Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………….
Гр.София, 26.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети юли, хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия
Светлана Петкова
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр.дело № 3723 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение
№ 456611 от 23.07.2018год., постановено по гр.дело № 11520 /2017г., по описа на СРС, 66
състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу В. Т.М. иск
с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- за осъждане на ответника да
заплати сумата от 50,67лв., претендирана като мораторна лихва за периода 28.02.2014г.-
08.02.2017г. върху главница - стойност на ТЕ за периода м.01.2014г.- м.04.2016г.
Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД поддържа доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Твърди, че
неправилен е изводът на съда, с който е прието, че не е изпаднал в забава за
плащане на главницата. Твърди, че съгласно клаузата на чл.32,ал.1 от ОУ,
приложими в договорното правоотношение с ответника, последният дължи заплащане
на месечно дължимите суми в 30 дн.срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Ето защо, твърди, че с изтичане
на последния ден от съответния месец вземането му е станала изискуемо и като
последица от това- ответникът е изпаднал в забава за плащане. С изложените доводи, въззивникът-ищец
мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-
постановяването на друго, с което предявеният иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД да бъде
уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна , В.Т.М., оспорва жалбата като неоснователна и
заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение по съображения, подробно
развити в писмения отговор на жалбата, подаден в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. ветанка
П.Ц.- не заявява становище по жалбата.
Третото лице-
помагач на ищеца „Т.“ ООД –
не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в
рамките на въззивната жалба, приема за установено следното:
При извършената
проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.последно от ГПК.
С първоинстанционното решение във влязлата му в сила
част, като необжалвано, ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от
604,,67лв.- главница, представляваща дължима на основаине чл.79,ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.149 от ЗЕ стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.01.2014г.-м.04.2016г.
Основателността на претенцията за главницата- цена на
ТЕ обуславя основателността и на иска за акцесорното вземане за мораторна лихва,
дължима за времето на забавата.
Настоящият съдебен състав приема, че само за главницата – стойност на ТЕ
за м.01.2014г. ответницата е в забава за плащане. Съгласно приложимата
единствено към тази главница клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г., купувачите
на ТЕ дължат плащане на месечно дължимата сума
в 30 дн.срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. за стойността на ТЕ за м.01.2014г.,
падежът за плащане е настъпил на 04.03.2014г. /първият работен ден/ и от следващия
ден – 05.03.2014г. ответницата е в забава за плащане на тази главница. Настоящият
съдебен състав определя обезщетението за
забава по чл.86,ал.1 от ГПК върху главницата за м.01.2014г. за периода на
забавата 05.03.2014г.-08.02.2014г. по
реда на чл.162 от ГПК и на база приетото по делото заключение на ССЕ – в размер на 0,28лв., до който размер
исковата претенция и за който период се явява основателна. За разликата над тази сума от 0,28лв.- до пълния
предявен размер от 50,67лв., настоящият съдебен състав приема, че искът по чл.86,ал.1
от ГПК се явява неоснователен и като такъв - следва да бъде отхвърлен по
следните мотиви: За периода 28.02.2014г.-04.03.2014г. ответницата не е била в
забава за плащане, с оглед гореизложените мотиви относно началния момент на
забавата. По отношение на вземанията за главница- стойност на ТЕ за периода
м.02.2014г.-м.04.2016г., настоящият съдебен състав приема, че ответницата също
не е изпаднала в забава за плащане, , поради нищожност на клаузите на чл.33,
ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от време ОУ от 2014г. / в сила от
12.03.2014г./. С посочените договорни
клаузи е регламентиран падежът за изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ТЕ. Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и
чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от
Закона за защита на потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия
принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи
до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези
на потребителите /купувачи/ - ответници по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30
дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването
на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или
смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и
задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение
спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде задължен да
направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените
технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират
достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния
договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г.
противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от Закона за защита на
потребителите и като последица от това, на основание чл.146,ал.1, предл.1 от
ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за
вземанията на ищеца за дължимата стойност на ТЕ за периода м.02.2014г.- м.04.2016г., които
попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, съдът
приема, че ответницата не е изпаднала в забава в рамките на заявения от ищеца
исков период, тъй като липсва договорен падеж, както и покана за плащане от
страна на ищеца, съгласно изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД.
Поради
частично съвпадане на изводите на първата инстанция с теи на настоящия съдебен
състав, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,28лв. , дължима лихва за периода 05.03.2014г.-08.02.2017г.
, натрупана върху главницата-стойност на ТЕ за м.01.2014г. и вместо него- постановено друго, с което искът за
посочената сума да бъде уважен и период. В останалата обжалвана отхвърлителна
част решението следва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайния извод за
неоснователност на исковата претенция на първата инстанция, с тази на
настоящата.
При
този изход на делото на ищеца се дължат разноски за първата инстанция
съразмерно на уважената част от исковете , които съответстват на присъдения размер от първата
инстаниция 599,74лв. , поради което допълнително разноски на ищеца не се дължат
за тази инстанция. За въззивното производство ищецът има правото на разноски
съразмерно на уважената част от жалбата му от 0,69лв. /държ.такса и
юрисконсултско възнаграждение/.
Ответницата
не ангажирала доказателства за направени разноски във въззивното производство,
поради което и такива не й се следват.
Воден от горните мотиви Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 456611 от 23.07.2018год.,
постановено по гр.дело № 11520 /2017г., по описа на СРС, 66
състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу В. Т.М. иск
с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- за осъждане на ответника да
заплати сумата от 0,28лв., представляваща мораторна лихва за периода 05.03.2014г.-
08.02.2017г. , натрупана върху главница- стойност на ТЕ за м.01.2014г.,
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Т.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД , на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- сумата от 0,28лв., представляваща мораторна
лихва за периода 05.03.2014г.- 08.02.2017г. , натрупана върху главница- стойност
на ТЕ за м.01.2014г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 456611 от 23.07.2018год.,
постановено по гр.дело № 11520 /2017г., по описа на СРС, 66
състав, в останалата обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“
ЕАД срещу В. Т.М. иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- за осъждане
на ответника да заплати разликата над сумата от 0,28лв.- до пълния предявен
размер на сумата от 50,67лв., претендирана като мораторна лихва за периода 28.02.2014г.-
08.02.2017г. върху главница- стойност на ТЕ за периода м.02.2014г.- м.04.2016г. и за периода 28.02.2014г.-04.03.2014г.
В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното
решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. Т.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД- сумата от 0,69лв.- разноски по
делото за въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ /о.м./2/
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на мл.съдия Светлана Петкова
по отношение част от мотивите по
в.гр.дело 3723/2019г. на СГС, IV „В“ състав
Не споделям
становището на мнозинството от състава за нищожност на клаузата на чл. 33, ал.
1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
според която купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на купувача, тъй като поставяла потребителя в значително
неравностойно положение спрямо търговеца, като задължава потребителя да закупи
крайно техническо устройство и да поддържа договори с други доставчици (на
интернет услуги).
Считам, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава
кога да поиска изпълнение, поради за да настъпи изискуемостта на задължението,
изпълнението следва да е поискано с покана от кредитора.
Това обаче
не се отразява на крайния резултат по делото, защото при тази редакция на
общите условия, за да настъпи изискуемост и да се постави клиентът на топлинна
енергия за битови нужди в забава, е необходимо установяване на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца, което играе ролята на
покана и изтичане на срока по ОУ след обявяването. След като по ОУ е предвидена
покана и срок след нея, а покана не е доказана, то искът за заплащане на
мораторна лихва се явява неоснователен, какъвто е крайния извод на СГС.
Мл.съдия
Светлана Петкова: