РЕШЕНИЕ
№ 260225 8.12.2021г. град Пазарджик
В И М
Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
На шестнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
СЕКРЕТАР:Катя Кентова
Като разгледа докладваното от съдия Ралинова
Гр. дело №250 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 ал.1 от ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството по настоящето дело е образувано по искова
молба предявена от „У.Б." АД, с ЕИК № ***,
със седалище и адрес на управление гр.С. пл.“С. Н. “ №**, чрез
пълномощника адв.И.С.И. със съдебен
адрес ***,срещу Г.С.К. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***
оф.*** адв.Л.К., в която са изложени обстоятелства че на **г., в гр.П., „У.Б.” АД, сключил с
ответницата Г.С.К., с ЕГН ********** - като кредитополучател, договор за банков
ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №****, по силата на който
Банката предоставила на кредитополучателя банков ипотечен кредит в размер на
общо 40 800 лева - за покупка и ремонт на недвижим имот, описан в чл.8 от
договора за кредит. Усвояването на кредита било извършено
чрез превод на сумата по посочена в договора банкова сметка *** Г.С.К., при
условията и в сроковете, предвидени в договора за кредит. Ответницата, като
кредитополучател по договора за кредит, се е задължила да върне ползвания
кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в
предвидения в чл.7 от договора за кредит срок - *******г.,
чрез заплащане на месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и
възнаградителна лихва, съгласно погасителен план по чл.7.1 от договора, дължими
и платими
на 1-во число от календарния месец, за който съответната погасителна вноска е
дължима, съгл. чл.7.2 от договора.
Сочи
се от ищеца, че за обезпечение на вземанията на Банката към кредитополучателя,
произтичащи от договора за кредит и всички анекси към него, кредитополучателят
и ипотекарен длъжник Г.К. била учредила в полза на Банката договорна ипотека върху
следния недвижим имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда с пълен идентификатор на обекта ****по КККР на гр.П., с
адрес на обекта: гр.П., ул. “М.“ №***, вх.***, ет.**, ап.**, с предназначение:
жилище, апартамент, с площ: 37,49 кв.м, състоящ се от
дневна-трапезария-кухненски кът, спалня, баня- тоалетна и тераса, ведно със
съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.
Ищецът
твърди, че кредитополучателят е обслужвал кредита нередовно, като е извършвал
вноски не на падежа и не в необходимия размер. Било видно от извлечението от
счетоводните книги на кредитора, приложени към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и настоящата искова молба, имащо характера на справка по
чл.366 ГПК, съдържаща необходимите изчисления за определяне размера на
претендираните вземания, че кредитополучателят е изпаднал в забава на
01.04.2020г., като не е изпълнил задължението си за погасяване на месечните си
вноски съгласно договора и погасителния план за месеците, както следва:
04.2020г.
-
непогасена вноска с падеж на 01.04.2020г. в размер на 31,79
лева - главница;
05.2020г.
-
непогасена вноска с падеж на 01.05.2020г. в размер на 58,10
лева - главница;
06.2020г. - непогасена
вноска с падеж на 01.06.2020г. в размер на 52,67 лева -
главница;
07.2020г. - непогасена
вноска с падеж на 01.07.2020г. в размер на 58,60 лева - главница;
08.2020г. - непогасена
вноска с падеж на 01.08.2020г. в размер на 53,18 лева -
главница;
Сочи се, че
предвид допуснатата трайна забава в плащането на дължимите суми по кредита и на
основание чл.17.1 от договора за кредит, вземането на Банката е било обявено за
изцяло предсрочно изискуемо, поради пълно и/или частично неплащане на
горепосочените месечни погасителни вноски за главница. Фактът на волеизявление
в тази посока е бил удостоверен чрез
изрично посочване на дата в приложения документ по чл.417 от ГПК -
25.08.2020г., от която вземането се считало за изискуемо в пълен размер преди
настъпването на падежа.
Твърди се, че
кредитополучателят Г.К. е била уведомена с нарочно уведомление за предсрочна
изискуемост от Банката за упражненото от нея право да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем, което уведомление й е било връчено, на осн. чл.18, ал.5 от
Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), чрез ЧСИ Д.Д., на ****г. - по
реда на чл.46, ал.2 от ГПК, чрез нейната майка И. К.. В дадения в уведомлението
за предсрочна изискуемост срок за доброволно изпълнение, такова не е
осъществено от кредитополучателя.
Поради
неплащане доброволно в указаният срок, ищецът сочи, че на 23.10.2020г., пристъпил към принудително
събиране на всички свои вземания по договора за кредит, чрез подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК до Районен съд гр.П*, във вр. с което било образувано
ч.гр.д.№*****г. и била издадена заповед №***** за изпълнение на парично задължение
от ***. и изпълнителен лист №**** от *****г., с които съдът разпоредил/осъдил
кредитополучателя К. да заплати на Банката следните
суми: главница в размер на 38 535,94
лева по
договора за кредит, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 23.10.2020г., до окончателното изплащане на
главницата, сума в размер на 375,90 лева-лихви за
забава за периода от 01.04.2020г. до 22.10.2020г., както и разноски по делото -778,24
лева -
за държавна такса и 1 336,55 лева - за
адвокатско възнаграждение. Образувано било и изпълнително дело №******* по
описа на ЧСИ Б. А., рег.№*** в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд П., но в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК, ответницата Г.К. била подала възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, за което били уведомени на 08.03.2021г. и това обусловило правният им интерес от водене на
настоящото дело.
Във връзка с
изложеното се моли, съдът да постанови съдебно решение, с което да приеме за
установено, че Г.С.К. с ЕГН **********, дължи на „У.Б.” АД, с ЕИК ***, следните
суми: главница в размер на 38535,94 лева
по
договора за кредит, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 23.10.2020г., до окончателното изплащане на
главницата, сума в размер на 375,90 лева-лихви за
забава за периода от 01.04.2020г. до 22.10.2020г., както и разноски по делото -778,24
лева -
за държавна такса и 1 336,55 лева - за
адвокатско възнаграждение.
Претендират
разноски и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата
К. по делото е постъпил писмен отговор в който прави
следните възражения:
Оспорват предявения иск по основание и размер, като неоснователен и недоказан.
Изложени са обстоятелствени съображения, аргументиращи
тезата на ответника, че световната епидемия от Корона вирус представлявала
непреодолима сила форсмажорно обстоятелство, което попадало в хипотезата на
чл.306 от ТЗ. Развити са доводи, че издадените в тази връзка нормативни актове
също се квалифицират като непреодолима сила.Поддържа
се, че поради тази причина, ако някое задължение не е можело да бъде
изпълнено, защото някой е изпълнявал приетите правни актове, същият не следва да носи отговорност за
неизпълнението на тези си задължения.
Позовава се на приложението на текстовете на чл.6 от
ЗМИИ, съобразно които предсрочната
изискуемост на целия кредит по време на извънредното положение не можела да
настъпи, както и че до отмяната на извънредното положение при забава за
заплащане на задължения на длъжниците по договор за кредит не се начислявали
лихви за забава и неустойки, че задължението не можело да бъде обявено за
предсрочно изискуемо,както и договорът не можел да бъде развален поради
неизпълнение, в т.ч. и не можело да се извършва изземане на вещи.
В отговора се съдържа подробен прочит и на текстовете на
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ. бр.44 в частта
им относно начина на броене, течението и продължаването на сроковете за
погасяване на задължения от страна на правните субекти. Освен на института на
непреодолима сила (чл.306 ТЗ), ответната страна се е позовавала и на института
на стопанската непоносимост, уговорена
в чл.307 от ТЗ.
В резюме се акцентира, че процесният договор за кредит е
сключен преди обявяването на извънредното положение и при наличието на
форсмажорно обстоятелство е обявен за предсрочно изискуем, по време на пандемия
и обявено извънредно положение.Сочи се, че до настъпването на невъзможността за
плащане на месечните вноски - 01.04.2020 г., длъжникът е плащал редовно, като съобразно ЗИП от 13.03.2020г. до 14.05.2020г. спряло течението
на срокове. В тази връзка се поддържа тезата, че с оглед правилата въведени
в законодателството в този период (със ЗИДЗЗ - ДВ,бр. 44 от 13.05.2020, в сила
от 14.05.2020 г. и със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.) въпреки
отмяната на извънредното положение, посоченият закон не се отменял, а само бил
допълнен и изменен, поради което и непроменените разпоредби, съдържащи се в
него оставали в сила така, както са били приети първоначално.
Ето защо, според ответника, при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови
институции, не се дължали лихви и неустойки за забава и не се прилагали
непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и
изземване на вещи. По тези съображения е изведен и извода, че банката - взискател
незаконосъобразно предприела действия срещу длъжника.
В проведените
съдебни заседания страните, поддържат становищата си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият
отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
|
От приложеното ч.гр.д.№***** по описа на ПРС, се установява,че ищецът е
подал заявление на *** година /п.кл., а е входирано на ******./ и е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №***** година, с
разпореждане, длъжникът Г.С.К.,
да заплати на кредитора „У.Б.“ АД, ЕИК ***,следните суми: главница – 38535.94 лева, представляваща просрочена
главница, сумата в размер на 375.90 лева - лихва за забава за периода от
1.04.2020г. до 22.10.2020г., ведно със законната лихва считано от -23.10.2020г.
до окончателното изплащане и разноски в размер на 1336.55 лева
/адв.възнаграждение/ и 778.24
лева/държавна такса/. От приложеното ч.гр.д. №****. по описа на ПРС,
се установява, че Г.С.К. е подала възражение в срок. Установява се още, че съобщението до ищеца, затова че длъжницата е подала възражение, с указание да предяви иска си е връчено на
Банката на 8.03.2021г. респ. едномесечният срок за депозиране на иска по
чл.422 от ГПК изтича на 8.04.2020 г.,а искът е депозиран на 26.03.2021 година,
т.е. в срок. По делото е представен договор за банков ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице №****от ***** година, сключен между „У.Б.“
АД и ответницата Г.С.К., като
кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила ипотечен кредит
на К., в размер на 40800 лева, с общ лихвен процент в размер на 5.35 % и
годишен процент на разходите в размер на 6.1940 %. Установява се, че кредита следва да се погаси съобр.лихвен план до
27.06.2046 година. Сумата е била преведена по сметка на ответницата, а в т.8 е предвидено,
като обезпечение да бъде учредена договорна ипотека върху самостоятелен обект
– жилище апартамент №** с площ от 37.49 кв.м., ведно с прилежащите изба №**,
с площ от 4.32 кв.м. и 0.761 % ид.части от общите части на сградата и правото
на строеж, с адм.адрес гр.П. ул.“М.“ №*** вх.“**“ ет.** ап.**. В т.16.6 страните са уговорили, че при неплащане на която и да е вноска
за главница и/или възнаградителна лихва или обезщетения за лихви, такси,
комисионни/, правото за ползаване на неусвоените суми по кредита се погасява,
като цялата непогасена част от кредита, заедно с възнаградителната и/или
обезщетителната лихва, по преценка на Банката, могат да бъдат обявени за
предсрочно и незабавно изискуеми, дължими и платими.Съобр. т.17.1.1 –
Страните се съгласяват, че при обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
не е необходимо допълнително изрично волеизявление от страна на кредитора,
който материализира волеизявлението си, с уведомление до кредитополучателя на
посочения от него адрес за кореспонденция. Между страните не са спорни валидността
на договорените клаузи и действителността на
договора и подписаната ипотека. От представената от ищеца разписка,
се установява, че на 2.07.2020 година ЧСИ Д.Д. е връчил покана за доброволно
изпълнение на И* К. /майка на ответницата/ , с тази покана-уведомление по
чл.60 ал.2 от ЗКИ, банката е упражнила правото си, да обяви кредита за изцяло
и предсрочно изискуем и е поканила ответницата в 14-дневен срок да заплати
доброволно сумата от 946 лева представляваща просрочена главница – 247.72
лева , просрочена лихва – 698.32 лева.С тази покана ответницата е уведомена,
че поради просрочие, при обслужването на кредита към 8.06.2020 г. общият дълг
възлизал на 39384.87 лева, от които главница – 38641.10 лева, лихви – 743.77
лева.Ответницата е уведомена, че непогасеният остатък от кредита вкл. и
непадежиралите суми по него, се считат за обявен от Банката за изцяло и
предсрочно изискуем, като Банката има право да пристъпи към принудително
събиране в случай, че в 14-дневен срок не бъде погасена посочената сума. Ответницата е уведомена, че няма да и бъде изпращано
второ уведомление. Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. В случая е налице преустановяване
на плащането на **** година. Единствено възражение, което се прави от ответната страна в хода на
производството е, че поради настъпилата пандемия и обявяване на извънредното
положение, предсрочната изискуемост е била обявена в разрез със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. |
Съобр. чл.6 действал
в редакцията в която кредита е обявен за предсрочно изискуем /изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в
сила от 09.04.2020 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./- До два месеца след отмяната на
извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране,
предоставени от финансови институции по чл.3
от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества
на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не
може да бъде развален поради неизпълнение.
От
текста на нормата е видно, че са изключени Банките като търговци, тъй като са
предвидени кредитните институции по чл.3 от ЗКИ. ЗКИ урежда изрично статута на
банките в чл.2, което означава, че от действието на тази норма са били
изключени всички банки, с оглед финансовата стабилност в страната ни.
Отделно от това ответницата нито е изложила
обстоятелства, нито твърди, с настъпване на пандемията тя да е загубила работата
си или да са настъпили други промени, които да са пряко свързани с
неизпълнението на договорните й отношения.
В този смисъл възраженията на ответницата, са
неоснователни.
Неоснователни
и голословни са и възраженията по реда на чл.306 и чл.307 от ТЗ. Разпоредбата на чл.306 от ТЗ обхваща
понятието - Непреодолимата сила/форс мажорът/. Тя освобождава длъжникът
от отговорност. Основанието за освобождаване от отговорност е невиновна
невъзможност за изпълнение на задължението, каквато е налице при непреодолима
сила. Тя се изразява в обстоятелства, възникнали след сключването на сделката в
резултат на непредвидени или непредотвратими събития от извънреден характер.
Това е смисълът на чл.306, ал.2. Следователно, за да има непреодолима
сила, трябва да са налице следните признаци: Обстоятелства , възникнали
след сключването на сделката. Те да са:Непредвидени или непредотвртими от
извънреден характер, както и да е налице причинна връзка между тях и
невъзможността за изпълнение. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се
позове на непреодолимата сила /чл.306 ал.1/.За да се освободи от отговорност
ответницата, следваше да докаже, че е уведомила писмено Банката и да посочи
изрично, кои са непредвидимите обстоятелства непреодолимата сила и възможните последици
от нея за изпълнението на договора.
Разпоредбата
на чл. 307 ТЗ оправомощава засегната страна да поиска от съда цялостно или
частично прекратяване или изменение на договора, при положение че запазването
му с първоначалното му съдържание противоречи на справедливостта и
добросъвестността. Целта е чрез намесата на съда в частноправните отношения, да
се приведе правното положение в съответствие с промените в икономическите
обстоятелства, настъпили в периода между сключването на договора и завършване
на изпълнението на задълженията по него. И по този начин да се избегне един
противен на справедливостта и добросъвестността стопански и правен резултат,
който би се проявил при престиране на първоначално уговореното. Предвид обусловеността на установителния
иск, предявен по реда на чл.422 ал.1
от ГПК, от издадена заповед за
изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е
обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство.
Съгласно легалното определение,
съдържащо се в чл.430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика
договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален,
при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и ответникът са страни по
валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка
по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит. В
изпълнение на вече сключен договор за банков ипотечен кредит, за банката
възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки
(чл. 305 от ТЗ), при безкасово плащане, релевантно
за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със
съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора. Съдът приема,че между ищеца и ответницата са възникнали правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата на който банката е предоставила на ответницата Г.К. сумата 40 800 лева за покупка и ремонт на недвижим
имот, при договорени условия и срок, която сума ответницата се е задължили да върне по установения между тях начин – чрез равни месечни погасителни вноски. Установи се, че
ответницата е изпаднала в забава, преустановила е плащането на 1.04.2020 година
и кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем по надлежният ред чрез писмена
покана на 2.07.2020 година.
Предявеният
иск е изцяло основателен.
От
представеното съобщение за приключване на изпълнително производство, се
установява, че образуваното изп.дело и.д.№***** пред ЧСИ Б. А. е приключило с
разпореждане от ***** година на основание чл.433 ал.2 от ГПК, като задължението
по делото е изцяло погасено.
Искът следва да се уважи, макар и в хода на
производството, дългът да е заплатен, тъй като дължимостта на вземанията на
ищеца се установява, в производството по чл.417 от ГПК, към момента на
депозиране на заявлението, съобр.ТР №4/2013г. от 18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС.
Предвид
изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
По разноските в производството по
чл.417 от ГПК.
Направените
разноски в производството по реда на чл.417 от ГПК, са в размер на размер на 1336.55 лева
/адв.възнаграждение/ и 778.24
лева/държавна такса/ или общо 2114.79 лева, които също са погадени в
изпълнителното производсво, но следва да се установят, към датата на издаване
на заповедта по чл.417 от ГПК..
С оглед уважаване на претенциите на ищеца се полагат разноски в заповедното
производство в размер на 2114.79 лева.
По направените разноски в
производството по чл.422 от ГПК.
Направено е искане за присъждане на разноските от ищеца,представен е списък
за общо дължими разноски 2850.14 лева от които държавна такса – 813.04 лева, и адв.
възнаграждение – 2037.10 лева/за които е представено платежно и фактура на Адвокатско дружество
„И. и Д.“/ и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,следва ответницата К., да бъде
осъдена, да заплати на ищеца разноски в размер на 2850.14 лева.
Воден от горното Пазарджишкият Окръжен съд,
Р Е
Ш И:
Пo иска на У.Б." АД, с ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление гр.С. пл.“С.
Н. “ №**** чрез пълномощника адв.И.С.И.
със съдебен адрес ***, срещу Г.С.К. с ЕГН ********** с адрес ***, със
съдебен адрес *** оф.*** адв.Л.К.,ПРИЕМА
за установено по отношение на ответницата
Г.С.К. с ЕГН **********, че дължи на „У.Б."
АД, с ЕИК *** следните суми: главница в размер
на 38 535,94
лева по
договора за кредит, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 23.10.2020г., до
окончателното изплащане на главницата, сума в размер на 375,90
лева, представляваща лихви за
забава за периода от 01.04.2020г. до 22.10.2020г., както и разноски по делото -778,24
лева -
за държавна такса и 1 336,55 лева -
за адвокатско възнаграждение /съобразно издадената заповед
за изпълнение на парично задължение №**** година по ч.гр.д. ****. на Районен
съд П**/.
ОСЪЖДА Г.С.К. с
ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** оф.*** адв.Л.К., да заплати на „У.Б." АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С. пл.“С. Н. “ №**, чрез
пълномощника адв.И.С.И. със съдебен
адрес ***, разноски в настоящото
производство в размер на 2850.14 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: