РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. В., 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20221420100408 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба вх. №1699/ 03.02.2022 г. от П. Л.
П. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Б.п.”№16,чрез адв.В.Н. от АК С. гр.С.
ул.”И.Д.”№7 ет.5 ап.9, против ”Кеш Кредит Мобайл”ЕАД,ЕИК *******,със
седалище и адрес на управление гр.С. район И. ж.к.”С.Т.” ул.”З.м.”*******,
представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я..
Ищецът твърди,че на 01.10.2021 г. бил сключил договор за
потребителски кредит тип ”Кредитна линия А1 Бърз кредит” с ответника.В
договора било посочено,че минималната сума,която може да бъде усвоена по
кредита е 100 лв.,кредитният лимит е 2 000 лв. и лихвеният процент при
максимален срок на кредита е 40%.В договора било посочено и че за кредита
следва да бъде представено обезпечение : поръчителство от две физически
лица,банкова гаранция или поръчителство от дружество.
В договора било посочено,че усвояването на суми се заявява чрез
подаване на искане за усвояване на място в търговски обект на дистрибутора
или посредством канали за дистанционна комуникация.
На същата дата,ищецът бил подал и искане за кредитна линия
№*******,със сума за усвояване 2 000 лв..На същата дата,на ищеца бил
1
отпуснат заем в размер на 2 000 лв..В погасителен план било посочено,че
сумата била усвоена в брой в търговския обект,където бил подписан
договорът.
На същия ден и в изпълнение на договора,ищецът бил сключил и
договор за възлагане на поръчителство с посочено от ответника лице,а
именно ”Кредит гаранция”ЕООД гр.С..Възнаграждението било 86.07 лв.
месечно,вноската станала 291.01 лв..
Ищецът бил погасил изцяло сумата,а именно 2 288.65 лв./293.01 лв. - на
03.11.2021 г. и 1 995.64 лв. - на 15.11.2021 г./.
Ищецът счита,че договорите били нищожни,тъй като противоречали на
законоустановени императивни правила : не била спазена предвидената от
Закона форма и ищецът не бил изразил валидно съгласие/случаят касаел
сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние,разменените електронни съобщения представлявали електронни
документи,но неподписани/; договорите не били написани по ясен и
разбираем начин, елементите им не били представени с еднакъв по
вид,формат и размер шрифт,не по-малък от 12, в два екземпляра.Не бил
посочен и съществен елемент от съдържанието на договора за кредит - общия
размер на кредита,вкл. сумата,която подлежи на получаване,как се изплаща/в
брой или по банкова сметка/ и кога.Не бил посочен и размера на ГПР,
липсвала и ясно разписана методика на формирането му. Посоченият ГПР бил
и грешно посочен,действителният бил над максимално установения
праг.Договорите за поръчителство и за възлагане на поръчителство били
нищожни,поради липса на основание.Сключените не отговаряли на
принципното значение и цел на договора за поръчителство.Не била
предоставена реална възможност потребителят да посочи избран от него
поръчител. Поставените изисквания били обективно невъзможни за
постигане.Така формулираните клаузи водели до пълна нищожност на
договорите,поради невъзможен предмет и поради противоречие с добрите
нрави.Единствената реална възможност на заемателят била да избере
поръчителство от одобрено от заемателя и свързано с него дружество.
Клаузата за обезпечаване с поръчителство увеличавала опасността от
свръхзадлъжняване и била неравноправна,тъй като била във вреда на
потребителя.Сумата за възнаграждението била част от общо дължимата сума
2
по договора за кредит,при което лихвите и разходите надхвърляли 50% от
взетата сума,основание за нищожност /неправилното изчисляване и
посочване/.Клаузата за възнаградителна лихва/вкл. възнаграждението за
поръчител/ била нищожна поради противоречие с добрите нрави,като
изключително висока/надвишаваща трикратния размер на законната лихва за
необезпечени заеми,респ. двукратния за обезпечени/.На самостоятелно
основание,договорът за потребителски кредит бил нищожен,тъй като не бил
посочен съществен елемент от съдържанието му,а именно условията за
издължаване,вкл. погасителен план,съдържащ информация за
размера,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.Друг непосочен елемент бил наличието или липсата на право на отказ
на потребителя от договора, срока,в който това право да бъде
упражнено,както и други условия за упражняването.
Доколкото,когато договорът за кредит бъде обявен за
недействителен,потребителят връща само чистата стойност на
кредита,ищецът иска ответникът да бъде осъден да му върне сумата от 288.65
лв..
Претендират се и законна лихва и разноски.
Искът е с правно основание чл.23 във връзка с чл.22 от ЗПК и чл.55 ал.1
предл.1 от ЗЗД.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и
съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил
отговор,чрез адв.П.С. П. от АК С..Оспорва иска като недопустим/липсвал
правен интерес,тъй като ищецът бил изпълнил задълженията си по договора
за потребителски кредит/ и неоснователен.Договорът за кредит съдържал
всички предвидени в ЗПК реквизити.Ищецът бил усвоил главница в размер на
2 000 лв.,с лихвен процент 40% и ГПР 48.47%.Ищецът следвало да погаси 12
равни месечни вноски от по 204.94 лв..Ответникът бил получил плащания
общо 2 096.55 лв. - 2 000 лв. главница и 96.55 лв. лихва /204.94 лв. - на
03.11.2021 г. и 1 891.61 лв. - на 15.11.2021 г./.Не бил получавал плащания по
договора за възлагане на поръчителство,доказателства за сключването на
какъвто не били представени.Била посочена формула за изчислявяне на
ГПР,доколкото договорът за кредит бил рамков,възможни били различни
комбинации от сума и срок. При т.н. ”бързи кредити” били занижени
3
изискванията към кредитната история на получателите и тяхната
платежоспособност,което налагало изисквания за обезпечаване.Стойността на
възнаградителната лихва не била завишена.Правото на отказ било подробно
разписано.
Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните
доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:
На 01.10.2021 г.,ищецът е сключил договор за потребителски кредит тип
”Кредитна линия А1 Бърз кредит” №******* с ответника,чрез кредитен
посредник по смисъла на §1 чл.9 б.б.”б” и ”в” от ДР на ЗПК ”Кеш
Кредит”ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С. район И.
ж.к.”С.Т.” ул.”З.м.” *******,представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я..
В договора е посочено,че минималната сума,която може да бъде
усвоена по кредита,е 100 лв.,кредитният лимит е 2 000 лв. и лихвеният
процент е 40%/ищецът е следвало да погаси с 12 бр. вноски от по 204.94 лв.
всяка,т.е. с договорна лихва от 459.28 лв./.В договора е посочено още, че за
кредита следва да бъде представено обезпечение : поръчителство от страна на
две физически лица,наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно
месечно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лв.;одобрено от
кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от кредитодателя банка,съгласно списък.
В договора е посочено още,че усвояването на суми се заявява чрез
подаване на искане за усвояване на място в търговски обект на дистрибутора
или посредством канали за дистанционна комуникация.
Горното е видно от представените по делото договор за потребителски
кредит и погасителен план към договора/стр. стр.9-11 от делото/.
На същата дата,ищецът е подал и искане за кредитна линия ”А1 Бърз
кредит” №*******,с кредитен лимит/сума за усвояване 2 000 лв..
Горното е видно от представения договор за кредитна линия/стр.8/.
На същата дата,ищецът е сключил и договор за възлагане на
поръчителство с ”Кредит Гаранция”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.С. район С. ул.”М.”*****, представлявано от Р.К. Я..
В договора е посочено,че възнаграждението за поръчителство се
заплаща заедно погасителните вноски по договора за кредит/по сметка на
4
кредитния посредник/. Ищецът е следвало да погаси с 12 бр. вноски от по
86.07 лв. всяка/общо 1 032.84 лв./.
Горното е видно от представените договор за възлагане на
поръчителство и погасителен план към договора/стр.стр. 26-29/.
На ищеца е бил отпуснат заем в размер на 2 000 лв.. Заемът и
акцесорните задължения/общо 2 288.65 лв./ са били погасени чрез кредитния
посредник с две вноски : касово 293.01 лв. - на 03.11.2021 г./вкл. 88.07 лв.,
дължими по договора за поръчителство/ и чрез Изипей 1 995.64 лв. - на
15.11.2021 г..
Горното е видно от представените извлечение от сайта на кредитния
посредник/стр.стр.30-32/,фискални бонове 2 бр./стр.33/,разписка от
Изипей/стр.62/ и от заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза/стр.стр.77-88/.
При тези фактически констатации се налагат правните изводи,че искът
е допустим/като предявен от валидно представлявано лице с правен интерес/.
По основателността му:
Съдът намира иска изцяло основателен,като доказан и по основание,и
по размер.
Съдът намира вкл.,че процесният договор за потребителски
кредит/ДПК/ е нищожен на основание чл.22 от Закона за потребителския
кредит/ЗПК/ във връзка с чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/,тъй като противоречи на законоустановени императивни
правила,както и е нищожен и на основание чл.11 ал.1 т.10 във връзка с чл.22
от ЗПК,тъй като в него е налице грешно посочен размер на ГПР,а
действителният такъв е над максимално установения праг на ГПР,предвиден
в императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК,като в тази връзка не е
посочена и общата сума,дължима от кредитополучателя.
Отделно,договорът за поръчителство е нищожен поради липса на кауза
и като акцесорен на нищожния ДПК.
Събраните доказателства позволяват извода,че между страните е бил
сключен ДПК,по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в
размер на 2 000 лв.,който заем ищецът е следвало да върне съгласно
погасителен план на дванадесет вноски от по 204.94 лв. всяка,първата от
5
които е на 01.11.2021 г.,а последната - на 01.10.2022 г.. В договора е посочен
лихвен процент 40,вече в приложение към договора - ГПР 48.47.
В договора е посочено и обезпечение ”поръчителство от одобрено от
кредитодателя дружество”.
Ищецът-кредитополучател е заплатил чрез посредника по ДПК общо 2
288.65 лв.,както следва : на 03.11.2021 г. - 293.01 лв./вкл. 88.07 лв. по
договора за поръчителство/ и на 15.11.2021 г. - 1 995.64 лв./вкл. 104.03 лв. по
договора за поръчителство/.С което е погасил задълженията си по
договорите.
Следва да се отбележи и че фактите не са и спорни между страните.
Ищецът се позовава на наличие на неравноправни клаузи и нарушения
на императивни изисквания относно договорното съдържание на ДПК.
Съгласно чл.143 ал.1 от ЗЗП,неравноправна клауза в договор,сключен с
потребител,е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискванията
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП,неравноправните клаузи в договора са
нищожни,освен ако не са уговорени индивидуално,като в ал.2 е посочено,че
не са индивидуално уговорени каузите,които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им,особено в случаите на договор при общи условия.
Освен това,съгласно чл.22 от ЗПК,когато не са спазени изискванията на
чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.т.7-9,договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая се констатират нарушения на изискванията за задължителното
съдържание на ДПК и наличие на неравноправни и като такива нищожни
клаузи.
На първо място,ДПК и договорът за възлагане на поръчителство са
недействителни,тъй като в първия са налице клаузи,уговорени във вреда на
потребителя, неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.Същото се отнася и за договора за
поръчителство,сключен между ищеца и ”Кредит Гаранция”ЕООД
6
гр.С..Следва да се отбележи липсата на представен договор между ответника
и ”Кредит Гаранция”,от който да е видно какви са отношенията между
дружествата.Няма пречка съдът да констатира пороци на договор,сключен с
трето,неучастващо в производството лице,доколкото това рефлектира върху
спорното правоотношение,без да се произнася с диспозитив/и без формиране
на сила на пресъдено нещо/,тъй като не е сезиран изрично с такъв иск.
В случая важи изцяло нормата на чл.146 ал.1 във връзка с ал.2 от
ЗЗП,тъй като договорът за потребителски кредит и договорът за
поръчителство очевидно имат общ, типов характер и не са персонално
съставени - с оглед личността на клиента,с оглед някакви индивидуални
особености,или съобразени с конкретни обстоятелства.Те изцяло са били
изготвени предварително и потребителят не е разполагал с възможност да
влияе на съдържанието им.От своя страна,самото съдържание на тези
съглашения противоречи на изискването за добросъвестност и по силата на
чл.143 от ЗЗП съответните текстове придобиват характер на неравноправност.
От една страна,недействителността на ДПК е такава, възникнала при
наличието на условията по чл.22 от ЗПК, съгласно който когато не са спазени
изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.т.7-
9,ДПК е недействителен.
В случая безспорно е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК,като в представения ДПК не е ясно и разбираемо посочено
съдържанието по тази точка - ”размерът на ГПР за всички комбинации,в
зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване,е отразен в
Приложение №1,представляващо неразделна част от договора”.
Освен това,кредитополучателят е дължал месечно възнаграждение за
”поръчителство”,което общо възлиза на 1 032.84 лв. при заета сума от 2 000
лв./половината от нея/,като тази вноска не е включена в ГПР,както изисква
ЗПК.
От друга страна,двата договора,които в цялост съставляват източника
на облигационното задължение на ищеца,са сключени на една и съща
дата,като от съдържанието им е видно,че кредитополучателят не е имал
реална възможност да избегне тази опция,като посочи друго обезпечение.
Следва да се отбележи,че съгласно чл.138 от ЗЗД с договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
7
отговаря за изпълнение на неговото задължение,като в това съглашение
длъжникът не участва,но в случая именно той е бил задължен да сключи
договор с третото лице,както и да се съгласи писмено с инкорпорираното в
ДПК едностранно изискване от кредитодателя на обезпечение на кредита.
По правило,правната обосновка и на механизма на поръчителството,и
на този на обезпечението,произтича от реалната опасност кредиторът да не
може да се удовлетвори от имуществото на прекия длъжник,което,при кредит
в размер на 2 000 лв.,е изключително малко вероятно,тоест обективно няма
необходимост за обезпечаване на кредита чрез поръчител.
Все пак на договарящите се е предоставена известна свобода,но горното
идва да потвърди извода,че ДПК е типов,предварително изготвен,клаузата
относно поръчителството не е съобразена с конкретната хипотеза и предвид
използваната формулировка кредитополучателят не е разполагал нито с
фактическа, нито с правна възможност да повлияе на съдържанието й.
По делото се установи,че вноските по договора за възлагане на
поръчителство фактически са били включени в месечните вноски по ДПК,без
да са описани в плана и Стандартния европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити/СЕФ/,както и че всички плащания
кредитополучателят-ищец е правил единствено на кредитния посредник.Това
действие е необяснимо с правната логика и принципите на
добросъвестност,тъй като,както вече се посочи,предметът на договора за
предоставяне поръчителство предполага изпълнение от страна на поръчителя
само при възникване на определено обстоятелство - неплащане на
задълженията от страна на кредитополучателя,а в случая уговореното
възнаграждение за това се е дължало от последния още от самото му
сключване/преди и независимо дали е настъпило условието/,разделено е на
ежемесечни вноски,прибавени към вноските по договора за кредит и е
плащано чрез посредника на кредитодателя.Кредитополучателят е изплатил
изцяло заетата сума и лихвите върху нея,тоест поръчителят не е осъществил
функцията си,но е получил предварително възнаграждение за това.
Описаното по-горе правно положение е недопустимо по смисъла на
ЗПК,тъй като по този начин и кредитодателят,и поръчителят се домогват да
заобиколят изискванията на ЗПК,което е забранено с чл.21.Същият извод се
налага и от факта,че поръчителят е предварително определен,което
8
показва,че двете дружества се намират в такава икономическа
свързаност,сочеща на недобросъвестност с оглед обективираните права и
задължения по описаните договори,които представляват на практика
разделяне на приходите от кредита между двете формално отделни
юридически лица,с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима
печалба.
Така създадените допълнителни възнаграждения за поръчителя,които
не са надлежно описани в ДПК,макар да са реално включени в месечните
вноски/и това не е изрично отбелязано в СЕФ/,водят до недобросъвестно
значително оскъпяване на кредита в ущръб на икономически по-слабата
страна - потребителя,поставяйки го в неравноправна и неизгодна позиция.
В обобщение - клаузата по повод едностранното създаване на фигурата
на поръчителя,която няма правен аналог и функциите й са противоправни,е
неравноправна, както поради създадените с нея задължения,така и поради
неосигуряване възможност на кредитополучателя да се откаже от нея или да
избере друга форма на обезпечение,и едновременно с това тя е и причина за
несъответствието на съдържанието на ДПК с изискванията на чл.11 от ЗПК,и
за надхвърлянето на максималния размер на ГПР по чл.19 ал.4 от ЗПК.
След като разходът за допълнително ежемесечно възнаграждение за
поръчител е пряко и неотменно свързан с договора за кредит,в който той
обаче не е включен в ГПР, то очевидно кредитополучателят е въведен в
заблуждение относно реалната цена на кредита,което е сторено още с
предоставянето му на преддоговорна информация.Както се посочи вече,този
разход е в размер,близък до половината от размера на главното задължение,и
невключването му в ГПР е в нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,а това води
до недействителност на ДПК на основание чл.22 от ЗПК.
Също така,кредиторът е посочил в договора единствено като абсолютни
стойности лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита/кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.47 %/.
Посоченият лихвен процент по кредита/40%/ не е ясно как точно е изчислен
по отношение на общия ГПР.По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт.Непосочването на включените в ГПР
9
компоненти и начина на формиране на размера му е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл.19 ал.1 във връзка с чл.10 ал.2 и чл.10а
ал.ал.2 и 4 от ЗПК.
На последно място - ако в посочения в договора ГПР бяха включени
всички изискуеми елементи съобразно чл.19 ал.13 от ЗПК -
главница,договорна лихва,такси и възнаграждение по договор за
поръчителство,то реално приложимият към договора ГПР,видно от
заключението на вещото лице,би се равнявал на 74.61%,в разрез с
императивното изискване на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Всичко това следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.6 §1 от Директива 2005/29/ЕО.Което
означава,че скритата клауза, определяща допълнителен размер на
сумата,която следва да плати потребителят,е неравноправна по смисъла на
чл.4 §1 от Директива 93/13/ЕО и чл.146 ал.1 от ЗЗП,което води до
недействителност на ДПК в неговата цялост.
Последиците са разписани в чл.21 ал.1 от ЗПК - всяка клауза в
ДПК,имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон,е
нищожна.ДПК е недействителен и при условията на чл.22 от ЗПК,поради
неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК,в такъв случай кредитополучателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита,не и на лихви и други разходи
по него.Ищецът е заплатил в повече 288.65 лв.,която сума е недължимо
платена и следва да бъде върната.
Съдът ще посочи съобразената относима,макар и незадължителна
съдебна практика : решение №78/30.03.2022 г. по в.гр. дело №93/2022 г. на
ОС С.,решение №83/ 20.01.2022 г. по в.гр. дело №3219/2021 г. на ОС П.,
решение №260123/25.09.2020 г. по в.гр. дело №1214/2020 г. на ОС П..
По горните съображения,ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 288.65 лв.,като платена без основание по недействителен
договор за потребителски кредит,ведно със законната лихва от датата на
завеждането на иска.
Касателно разноските по делото : Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и разноските по делото - 50 лв. държавна такса и 350 лв.
10
възнаграждение на вещо лице,общо 400 лв..
На представлявалия безплатно ищеца мл. адвокат И. Н.,ответникът
следва да бъде осъден да заплати 300 лв. адвокатско
възнаграждение,изчислено съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”Кеш Кредит Мобайл”ЕАД,ЕИК *******,със седалище и
адрес на управление гр.С. район И. ж.к.”С.Т.” ул.”З.м.”*******,
представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я.,да заплати на П. ЛЮДМ. П. с ЕГН
********** от гр.В. ул.”Б.п.”№16 сумата от 288.65 лв.,като платена без
основание по недействителен договор за потребителски кредит тип ”Кредитна
линия А1 Бърз кредит” №*******/01.10.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата,считано от 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата,както и разноските по делото от 400 лв..
Банкова сметка,по която да бъдат преведени сумите : Банка:
”ПИБ”АД,********, BIC: FINVBGSF, Титуляр: ”Хай Скуул
Ентъртейнмънт”ООД.
ОСЪЖДА ”Кеш Кредит Мобайл”ЕАД,ЕИК *******,със седалище и
адрес на управление гр.С. район И. ж.к.”С.Т.” ул.”З.м.”*******,
представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я.,да заплати на мл. адвокат И. Н. от АК С.
сумата от 300 лв. адвокатски възнаграждение.
Банкова сметка,по която да бъде преведена сумата : Банка:
”Райфайзенбанк/България/”ЕАД, IBAN: ******, BIC: RZBBBGSF, Титуляр:
адвокат И. Н-, чл.39 от ЗАдв..
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред
11
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12