№ 18236
гр. С., 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20221110168516 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от “***” ЕАД
против П. П. Т. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 2
005,11 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва за период
от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 281,96 лева - мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 12.07.2022 г., 37,56 лева - главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до
30.04.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 7,23 лева - мораторна лихва за период от
31.07.2019 г. до 12.07.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение от
19.08.2022 г. по гр. д. № 40560 /2022 г. по описа на СРС, 66 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор, в който исковете се
оспорват по основание. Ответникът не спори с нот. акт от 2007 г. да му е
1
учредено право на ползване върху процесния имот, който е топлоснабден; не
спори и соченото от ищеца количество ТЕ за процесния период да е
доставено, не оспорва цената на ТЕ. Оспорва обаче да е ползвал имота.
Твърди, че правото на ползване е било погасено поради неупражняването му.
Позовава се на давност. Оспорва да е налице облигационно отношение между
страните
Третото лице помагач на страната на ищеца „***“ АД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422,ал.1 ГПК,вр.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. Ответникът не оспорва, а и от представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том II, рег. №
***, дело № 271 от 27.07.2007г. по описа на нотариус В.а Б. с рег. № *** и
район на действие СРС, се установява, че в полза на ответника е било
учредено ограничено вещно право на върху процесния апартамент № 152,
находящ се в гр. С., ж.к. „***. В качеството на ползвател с ограничено вещно
право на ползване, ответникът е и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае
обект с абонатен № ***.
2
Ответникът не оспорва, че през процесния период ищецът е доставил в
имота на ответника топлинна енергия в посочения в исковата молба обем.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца вземания, което е частично основателно. Съгласно
разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на
ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 и ал.2 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл.410 ГПК на 27.07.2022г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,
като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл.410 ГПК е
депозирано в съда на 27.07.2022 г., то следва да се приеме, че вземанията на
ищеца за периода 05.2019г. (изискуемостта настъпва на 15.07.2019г.) е
погасено по давност, поради което искът за посочения период следва да се
отхвърли.
Ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за
останалата част от исковия период от 06.2019г. до 30.04.2021г.,която възлиза
в размер на 1923.77 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
3
период. По делото се установява, че за исковия период от 06.2019 г. до
30.04.2021. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 37,56 лв., поради което и искът се явява
изцяло основателен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през периода от 06.2019г. до 30.04.2021г., са приложими Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.
32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2017г., 2018г.
4
и 2019г., обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
По отношение иска за лихва върху сумата за дялово разпределение,
последният се явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цената на ползваната топлинна енергия.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер от
118,92 лв. за настоящото производство – за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер от
79,69 лв. – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е защитаван от адв. В. Т. САК, който е осъществявал
безплатна правна помощ по делото. Последният претендира възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Същото, определено по реда на
Наредба №1/2004г. и при съобразяване на отхвърлената част от исковете, е в
размер на 596,13 лв., която на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр.
ал.1, т.1, т.3 ЗА следва да бъде присъдена на адвоката. Ответникът няма право
на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното производството за
подадено възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в този
смисъл Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г. на ВКС, I ТО,
Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.№236/2020г. на ВКС, II ТО и др./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
5
ал.1 ГПК, че П. П. Т., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***,
сумите както следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 1923.77
лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 152, находящ се в гр. С., ж.к. „***, абонатен №***, за
периода от 06.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК /27.07.2022г./ до плащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за цената на потребена топлинна енергия до пълния предявен размер от
2005,11 лева, като погасена по давност.
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 37,56 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 06.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК /27.07.2022г./ до плащането,
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 281,96 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 12.07.2022 г.,
начислена върху вземането за ТЕ в размер на 2005,11 лв. и за сумата от 7,23
лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение в
размер на 37.56 лв., за периода от 31.07.2019г. до 12.07.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. П. Т., ЕГН **********, да
заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 79,69 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
40560/2022г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 118,92 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1,
т. 2 ЗА, „***” ЕАД, ЕИК ***, да заплати на адвокат В. В. Т. ЕГН **********
от САК, сумата от 596,13 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за
защита по исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на „***“ АД, като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6