Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 03.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и втори
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: П. ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 7222 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 32 ГПК,
образувано по предявени от „П.А.“ ЕООД срещу М.на М.и С.при условията на
обективно кумулативно съединяване: частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 600,00 лв. (при заявен общ размер на
вземането от 178 098,48 лв.) – възнаграждение, дължимо за СМР, извършени
по договор №23-00-120/12.09.2014г.; частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 400,00 лв. (при заявен общ размер на
вземането 4 452,46 лв.) – гаранция за изпълнение, платена по договор
№23-00-120/12.09.2014г.; осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
сумата 17 536,02 лв. – платена на 18.12.2014г. от ищеца на ответника без
основание.
При процесуалното условие, че частичните
осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД
бъдат отхвърлени са предявени евентуален частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 600,00 лв. и евентуален частичен осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 400,00 лв.
С определение от 22.11.2017г. е допуснато
увеличение на размера на исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.
79, ал. 1 ЗЗД до пълните им заявени размери от 178 098,48 лв., съответно
4 452,46 лв.
Увеличение на размера на евентуалните искове
с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД не е заявявано и не е
допускано по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК.
Ответникът оспорва исковете с възражения за
неизпълнен договор (конкретните твърдения са, че строителният обект е завършен
само на 50% от заданието) и възражение за прихващане с насрещни вземания за
мораторни неустойки по договора.
Процесният договор №23-00-120/12.09.2014г. е
приет като писмено доказателство по делото и установява възникнали облигационни
правоотношения между страните, по силата на които ищецът се е задължил да изпълни
СМР на обект „Изграждане на две спортни площадки в с. Хитрино“ в срок от 85 дни
от датата на сключване на договора (тоест до 07.12.2014г.), както и да
предостави гаранция за точно изпълнение на договора в размер на 3% от
стойността му без ДДС (тоест в размер на 4 452,46 лв.), а ответникът се
задължава да плати възнаграждение в размер на 178 098,48 с включен ДДС,
както и да върне гаранцията на ищеца в срок до 1 месец от изтичане срока на
договора (тоест до 07.01.2015г.) в случай, че не са налице основания за
задържането й.
Приетият като писмено доказателство по делото
констативен акт, обр. 15 от 15.12.2014г., подписан и от представител на
ответника, с противопоставима на ответника доказателствена сила установява
изпълнение на задълженията на ищеца по договора в пълния уговорен обем и качество
съобразно уговореното в приложенията към договора, включително изрично
изявление от името на ответника, че приема извършената работа.
Съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД след изявлението
за приемане на извършената работа възложителят няма право на възражения за
неточно или непълно изпълнение. Изключение са хипотезите на наличие на скрити
недостатъци в изработеното, но твърдения за такива недостатъци не са ангажирани
в производството по делото, а всички възражения на ответника касаят
неизпълнение на част от възложените СМР по процесния договор и по-конкретно твърди
се, че не е поставена настилка и част от оборудването на спортните игрища съгласно
заданието по договора, за което е съставена докладна записка с вх. №РД-09-73/1
от 20.02.2015г. на комисия, назначена от министъра на М.и С.за проверка на
изпълнението на процесния договор.
Цитираната докладна записка е приета като
писмено доказателство по делото, но в противовес на съображенията на
пълномощника на ответника не представлява официален, а частен свидетелстващ
документ, съставен от едната страна в производството, който няма
противопоставима на другата страна доказателствена сила в исковия процес, освен
това констатациите в докладната записка се опровергават от останалите събрани
доказателства по делото (в това число окончателният доклад за упражнен
строителен контрол, съставен от трето за процеса лице по възлагане от ответника
и преписката в община Хитрино относно процесния обект, които са приобщени към
доказателствения материал именно по искане на ответника).
