РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Пловдив , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20205330110252 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от Р. И. Т. против С. С. Г., с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266,
вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 евро с левова равностойност
2933,75 лева, представляваща възнаграждение по договор за изработка от
07.05.2019г. и сумата от 347,16 лева обезщетение за забава за периода от
20.06.2019 г. до 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 18.08.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен устен договор
за изработка от 07.05.2019 г., по силата на който ищецът поел задължение да
извърши конкретна работа в гр. ******, а именно да извърши демонтажни работи
на спиртна инсталация /на ел. табла, на КпА табла, маркиране сортиране и
опаковане/, а от своя страна ответникът се задължил да заплати на ищеца
възнаграждение в размер от 1500 евро, с левова равностойност 2933,75 лева.
Ответникът се представил за ******* на „Сигротех“ ЕООД. На 17.05.2019г.
ищецът заминал за ******** и започнал работа на 19.05.2019г. След като
приключил работата се завърнал в ******* на 13.06.2019г. По време на престоя му
в ******* получавал по 15 евро на ден за храна. Работил по осем часа, шест дни в
седмицата, като всеки ден се разписвал в специална книга за инструктаж. След
1
като се завърнал от ********** потърсил ответника да му заплати договореното
възнаграждение, но последният отказал. Ищецът установил, че ответникът на
07.11.2014г. бил прехвърлил дружествените си дялове в дружеството „Сигротех“
ЕООД на Д. С. З., като последният бил и ****** на дружеството. Ищецът подал
жалба до Районна прокуратура гр. Пловдив, въз основа на която била образувана
прокурорска преписка № 7068/2019г. по описа на РП Пловдив. Впоследствие по
преписката било отказано образуването на досъдебно производство. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от ответника С. С.
Г..
След срока е постъпил отговор от ответника, с който се взема становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че всички документи на
дружеството, което било в договорни отношения с ищеца били предоставени на
Районна прокуратура, във връзка с образуваната по сигнал на ищеца преписка.
Твърди се, че поетите от ответника задължения са изпълнени. Оспорва
твърдението на ищеца, че договорът за изработка бил сключен с ответника, в
качеството му на физическо лице, а не в качеството му на *******. Съобщава, че
ищецът е посочил правилно началната и крайната дата на времето, в което е
изпълнен договора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаването на предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр.
чл. 266, ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на
валидно възникнало облигационно отношение между страните по договор за
изработка; 2. изпълнение на задължението на изпълнителя, съобразно
уговореното; 3. стойност на претендираната изработка, която да отговаря на
уговореното; 4. приемане на изпълнението; 5. липса на погасяване на паричното
задължение на възложителя чрез плащане или друг валиден погасителен способ.
Съгласно трайната съдебна практика изработката е неформален,
консенсуален, двустранен и възмезден договор, при който писмената форма не е
такава за неговата валидност. Съгласието между страните за основните параметри
на договора: възложена работа и дължимо възнаграждение за същата, може да
бъде постигнато писмено, устно или чрез конклудентни действия. При липса на
2
писмена форма на договора сключването му подлежи на доказване с всички
доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Така
решение № 3/15.03.2016 г., по гр. д. №2526/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 72
от 28.04.2015 г. по т. д. № 2628 / 2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 97/ 03.07.2013
г. по т. д. № 533/2012 г., ВКС.
От ангажираните по делото доказателства се установява възникването на
процесното облигационно правоотношение между страните с твърдяното от
ищеца съдържание на правата и задълженията на възложителя и изпълнителя. От
показанията на свидетеля Х. Т. Т. се съди за постигане на устна уговорка между
ищеца и ответника, по силата на която ищецът се задължавал да извърши
демонтаж на спиртна инсталация на ел. табла, кпа табла, маркиране, сортиране и
опаковане, като мястото на изпълнение било в гр. ***** в ******. Свидетелят
изяснява, че освен ищеца, били ангажирани и други изпълнители на работата,
като всички заминали за ******* на 18.05.2019 г., а на 19.05.2019 г. започнали
работа. Установява се също, че уговорката била постигната лично с ответника Г.,
който поел задължението да заплати на ищеца сумата от 1500 евро. От изисканата
за послужване пр.пр. № 7068/ 2019 г. на Районна Прокуратура Пловдив, се
установява, че в действителност ищецът е бил на обекта в ****** и е работил по
възложената от ответника работа, за което се е подписвал в книга за инструктаж
по безопасност и здраве на работата. Фактът, че ищецът е работил по възлагане на
ответника в ******* се потвърждава и от обясненията на самия ответника, дадени
при предварителна проверка, съгласно които заявява, че ищецът е работил в
****** от 17.05.2019 г. до 12.06.2019 г. Изпълнителят на възложената работа е бил
в ****** до 11.06.2019 г., когато е заминал за ****** , видно от билет за автобус с
маршрут *******-********.
Предвид така установените фактически обстоятелства, че ищецът, в
качеството си на изпълнител на възложената от ответника работа, е изпълнил
същата съобразно уговореното, като работата е приета без възражения – не са
налице нито твърдения в обратен смисъл, нито пък са ангажирани доказателства
за това. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.3 ЗЗД, ако при предаване на
работата, възложителят не направи възражение, то работата се счита приета.
По изложените съображения съдът намира, че доколкото ищецът е изправна
страна в процесното облигационно правоотношение, то следва и да получи
уговореното възнаграждение, което възлиза на сумата от 1500 евро.
Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 266,
ал.1 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху
3
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 18.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съдът намира за основателна и акцесорната искова претенция за заплащане
на обезщетение за забава. Страните са постигнали уговорка, че възнаграждението
се дължи след приключване на работата, което станало на 12.06.2019 г. От този
момент ищецът има право на обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва, което за исковия период от 21.06.2019 г. до 17.08.2020 г. възлиза
на сумата от 347,16 лв. Затова и този иск подлежи на уважаване.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищцовата страна. По делото се доказа да са сторени разноски за държавна
такса в размер на 169,75 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.08.2020 г. (л.3 от делото),
или общо 609,75 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. ***** да заплати на Р. И.
Т., ЕГН: **********, адрес: гр. ******* на основание чл. 266, вр. чл. 258 и сл. от
ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1500 евро с левова
равностойност 2933,75 лева, представляваща възнаграждение по договор за
изработка от 07.05.2019 г. и сумата от 347,16 лева обезщетение за забава за
периода от 20.06.2019 г. до 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 18.08.2020 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 609,75 лв. – разноски по делото за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4