Решение по дело №222/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТД „Митница – Варна“, при Агенция „Митници“, подадена чрез проц. представител ст. юрисконсулт М. Х., срещу решение № 127/04.12.2023 г., постановено по НАХД № 127/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменено НП № BG2022/2000-327/НП от 19.04.2023 г., издадено от директор на ТД Митница Варна“, с което за нарушение на чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ на „Пи Джи Моторс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3682.26 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С касационната жалба се заявени оплаквания за допуснато нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения- касационни основания по чл. 348, ал.1 т.1 и 2 от НПК. Твърди, че РС-Девня е постановил обжалваното решение в противоречие с установената фактическа обстановка и събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Сочи, че проведеното от митническия орган процедиране в контекста на основателните съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесния мотоциклет е осъществено в съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Излага, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, като новоопределената митническа стойност е определена на база наличните данни на територията на Съюза, получени по линия на международното сътрудничество от Американската служба „Митници и гранична охрана“. В тази връзка сочи, че полученият отговор от американските власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им взаимоотношения по установена форма и ред. Моли да се отмени обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрисконсулт Р., която поддържа жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оспорва претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно.

Ответникът по касационната жалба – „Пи Джи Моторс“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. [населено място] в отговор на касационната жалба твърди неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски.

Прокурорът при Варненската окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на подадената касационна жалба, като релевира, че по делото не са събрани доказателства, които да обосновават извършено нарушение по чл. 234 от ЗМ.

Настоящият тричленен състав на Административен съд - Варна счита подадената касационна жалба за процесуално допустима, тъй като е депозирана при спазване на срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна с правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост пред Районен съд – Девня е било НП № BG2022/2000-327/НП от 19.04.2023 г., издадено от директор на ТД Митница Варна“, с което за нарушение на чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗМ на „Пи Джи Моторс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3682.26 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 03.02.2021 г. на пристанище „Варна Запад“ пристигал контейнер, натоварен с общо 9474.00 кг. бруто автомобили и мотоциклети. За стоката вложена в контейнера е била подадена митническа декларация за временно складиране ЕАД №21ВG002002044362U0. На 04.02.2021г. за част от стоката вложена в контейнера с получател „Пи Джи Моторс“ ЕООД и упълномощен пряк представител „А. БГ 2008“ ЕООД била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“. Стоката вложена в контейнера била описана като мотоциклет употребяван, [Марка], модел ФТР 1200 Тъндърър блек, тип „бензин“, цвят черен, тегло 430 кг., деклариран код по ТАРИК ********** със ставка на мито по отношение на трети страни 6 %, държава на износ - САЩ, обща фактурна стойност 800.00 щатски долара, декларирана митническа стойност 1535.44 лева. За стоката били начислени държавни вземания - мито 383.86 лева и 422.29 лв. ДДС. Въз основа на възникнали съмнения дали декларираната стойност на автомобила отговаря на действителната била изискана справка от системата на американската служба „Митници и гранична охрана“. Била получена изисканата справка, от която е видно, че за процесния автомобил била посочена стойност 4783 щатски долара. При тази по- висока цена на мотоциклета, посочена от американските митнически власти, българската митница направила извод, че въззивника не е заплатил в пълен размер дължащото се мито и ДДС. Това дало основание на Митницата да прецени, че въззивника е осъществил състав на нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. За така установеното нарушение бил съставен АУАН, а по късно било издадено и атакуваното НП, където АНО е ангажирал отговорността на въззивника за извършена митническа измама и е наложил съответните санкции.

За да потвърди наказателното постановление Районен съд-Девня е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения досежно съставянето на АУАН и неговото връчване , както и при издаването на атакуваното НП и неговото връчване.

По приложението на материалния закон въззивният съд приел, че административно-наказателната отговорност на дружеството е била неправилно ангажирана за нарушение, което той не е извършил. Посочил, че неправилно в акта за установяване на митническо нарушение и издаденото въз основа на него наказателното постановление, митническите органи са приели, че внесената от жалбоподателя стока с процесната ЕАД следва да се обложи с по-високо мито и ДДС поради това, че грешно е посочена нейната действителна стойност, за което са се позовали на получената информация за стойността на стоката от американските митнически власти. Според въззивната инстанция износната декларация е частен документ, който няма обвързваща сила, поради което същата има същата сила като вносната декларация. Износната декларация не е договор за продажба, нито доказва плащане на по висока стойност, а се съставя едностранно от износителя на стоките и вносителя не може да носи отговорност за данните описани в нея. Вносителят може да отговаря единствено за верността на данните във вносната декларация, която пък в конкретния случай кореспондира със стойността на договора и фактурата при закупуване на мотоциклета и съответно с извършените плащания. Въззивният съд направил извод, че действителната продажна цена е тази описана във фактурата за покупко - продажба и преведена на продавача, а американските власти вероятно са ползвали за определяне на стойността на автомобила износната митническа декларация, която пък не е документ който отразява действителната договорена или реално платена цена, а само определя желанието за поставяне на стоката под определен режим. Дружеството получател на стоката не е титуляр на режима „износ“, а износната декларация се съставя едностранно от износителя на стоката и вносителят не може да носи отговорност за данните. Вносителят коректно е посочил стойността на договора за покупко-продажба, фактурата и извършеното плащане към продавача. По изложените съображения въззивната инстанция отменила процесното НП.

Оспореният съдебен акт е правилен, като не са налице сочените касационни основания.

РС - Девня правилно е установил относимите по делото факти и правните му изводи са съответни на материалния закон и се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което изцяло препраща към мотивите на въззивния съд на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, които не намира за нужно да преповтаря.

Съответен на закона е изводът на въззивния съд, че не е доказано извършването на нарушението от дружеството-ответник по касация, който извод е базиран единствено на представения отговор от митническите власти на страната – износител САЩ. В случая е предоставено копие от електронна информация за износ Electronic Export Information (съкратено EEI), предоставена от изпращача на стоката FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC. Според изложеното в писмото на партньорските митнически служби, тази декларация представлява еквивалент на европейската митническа декларация за износ. Настоящият състав на съда намира, че макар писмото от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност да е официален свидетелстващ документ, неговата материалната доказателствена сила се простира единствено върху факта, че износителят е декларирал пред митническите органи в страната на износ посочената стойност. Доказателствената сила на този документ не се простира и не следва да се тълкува, че така декларираната от износителя стойност е реално уговорената, респективно – заплатената или подлежаща на плащане, от двете договарящи страни. Още повече, че в представената от износителя електронна декларация като краен получател е посочен „А. БГ 2008“ ЕООД, [населено място], като никъде в износкната декларация не фигурира името на дружеството – ответник по касация. Отделно от това по преписката няма приложен договор или фактура за стойността, която се твърди от АНО, че е реалната стойност на мотоциклета, а напротив в приложеното споразумение за продажба /Buyer`s Agreement/ е посочена цената, на която е закупен процесния мотоциклет. В този документ се съдържат необходимите данни, за да се обоснове наличието на извършена сделка между посочените в него страни – цената, датата и предмета на сделката. Административнонаказващият орган не е оспорил представените от дружеството документи, т. е. не е спорно извършването на обективираната в тях сделка от гледна точка на страни и предмет, а единствено е оспорена вписаната продажна цена. Без да оспорва автентичността на представените документи, доказващи придобиване на стоката, административният орган е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност и е определил тази стойност въз основа на информацията, предоставена от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност. Безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоката, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че дружеството- ответник по касация е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. В АУАН и НП не е посочена и причината за незачитане на данните за платената сума в приложените документи, при условие, че не се отрича автентичността им, като същите установяват по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния мотоциклет; вида и техническите характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Предвид изхода на спора, съдът намира за основателно и направено в срок от пълномощника на ответната по касация страна искане за присъждане на сторените от довереното му дружество разноски. От страна на касатора е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е под минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административният съд, VІ – ти касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №127/04.12.2023 г. по НАХД № 127/2023 г. на Районен съд - Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Пи Джи Моторс“ ЕООД, [ЕИК], [населено място], общ. Варна, сумата от 792 /седемстотин деветдесет и два/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.