Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
15.10.2020 |
Град |
Кърджали |
|
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийският
районен |
съд |
трети |
състав |
|
|||||||||||||||||
|
На |
Десети
септември |
Година |
2020 |
|
|||||||||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Дарина Байданова |
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Марияна
Суркова |
|
|
||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
|
||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията |
|
|||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
1118 |
по
описа за |
2018 |
година |
|
|||||||||||||||
|
и за да се произнесе, взе
предвид следното : |
|
||||||||||||||||||||
Постъпила е искова молба от „Viasat
World Limited“ против „Източни Родопи“ ООД, гр.Кърджали, в която се твърди, че
страните са сключили Договор №
EXP1213BGIZT, HIS1123BGIZT, BAL75BGIZT за разпространение на телевизионни
програми VIASAT EXPLORE, VIASAT HISTORY, TV 1000, по силата на който ответникът
получава неизключителното право за срока на действие и в рамките на територията
на България, да приема и разпространява телевизионните канали: „Viasat Explore“,
„Viasat History“ и „TV 1000“, посредством мрежите за приемане на абонатите, за
срок от 36 месеца, като съгласно договора, ответникът, в качеството си на
лицензополучател, се е задължил да заплаща на
„Viasat World Limited, в качеството на лицензодател, нетна месечна
лицензна такса, обозначена в Приложение № 3 от договора, с увеличение от 15 % за всеки следващ 12-месечен
превод, освен ако страните са договорили
друго. Начинът на плащане бил подробно описан в пункт 2 от договора, а именно, ищецът следвало да издаде фактура за лицензионната
такса, дължима за същия месец, която ответникът следвало да заплати в 14-дневен срок. Върху закъснелите плащания се
начислявала процентна лихва в размер на 10 % на година. Сочи, че с допълнително
споразумение от 01.04.2010г. към Договор за кабелно разпространение на
каналите „Viasat Explore“, „Viasat
History“, „TV 1000“ от 01.04.2006г. /№EXP1213BGIZT, HIS1123BGIZT, BAL75BGIZT/
страните предоговорили таксите за разпространение на 3-те канала, съгласно
Приложението към него. На
01.09.2010г. същите страни сключили и
Договор №657 за кабелно разпространение на канала „Viasat Nature“ в България като Лицензополучателят получил неизключително
право за срок от 16 месеца да приема и разпространява телевизионния канал“ „Viasat Nature“. Лицензионната такса била договорена
в размер на 20 евро на месец. С
Допълнение от 01.10.2010г. към Договор
за кабелно разпространение на каналите „Viasat
Explore“, „Viasat History“, „TV 1000“ , се предоговорили таксите за трите
канала, съгласно Приложение 3. На 01.01.2012г. с Допълнително споразумение № 2
към Договор № 657, страните се споразумели за промяна на лицензионните такси на
каналите „Viasat Explore", „Viasat History", „Viasat Nature" и
„TV 1000", като начинът на плащане бил описан в Приложение № 3 към
споразумението. Ищецът твърди, че добросъвестно и валидно през целия договорен
период предоставял достъп за разпространяване на телевизионните канали „Viasat
Explorе", „Viasat Nature", „TV 1000", въпреки забавата за
плащане на таксите от страна на ответника. Твърди се още, че на 30.07.2015г.,
поради натрупалите се непогасени месечни задължения се наложило сключването на
Споразумение за одобряване на погасителен план, съгласно което ответникът е
следвало да заплати на ищеца сумата в размер на
2 214,30 евро до 30.06.2015г., 2 286,90 евро до 31.08.2015г.,
3201,72 евро до 31.12.2015г. На същата дата било изготвено и Допълнение № 3, като с него страните
договорили, че Договор за кабелно
разпространение на каналите „Viasat Explore", „Viasat History",
„Viasat Nature" и „TV 1000" да бъде допълнен, както следва: „ Срокът
на действие на договора да се удължи до 31.12.2015г.; Приложение №3 към
Договора се заменя с Приложение № 3 към това Допълнение, касаещо изменение на
лицензионната такса, а всички останали
условия остават непроменени. Твърди се в исковата молба, че многократните
покани за уреждане доброволно на възникналата забава не са довели да
реализиране и удовлетворяване на интереса на дружеството-ищец, както и че ответното
дружество било предприятие, уведомило Комисията за регулиране на съобщенията
(КРС) за намеренията си да осъществява обществени електронни съобщения и било вписано
в регистъра по чл. 33, ал 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС),
като видно от публичния регистър на КРС, ищецът
притежавал кабелна мрежа за пренос и/или разпространение на радио и
телевизионни програми на територията описана по - горе и имал право да
предоставя услугата разпространение на радио и телевизионни програми. Сочи се,
че с посочените по-горе договори и
допълнителни споразумения, в съответствие с чл. 91 от Закона за авторското
право и сродните му права (ЗАПСП), ищецът
предоставил на ответника неизключителното право за разпространение на
програмите и на територията, посочена в договорите, като се сочи, че цитираната
разпоредба на ЗАПСП, радио и телевизионната организация, която е осъществила
първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително
право да разрешава срещу заплащане преизлъчването по безжичен път или
препредаването по кабел на програмата. Твърди, че „Източни Родопи“ не е заплатило на „Viasat World Limited дължимото за разпространение на телевизионните
канали „Viasat Explore“, „Viasat History“, „TV 1000“ и за „Viasat Nature“ от 16.09.2012 г.