Подробни мотиви в подкрепа на горните изводи
е безпредметно да бъдат излагани, тъй като както се посочи по-горе и в пряко
приложение на чл. 264, ал. 3 ЗЗД възможността на ответника за релевиране на
възражения срещу обема на извършената работа по процесния договор е преклудирана
след изявлението му за приемане на работата, обективирано в цитирания
констативен акт обр. 15 от 15.12.2014г.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД
възложителят дължи плащане на уговореното възнаграждение за извършената и
приета работа, поради което по изложените съображения и при липса на ангажирани
доказателства, но и твърдения за плащане от ответника в пълно или частично
погашение на задължението му за възнаграждение по процесния договор,
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер
178 098,48 лв.
Заявените от ответника възражения за
прихващане на вземането на ищеца за възнаграждение с вземания на ответника за
неустойки по процесния договор не могат да обусловят различни изводи, тъй като
по съображения, изложени и в определението за насрочване на делото, отговорът
на ответника срещу исковата молба, с който са заявени възраженията за
прихващане, е подаден след изтичане на двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК
(приложим съгласно чл. 365, т. 1 и 2 ГПК), а по отношение на заявените за
прихващане вземания на ответника не са налице и предпоставките на чл. 371 ГПК
(вземанията не са безспорни между страните, нито са установени с влязъл в сила
съдебен акт).
Независимо и въпреки изложеното следва
да се посочи, че дори и само съдържанието на процесния договор и издаденият
констативен акт, обр. 15 за изпълнението му предпоставят извод, че със
съставянето и подписването на цитирания акт ответникът е признал и срочното
изпълнение на задълженията на ищеца по договора, като обективираното в акта извънсъдебно
признание на ответника за точно (в това число и във времево отношение)
изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор не е опровергано от
други доказателства по делото (обратно – потвърждава се и от показанията на
разпитания по делото свидетел), което изключва наличието на предвидените в
договора между страните основания за възникване на вземания на ответника за
неустойки за обезщетение на вреди от забавено изпълнение на задълженията на
ищеца по договора.
Изпълнението на задължението на
ищеца за внасяне на предвидената в чл. 11, ал. 1 от процесния договор гаранция
в размер 4 452,46 лв. също не е предмет на спор между страните, но се и
установява от заключението на счетоводната експертиза.
При съображения, идентични на
изложените по-горе относно основателността на иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, съдът
дължи да приеме, че по делото не са установени и обстоятелства, които да
обусловят право на ответника да задържи гаранцията, нито право да прихване
насрещни свои вземания за неустойки по договора с вземането на ищеца за връщане
на гаранцията след изтичане на уговорения в чл. 11, ал. 2 от договора срок.
Предявеният осъдителен иск за
връщане на гаранцията в изпълнение на задълженията на ответника, поети с
процесния договор, също се явява основателен и следва да бъде уважен за пълния
му предявен размер от 4 452,46 лв.
Уважаването на главните искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗДД предпоставя, че съдът не
дължи произнасяне по предявените евентуални частични искове за присъждане на
същите суми при основанията на чл. 61, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на третия кумулативно
предявен осъдителен иск за връщане на сумата 17 536,02 лв., платена от
ищеца без основание на ответника на 18.12.2014г., ответникът не е заявил конкретни
възражения.
При съобразяване на установения от
заключението на счетоводната експертиза по делото факт, че на посочената дата
сумата действително е преведена от ищеца по сметка на ответника, и при липса на
ангажирани доказателства, но и твърдения от ответника за основание за плащане
на сумата, искът се явява е основателен и също следва да бъде уважен до пълния
му предявен му предявен размер.
С оглед изхода на делото и в приложение на
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да възстанови разноските,
които ищецът е направил за производството по предявените искове.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.на М.и С.с ЕИК ********и адрес гр. София, бул. ********да заплати на „П.А.“
ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД сумата 178 098,48 лв. – възнаграждение, дължимо по договор
№23-00-120/12.09.2014г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 4 452,46
лв. – гаранция за изпълнение, която подлежи на връщане по договор
№23-00-120/12.09.2014г.; на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата
17 536,02 лв. – платена на 18.12.2014г. без основание, ведно със законната
лихва върху посочените суми, изтекла от 03.10.2016г. до изплащането им, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата 11 386,00 лв. – разноски за съдебното
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: