
съдебното производство/, копие на пенсионното досие на обвиняемата У.,
включващо Удостоверение образец УП-2 с изх.№ 32/23.06.2014г. за получено брутно
трудово възнаграждение или доход за определяне размера на пенсия, Сигнал от ТД
на НОИ-София-град до Софийска районна прокуратура /л.25-л.52 от досъдебното
производство/, справка за съдимост, писмо от СО Район „Подуяне“, акт за унищожаване,
удостоверение за промени на настоящ адрес, справка от МВР, 05 РУ-СДВР, писмо от
СО, Район „Подуяне“, ведно със списък на лица, регистрирани постоянно и като
настоящ адрес:***, писмо от НОИ, ТП-Пловдив.
Въззивният съд не споделя напълно анализа на
доказателствата, направен от първата инстанция. Категорично несъгласие този
съдебен състав изразява с оценката, направена от първостепенния съд на
показанията на свидетелката М.С., което налага те да бъдат отново анализирани.
Тази свидетелка в инкриминирания по делото период е приемала документи за
пенсиониране в ТП на НОИ-София. След предявяване на заявление с вх.№128560/31.10.2014г., свидетелката С. е категорична, че входящият
номер върху заявлението е изписан от нея и в тази връзка разяснява какъв е реда
за подаване на документи за пенсиониране, както и естеството на нейната работа.
От показанията на тази свидетелка се установява, че към процесната дата е имало
два начина на подаване на документи за пенсиониране – единият е лично лицето да
се яви на гише, като си представи личната карта, а другият е да се яви лице с
пълномощно, като в този случай копие от пълномощното се прилага към документите
и то е част от подадената документация. За конкретно предявеното ѝ
заявление, свидетелката е категорична, че това заявление е подадено лично от
лицето, посочено като заявител, както и че във всеки подобен случай
свидетелката иска да ѝ бъде представена лична карта, въз основа на която
тя се уверява в самоличността на заявителя, който трябва да е едно и също лице
с приносителя на документите, когато няма пълномощно. С. е категорична и за
обстоятелството, че процесното заявление е било подадено именно от посоченото в
него като заявител лице – в конкретния случай обвиняемата У., както и че не е
имало случай, в който да не е поискала лична карта на лицето, което подава
документите. Тези си твърдения
свидетелката обосновава като посочва, че 20 години е работела на тази длъжност
в НОИ и конкретното заявление е подадено при нея, на гишето, след представена
лична карта от заявителя, в случая А.У.. От показанията на С. се установява
още, че без пълномощно не може да бъде подадено заявление за друго лице, а
също, че имало период (много отдавна), когато документи са се подавали и
служебно, но и това обстоятелство е било отбелязвано изрично в документите. В
показанията си, депозирани пред въззивния съд, свидетелката пояснява още, че е
имало специална стая, в която колеги от НОИ са подавали документи на техни
близки, но това никога не е ставало на гише, където е работела свидетелката,
защото хората реагирали. От нейните показания се установява още, че не е
възможно лице от провинцията да подаде документи за пенсиониране в София. Това
може да стане, само ако лицето има удостоверение за настоящ адрес в Столицата.
Показанията на тази свидетелка бяха ценени с пълно
доверие от въззивния съд в тяхната цялост, тъй като заявеното от нея в хода на
въззивното съдебно следствие е съответно на показанията ѝ от досъдебното
производство, изложените от нея твърдения, че конкретно предявеното ѝ
заявление е подадено лично от обвиняемата, кореспондира със съдържането на
писмото писмо от НОИ, ТП-Пловдив (л.57 от въззивно съдебно
дело), в което също е посочено, че заявлението е подадено лично от А.У., намира
опора и в заявление с вх.№128560/31.10.2014г., видно от което, то е подадено на
гише в ТП на НОИ София-град, лично от заявителя. Трябва да се посочи още, че по
делото липсват доказателства, които да оборват твърденията на свидетелката С., че заявлението за пенсиониране е подадено
именно от обвиняемата У.. Първостепенният съдебен състав, вместо да анализира
съдържанието на показанията на свидетелката С., да ги съпостави с останалите
доказателства по делото и да ги прецени отделно и съвкупно с останалия
доказателствен материал, е изказал предположения за способностите на последната да си спомни обвиняемата, която няма
външни отличителни белези, изхождайки от датата на разпита ѝ, който е
проведен години след датата на подаване на процесните документи, което е довело
до необосновано некредитиране на показанията на С.. Въззивната инстанция не
споделя анализа на първия съд на това гласно доказателствено средство по съображенията,
изложени по-горе. На основата на показанията на тази свидетелка от
досъдебното производство и дадените от
нея пред въззивния съд, подкрепени от писмото от ТП на НОИ-Пловдив с и заявление с вх.№128560/31.10.2014г., този съдебен състав прие за безспорно установено, че именно обвиняемата У.
лично е подала заявлението и приложените към него документи за пенсиониране на
гише в ТП на НОИ-София и същите са били приети и входирани от свидетелката С..
В този смисъл основателни се явяват възраженията, направени в допълнението към
протеста, че показанията на свидетелката С. не са били ценени в действителния
им смисъл от районната инстанция.
Извън вниманието на първостепенния съд са останали
обясненията на обвиняемата, дадени в хода на досъдебното производство, което
налага те да бъдат обсъдени и анализирани в настоящето решение.
За да даде оценка на обясненията на У., въззивният
съд взе предвид, че те от една страна могат да бъдат израз на защитната
позиция, заета от обвиняемото лице, от друга страна могат да са източник на
доказателства. В настоящия случай обясненията на обвиняемата бяха преценени
като защитна теза в частта, в която А.У. сочи, че не е подавала лично документи
за пенсиониране в гр.София. Тези нейни твърдения влизат в остро противоречие с
показанията на свидетелката С., които се подкрепят от писмо от ТП на НОИ-Пловдив,
както и със заявление с вх.№128560/31.10.2014г., видно
от което, то е подадено на гише в ТП на НОИ София-град, лично от заявителя.
Посочените доказателствени средства бяха ценени с доверие от въззивния съдебен
състав по съображенията, изложени по-горе, поради което същите не е необходимо
да бъдат преповтаряни. В останалата част, в която обвиняемата излага, че никога
не е живяла в гр.София, че е предала сумата от 4000 лева на А. Г., която я е
уверила, че с тези пари ще закупи осигурителен стаж, както и че е подписала
множество документи, сред които и пълномощно, бяха ценени като гласно
доказателствено средство, тъй като намират опора както в показанията на
свидетелите З.У. и Л.Л., така и във внесения в РС-Пловдив ОА, от който става
ясно, че обвиняемата се явява пострадало лице от действията на А. Г. и е
претърпяла имуществена вреда в размер на 4000 лева, каквито твърдения се
излагат и от посочените свидетели.
В останалата част доказателственият анализ,
направен от районния съд, се споделя напълно от въззивната инстанция, поради
което не се налага другите доказателства и доказателствени средства, събрани в
хода на досъдебното производство и първоинстанционното съдебно следствие да
бъдат отново обсъждани и анализирани. Необходимо е обаче да бъдат подложени на
преценка останалите писмени доказателства, събрани в хода на въззивното
следствие.
От писмо от СО Район
„Подуяне“ с приложени акт за унищожаване, удостоверение за промени на настоящ
адрес,се установява, че адресната карта за настоящ адрес с №111-1979 е
унищожена с акт за унищожаване от 10.09.2020г., поради което не са в състояние
да предоставят на съда исканото заявление за промяна на настоящ адрес на
обвиняемата У..
Посредством писмо от СО,
Район „Подуяне“, ведно със списък на лица, регистрирани постоянно и като
настоящ адрес:***, се установява, че на посочения
адрес, на който адресно е била регистрирана и А.У. в периода от 07.10.2014г.
до 14.03.2014г. е имало регистрирани множество лица, които нямат родствена
връзка с обвиняемата.
От писмо от НОИ, ТП-Пловдив се установява, че заявление с вх.№128560/31.10.2014г.
е подадено в ПТ на НОИ София-град лично от обвиняемата У., която към този
момент е била с настоящ адрес ***.