по следните фактури: № 1040885,№ 1043290, №1045876, № 1047700, №1050403,
№1052709, №1056121, №1057700, № 1060020, №1061910, 01067102, № 1068819, № 1071431,
както и законна лихва. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в
размер на 27 824,98лв., представляваща сбор от дължими лицензионни такси
по Договор №EXP1213BGIZT, HIS1123BGIZT; BAL75BGIZT за разпространение на
телевизионните програми VIASAT EXPLORE, VIASAT HISTORY, TV 1000, Договор №
657 за кабелно разпространение на канала
„Viasat Nature“, в размер на 21 263,97лв., съгласно фактури: № № 1040885, №
1043290, №1045876, № 1047700, № 1050403, №1052709, №1056121, №1057700, №
1060020, №1061910, № 1067102, № 1068819, № 1071431, както и законна лихва върху
сумата по всяка фактура, общо в размер на
6561,01 лв., посочени по периоди в исковата молба и законната лихва от
предявяване на иска – 12.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез
представител по пълномощие поддържа иска и моли съда да го уважи. Уточнява, че „MTG
World Limited“, посочено в счетоводните документи , е придобито и е праводател
на ищеца „Viasat World Limited“,като е променено наименованието от „MTG World
Limited“ на „Viasat World Limited“ и
вероятно лицата, подготвяли договорите, са допуснали техническа грешка в
споразумението за одобряване на погасителен план, оставяйки като изписване старото
наименование „MTG World Limited“, което не се оспорва от ответната страна,вкл.
липсата на правоприемство и липса на легитимация от страна на „Viasat World
Limited“. Сочи, че съгласно актуално състояние от 22.10.2018 г. - стр.3,
представено в легализиран превод, MTG World, посочен в някои от фактурите, е
предишното наименование на „Вайасат Уорлд Лимитед“. Издадените фактури и
документи с наименование по тях „MTG World“ в период, в който дружеството вече
се е казвало „Viasat World Limited“, е техническа грешка, недоглеждане при
издаването на документите за един и същ
правен субект, с посочен регистрационният номер на дружеството № 03072386. Уточнява,
че в договора, отнасящ се до разпространение на програмата „Viasat Nature“ №
657 относно приложимото материално право е валидна английската редакция относно
избора на страните за приложимо право. Счита, че по отношение на споразумението
не са налице спорове относно липсата на подписи, надлежни и поставени от
представляващите, като формата е писмена и се оспорва липсата на нотариална
заверка. Заявява, че според английското право, сключените договори се
квалифицират като общи договори, стандартни договори, в които приложимата
погасителна давност е 6 години, уредена Limitation Act /Лимитейшън акт/ 1980 г., раздел 1, чл.5. Моли съда да уважи
предявения иск, за което излага подробни съображения и да присъди разноски.
Ответникът „Източни Родопи“ ООД,
гр.Кърджали в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, с
който намира иска за неоснователен.
Твърди, че на 01.04.2006 г., по силата на Закона за авторското право и
сродните му права /ЗАПСП/, страните са сключили договор за кабелно
разпространение на канали Viasat Explorer, Viasat History и TV 1000 (Договор №
EXP1213BGIYT, HIS1123BGIYT, BAL75BGIYT) за територията на гр. Кърджали, при
условия едностранно наложени от ищеца и не позволяващи тяхното договаряне, в
това число и цената, определена въпреки императивната забрана, че такава не се
дължи. За да предава горецитираните програми в електронната си съобщителна
мрежа ответникът следвало да получи разрешение
от „Viasat World Limited" за разпространението им чрез сключване на
договор срещу заплащане на определена цена. Съгласно чл. 21. ал. 1 от ЗАПСП
разрешението за излъчване на програмата по безжичен път включвало и разрешение
за предаването ѝ чрез кабел или друго техническо средство без заплащане
на отделно възнаграждение при условие, че кумулативно са изпълнени двете
изисквания на закона, а именно: Предаването се извършва едновременно с
излъчването, в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е
отстъпено правото за излъчването. Твърди, че в изпълнение на т. 1.1 от Договора
ответникът приел и разпространявал телевизионните канали Viasat Explorer,
Viasat History и TV 1000 само на територията на България, респективно на
територията на гр. Кърджали. В съответствие с т. 4.1 от Договора предавал
процесните канали „едновременно с получаването им в тяхната цялост, включително
всички заглавия, акредитации, лого знаци, текстове за авторските права и няма
да прекъсва, променя, добавя, изтрива, или да редактира каналите по какъвто и
да е било начин...", като изпълнявал задълженията си по процесния договор,
което не се оспорвало от ищеца. Счита, че разпоредбите на т. 1.1 и т. 4.1 от
Договора и тяхното кумулативно изпълнение са необходимите условия, които водят
до хипотезата на чл. 21 от ЗАПСП, според която възнаграждение не се дължи или
определената от ищеца цена по договора е в противоречие с императивната забрана
на ЗАПСП, което от своя страна води до нищожност на разпоредбите на т. 2.1, 2.2
и 2.3 от договора, респективно, сключените на това основание допълнителни
споразумения към договора. Счита, че е аналогичен и случая със сключения на
01.09.2010г. между страните Договор за кабелно разпространение на канала Viasat
Nature (Договор № 657) и че същият попадал в хипотезата на чл. 21 от ЗАПСП, а
разпоредбите на т.2.1, 2.2 и 2.3 - за противоречащи
на императивната забрана на ЗАПСП и обосноваващо тяхната нищожност, включително
намира за нищожни и сключените на това основание допълнителни споразумения,
касаещи възнаграждението по договора. Възразява срещу сключеното Допълнително
споразумение № 2 от 01.01.2012 г. към Договор № 657 и по - точно Приложение 3
към него, с което се определя възнаграждение и за каналите Viasat Explorer,
Viasat History и Tv 1000, въпреки че тяхното разпространение е регламентирано с
Договор № EXP1213BGIYT, HIS1123BGIYT, BAL75BGIYT, като излага съображения ,
че сключването на допълнително
споразумение към един договор не би могло да произведе правни действия,
респективно правни последици по друг договор, като всеки договор може да бъде
изменян с допълнително споразумение по волята на страните. Сочи, че такова под №2
липсва към Договор № EXP1213BGIYT, HIS1123BG1YT, BAL75BGIYT, или, последното
валидно такова е от 01.10.2010 г., с което определеното възнаграждение е в
размер на 200,00 EUR за 2011г. Счита определеното възнаграждение в Приложение 3
към Допълнително споразумение № 2 от 01.01.2012 г. към Договор № 657 за
каналите Viasat Explorer, Viasat History и Tv 1000 за 2012 г., 2013 г. и 2014
г. за недействително, тъй като е неотносимо към Договор № EXP1213BG1YT,
H1S1123BGIYT, BAL75BGIYT. Счита, че не би могло да произведе правни последици и
Допълнение 3 към Договор № 657, определящо възнаграждение и за каналите Viasat
Explorer, Viasat History и Tv 1000 за 2015 г., въпреки, че тяхното
разпространение е уредено с Договор № EXP1213BG1YT, HIS1123BGIYT, BAL75BGIYT.
Оспорва издадените и представени по делото 33 броя фактури за периода от
01.07.2012г. до 31.12.2015г. Счита същите за некоректни и несъответстващи на
т.2.2 от Договор № EXP1213BGIYT, HIS1123BGIYT, BAL75BGIYT, респективно т. 2.2
от Договор № 657, според които лицензодателят в началото на всеки месец е
длъжен „да издаде фактура за лицензнонната такса, дължима за същия месец, която
лицензополучателят следва да заплати в 14-дневен срок. Върху закъснелите
плащания от последната дата за плащане до самото плащане се начислява процентна
лихва в размер на 10 % на година". Сочи, че всяка от издадените фактури
обхващал тримесечен период, а не едномесечен така, както било договорното
задължение и във всяка от фактурите бил включен и месец, следващ месеца на
издаване на фактурата, с което на практика се целяло предплащане на още
неполучена услуга, което счита за нарушение на условията по договора, според
които фактура се издавала за лицензионна такса, дължима за същия месец. Счита,
че некоректното издаване на фактурите водело до неправилно изчисление на
претендираната от ищеца лихва за забава. Оспорва истинността на представеното
по делото Споразумение за одобряване на погасителен план и твърди, че не се е
задължавал да изпълнява погасителен план и не е подписвал документ с такова
съдържание. Сочи, че датата на страница 1 от документа била манипулирана, като „15-и
април" е зачеркната и ръкописно е написана „30 юли“. Сочи, че съгласно исковата
молба датата на подписване на споразумението е посочена като „30 юли“ ,с което
записаният в чл. 2, ал. 1 график за погасяване на претендираното вземане на
практика бил неизпълним, тъй като според същия първата вноска била дължима един
месец преди подписване на споразумението, а именно на 30.06.2015г. Сочи, че на
същата страница липсвали подписи на страните, от които да е видно, че това, за
което се споразумели е представеното по делото, а на втората страница от
представения документ липсвала дата, от която да е видно кога били положени
подписите на страните. Сочи, че според чл. 6 спогодбата, за да произведе своето
действие , трябва да бъде нотариално заверено, каквато нотариална заверка липсва. Прави възражение
за изтекла погасителна давност на претендираното вземане, респективно на
претендираната законна лихва, като сочи, че определеното в сключените между
страните Договор № EXP1213BGIYT, HIS1123BGIYT, BAL75BGIYT и Договор за кабелно
разпространение на канала Viasat Nature (Договор № 657) възнаграждение е с
периодичен характер и съгласно договорните разпоредби възнаграждението е
ежемесечно и дължимо за текущия месец, при което спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност по смисъла на чл.111, буква „в" от ЗЗД.
Сочи, че през процесния период и към настоящия момент ответникът в съответствие
със ЗАПСП имал сключени договори с Организации за колективно управление на
права за препредаване на процесиите телевизионни програми, чрез които уреждал
авторските и сродни права. Моли съда да отхвърли предявената претенция като
неоснователна и недоказана по основание и размер. В съдебно заседание не изпраща представител в
писмена молба поддържа отговора.
С доклада по делото съдът е признал за
безспорно между страните, че на 01.04.2006г. същите са сключили Договор № EXP1213BGIZT, HIS1123BGIZT,
BAL75BGIZT за разпространение на телевизионни програми VIASAT EXPLORE, VIASAT
HISTORY, TV 1000 за територията на град
Кърджали и че на 01.09.2010г. са сключили и Договор за кабелно разпространение
на канала „Viasat Nature“ (Договор № 657) в България.
Установява се,че ищецът „Viasat World
Limited“
e дружество с ограничена отговорност,
регистрирано в Обединено Кралство с предходно наименование „MTG World“ Ltd, чийто предмет на дейност е телевизионни програми и
предавания, а ответникът е българско търговско дружество, осъществяващо
обществени електронни съобщения по ЗЕС.
На 01.04.2006г. страните са страните са сключили Договор
за кабелно разпространение на канали Viasat Explore, Viasat History, TV 1000 в
България /Договор № EXP1213BGIZT; HIS1123BGIZT; BAL75BGIZT/ за разпространение
на телевизионни програми Viasat Explore, Viasat History, TV 1000 за територията
на гр.Кърджали, съгласно който ищецът е
предоставил на ответника за срок от 36 месеца, считано от 01.04.2006г. неизключително
право за срока за действие на договора и в рамките на определена територия да
приема и разпространява телевизионни програмни услуги с наименования Viasat
Explore, Viasat History и TV 1000 в основен платен пакет за
приемане от абонати, срещу задължението на ответника да заплаща месечна лицензна
такса съгласно Приложение № 3 с увеличение от 15% всяка година. В срок от 5 дни
от края на всеки месец ответникът следвало да предоставя месечна декларация за
предишния месец, съдържаща информация за броя на абонатите, а в началото на
всеки месец ищецът-лицензодател следвало да издава фактура за лицензната такса,
дължима за същия месец, която ответникът е трябвало да заплати в срок от 14 дни,
като страните са договорили и начисляването на лихва върху просрочените
плащания в размер на 10% на година и плащането се е извършвало в евро, съгласно
издадената от ищеца фактура. Съгласно изрична
договорка между страните /т.15 от договора/ всеки възникнал спор във
връзка с неговия предмет се е управлявал от и тълкувал в съответствие със
законите на Република България. Договорът е изготвен на английски и на
български език,като в случай на
несъответствие е уговорено английският текст да е с предимство.
Съгласно Допълнително споразумение към
Договор № EXP1213BGIZT; HIS1123BGIZT; BAL75BGIZT от дата 01.04.2010г. за
периода април 2010 – декември 2010г. е договорена месечна лицензна такса от
98,39 евро, съгласно Допълнение 1 към Договора от дата 01.10.2010г. месечната
лицензна такса е променена на 165,00 евро за периода м.октомври 2010г. – м.
декември 2010г. и на 200,00 евро за периода м.януари 2011г. до м. декември
2011г.
На 01.09.2010г. е сключен Договор за кабелно разпространение на канала Viasat Nature в България /Договор № 657/ за разпространение на телевизионния канал Viasat Nature за територията на България, съгласно който ищецът е
предоставил на ответника за срок от 16 месеца, считано от 01.09.2010г. неизключително
право да приема и разпространява основен платен пакет на абонати, срещу
задължението на последния да заплаща месечна лицензна такса съгласно Приложение
№ 3 с увеличение от 15% всяка година. В срок от 5 дни от края на всеки месец
ответникът следвало да предоставя месечна декларация за предишния месец за броя
на абонатите, а в началото на всеки месец лицензодателят - да издава фактура за
лицензната такса, дължима за същия месец, платима в 14-дневен срок при договорен
размер на лихва за просрочие в размер на 10% на година и плащането в евро. Изрично
е договорено /т.13.3/ всеки спор във връзка с предмета на договора да се
подчинява и тълкува съгласно законодателството на Англия и Уелс, като попада
под неизключителната юрисдикция
/съгласно английския текст, ползващ се с предимство/ на английските
съдилища. Договорена е месечна лицензна такса за периода януари 2011г. –
декември 2011г. в размер на 20,00 евро.
На 01.01.2012г. е сключено Допълнително споразумение 2,
обозначено по следния начин: „… към Договор № 657 Договор за кабелно разпространение
на канали Viasat Explore, Viasat History,
Viasat Nature и TV 1000 в България /Договор № 657/“ за удължаване срока на договора до 31.12.2014г. и
промяна на лицензните такси, както следва: за 2012г. – 242,00 евро, за 2013г. –
254,10 евро и за 2014г. 266,81 евро, като останалите условия не са променени. При
осъществяване на граматическо (лексикално, буквално) тълкуване на визираното допълнително
споразумение следва да бъде направен извод ,че действителната обща воля на
страните, изразена в това съглашение, е да се промени срокът на действие и размерът на лицензната такса, но по вече сключените
между страните договори, а именно, по Договор за кабелно разпространение на
канали Viasat Explore, Viasat History, TV 1000 в България /Договор №
EXP1213BGIZT; HIS1123BGIZT; BAL75BGIZT/ и по Договор за кабелно разпространение
на канала Viasat Nature в България /Договор № 657/. До този извод съдът стига, след като съобрази, че въпреки
посочването, че Допълнителното споразумение се сключва към Договор № 657 /визиращ
телевизионния канал Viasat Nature/, изрично
е посочен и обхванат и договорът досежно разпространението на останалите
програми - Viasat Explore, Viasat History и TV 1000, сключен по-рано, поради
което следва да се направи извод, че с посоченото Допълнително споразумение 2
са внесени промени и в двата договора и целта на същото е насочена към промяна
на срока и цената едновременно по Договора от 01.04.2006г. и по Договора от
01.09.2010г. Видно от същото за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
Общите условия за разпространение на програмите „Viasat Explore“, „Viasat Nature“, „Viasat History“ и „TV 1000“, както и действащото
гражданско законодателство. Договорено е и спогодбата да бъде нотариално заверена,като изрично в същата е посочено ,че е подписана
с нотариална заверка на подписите. Положени са подписи и печати за ищеца и
ответника.
Със Споразумение за одобряване на
погасителен план с поставена ръкописна дата 30.07.2015г. върху печатната дата в
документа 15.04.2015г. ищецът и ответникът се споразумели, че предмет на
съглашението са задълженията на ответното дружество към ищеца , произтичащи от
неплатени лицензионни такси за предоставено неизключително право и за
разпространение на каналите „Viasat Explore“, „Viasat Nature“, „Viasat History“ и „TV 1000“ съгласно дог.№ 657,
които към подписване на споразумението възлизат на 7702,92евро и е договорен
погасителен план с начало 30.06.2015г. и крайна дата 31.12.2015г., като при
забава в плащането на всяка вноска ответникът дължи неустойка за забава в
размер на 0,1% за всеки просрочен ден, но не повече от 10%. Посочено е ,че за
неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Общите условия за
разпространение на програмите „Viasat Explore“, „Viasat Nature“, „Viasat History“ и „TV 1000“, създавани за разпространение
от MTG World Ltd и действащото гражданско законодателство.
Договорено е и спогодбата да бъде нотариално заверена и в
същата изрично е посочено, че е подписана с нотариална заверка на подписите.
Положени са подписи и печати за ищеца и ответника. В съдебно заседание
пълномощникът на ищеца изяснява,че действителната дата е 15.04.2015г.
С Допълнение 3 към Договор за кабелно
разпространение на каналите Viasat Explore, Viasat History, Viasat Nature и TV 1000 в България /Договор № 657/, сключено на
30.07.2015г. /видно от английския екземпляр на документа/ страните се
договорили срокът на Договора за кабелно разпространение на каналите Viasat
Explore, Viasat History, Viasat Nature и
TV 1000 да бъде удължен до 31.12.2015г., като останалите условия по договора
останали непроменени. Месечната лицензна такса е уговорена на 266,81евро.
При действие на горепосочените договори
от ищеца са издадени фактури 13 бр. фактури - № 1040885/17.08.2012г. на
стойност 726,00 евро, № 1043290/16.11.2012г. на стойност 726,00 евро, №1045876/21.02.2013г.
на стойност 762,30 евро, № 1047700/10.05.2013г. на стойност 762,30 евро, № 1050403/20.08.2013г.
на стойност 762,30 евро, №1052709/18.11.2013г. на стойност 762,30 евро, №1056121/20.03.2014г.
на стойност 800,43 евро, № 1057700/20.05.2014г. на стойност 800,43 евро, №
1060020/19.08.2014г. на стойност 800,43 евро, № 1061910/10.11.2014г. на
стойност 800,43 евро, № 01067102/21.05.2015г. на стойност 1600,86 евро, №
1068819/12.08.2015г. на стойност 800,43 евро и № 1071431/18.11.2015г. на
стойност 800,43 евро, или, общо за 10904,64 евро.
Съгласно заключението на изслушаната в
производството, неоспорена от страните и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице Г.Д. при ответника са осчетоводени фактури
№1056121/20.03.2014г. на стойност 800,43 евро, № 1057700/20.05.2014г. на
стойност 800,43 евро, № 1060020/19.08.2014г. на стойност 800,43 евро,обхващащи
период на доставяне на услугата от ищеца от 01.01.2014г. до 30.09.2014г., за
които са съставени протоколи по чл.117, ал.1 от ЗДДС и са включени в дневника
на покупките с право на пълен данъчен кредит и в дневника за продажбите и
данните са подадени в ТД на НАП-Кърджали, по същите няма плащане и на
31.12.2018г. са отписани от ответника от счетоводните регистри, поради изтекла
погасителна давност; за периода 2012-2013г. липсват счетоводни записи и
документи, а издадените през 2015г. фактури също не са осчетоводени от
ответника, с оглед на което се прави извод за нередовно водено счетоводство. Така,
съгласно заключението по Договор № EXP1213BGIZT, HIS1123BGIZT, BAL75BGIZT за
разпространение на телевизионни програми VIASAT EXPLORE, VIASAT HISTORY, TV
1000 и по Договор за кабелно разпространение на канала „Viasat Nature“
(Договор № 657) задълженията са на обща стойност 10904,64 евро с левова
равностойност 21327,62лв. при фиксиран курс на еврото 1,95583лв. за евро и
21263,97лв. при курс 1,95лв. за евро. Във фактурите като основание са посочени
лицензни такси, дължими за телевизионни програми за разпространение Viasat
Explore, Viasat History и TV 1000 и за кабелно разпространение на канала Viasat
Nature, периода, за който е дължимо плащането и общата сума
за плащане. Описаните във фактурите канали и цени съответстват на сключените
между страните договори и допълнителни
споразумения. Не е установено плащане по издадените фактури, като счетоводно е
допустимо издаването на обща фактура за доставки по два договора, за които
данъкът е станал изискуем в един и същи месец. Връзката на осчетоводените като
разход при ответника фактури се доказвала със сключените договори и допълнителни
споразумения, договорени цени в тях и съставените Протоколи по чл.117.ал.1 от
ЗЗДС. За времето от 16.09.2012г. до 15.04.2015г. е изтекла лихва за забава в
размер на 2171,35лв. В съдебно заседание вещото лице допълва, че ищецът е
начислил лихва на основание чл.2, ал.2 от договорите в размер на 2171, 35лв.,
изчислена до дата 15.04.2015 г., а неустойката е дължима след 30.06.2015 г.,
като към 15.04.2015 г. не е начислена неустойка, а лихва за забава на основание
пункт 2, т.2 от договорите. В счетоводството на ищеца не е извършвана проверка,
защото то се базира в Лондон. Счетоводната погасителна давност е 5 години след
годината на издаване.
Съгласно заключението на експерта Н.А.
по съдържанието на правото на Англия в контекста на Англосаксонската правна
система, позната още като „Общоправна“, процесните документи представляват
валидни двустранни споразумения, обвързващи страните, неизпълнението на
договорите и Споразумението следва да се разглежда в контекста на договорно
неизпълнение,а не като нарушение на авторско прави или сродни права;
приложимата давност от 6г. /по Договора/ и 12г. /по Споразумението/ не е
изтекла към момента на предявяване на иска-12.07.2018г., не е налице основание
за цялостно изместване на доказателствената тежест от ищеца към ответника,по
отношение на лихвите, приложими към установените задължения, следва да се
приложи лихва в размер на 10%, както и за всяко задължение, възникнало по
силата на договорите и след датата на подписване на споразумението, следва да
се прилага установената в чл.2.2 от договорите лихва от 10%. Установено е, че между
страните са приложими Late Payment of Commercial Debts /Intersts/ Act 1998 и Limitation
act 1980 със съдебната практика по прилагането. В конкретния случай между
страните е налице лицензионно споразумение за предоставяне право на излъчване
на чуждестранни телевизионни канали, като същият обвързва страните, като
сключеното Споразумение за погасителен план съдържа изрична референция към
договор и потвърждава статута на натрупаните по него вземания като „неплатени
лицензионни цени“. Посочено е ,че нотариалната заверка на подписите
гарантира,че всяка от страните надлежно е легитимирала встъпването си в
Споразумението, което по същността си отменя приложимостта на договорните
клаузи,касаещи същата материя в срока на Споразумението.Изпълнението следва да
бъде извършено точно в съответствие с описаните в него договорки. При договори
от търговски характер падежът се счита за съществен и основен елемент, а
изпълнението на парично задължение не изисква изрична покана. В случая, неплащането на договорена
лицензионна такса влиза в рамките на стандартно неизпълнение (breach of
contract), при което съдебната институция, която разглежда делото по свое
усмотрение може да издаде заповед за принудително изпълнение. Приложимият закон
относно забавени плащания в рамките на бизнес взаимоотношения е Late
Payment of Commercial Debts Act 1998. Законът изрично предвижда основния
принцип на свобода на договаряне – в случай, че страните са включили в договора
помежду си обезщетение за забавено плащане на задължение, което е цялостно
обезщетение, законово определена лихва не се начислява върху задължението,
освен ако страните не са уговорили друго, а в случая е налице двустранно
договорена законна лихва. В съдебно заседание експертът допълва и че по
отношение на това кога един договор и едно споразумение се считат за специални
по приложимото законодателство се отчита основно намерението на страните и
даденото волеизявление, което в случая е налично в писмена форма. По отношение
на нотариалната заверка на договора, след като има дадено волеизявление на
страните, че съответното споразумение следва да се приема като специален
договор и следва да съдържа заверка, независимо, че такава не е налична върху
документа, това не променя факта, че договорът следва да се приема като
специален, тъй като основното, което има значение в случая, е изразеното
волеизявление на страните. Писмена форма с подписи на страните е напълно
достатъчно, стига да съществува преференция към намерението им този договор да
бъде заверен, при наличие на такова изявено намерение , независимо дали
фактически съществува такова заверяване, договорът следва да се приема като
специален. По отношение на тези специални договори давността е по-дълга от тази
на обикновените и давността на специалния договор е 12 години, в рамките на
които може да бъде предявяван иск по съответния договор. Поради спецификата на
нотариалните правомощия в България спрямо тези по англо-саксонската система, съществува
съществена разлика, тъй като във Великобритания съществува разлика между юридическите
длъжности солиситър (solicitor)
и баристър ( barrister), а именно, т.н. solicitors в Англия представляват
квалифициран адвокат, който има правомощията да прави заверки за разлика от
квалифицираните адвокати,т.нар. barrister , които имат изрични пълномощия да
представляват страни в съдебни производства. Заверките, които се правят в
България от нотариуси във Великобритания
могат да бъдат направени със степен сходна на тази в България от
различни официални лица, като например гореописаните solicitors, като техният подпис също се счита
за легитимна заверка. Дава пример за заверено копие на документ, който следва
да бъде нотариално заверено, във Великобритания заверено копие от solicitor има
същата стойност, каквато в България е завереното копие от нотариус. Допълва,че
при сключените между страните договори е налице стандартно неизпълнение на
клаузи, което не следва да се счита като нарушение на авторско право.
Посочените в заключението съдебна практика по определени дела, съдържа пояснение на приложимите принципи.
Страните не са оспорили заключението на
вещото лице, което се приема от съда относно посоченото съдържание на чуждото
право като обективно и компетентно дадено. Заключението е в съответствие и с
данните от Европейския портал за електронно правосъдие и официалния портал на
законодателството на Обединеното кралство Legislation.gov.uk относно
действащото право на Англия.
С оглед така установеното, съдът намира
следното:
По делото бе установено съществуващо
облигационно правоотношение между страните по силата на валидни договори за
разпространение на телевизионни програми, по който ищецът е предоставял
програмите до приемно оборудване на ответника за разпространение на абонати, за
което той дължи уговорените и неплатени лицензни такси – 10904,64 евро,
възлизащи на 21263,97лв. при курс 1,95лв., за което е предявен и иск за реално
изпълнение.
Установено бе по делото и че при
сключване на договора от 01.04.2006г., страните са договорили за приложимо
българското право, а с договор № 657 от 01.09.2010г. - за приложимо
законодателството на Англия и Уелс. Също така, бе установено, че с изрична
договорка, изразена в Допълнително
споразумение 2 от 01.01.2012г. страните
въвеждат промени във вече сключените на 01.04.2006г. и 01.09.2010г. договори
по отношение на срока и размера на месечната лицензна такса, след което със
споразумение за одобряване на погасителен план от 15.04.2015г., потвърждаващо
натрупаните от ответника парични задължения за заплащане на лицензни цени за
предоставено неизключително право и за разпространение на четирите телевизионни
канала - „Viasat Explore“, „Viasat Nature“,
„Viasat History“ и „TV 1000“ - предмет на договорите от 01.04.2006г. и
01.09.2010г. и въвеждащо като приложимо право действащото законодателство на
Англия, наред с Общите условия за разпространение на програмите „Viasat
Explore“, „Viasat Nature“, „Viasat History“ и „TV
1000“ на MTG World Ltd, ищецът и ответникът са
одобрили погасителен план и същият е инкорпориран в Споразумението, съдържащо
подписа на ответника, въпреки липсата на договорената нотариална заверка на
подписите на страните, което бе установено, че не го прави невалидно. Доколкото
истинността на визирания документ и в частност автентичността на подписа на
лицензополучателят-ответник не бе оспорена, съдът не споделя възражението, че
споразумението не поражда последици, тъй като не е подписано от ответника на
първа страница, респ. не е положен негов печат на тази страница, предвид липсата
на подобно изискване, поставено от страните по споразумението и съдържащите се подписи
/и печати/ на двете договарящи страни. Още повече, че подобна практика въобще
не бе установена и в предходните съставяни между страните писмени съглашения.
В хода на производството страните
изрично са задължени да изразят становище относно приложимото право, като
ищецът заявява ,че приложимо е английското право, а ответникът не взема
отношение, с оглед на което, съдът намира,че спрямо действащото правоотношение
между страните, изхождайки от сключените помежду им договори, допълнителни
споразумения и споразумение за одобряване на погасителен план, същите са
изразили намерение и изложили изрично волеизявление за уреждане на отношенията
си съобразно английското право.
На следващо място, съгласно изясненото от
фактическа страна съдържание на приложимото право на Англия, при сключване
на договора съдържащите се в него задължения, които се
отнасят до страните, стават обвързващи за тях и подлежат на
принудително изпълнение, като при забава на плащането е дължима законна лихва
от 10% годишно, плащането на такава лихва е потвърдено и от страните по
договора, отпратили към нея като законна последица от забавеното изпълнение и
такава лихва е дължима. С осчетоводяването на част от процесните фактури, а
именно, №1056121/20.03.2014г. на
стойност 800,43 евро, № 1057700/20.05.2014г. на стойност 800,43 евро, №
1060020/19.08.2014г. на стойност 800,43 евро, начислени за периода на
предоставена услуга от 01.01.2014г. до 30.09.2014г., съобразно константната
съдебна практика /така напр. в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение
№252/03.01.2013г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№1067/2011г.,/ следва да се приеме,
че включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника
представлява недвусмислено признание както за съществуването на
правоотношението по договора, така и за доставка на услугата. В настоящото
производство оспорване реалност на доставката и по-конкретно предоставяне на
лиценз и на програми до приемно оборудване на ответника за разпространение на
абонати не е въведено и проведено. От друга страна, със сключване на
споразумението от 15.04.2015г. ответникът изрично е потвърдил към датата на
подписването му задълженията си към лицензодателя, поради което съдът с оглед
изложеното намира за неоснователно възражението за неизпълнение на договорно
задължение от страна на ищеца за издаване помесечно на фактура за дължимата
лицензна такса и за нищожност на клаузи от договорите, касаещи уговоряне на
лицензна цена, доколкото от събраните по делото доказателства бе установено,че ищецът
е изпълнил задълженията си и е каналите до приемното оборудване на
ответника. Преценката на съда относно изпълнението е въз основа на събраните
доказателства по приложимото българско процесуално право по чл. 153
и чл. 154 от ГПК (чл. 29 от КМЧП). Съгласно неоспореното заключение
по изготвената съдебно-счетоводна експертиза размерът на паричното задължение
за лицензни такси е 10906,64 евро, които ответникът не е заплатил и за
които е останал задължен. Установено,бе че счетоводството при ответника не е
водено редовно, въпреки че същият има задължение съгласно чл.12 от ЗСч да пази
счетоводните си документи 10 години. Ето защо, доколкото ответникът е създал
пречки за събиране на допуснати доказателства, следва да се приеме,че същият е следвало
да самоначисли 20% ДДС върху всички процесни фактури и да ги включи в дневник
за покупки и в дневник за продажби на получателя – ответника. Или, претенцията
за главница е основателна. Акцесорната претенция за лихва в размер на
3364,62евро /равняваща се на 6561,01лв. при курс 1,95лв. към евро/, съдът
намира също за основателна, предвид неоспорване размера на това задължение от
ответника, приетата и неоспорена по делото ССчЕ и след извършени от съда изчисления
с онлайн калкулатор за законна лихва на НАП.
С оглед установеното съдържание на
правото на Англия като приложимо право по чл. 93, ал. 1, изр.2,
предл.2 и 3 във вр. с чл. 102, ал. 1, т. 7 от КМЧП, не е
налице погасяване на вземанията – главница и законни
лихви, по давност и това възражение на ответника също е
неоснователно. Приложима е шестгодишна давност, която при сключване на договорите
между страните на 01.04.2006г. и на 01.09.2010г. и дванадесетгодишна давност
при сключване на Споразумението от 15.04.2015г. при предявяване на исковете по
делото на 11.07.2018г. не е изтекла. Неприложимо е разрешението по ТР №
3/2011 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, както и изобщо са неприложими
материалноправните разпоредби на българското право относно давността, тъй като
в случая е приложимо английското право.
По делото ищецът е претендирал сумите в
лева. Съдът присъжда сумите във валутата съгласно валутата по договора и
допълнителните споразумения между страните – евро, в какъвто смисъл е решение
№155/21.06.2017 по дело №4451/2016 на ВКС, ГК, IV г.о., в което е прието, че при
допустимо уговаряне на парично задължение в чуждестранна валута няма законово
основание за присъждане на нейната левова равностойност. Това следва и от
принципа на точното изпълнение на облигационното задължение /чл. 63, ал. 1 ЗЗД/. Паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и
съответно присъждат от съда в съответната валута. Длъжникът не може да бъде
задължен от съда да изпълни нещо различно от уговореното с изключение на
изрично предвидените в закона случаи. Или, съдът намира,че не е налице
изменение на исковете, както и нарушение на диспозитивното начало, съответно на
приложимите по делото процесуални правила на българския процесуален закон /чл.
29 от КМЧП/, като със служебното присъждане на вземането във валута не се
нарушава диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 от ГПК/, тъй като не се променя
предметът на делото. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4/2014
от 29.04.2015г. по тълкувателно дело № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото на осн.
чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част на
иска, или, в пълен размер, при което направените от ищеца разноски от 1 113,00лв.
– заплатена дължима държавна такса, 4 800,00лв. – адвокатско
възнаграждение, 815,00лв. – внесени депозити за вещи лица, общо, 6728,00лв.,
следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ИЗТОЧНИ РОДОПИ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Viasat World
Limited“ с регистрационен № *** и адрес:
Чизик Грийн, 610 Чизик Хай Роуд, Лондон, W4 5 RU,
Великобритания, сумата 10906,64 евро - неплатена лицензна
такса по Договор №EXP1213BGIZT, HIS1123BGIZT, BAL75BGIZT за
разпространение на телевизионните програми VIASAT EXPLORE, VIASAT HISTORY, TV 1000, Договор
№ 657 за кабелно разпространение на канала “Viasat Nature” по фактури 1040885,№ 1043290, №1045876, № 1047700,
№1050403, №1052709, №1056121, №1057700, № 1060020, №1061910, 01067102, №
1068819, № 1071431, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.07.2018г. до окончателното ѝ изплащане, сумата 3364,62евро - законна
лихва върху сумата по всяка фактура за периода от 16.09.2012г. до 12.07.2018г.,
както и сумата
6728,00лв. - разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: