№ 24582
гр. София, 04.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110172726 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. И. К. срещу „К“ ЕООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.7.2025 г. от 13.50 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства
по делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са от Д. И. К. срещу „К“ ЕООД обективно съединени искове в условията на
евентуалност, както следва:
главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, евентуално пр. 2 ЗЗД
за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1001190 от 17.01.2024
г. поради противоречие със закона, евентуално заобикаляне на закона;
евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата от Договора за паричен заем № № 1001190 от
17.01.2024 г. предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение,
поради накърняване на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 17.01.2024 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 1001190 за сумата от 1 500 лв., при ГЛП 50 %, ГПР 63,03 %, срок
на погасяване – 16 месечни вноски и общо дължима сума по договора 2196,56 лв. Сочи се,
че съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора кредитополучателят е следвало в срок от 2 дни от
сключването на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:
1
„Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата
сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва;
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не
по-малко от 3 (три) пъти размера на минималната работна заплата за страната; При
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в
размер на не по-малко от 2 (два) пъти минималната работна заплата за страната; Да не
е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице
неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя
си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.“
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, кредитополучателят дължи на Кредитора неустойка в размер на 2,544.25 лв.
Излага, че неустойката е била разсрочена и дължима наред с погасителните вноски, като
общата сумата подлежаща на връщане с включена неустойка възлизала на 4 730,81 лв.
Аргументира, че неустойката е разход по кредита и следва да се включи в размера на ГПР,
при което същият надвишавал допустимия по закон. Излага, че е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването на ГПР, който не е действително
приложимият, счита, че представлява заблуждаваща търговска практика. С оглед
изложеното оспорва целия договор като нищожен. Евентуално оспорва като нищожна
клаузата предвиждаща начисляване на неустойка, като подробно аргументира, че същата
излиза извън присъщите функции. Оспорва клаузата като неравноправна и нищожна
поради накърняване на добрите нрави. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните е сключен договор за кредит при сочените от ищеца параметри.
Подробно излага, че нищожността на отделна клауза не влече нищожност на целия договор.
Счита, че неустойката не следва да се включва в размера на ГПР. Развива подробни
съображения в насока, че клаузата е ясна, както и че неустойката не излиза извън присъщите
функции, нито накърнява добрите нрави. Сочи, че ищецът е имал възможност да се
откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, с която възможност били
гарантирани правата му в най-пълна степен. Твърди, че в периода между 2023-2024 г. между
страните били сключени общо три договора, с оглед на което счита, че ищецът е бил
достатъчно информиран относно крайния размер на задължението при непредоставяне на
обезпечение. С оглед изложеното твърди и че клаузите са индивидуално уговорени. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове е да докаже
сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка
при непредоставяне на обезпечение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1001190
със соченото от ищеца съдържание, в това число и че част от съдържанието на договора е
клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
2
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3