№ 773
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500654 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от
„Юробанк България“ АД със седалище гр. София против Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260376 от 03.02.2021г.,
постановена по частно гр. дело № 801/2021г. по описа на Районен съд – Бургас в частта на
разноските. В жалбата се посочва, че съдът в заповедното производство се е произнесъл по
отношение на направените разноски, но не е присъдил всички направени разноски. В
жалбата се посочва, че заявителят е изпълнил законовите изисквания на чл. 80 от ГПК –
приложен е списък с разноски, с който се претендира осъждане на длъжника да заплати на
„Юробанк България“ АД както внесената държавна такса в размер на 100, 31 лева, така и
заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 486, 66 лева, а към заявлението е
приложено и платежно нареждане за банков превод, удостоверяващо заплащането по банков
път на плащането на възнаграждението за адвокат З. от страна на заявителя. В жалбата се
посочва, че размерът на адвокатското възнаграждение, който е заплатен от страна на
заявителя е равен на минималния размер на адвокатското възнаграждение за заповедното
производство, изчислен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендира се да бъде уважено искането на заявителя в частта на
разноските, като в издадената заповед за изпълнение да бъде постановено длъжника В.А. да
заплати на заявителя сума в размер на 486, 66 лева, представляваща сторени от заявителя
разноски за платено възнаграждение за адвокат за заповедното производство. Пред
настоящата инстанция не се представят нови доказателства.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните,
разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните,
разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по повод на депозирано
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, депозирано от „Юробанк
България“ АД, с което се претендира длъжникът – В. С. АЛФЬ. да заплати следните суми –
- сума в размер на 3 877, 38 лева, представляваща главница и дължима по
Договор за кредитна карта № МК38857 от 04.07.2017г. с разрешен кредитен лимит в размер
на разрешен кредитен лимит в размер на 4 200 лева, усвоен кредит в размер на 4 388, 82
лева;
- сума в размер на 674, 52 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 31.12.2019г. до 16.07.2020г.;
- сума в размер на 84, 17 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
31.12.2019г. до 12.03.2020г.;
- сума в размер на 157, 27 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
14.05.2020г. до 18.01.2021г.;
- законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на
вземането;
- сума в размер на 40, 57 лева, представляваща такса за периода от 31.12.2019г. до
18.01.2021г.;
- сума в размер на 30 лева, представляваща нотариална такса за периода от
31.12.2019г. до 18.01.2021г.;
- сума в размер на 151, 70 лева, представляваща застраховки за периода от
31.12.2019г. до 18.01.2021г., както и
- разноските по делото в размер на 100, 31 лева и заплатено възнаграждение за
адвокат в размер на 486, 66 лева.
Въз основа на депозираното заявление, Районен съд – Бургас постановява
Заповед № 260376 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 03.02.2021г., въз основа на която е разпоредено длъжникът В. С. АЛФЬ. да
заплати всички претендирани суми, както и деловодни разноски в размер на 100, 31 лева.
Изрично в своите мотиви съдът е посочил, че на заявителя следва да бъдат присъдени и
деловодни разноски, с изключение на адвокатски хонорар поради липса на договор,
респективно – други доказателства, установяващи уговарянето на такъв в претендирания
2
размер съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА и Тълкувателно решение № 6/2013г. по описа на ВКС на
РБ.
По делото е представено Пълномощно (лист 55 от първоинстанционното
производство), от което е видно, че Д Ш и М В са упълномощили заедно и поотделно всяко
от следните лица – адвокат С.З., адвокат З.а и адвокат Бахчеванов. Видно от представеното
заявление – същото е депозирано от По делото е представено копие от Преводно нареждане
от 20.01.2021г., от което е видно, че от „Юробанк“ е внесена сума в полза на С.Г. З. размер
на 486, 65 лева за изготвяне на Заповед за изпълнение на В.А..
С оглед на приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г.,
постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ разноските
са направени от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл.
71, ал. 1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна
защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат – чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като
писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени,
така и че само са договорени. В цитираното тълкувателно решение, ВКС на РБ приема, че
само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят
по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо – в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин.
В конкретния случай – по делото е представено единствено доказателство за
плащане, но не е представен Договор за адвокатска услуга, на който ВКС на РБ в своето
тълкувателно решение придава форма за доказване. При това положение, настоящият състав
намира, че направеният извод от първоинстанционния съд, че в заповедното производство
следва да бъде присъдена единствено сума в размер на 100, 31 лева е законосъобразен, тъй
като по делото не е представен Договор за адвокатска услуга и не са изпълнени всички
изисквания, за да се установи по безспорен начин направения разход за възнаграждение за
адвокат в размер на 486, 66 лева. От друга страна – въпреки предоставената възможност - по
делото не е представен такъв договор и пред настоящата инстанция, поради което и съдът
намира, че възнаграждението за адвокат остава недоказано като разход, който е направен в
производството, поради което и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна жалба с вх. № 270051 от
3
15.03.2021г. по описа на Районен съд - Бургас от „Юробанк България“ АД със седалище гр.
София против Заповед № 260376 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 03.02.2021г., постановена по частно гр. дело № 801/2021г по
описа на Районен съд – Бургас, в частта, в която са определени разноски в размер на 100, 31
лева.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4