Описаните писмени доказателства също бяха
кредитирани с доверие от въззивния съд, тъй като изхождат от лицата, посочени
като техен автор и съдържанието им е съответно на показанията на свидетелите, а
също така кореспондират с останалите писмени доказателства по делото.
Тук е мястото да се посочи, че въззивният съд не
прие за обосновани критиките, отправени с допълнението към протеста, че в
основата на изводите си по правото първостепенният съд е поставил обвинителния
акт, въз основа на който е образувано НОХД №4754/2020г. по описа на РС-Пловдив.
Макар и това да е изрично посочено в мотивите на районната инстанция, видно е
от цялостния анализ на доказателствата, че за изводите на контролирания съд по
фактите и правото са взети предвид и останалите доказателствени средства. Освен
това, нужно е да се спомене, че в посока изложените факти в обвинителния акт, по
делото са налични и други доказателства – показанията на свидетелите З.У., Л.Л.
и обясненията на обвиняемата. Показанията на посочените свидетели също са
обсъдени в мотивите на районната инстанция и намират опора във внесения в
РС-Пловдив обвинителен акт, с който е повдигнато
обвинение срещу А. Г. и Л.Л. за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.308, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК.
Въз основа на посочените
и обсъдени доказателства от първия и въззивния съд, въззивният съдебен състав,
в отлика от районната инстанция, намери че от обективна страна – на 31.10.2014г., в гр.София, ул.“**********№ *****,
в сградата на ТП на Националния осигурителен институт София-град, обвиняемата У. е подала пред М.А.С. – длъжностно лице, на длъжност „Инспектор пенсии“ при НОИ, заявление
с вх.№128560/31.10.2014г., към което бил приложен неистински официален документ /Удостоверение
образец УП-2 с изх.№ 32/23.06.2014г. за получено брутно трудово възнаграждение
или доход за определяне размера на пенсия/, на който е придаден вид, че е
издаден и подписан от изпълнителния директор на „Б.“ АД - П.К.П..
Въпреки че въззивният
съд за разлика от първостепенния, прие, че на процесната дата обвиняемата У. лично е подала
пред свидетелката С. заявлението, към което е бил приложен инкриминираният
неистински документ, т.е. деянието е осъществено от обективна страна, намери че
обвиняемата не е имала съзнание за неистинността на документа. Това е така,
защото по категоричен начин от показанията на свидетеля З.У., подкрепени от
показанията на свидетеля Л. и обясненията на обвиняемата, се установява, че А.У.
е дала на служителката от фирма „Н.-К.“ ЕООД сумата от 4000 лева, предназначена
за закупуване на трудов стаж, както и че ѝ е подписала пълномощно. Дори и
да се установява от доказателствата по делото, че обвиняемата лично е подала
заявлението и документите за пенсиониране, не може да се изведе субективната
страна на деянието, защото не се установява от събраните доказателства
обвиняемата да е била наясно с неистинността на документа, доколкото е имала
съзнание, че срещу сумата от 4000 лева си е закупила липсващия ѝ
осигурителен стаж. Напълно правилно районната инстанция е посочила в мотивите
си, че с разпоредбата на чл.9а, ал.1 от КСО е предвидено т.н.
закупуване на осигурителен стаж, т.е. нормативната уредба на КСО урежда по законодателен път заплащане на
осигурителни вноски от лице, на което предстои пенсиониране и именно това е
сторила обвиняемата, поради което за нея липсва какъвто и да било интерес да
използва неистински официален документ, който да удостовери недостигащия
ѝ стаж, от където се явява и липсата на субективна страна на деянието. Ето
защо въззивният съд прие, че не е налице елемент от субективната страна на
деянието, поради което и обвиняемата правилно е била оправдана по повдигнатото
ѝ обвинение да е извършила престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК.
И макар въззивната инстанция да не споделя напълно анализа на доказателствата,
направен от първия съд, както и да е налице известно различие в правните изводи
на двете инстанции, крайният резултат по делото е правилен и поради това
решението на районния съд следва да се потвърди.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания за неговото изменение
или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко изложено и на
основание чл.378, ал.5 от НПК вр. чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от02.11.2020г., постановено по
НАХД №4770/2019г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.