Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 290 09.08.2018 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На дванадесети юли Година две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 785 по описа за 2017 година.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от С.П.Б. - Н. с ЕГН ********** и С.П.Б.
с ЕГН ********** – двамата с посочен
съдебен адрес:***, чрез процесуален представител адв.Атанас Пройчев Тасков
против Х.Х.Ч. с ЕГН ********** *** и В.Д.С. – Ч. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, двамата с посочен съдебен адрес:***, да бъдат осъдени да предадат
владението на собствените на ищците недвижими имоти, находящи се в гр.Бургас,
кв.“С.“, а именно: 1.Самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор
07079.820.638.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас,
с адрес на имота: гр.Бургас, ул.“А. Д.“ № *, ет.*на първи жилищен етаж, брой
нива – 1, с площ от 120 кв.м. с прилежащи части: стая зад гараж – 9.50 кв.м.,
югоизточна стая – 16.51 кв.м., ½ ид.части от таванско помещение – цялото
66.34 кв.м. и 45.09 % /30.30 кв.м./ от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта –
07079.820.638.1.4; 07079.820.638.1.6; над обекта – 07079.820.638.1.3, разположен
в сграда № 1 в поземле имот с идентификатор 07079.820.638 с площ от 658 кв.м. с
номер по предходен план – 425, кв.55, парцел – 3, при съседи: 07079.820.623;
07079.820.914; 07079.820.1144; 07079.820.637 и 07079.820.1254, както и
самостоятелен обект – гараж в същата сграда с идентификатор 07079.820.638.1.6,
брой нива на обекта – 1, с площ от 16.28 кв.м., с прилежащи част – 3.93 % или
2.66 кв.м. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – 07079.820.638.14, под обекта – няма, над обекта -
07079.820.638.1.2, поради нищожност на придобивната за ответниците сделка,
обективирана в нот.акт за замяна № 45, т.І, рег.№ 370, н.д.№ 25/ 03.02.2017г.
на нотариус с район на действие РС-Бургас, както и да бъдат осъдени да заплатят
направените по делото разноски. При условията на евентуалност се иска да бъдат
осъдени Х.Ч. и В.С. – Ч. да предадат владението на описаните недвижими имоти
поради унищожаемост на сключената сделка на основание чл.31 от ЗЗД или на
основание чл.29 от ЗЗД.
Според изложеното в исковата молба, наследодателят на
ищците е притежавал описаните недвижими имоти, с които се е разпоредил 9 дни
преди смъртта си чрез договор за замяна. П.Б. е получил срещу недвижимите имоти
ел.домакински уред на стойност 1000 лв. (неполучена сушилня) и 84 000 лв.
по банков път, като договарящите са приели, че стойността на имотите е
85 000 лв. Договорът симулативно бил формулиран като замяна, за да се
избегне прилагането на чл.33 от ЗС по отношение на третите лица – собственици
на останалите идеални части от имота. Договорът е нищожен и като накърняващ
добрите нрави, поради значително по-високата стойност на недвижимите имоти и
земята. Нищожно е извършеното нотариално действие на основание чл.576
предл.първо от ГПК, поради нарушаване на чл.574 от ГПК, забраняващ
изповядването на сделки, които противоречат на добрите нрави. Нарушен е бил и
чл.579 от ГПК, тъй като наследодателят се е подписал чрез полагане на отпечатък
от палец, въпреки че е бил грамотен, с *
образование и не е страдал от никакъв физически недъг, без да е посочена в нотариалния
акт причината затова. Това обосновава и липсата на валидно дадено съгласие,
като друго основание за нищожност. Евентуално се твърди, че съобразно
хипотезата на чл.31 от ЗЗД, П.Б. не е разбирал свойството и значението на
извършеното, не е могъл да ръководи постъпките си поради влошено здравословно
състояние. Също при условията на евентуалност ищците считат, че договора следва
да бъде унищожен на основание чл.29 от ЗЗД -
П.Б. е бил въведен в заблуждение относно цената на недвижимия имот, а и
е нямал никаква нужда от сушилня. С оглед недействителността на атакуваната
сделка, ищците са собственици на имотите по наследяване и ответниците следва да
бъдат осъдени да им ги предадат.
Депозирания отговор на исковата молба от пълномощника
на ответниците съдържа възражения за недопустимост на исковете за прогласяване
недействителността на сделката, тъй като ищците нямат правен интерес – не са
съсобственици и нямат правата по чл.33 от ЗС. Същите са предявили чужди права
пред съда, което също е недопустимо. Спрямо процесните имоти не следва да се
прилага изкупуването по чл.33 от ЗС. Сделката не е симулативна, тъй като за
останалите съсобственици съществува единствено
правото да искат да изкупят съсобствената част на същата цена.
По същество исковете бяха оспорени като неоснователни.
Направено беше възражение, при уважаване на кой да е от предявените искове,
ищците да бъдат осъдени да върнат на ответниците сумата от 84 000 лв. и
още 52 000 лв. като стойност на внесени в имота движими вещи, както и да
върнат движимата вещ – сушилня, предмет на замяната, а ако липсва, да заплатят нейната
равностойност от 1000 лв. На основание чл.90 от ЗЗД се иска съда да постанови
едновременност на изпълнението при уважаване на исковете. Търси се заплащане и
на сумата от по 66.01 лв. такса битови отпадъци за всеки от ответниците, 2500
лв. необходими разходи за смяна на водомер, В и К мрежа, фаянсови плочки в
банята на партерния етаж, смяна на контакти и ключове на ел.инсталация на
първия етаж, на ел.инсталацията на кухнята и хол-трапезария, смяна на бравите
на вратите, пране на пътеки, килими, щори, почистване на имота и двора. Ответниците
считат, че платежното нареждане до ОББ и декларацията не са били подписани от
П.Б., а и да са били, това е начин за доказване от починалия на произхода на
парите. Продажбата на имот под неговата себестойност е основание за унищожаване
поради крайна нужда, но не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Ищците през м.януари 2017г. са завели насила, против волята му, баща си в дом
за стари хора в К. При изповядване на сделката, П.Б. е имал тремор, довел до
невъзможност да изпълни подписа си, като преценката за начина на подписване е в
правомощията на нотариуса, който лично се е познавал от дълги години с
починалия. Към момента на сключване на сделката, П.Б. е купил МПС, което
изключва твърдяната невъзможност да разбира свойството и значението на
действията си. Ищците въобще не са поддържали контакти с баща си и не са знаели
какво е неговото здравословно състояние. Бащата на ищците много добре е знаел цената на имота, тъй като от 2005 г.
го е обявил за продажба. Самият П.Б. е посетил Х.Ч. в кабинета му и е предложил
ответника да купи имота.
В съдебно заседание пълномощникът на ищците
поддържа исковата молба и моли съда да уважи исковите претенции изцяло, както и
предявените при условията на евентуалност искове. В подкрепа на исковете
ангажира свидетелски показания и съдебно-графологическа експертиза. Подробни
аргументи разви в писмени бележки.
Процесуалният представител на ответниците пледира за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни. Ангажира свидетелски показания и съдебно-икономическа
експертиза. Защитната си теза изложи в подробни писмени бележки.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена
пред надлежния съд съобразно чл.105, чл.109 и чл.104 т.4 от ГПК, от лица, които
имат правен интерес от водене на делото. Евентуално уважаване на исковата
претенция би наложило връщане на недвижимите имоти в имуществото на починалия
наследодател, което би увеличило наследството на ищците.
Предявени са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.108 от ЗС, вр.чл.26 от ЗЗД, а предявените при
условията на евентуалност искове са с правно основание чл.108 от ЗС, вр.чл.31 и
29 от ЗЗД.
Видно от препис – извлечение от акт за смърт № */ 13.02.2017г. (л.11), П.Б. е починал на 12.02.2017г.
в гр.Бургас. Ищците С.П.Б. и С.П.Б. – Н. са негови единствени наследници, както
става ясно от удостоверение № 94-01-5074/ 16.02.2017г. издадено от община
Бургас. Според удостоверение № 52/ 22.06.2017г. издадено от община Карнобат
(л.66), ответниците са съпрузи.
С Нотариален акт № *, том *, н.дело № * от 09.01.1997г.
на нотариус при Районен съд – Бургас, П.Б. е бил признат по наследяване за
собственик на ½ ид.част от застроено дворно място в кв.С. с площ от 612
кв.м., заедно със северозападен гараж, стая зад него, югоизточна стая с баня и
тоалетна към нея; ½ ид.част от коридор в приземния етаж, целия първи
жилищен етаж и ½ ид.част от тавански складов етаж; ½ ид.част от
общите части на сградата (л.13). На 03.02.2017г. имотът е бил прехвърлен на Х.Х.Ч.
с нот.акт № *, том *, рег.№
*, н.дело № * на
нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас (л.14-15), чрез договор за
замяна, срещу сушилна машина марка „Аристон“ на стойност 999 лв. и сумата от
84 000лв., които Б. е получил по банков път (л.97). Приложени бяха преписи
от съставените документи по посоченото нот.дело (л.118-154). П.Б. е страдал от
неинсулинозависим захарен диабет според приложените епикризи (л.22-25).
Починалият е бил управител и едноличен собственик на капитала на „Хидрострой
сервиз инженеринг“ ЕООД, показва справка в ТРРЮЛНЦ. Ответниците са платили
данък сгради за процесните имоти в размер на по 66.01 лв. за всеки от двамата
(л.96). Приложеният сигнал/ жалба (л.91) с дата 13.01.2017г. от П.Б. против
ищците, че е бил задържан против волята му в дом за стари хора в гр.К., не е ясно дали е достигнал до началника на РПУ – К.. Приложена е разписка за получена от П.Б. сума от
52 000 лв. от Х.Ч. във връзка с договора за замяна (л.93). Справка от
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Бургас (л.111) показва, че П.Б. е бил
собственик на л.а.м. „А*“, *, с ДК
№ А 16 28 ВР.
Според заключението на приетата послесмъртна
съдебно-психиатрична експертиза (182-188), преди и по време на сделката е бил
психично здрав, като са изброени установените заболявания, от които е страдал.
Вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза
(л.189-197) счита, че пазарната цена на процесните имоти е 156 200 лв.
Според заключението на приетата съдебно-почеркова
експертиза (л.215-228), подписите в графата „подпис на наредителя“ в платежното
нареждане от 03.02.2017г., както и срещу графата „подпис“ са били изпълнени от П.Б..
Ръкописният текст „продажба на имот“ в платежното нареждане срещу графата
„произход“ не е бил изписан от П.Б..
Приетата съдебно-дактилоскопна експертиза (л.271-281)
съдържа заключение на вещото лице, че дактилоскопният отпечатък от пръст срещу
„подпис“ под текста на разписката от 03.02.2017г. е бил поставен от десния
палец на ръката на П.Б..
С оглед изясняване фактическата обстановка, по делото
бяха събрани гласни доказателства.
В съдебно
заседание, свидетелят Д.А. – имал търговски отношения с П.Б., твърди, че с
починалия се е запознал покрай
търговията си със скрап. Б. имал къщичка в гората, но като завалял сняг или
дъжд, до нея нямало достъп. През последната година П.Б. живеел при свидетеля,
който заедно със съпругата си, редовно са се грижели за П.– къпели са го,
носели са му четки и паста за зъби в болница и др. По време на зимна виелица, Б.
му се обадил и го молел да дойде и да го вземе от К. Свидетелят отишъл и го
открил в дом за стари хора. Първоначално отказали да го пуснат, но после А. се
върнал с директора на завода в К. и го
извели. Там го били закарали ищците, след като излъгали баща си, че ще го карат
на хотел в Бургас. П.си бил здрав, от две години търсел купувач за къщата. Няма
здравословни проблеми, само се оплаквал, че ръката му трепери и не можел да се
подписва. Попитал нотариуса може ли да се подпише с палец и той му разрешил. След
сделката, Б. си купил кола от Ш. и сам я докарал, но
децата му я взели. В деня преди да почине, свидетелят и съпругата му посетили Б.
в болницата, на другия ден се канел да пътува за София. Имал планове за бизнес
свързан с петрол, търсел кмета на Поморие. След сделката Б. заявил, че ще ходи
да купува някаква машина.
От показанията на свидетелката Б. А. – съпруга на св.А., стана ясно, че
познава от 10-15 години П.Б., който имал фирма за пренавиване на ел.мотори в К.. Първо имали само търговски отношения, а после
станали и приятели, преспивал у сем.А.
понякога. В последните месеци от живота на Б., двамата съпрузи се грижели
изцяло за него, като спял у тях. Процесният си имот искал да продаде от години. Първо го предложил на нотариуса, а
после намерил друг купувач. До последните си дни починалият бил адекватен. Сем.А.
го посетили в болницата в деня преди да почине, донесли му храна. Б. често
говорел за бизнес идеи свързани с нефт – искал да се среща с кмета на Поморие и
съпруга й го карал дотам с автомобила си. Б. си купил джип от Ш. и сам го докарал до къщи. При подписването не е имал
затруднения, но поискал да се подпише с пръстов отпечатък защото много
треперел. Преди сделката и след това провел разговори по телефона и не се прибрал
със семейството, макар че те го били докарали. Разказвал на А., че
отношенията с децата му не били добри.
Имал две висши образования, можел да пише, в състояние бил да управлява кола.
Помагала му е да си бие инсулин – имал захарна болест и го водила на лекар,
защото кашлял.
Свидетелката В. И.– работела в „Експресбанк“ през
1995-1996г. заяви, че от тогава познава П.Б. като клиент. Имал фирма
„Хидрострой инженеринг“ и теглил кредити, имал и лични сметки. Представеното
платежно нареждане по делото е подписано от свидетелката, като Б. го е подписал
лично пред нея. Б. бил остарял, оплакал се, че го боли и крака, но иначе бил
наред и можел да се подпише. С него имало и жена, на която превел парите.
Декларацията за произход на парите била написана от Б..
Според свидетелката Я. Я. – Г.– приятелка на ищцата от
15 години, познавала е П.Б. от 6-7 години. Бил образован човек, с много и
разностранни интереси. Можел да пише, чертал даже схеми пред свидетелката на
семейни събирания. През последните години му открили диабет и живял при С.,
която му биела инсулин, а после и при С..
Но б. не се лекувал, изчезвал от време – навреме, ставал все по-зле, даже му
ампутирали пръст на единия крак. Говорел адекватно, освен когато започвал да
говори за злато и петрол в К.. Преди 4-5 години П.трябвало
да подпише пълномощно в полза на дъщеря си С. за къщата в С., защото там нямало
ток и вода. Казал, че щял да залага къщата за 30 000 лв., които щял да
влага в проекта в Косовец като строи рафинерия. За последно видяла починалия на
улицата на Коледа през 2017г., но той не я познал. Чувала, че бил в К. през 2016г., но не знае дали е било старчески дом.
Изобщо бил много активен, имал ли идея, бързал да я реализира.
Свидетелят И. Б.– семеен приятел с П.Б. счита, че
починалия бил грамотен, можел да пише, бил начетен инженер по образование.
Свидетелят го видял 15-20 преди да постъпи в болницата – бил адекватен и можел
да движи ръцете си. Казвал бил на свидетеля, че не искал да продава имота в С.,
а да го остави като наследство. От диабета получил увреждане, довело до
ампутация на пръст на крака.
Събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, водят до извода за неоснователност на
предявените искови претенции.
По исковете с правно основание чл.108 от ЗС, вр.чл.26
от ЗЗД
Съдът счита, че
атакуваната сделка е редовна и годна да породи целените правни последици, като
не страда от посочените пороци. С оглед разменените приоритети в писмените
бележки на ищците, основанията ще бъдат разгледани в този порядък. На първо
място, нотариалното действие не е нищожно на основание чл.576 от ГПК, тъй като
няма нарушение на чл.579 от ГПК. Не се спори по делото, че починалия П.Б. е бил
грамотен и при извършване на предходни правно значими действия се е подписвал
собственоръчно, а не е полагал отпечатък
от пръста си. Приложените епикризи обаче, както
и заключението на приетата послесмъртна съдебно-психиатрична експертиза разкриват,
че в началото на 2017г. П.Б. е бил с влошено здравословно състояние поради
заболяването си от диабет. Наложилата се ампутация на негов пръст на крака
поради влошаване на състоянието му в предходен момент, доказва, че починалия не
се е отнасял с необходимата грижа към здравето си. Свидетелите А. ясно заявиха,
че П.Б. е бил адекватен и напълно е разбирал какво прави, но е имал ясно изразено
треперене на дясната ръка. Според вещото лице Ж.С., от медицинска гледна точка
причина затова е възможно да е диабета. Приложеното платежно нареждане с дата
03.02.2017г. (л.21) показва и трудностите,
което е изпитвал П.Б. при полагане на подписа (по делото се установи, че
това е неговия подпис). В правомощията на нотариуса е да прецени, дали е
допустимо лицето вместо подпис да положи отпечатък от десния си палец. Според
св.А., нотариусът е познавал починалия от дълги години, дори Б. е предложил
имота първо на него. Поради това и е решил, че с това напълно се гарантират
правата на страните по сделката.
Полагането на отпечатък от десния палец върху молбата
за изповядване на сделката без подписа на двама свидетели, не е нарушение на
чл.579 ал.2, вр.чл.189 от ГПК, след като не се спори, че отпечатъка е
принадлежал на П.Б.. Дали нотариус би изповядал сделката е без подписана
писмена молба, е без значение за настоящия казус.
Второ, не се откриват признаци на симулация в договора
за замяна. Описаните в нотариалния акт недвижими имоти и ид.части следват
приложените и по делото скици, издадени от СКК – Бургас. Дали извършеното
кадастрално отразяване на собствеността по действащия кадастър е „невярно и
непълно“, не е предмет на настоящото производство. Затова е налице законова
процедура в ЗКИР, която приетата съдебно-техническа експертиза не може да
замени. Впрочем и задачите към експертизата бяха съвсем други. При това
положение е лишено от правно значение твърдението на ищците, че договора бил формулиран
от страните като такъв за замяна за да били избегнати изискванията на чл.33 ал.2
от ЗС по отношение на останалите съсобственици. Но дори и да беше така, такива
права биха могли да заявят именно съсобствениците, на които съотв.ид.части не
са били предложени на посочената в договора цена. Ищците не заявяват, че имат
такова качество, което прави това им твърдение лишено от правен интерес (напр.
Реш.№ 302/ 28.11.2012г. по гр.д.№ 1597/2011г., ВКС ІІІ г.д. и др.).
Трето, договорът не е нищожен поради накърняване на
добрите нрави. Преценката на съда се простира до установяване на явна
неравноценност на насрещните престации, при което една от страните е получила
значително повече от другата. За договорена стойност според нотариалният акт
следва да се приеме сумата от 85 000 лв., при данъчна оценка почти
81 000 лв. Според заключението на вещото лице Маврова, пазарната стойност
на имота би била 156 000 лв. Такова съотношение на престациите не
обосновава тяхната нееквивалентност. Както се изясни от показанията на
свидетелите А., П.Б. поне 2 години преди смъртта си се е опитвал да продаде
имота, но безуспешно. Явно за този имот не е имало търсене и починалия се е
съгласил на по-ниска цена. Този извод е съответствие с установеното и от
съдебната практика, че само пазарната оценка сама по себе си не е критерии за
недействителност на сделката. Съдът не може да навлиза в свободното договаряне
между страните (чл.9 от ЗЗД) при установеното съотношение между цената, на
която е бил сключен договора и пазарната цена на същия, в който смисъл е и цит.практика
(Реш.№ 24/ 09.02.2016г. по гр.д.№ 2419/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.).
По исковете с правно основание чл.31 от ЗЗД
Неоснователността на твърдяната невъзможност
на П.Б. към момента на изповядване на сделката да ръководи постъпките си,
следва да се счита установена дори и само предвид заключението на приетата послесмъртна
съдебно-психиатрична експертиза. Установеното от приложената медицинска
документация продължително заболяване на починалия в период около изповядване
на сделката, касае заболявания (подробно изброени в цит.експертиза), които не
водят до неадекватност на поведението. Показанията на всички разпитани
свидетели установиха, че Б. е бил не само с нормално поведение, а и твърде
деен, с много идеи, за реализацията на които не е пестял време и усилия. Според
А., дори с част от получените от атакуваната сделка пари е възнамерявал да
купува машина за търговската си дейност.
По исковете с правно основание чл.29 от ЗЗД
Текстът на тази норма изисква, ищците да установят, че
П.Б. е бил въведен умишлено в заблуждение от ответника Ч. относно цената на
имота. Приложените доказателства не убедиха съда в наличието на тези
предпоставки. На първо място, починалият сам е потърсил ответника Х.Ч. и му е
предложил имота си. Това напълно съвпада с твърдените опити на П.Б. от години
да продаде този имот. Второ, така и не стана ясно, с какви действия Ч. е въвел
в заблуждение прехвърлителя. Трето, ако ищцовата страна изхожда единствено от
уговорената цена за придобиване на имота, този въпрос беше обсъден по-горе и
съдът счита, че цената е била уговорена между страните напълно в рамките на
чл.9 от ЗЗД. Четвърто, самият факт, че П.Б. е развивал години търговска дейност
и след като нито една от неговите фирми не е в производство по несъстоятелност,
опровергава твърдението , че е „нямал никаква представа за реалните пазарни
цени на имотите“.
Останалите
доводи на ищцовата страна също са неоснователни. Както се установи от
показанията на свидетелите А., през последната година само те са полагали грижи
за починалия П.Б., като той дори е живеел у тях – през зимните месеци поради
липса на достъп до къщата си, а после е останал поради влошено здравословно
състояние. В противовес на това е установеното „настаняване“ в дом за стари
хора на П.Б. от страна на ищците, явно против неговата воля. Подобно поведение
ярко контрастира с претендираното нарушаване на добрите нрави от страна на
ответниците.
Дали П.Б. е имал нужда от сушилня (вещта, обект на
замяна според договора), е невъзможно да се установи след смъртта му. Но при
липсата на доказателства за обратното следва да се приеме, че това е била
неговата воля.
Исковата молба, а и изявления в съдебно заседание,
съдържат твърдения за нужда от поставянето приживе на П.Б. под запрещение. Ако
ищците считаха това за вярно, следваше да приложат процедурата по чл.336 и сл.
от ГПК. Не може да се приеме, че П.Б. е страдал от психично заболяване само защото
е искал среща с министър-председателя и кмета на Поморие, във връзка с открит
нефт. Може да се направи извод, че поведението на ищците съдържа ясни
противоречия. От една страна липса на грижи за починалия си баща през
последната година, доброволно предаване на ключовете за имота на ответника Ч.,
а от друга твърдения, че ответника е въвел П.Б. в заблуждение относно пазарната
цена на имота.
Предвид
изложеното, поради липсата на основанията на чл.108 от ЗС, предявеният срещу
ответниците ревандикационен иск за осъждането й да предаде владението върху
процесните имоти се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради изхода
на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК С.Б. – Н. и С.Б. следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на Х.Х.Ч. и В. С. - Ч. направените по делото разноски в
размер на 4412 лв., от които 4000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 392
лв. възнаграждения на вещи лица и 20 лв. депозит за разноски на свидетели, съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от С.П.Б.
- Н. с ЕГН ********** и С.П.Б. с ЕГН ********** – двамата с посочен съдебен адрес:***, чрез процесуален
представител адв.Атанас Пройчев Тасков против
Х.Х.Ч. с ЕГН ********** *** и В.Д.С. – Ч. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
двамата с посочен съдебен адрес:***, да бъдат осъдени да предадат владението на
собствените на ищците недвижими имоти, находящи се в гр.Бургас, кв.“С.“, а
именно: 1.Самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор
07079.820.638.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас,
с адрес на имота: гр.Бургас, ул.“А. Д.“ № *, ет.*на първи жилищен етаж, брой
нива – 1, с площ от 120 кв.м. с прилежащи части: стая зад гараж – 9.50 кв.м.,
югоизточна стая – 16.51 кв.м., ½ ид.части от таванско помещение – цялото
66.34 кв.м. и 45.09 % /30.30 кв.м./ от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта –
07079.820.638.1.4; 07079.820.638.1.6; над обекта – 07079.820.638.1.3,
разположен в сграда № 1 в поземле имот с идентификатор 07079.820.638 с площ от
658 кв.м. с номер по предходен план – 425, кв.55, парцел – 3, при съседи:
07079.820.623; 07079.820.914; 07079.820.1144; 07079.820.637 и 07079.820.1254,
както и самостоятелен обект – гараж в същата сграда с идентификатор
07079.820.638.1.6, брой нива на обекта – 1, с площ от 16.28 кв.м., с прилежащи
част – 3.93 % или 2.66 кв.м. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.820.638.14, под обекта –
няма, над обекта - 07079.820.638.1.2, поради нищожност на придобивната за
ответниците сделка, обективирана в нот.акт за замяна № 45, т.І, рег.№ 370,
н.д.№ 25/ 03.02.2017г. на нотариус с район на действие РС-Бургас, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на
евентуалност искове от С.П.Б. - Н. с ЕГН ********** и С.П.Б. с ЕГН ********** –
двамата с посочен съдебен адрес:***,
чрез процесуален представител адв.Атанас Пройчев Тасков против Х.Х.Ч. с ЕГН ********** *** и В.Д.С. – Ч. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, двамата с посочен съдебен адрес:***, да бъдат осъдени
да предадат владението на собствените на ищците недвижими имоти, находящи се в
гр.Бургас, кв.“С.“, а именно: 1.Самостоятелен обект в сграда – жилище с
идентификатор 07079.820.638.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Бургас, с адрес на имота: гр.Бургас, ул.“А. Д.“ № *, ет.*на първи жилищен
етаж, брой нива – 1, с площ от 120 кв.м. с прилежащи части: стая зад гараж –
9.50 кв.м., югоизточна стая – 16.51 кв.м., ½ ид.части от таванско
помещение – цялото 66.34 кв.м. и 45.09 % /30.30 кв.м./ от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма;
под обекта – 07079.820.638.1.4; 07079.820.638.1.6; над обекта –
07079.820.638.1.3, разположен в сграда № 1 в поземле имот с идентификатор
07079.820.638 с площ от 658 кв.м. с номер по предходен план – 425, кв.55,
парцел – 3, при съседи: 07079.820.623; 07079.820.914; 07079.820.1144; 07079.820.637
и 07079.820.1254, както и самостоятелен обект – гараж в същата сграда с
идентификатор 07079.820.638.1.6, брой нива на обекта – 1, с площ от 16.28
кв.м., с прилежащи част – 3.93 % или 2.66 кв.м. от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.820.638.14,
под обекта – няма, над обекта - 07079.820.638.1.2, поради поради унищожаемост
на придобивната за ответниците сделка, обективирана в нот.акт за замяна № 45,
т.І, рег.№ 370, н.д.№ 25/ 03.02.2017г. на нотариус с район на действие
РС-Бургас на основание чл.31 от ЗЗД или на основание чл.29 от ЗЗД, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
С.П.Б. - Н. с ЕГН **********
и С.П.Б. с ЕГН ********** – двамата с
посочен съдебен адрес:***, чрез процесуален представител адв.Атанас Пройчев Тасков
да заплатят солидарно в полза на Х.Х.Ч.
с ЕГН ********** *** и В.Д.С. – Ч. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
двамата с посочен съдебен адрес:*** сумата от 4412 (четири хиляди четиристотин
и дванадесет)лв. направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: