Р Е Ш Е Н И Е
№ 312 / 22.10.2021
г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на
двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и първа година, в касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, Ирена
Димитрова и прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич, Радослав Бухчев,
разгледа докладваното от съдия Каменска касационно дело с
административно–наказателен характер № 271 по описа на съда за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на П.И.Р. с адрес в гр.Добрич, подадена чрез адв.С.К.-***, срещу Решение
№ 260086 от 26.04.2021 г., постановено по нахд № 603/2020 г. по описа на
Районен съд - Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-0851-000583
от 23.04.2020г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич.
В касационната жалба
са изложени съображения за неправилност
на постановеното решение, поради допуснати съществени нарушения на производствените правила, противоречие с материалния
закон и необоснованост. Според касатора,
в решението липсват мотиви за наведените пред районния съд в жалбата възражения.
Възразява, че по делото не било установено точното местонахождение на мястото
на контрол, датата на използване на техническото средство-мобилна система за видеоконтрол, посоката на движение,
ограничителните пътни знаци, начало и края на контролирания участък и т.н. Липсата
на всички тези данни водела до опорочаване на издаденото НП и решението, с
които то е потвърдено. Касаторът излага и съображения, че НП е
незаконосъобразно, понеже е не бил взет предвид факта за наличието на
хипотезата на чл.8 от ЗАНН, т.е. на крайна необходимост. Заснетият автомобил
бил служебен, на фирма занимаваща се със сигнално-охранителна дейност. Поради
всички тези съображения, както и поради обстоятелството, че съставеният акт не
бил подписан от двама свидетели, а само
от един, моли решението и потвърденото с него НП да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
Ответникът, Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич, не изразява становище
по жалбата.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич намира
подадената касационна жалба за неоснователна и изразява становище, че
нарушението е доказано, безусловно е установено, че именно жалбоподателят е
управлявал с превишена скорост, поддържа изцяло аргументите на районния съд и пледира
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд –Добрич, намира, че касационната жалба
е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
същата за неоснователна.
С оспореното пред Районен съд – Добрич Наказателното
постановление № 20-0851-000583/23.04.2020 г., на касатора са наложени
административните наказания „глоба“ в размер на 850 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 месеца по реда на чл. 182, ал.1, т.6 за
нарушаване на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Нарушението се
изразява в това, че на 14.04.2020г. в 8,10 в гр.Добрич, по бул.“Трети март“, до
фирма Анимекс, в посока КПП Владимирово, П.И.Р. е управлявал лек автомобил
марка и модел „Дачия Дъстер“, с рег. № СА9549ХА със скорост от 122 км/ч при
максимално разрешена в населено място скорост от 50 км/ч, или отклонение от 68
км/ч след приспадане в полза на водача и приета наказуема скорост 118 км/ч.
Нарушението е било заснето с Клип № 5463 от система за автоматизиран контрол на
скоростта TFR1M –
518 .
Клип № 5463 е изискан от съда и е представен по делото
заедно с Протокол за използване на автоматизирано техническо средство с изх. №
851-1798 от 14.04.2020г. За да потвърди наказателното постановление районният
съд е установил фактическата обстановка чрез събрани по делото писмени и гласни доказателства, приел е също, че актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи, че са спазени процесуалните правила на ЗАНН,
включително и законово определените срокове. Съдът е обсъдил установената
фактическа обстановка с приложимия материален закон-разпоредбите на чл.21, ал.1
във вр. с чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП и е извел окончателния извод за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Относно приложението на материалния закон, съдът е приел за
безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението на а чл.21, ал.1
във вр. с чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП. Съдът е коментирал вида и размера на наложените наказания, които са фиксирани в
закона. Изложил е съображения, че нарушението не може да се квалифицира като
маловажно, поради степента на неговата обществена опасност, както и че липсват
доказателства жалбоподателят да е действал при условията на крайна
необходимост.
Настоящият касационният състав изцяло споделя изводите
на съда. Решението е правилно и
законосъобразно.
Правилно решаващият съд е приел, че наказателното
постановление е издадено при спазване на материалния закон, понеже с
гореописаното деяние жалбоподателят е извършил нарушение на чл.21, ал.1 във вр.
с чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП.
В касационното производство, не се представят доказателства
за фактическа обстановка, различна от установената от районния съд, поради
което касационният състав приема, че при гореустановената фактическа
обстановка, решението е в съответствие с материалния закон.
Административен съд –Добрич не установи при постановяване
на решението, съдът да е допуснал
съществени процесуални нарушения. Решението е постановено след извършване на цялостна
проверка за законосъобразност на издадените АУАН и НП. Обстоятелството, че АУАН
е подписан от един свидетел, не опорочава същото.
Нарушението не
е маловажно, действително липсват доказателства, че е извършено при условията
на крайна необходимост като настоящия състав на основание чл.221, ал.2 от АПК,
изцяло споделя изложените от РС-Добрич мотиви за обществена опасност на
деянието, липата на данни, че нарушението е извършено при условията на крайна
необходимост, както и изложените съображения, че липсата на приложена снимка по
чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за разположението на
мобилното АТСС не представлява основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Неоснователно е възражението, че съдът не е изследвал въпроси,
имащи съществено значение за ангажирането на отговорността. От събраните от
районния съд писмени и гласни доказателства, се установяват всички факти и
обстоятелства, свързани със ситуирането и ползването на техническото средство,
с което е измерена скоростта. В случая Протоколът за използваното АТСС,
представеният по делото клип № 5463, фактическата обстановка, описана в АУАН,
потвърдена категорично от показанията на разпитаните свидетели, не обосновават
никакво съмнение, че е заснето превишение на скоростта на посоченото в АУАН
място, където има ограничение за максимална скорост от 50 км/ч, установяват с
кое МПС е извършено нарушението и кой е неговият извършител.
По изложените съображения касационният състав приема
касационната жалба за неоснователна. Решението, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1, предл.1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260086 от 26.04.2021 г.,
постановено по нахд № 603/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: