Р Е Ш
Е Н И Е
София 05 декември 2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският
окръжен съд, Гражданско отделение, VІІІ първоинстанционен състав в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
при
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 870 по описа на Софийския окръжен съд за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът П.А.Д. е предявил срещу отв. Б. Н.Г.
иск за осъждането му да му заплати сумата от 356 000 лв., представляваща според
твърденията му неправомерно усвоена сума от наследодателя на ответника, а
именно М. А. М., на която твърди, че е наследник по силата на универсално
завещание, както и сумата от 170 000 -
представляваща мораторна лихва от 12.04.2007 г. до датата на предявяване
на иска 29.11.2019 г. В исковата молба ищецът твърди, че е наследник на Е. П. М.,
както и че Е. П. М. е бил титуляр на банков влог към момента на смъртта му в
размер на исковата сума. Ищецът твърди, че през 2019 г. е установил, че тази
сума е била изтеглена след смъртта на Е. М. от М. М., като се твърди, че с това действие М. М. е
лишила ищецът от сумата, която на него му се полага по силата на извършеното в
негова полза завещание. Твърди се, че М. М. е присвоила процесната сума,
превеждайки я по своя сметка, след което неправомерно я е превела на отв. Б.Г.
наследството останало от съпруга и, при което процесната сума е преминала в
патримониума на ответника. Твърди се същевременно, че ответникът е взел
неправомерно сумата по влога. В уточнителна молба от 16.01.2020 г. ищецът е заявил,
че искът за заплащане на процесната сума е предявен срещу Б.Г. в качеството му
на единствен наследник по завещание на М. М., като се твърди, че същият е
наследил сумите неправомерно получени от М. М. след смъртта на наследодателя -
явяващ се единствен законен титуляр на влоговете. Сочи се, че е налице
непозволено увреждане, открито от ищеца 2019 г., изразяващо се в неправомерно
използване на анулирано, обезсилено и недействащо и необвързващо генерално
пълномощно. С молба от 28.07.2020 г., ищецът е изложил твърдения, че от
доказателствата по делото, с които разполага, не може да се направи извод, че М.
М. е превела парите за себе си в посочената от справката на ЦКБ в „ Райфайзен
банк” АД, по която е преведена част от исковата сума часове след смъртта на Е. М..
Излага твърдения, че посочената сметка е на трето лице, като се твърди, че това
неизяснено трето лице в последствие без всякакво правно основание е превело
сумата на Б. Г..
С оглед констатиран противоречия в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, с определение от първото
по делото съдебно заседание съдът е оставил исковата молба без движение, като в
изпълнение на дадените указания от съдебно заседание от 30.07.2020 г., ищецът е
представил уточнение на иска с молба, в която твърди, че М. М. е извършила
противоправно деяние – превеждайки сумата от 355 000 лв. на 30.08.2007 от
банковата сметка на Е. М. по друга сметка, като с това си действие е увредила
ищеца и деянието съставлява непозволено увреждане. Претенцията си за заплащане
на исковата сума от ответника Б.Г., ищецът основава на обстоятелството, че
последния е наследник по завещание на М. М. и като неин наследник отговаря за причинената
от наследодателя му на ищеца вреда и е длъжен да я поправи. Твърди, че
упълномощителното правоотношение между Е. М. и М. М. не е съществувало. Твърди,
че ответникът е получил процесната сума съгласно универсално завещание в негова
полза от М. М..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска. На първо място оспорва легитимацията на
ищеца като наследник на Е. М. на основание саморъчно завещание, като излага
твърдения за нищожност на това завещание, поради неспазване на изискванията на
чл.25, ал.1 от ЗН, а именно текстът не е изписан саморъчно от завещателя. В
условията на евентуалност, ако се приеме, че завещанието не е нищожно на
посоченото основание, излага възражение, че същото има характер на завет,
поради което ищецът не е бил в качеството на наследник на Е. М.. Също в
условията на евентуалност спрямо горните възражения е посочено, че извършеното
от М. М. на 30.08.2007 г. разпореждане със сумата на влога, не нарушава правата
на ищеца и не му причинява вреди, тъй като паричният влогът е бил съпружеска
имуществена общност, при което половината от наличната сума, е била лична
собственост на М. М., а по отношение на другата половина със завещателното
разпореждане в полза на ищеца е била накърнена запазената част на М. от
наследството на съпруга и. Твърди, че към момента на смъртта на Е. М., М. М. не
е знаела и не е могла да знае, че съществува завещание в полза на ищеца и с
това свое разпореждане на наследената сума по влога се уреждат правата на ищеца
като наследник по завещание. Направено е възражение за погасяване на
претенцията по давност, в подкрепа на което са изложени подробни твърдения и
аргументи, от това, че ищецът е узнал за твърдяното разпореждане на сумата по
влога повече от 5 години преди завеждане на иска.
С допълнителен отговор също подаден в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът е направил евентуално възражение в прихващане на
претендираната от ищеца сума със сума в същия размер – представляващо вземане
на ответника срещу ищеца за заплащане на половината от сумата 711 102, 80 лв. –
представляваща неотчетена от ищеца при условията на чл. 284, ал.2 от ЗЗД – сума
на доверителя му Е. М.. Твърди се, че това вземане на ответника Б.Г. срещу
ищеца е на основание сключване на
договор за продажба на недвижим имот – нотариален акт № 28/2007 г. – приложен
към исковата молба, при което ищецът в качеството на пълномощник на продавача Е.
М., е получил цялата продажна цена на
имотите в размер 544 560 евро, но е превел по сметката на упълномощителя сума
от 353 946 лв., а остатъка от продажната цена, същият не е отчел на
упълномощителя си Е. М. до смъртта му, нито след това на неговите наследници.
Твърди се, че за тази неотчетена сума Е. М. е имал вземане, което ищецът дължи
на основание чл. 284, ал.2 от ЗЗД придобито от ответника по наследство от М. М..
Направилият възражение за прихващане ответник, претендира прихващане в
посочената сума в качеството на универсален правоприемник по завещание на М. М..
С оглед всички твърдения и изявления на ищеца
в многобройните уточняващи молби, включително и днес докладваната, както и
допълнителните уточнения направени от пълномощника на ищеца в съдебно заседание
на 15. 04. 2020 година, съдът приема, че предявеният иск за заплащане на
исковата сума 356 000 лв., е с правно основание чл. 45 ЗЗД – ищецът претендира
сумата на основание извършено от наследодателя на ответника М. М., деяние
изразяващо в противоправно разпореждане на сумата от банковата сметка на Е. М.,
за когото ищецът твърди, че е негов наследодател на основание процесното
завещание, претендирано от ищеца че е универсално, от което описано по действия
деяние ищецът твърди, че е претърпял вреди в размер на изтеглената сума,
включително и при закриване на сметката.
В тежест на ищеца по този иск е да докаже
всички елементи на непозволеното увреждане - деяние на ответника, неговата
противоправност, настъпили за ищеца вреди, причинната връзка между деянието и
вредите и размера на вредите.
Направено е от ответника при условието на
евентуалност възражение за прихващане на исковата сума от 356 000 лв. с
дължимата му от ищеца сума е с правно основание чл. 284, ал.2 ЗЗД, в случай че
съдът приеме за неоснователни възраженията на ответника изтъкнати в отговорите
на исковата молба.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните прие за установено следното:
Е. М. е починал на 30. 08. 2007 година и
видно от приложения по делото смъртен акт това е станало в 3 часа и 50 мин.
М. А. М. към този момент е съпруга на Е. М. и
негов единствен наследник по закон с право на наследяване установено в чл. 9
ал. 3 от ЗН.
Ответникът Б.Н.Г. е наследник по завещание на
М. А. М. и на това ответникът основава че е предявил иска си срещу този
ответник.
По делото е приложено в препис написано и
подписано от Е. М. Саморъчно завещание, със следното съдържание:
На 15
август 1997 година, подписания Е. П. ***, живущ ***71, пенсионер 75 години, с
пълно съзнание за акта, който извършвам правя следните разпореждания.
Завещавам на П. *** ЕГН **********, на който
сме кумове, всичките си движими и недвижими имоти, които притежавам към момента
на моята смърт.
1. Дворно
място с едноетажна жилищна сграда и две стопански сгради, цялото от 797 кв. м.
съставляващо парцел ІV 698 от квартал 188 по стария план идентичен с имот пл. №
1137 от кв. 171 по новия план на град К. от 1983 година. Жилищната сграда е на
70 кв. м. и стопански сгради на около 70 кв. м.
1. Нива
от 10, 730 дка, четвърта категория находяща се в местността кв. 34/4 К., при
граници (съседи): от две страни път, насл. Й.А., насл. Л.М. и В. М., а по скица
№ 726/14. 04. 1993 год. на парцел номер 40 на масив номер 340 имота е с площ от
21, 371 дка, при граници и съседи: парцел № 50, П. М. Л., пътна граница, парцел
№ 20 Й.А. В., парцел № 10 Л. М. В. и пътна граница.
2. Нива
от 6, 490 дка, пета категория, находяща се в местността кв. 48/3 Б., при граници
(съседи): път, н-ци М. И., нсл. В. П. и нсл. Г. В.и, а по скица № 724 от 15.
04. 1993 година на парцел номер 30 от масив номер 480, имота е с площ от 6, 563
дка, при граници и съседи: парцел № 20 П. М. Л., парцел № 50 М. И. М., парцел №
40-Д. Г. В. и пътна граница.
3. Нива
от 1, 510 дка, пета категория, находяща се в местността квартал 61/5 Л., при
граници (съседи): път, нсл. М.П., нсл. Н. Е. и нсл. В. П., а по скица № 721/16.
04. 1993 год. на парцел номер 50 от масив номер 610, имота е с площ от 1, 456
дка, при граници и съседи: пътна граница, парцел № 40 - И. В. Д., парцел № 70 -
Н. Н. Е. и парцел № 60 – П. М. Л..
4. Нива
от 2, 390 дка пета категория, находящи се в местността – кв. 71/8 К., при
граници и съседи: път, нсл. В. Д., нсл. Л. З., нсл. Т. С., а по скица № 723/20.
4. 1993 г. на парцел номер 80 от масив номер 710, имота е с площ 2, 611 дка,
при граници и съседи: парцел № 90 – Т. Р. И., парцел № 100 – Л. З., Б., парцел
№ 70 – Д. В.ов Д. и пътна граница.
5. Нива
от 7, 200 дка трета категория, находяща се в местността – кв. 34/5 К., при
граници (съседи): от две страни път, П. В. и нсл. П. М., а по скица № 725/06.
05. 1993 год. на парцел номер 50 от масив номер 340 имота е с площ от 5, 857
дка, при граници и съседи: парцел № 61 – П. Г. В., пътна граница, парцел № 40 –
П. М. Л., пътни граници и птицеферма.
6. Нива
от 4, 910 дка, четвърта категория, находяща се в местността – кв. 48/2, при
граници (съседи): път, нсл. Л. Р., нсл. М. Д., нсл. М. И. и нсл. П. М., а по
скица № 720/15. 04. 1993 год. на парцел номер 20 от масив номер 480 имота е с
площ 4, 957 дка, при граници и съседи парцел № 90 – М. Д. Г., парцел № 50 – М. И.
М., парцел № 30 – П. М. Л., пътна граница и парцел № 10 – Л. Г. Р..
7. Нива
от 5, 660 дка, пета категория, находяща се в местността – квартал 61/6 Л., при
граници и съседи: от две страни път, нсл. Н. Е. и нсл. П. М., а по скица №
722/16. 04. 1993 год. на парцел номер 60 от масив номер 610 имота е с площ от
5, 758 дка, при граници и съседи: пътна граница, парцел на П. М. Л., парцел №
70 – Н. Н. Е. и пътна граница.
В
края на завещанието е посочено „Това е моята воля която желая да бъде изпълнена
без прикосновено след моята смърт. Завещанието написах саморъчно без поправки,
прибавки и съкращения“
Град
К. 15. 08. 1997 година Завещател и
подпис
Безуспешно
е останало оспорването от ответника на автетичността на завещанието, тъй като
видно от кредитираното от съда заключение на съдебно – графологическата
експертиза на вещото лице Л.С. както текстът на завещанието е написан от
визирания като завещател Е. П. М., така и именно той е положил подписа си. Така
съдът приема, че в изпълнение на с
необходимото пълно доказване е установена автетичността на завещанието.
За процесната сума, предмет на иска представляваща
вземане ищецът не е наследил Е. М. и без основание се позовава на процесното
завещание от Е. М.. Същото завещание е за описаните в същото недвижими имоти, а
общата формулировка, че завещава на ищеца всичките си движими и недвижими имоти
се отнася за имоти притежавани от завещателя към момента на смъртта му а не за
цялото имущество, нито за други активи на имуществото като влогове, сметки в
банки или каквито и да било вземания. Съдът приема че процесната сума дори да
представлява индивидуална собственост на завещателя Е. Г. не е включена в
предмета на завещанието, което по своята същност е завет и на претендираното
основание ищецът нито е придобил тази сума, нито същата е отнета от него с
изтеглянето й от М. М..
Само на това основание съдът следва да
отхвърли иска като съобрази волята обективирана в завещанието. Влоговете и
сметките в банка са съвсем отделни активи на имуществото, съвсем различни от
движимите и недвижими вещи. Законът включително и в Семейния кодекс от 1985
год. отм. действащ към момента на
завещанието а така също и към момента на откриване на наследството на Е. М.
ясно разграничава правата върху вещи, движими и недвижими от вземанията и от
тези вземания по изключение само за паричните влогове установява в чл. 19 ал. 1
от СК отм. че са СИО че щом са придобити през време на брака вследствие
презумиран съвместен принос. Щом законът прави това ясно разграничение между
вещи, права върху вещи и парични влогове съдът не може да приеме, че процесната
сума макар и налична в имуществото на Е. М. към момента на смъртта му е
наследена от ищеца. Тя нищо е вещ, нито право върху вещ, нито движим имот, нито
е недвижим имот. Това е достатъчно за извода, че предявеният иск е
неоснователен. Каквото и да е направила М. М. с процесната сума, тя се е
разпореждала със свое имущество това нито е увредило ищеца, нито е могло да го
увреди, тъй като същият за тази сума, а така също и за сметката в която същата
е била налична не се явява наследник на Е. М. и съответно не може да е увреден
с деянието от което претендира че М. М. му е причинила щетите предмет на иска. За
вътрешните отношения между ищеца и
третото лице ЦКБ това че ищецът не е наследил Е. М. за процесната сума 356 000
лв. налага извод, че ЦКБ с основание е приела че няма права нито върху сумата,
нито върху сметката в която се е намирала, отказала е на ищеца информация за
сметката и с основание не го е считала за титуляр и собственик нито на
главница, нито на лихви по тази сметка. Тъй като към момента на смъртта на Е. П.
М. и откриване на наследството процесната сума в ЦКБ не е нито движима вещ,
нито недвижим имот, ищецът не я е придобил по наследство с процесното завещание,
поради което предявеният иск се явява неоснователен.
Не е налице и другата предпоставка на
отговорността за непозволено увреждане, а именно причинна връзка между
твърдяните действия на М. М. като праводател на ответника и това че ищецът е
лишен и не може да се ползва от сумата предмет на иска. В тази насока съдът
съобрази, че и да не беше изтеглила парите сутринта на 30. 08. 2007 година, и
да не беше закрила сметката на датата 16. 01. 2008 година, ищецът нищо не
получава и няма право да получи от исковата сума. Тя е извън предмета на
завещанието, непосочена в същото, за тази сума ищецът не се явява наследник на Е.
М. за исковата сума и сметката в която е била и няма право на нито лев от нея,
дори същата да си бе стояла непокътната в сметката в КТБ. Със смъртта на Е. М.
неговият наследник по закон придобива това вземане и този наследник е М. М., на
която правоприемник е ответника Б.Г..
Не само че не са доказани, но и са
опровергани от доказателствата по делото, включително и от съдържанието на
завещанието твърденията на ищеца че М. М. праводател на ответника е обезнаследена.
Освен движимите и недвижими вещи Е. М. към момента на смъртта си е имал и други
подлежащи на наследяване права на които на общо основание наследник се явява М.
М. като преживяла съпруга.
Тъй като в случая е доказано правоизключващото
възражение на ответника че ищецът не е наследил и никога не е бил собственик на
процесната сума главница и лихви предмет на претенцията, само за пълнота съдът
се занима с възражението за погасителна давност и го намира за основателно. Много
преди предявяване на иска е изтекла установената в чл. 114 от ЗЗД погасителна
давност. Прекъсвана е с предявяване на предшестващия иск, който е оттеглен,
делото прекратено и на основание чл. 116 буква „б“ от ЗЗД същата не се счита за
прекъсната, тъй като искът не е уважен, оттеглен е и производството е
прекратено. Макар и без основание щом ищецът е считал че е придобил процесната
сума, като е знаел, че именно М. М. е преживялата съпруга, той е знаел, че
именно тя е наследник по закон на Е. М.. За всеки друг ищецът може да твърди че
давността е започнала по-късно, но не и за М. М.. Дали сумата ще се изтегли или
запази в същата сметка. Щом претендира тази сума, ищецът много добре знае кой е
наследник по закон на Е. М., от което следва че по отношение на известния му
законен наследник погасителната давност започва да тече от деня на смъртта на
човека, който той счита за свой наследодател точно по отношение на исковата
сума. Конкретни изявления на ищеца съдът приема за признания, а оттам и за
доказателство налагащо извод за изтегла
погасителна давност. Първата група такива доказателства са всички факти и
изявления на ищеца в които потвърждават знанието на ищеца за момента на смъртта
и обявяване на завещанието. Видно от протокола за обявяване на саморъчно
завещание, препис от който е приложен по делото това е станало на 21. 01. 2008
година. В този момент погасителната давност доказано тече защото ищецът е могъл
да знае и е знаел че М. М. като наследник по закон на Е. Г. разполага с
исковата сума, която счита за своя. По
изложените по-горе съображения ищецът нито е наследил тази сума, нито е увреден
от М. М., но погасителната давност дава отговор на въпроса до кой момент щом
претендира тази сума за себе си съдът е могъл да му я присъди. От тази гледна
точка погасителната давност е изтекла на 21. 01. 2015 година. Доколкото ищецът
твърди, че М. М. го е увредила с изтегляне на процесната сума и закриване на
сметката отново за погасителната давност е решаващо, че ищецът е знаел фактите
които сочат именно от кого да иска процесната сума. С изявленията си в приложената
по делото искова молба вх. № 2564, подадена в Софийски окръжен съд на 05. 12.
2014 година ищецът потвърждава знанието
си че М. М. е изтеглила сумата по сметката на Е. М. в ЦКБ. При положение че
става въпрос за същата сметка в същата банка и именно за сумата по тази сметка
ищецът претендира, съдът по въпроса за погасителната давност приема това
изявление е признание, а оттам и за доказателство, че в периода 2008 година до
края на 2013 година ищецът е знаел всички факти за да тече по отношение на него
давността именно за предявения иск. Тъй като по силата на чл. 116 буква „б“ от ЗЗД давността не се счита за прекъсната с визираната искова молба, за
погасителната давност от значение са потвърдените в нея факти, от които се
налага извод, че на 29. 11. 2019 година когато настоящия иск е предявен,
погасителната давност отдавна е изтекла. Отделно от това съдът съобрази, че в
случая няма непозволено увреждане, нито вземане от непозволено увреждане по
смисъла на чл. 114 ал. 3 от ЗЗД. М. М. бивша съпруга на своя наследодател Е. М.
не е „дееца“ по смисъла на тази разпоредба, нито ответникът е наследник на
деликвент. В случая М. М. е наследник по закон на Е. М. нейн съпруг към момента
на смъртта му. Искът е предявен от заветник който без основание претендира, че
е наследил Е. М. за процесната сума в сметка на ЦКБ, приложимата давност е пет
годишна и тече от обявяване на завещанието. Именно това е моментът в който
ищецът е могъл да предяви претенцията си, която макар е неоснователна е
следвало да бъде предявена в петгодишен давностен срок от обявяване на
завещанието. Тук твърденията за по-късно узнаване за разпореждането с
процесната сума, освен че са опровергани, не налагат извод че погасителната
давност тече от узнаването. Щом претендира нещо от законен наследник въз основа
на завещание, давността е пет години от обявяване на завещанието, независимо
дали и кога наследникът по закон се е разпоредил с процесната сума. Поради това
няма основание погасителната давност да тече от моментът в който ищецът е
научил кога е теглила от сметката. Това са си нейни пари, с които същата се е
разпоредила като бивша съпруга и наследник по закон на Е. М. и то за имущество
различно от завещаното на ищеца.
Съдът следва да отхвърли предявения иск като
неоснователен и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК да осъди ищеца да заплати на
ответника разноските му по делото в размер на 4000 лева, заплатени от ответника
като адвокатско възнаграждение на пълномощника му адвокат С.М. от САК. С
предявяване на напълно неоснователния иск без да е наследил нищо от исковата
сума с процесното завещание, ищецът е станал причина за разноските на ответника
по делото и следва да се осъди да му ги заплати изцяло.
Тъй като са доказани основните възражения на
ответника – правоизключващото че се касае за завет, в който вземането за
процесната сума не е включен, както и правопогасяващото – за изтекла
погасителна давност, съдът не следва да се произнася по направените при условия
на евентуално възражения на ответника – че исковата сума е СИО, по евентуалното
възражение, че завещанието накърнява запазената част на М. М., както и по
евентуалното възражение за прихващане с правно основание чл. 284 ал. 2 от ЗЗД
за сумата 355 551, 40 лева,
½ от 711 102, 80 лева претендирани като неотчетени от
извършена на 12. 04. 2007 година продажба на недвижим имот с нотариален акт №
28, том ІІ, рег. № 1722, дело № 219 на нотариус Катерина Червенкова с район на
действие района РС К..
Както бе посочено всяко от тези възражения е
направено при условията на евентуалност и при положение че съдът отхвърля иска
поради пълна липса на претендираното право и изтекла погасителна давност за
предявяване на иск, не е настъпило условието за произнасяне по тези възражения.
Мотивиран от изложените съображения съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от П.А.Д. ЕГН **********
иск срещу Б. Н.Г. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждането на Б. Н.Г. да
заплати на П.А.Д. сумата от 356 000 (триста шестдесет и пет хиляди) лева,
претендирани като имуществени вреди от непозволено увреждане чрез разпореждане
на датата 30. 08. 2007 година със същата
сума, находяща се в банкова сметка *** Ц.К.б. и закриване на същата сметка на
датата 16. 01. 2008 година
като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.А.Д. ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на Б. Н.Г. с ЕГН ********** сумата 4000 (четири хиляди лева) за
направените по делото разноски.
Решението е постановено с участието на „Ц.К.Б.“***,
ЕИК ********* – трето лице помагач на страната на ищеца П.А.Д. ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: