Р Е Ш Е Н И Е
02.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-а състав, в публично заседание на дванадесети
ноември двехиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева
гражданско дело № 16570 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от
19.04.2016г. по гр.д. № 17549/2011г. на СРС, 38 с-в са отхвърлени предявените
от М. Г.Б., Р.Г.Б. и Т.Г.И. /последните двама конституирани на мястото на
починалия първоначален ищец Г.Т.Б./, искове с правно основание чл. 49 вр. чл.
45 от ЗЗД за заплащане на сумата общо 1 000 лв., частично предявен иск,
целият в размер на 550 000 лв. , обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в имуществена равностойност на отнет им апартамент и са
присъдени разноски на ответника за
юрисконсултско възнаграждение съобразно изхода на спора.
Въззивникът Т.Г.И.
обжалва решението, с оплаквания за необоснованост и неправилност, поради нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Поддържа, че ответникът Р.Б. е починал на
29.01.2016г., поради което неправилно не бил отменен хода по същество и не бил конституиран наследникът
му И.Б.. Твърди, че съдът не се е произнесъл по цялата частично предявена цена на
иска от 10 000 лв. Сочи, че претендираните имуществени вреди са в резултат
на незаконосъобразни действия на служители на ответника – подписа на договора
за покупко-продажба в нарушение на действащи подзаконови нормативни актове и подписване на самия договор от неоторизиран
представител на общината. Моли съда да
отмени решението и да постанови ново, с което да уважи иска, с присъждане на
разноски.
Въззиваемият
– ответник С.О.е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа,
че ответникът Р.Б. е починал след
приключване на устните състезания ,поради което правилно неговият наследник по
закон е конституиран след постановяване на съдебното решение. Твърди, че СРС
правилно се е произнесъл до предявения общ размер от 1000 лв. на частичния иск,
съгласно уточнението, направено от
първоначалните ищци, при което всеки е заявил частична цена от по 500 лв.
Поддържа, че с определение от 06.04.2012г. е указано на ищците да уточнят на
коя дата и по какъв начин са били отстранени от процесния имот, но указанията
не са изпълнени. Сочи, че по делото не е доказано правоприемство между
държавното ведомство РНС „Васил Левски“ и юридическото лице СО, а сделката по
продажба е осъществена от държавен орган, действал към 14.07.1962г., с одобрение на Министъра на финансите. Моли
съда да остави без уважение въззивната
жалба и да потвърди първоинстанционното решение, с присъждане на разноски.
Въззивният
съд констатира, че обжалваното решение е връчено на ищцата М. Г.Б. на
13.06.2016г. чрез пълномощника й адв. С. и в преклузивния двуседмичен срок
същата не е подала въззивна жалба, поради което решението в частта за
отхвърляне на предявения от нея частичен иск за сумата 500 лв. е влязло в сила,
като необжалвано. Страната е починала на 02.01.2017г. и въззивницата Т.И. с молба от 03.05.2017г. е
заявила, че встъпва в нейните права, но молбата е без правно значение, тъй като
решението е влязло в сила спрямо М.Б. преди смъртта й.
С протоколно
определение от 06.03.2015г. на СРС на
мястото на другия първоначален ищец Г.Т.Б., починал в хода на процеса, са
конституирани неговите наследници по закон Т.Г.И. и Р.Г.Б.. Новоконституираният
ищец Р.Г.Б. е починал на 29.01.2016г., след даване ход на устните състезания на
21.04.2015г. и преди постановяване на решението на 19.04.2016г. С определение
от 03.06.2016г. СРС е конституирал неговия наследник по закон И.Р.Б., който
също не е обжалвал първоинстанционното решение, изрично съобщено от настоящия
въззивен съд на 14.05.2018г.
Предвид изложеното, настоящият състав приема,
че предмет на обжалване с подадената на 10.05.2016г. въззивна жалба от Т.И. е
само частта от решението, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката, в
качеството й на наследник на Г.Т.Б., частичен иск за сумата 250 лв., при цена
на цялото вземане в размер на 137 500 лв.
Решението в
останалата част е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно
правомощията си на въззивна инстанция, приема за установено следното:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.
Неоснователен е поддържания в жалбата довод досежно
допустимостта на производството, с оглед момента на конституиране на Р.Б.. При настъпила
смърт на страната след приключване на устните състезания, какъвто е настоящия
случай, конституирането на наследниците й не налага отмяна на хода по същество,
включително и когато смъртта е настъпила преди постановяване на решението. Към
момента на приключване на устните състезания е била налице правосубектна
страна, а конституираните на наследниците касае последващите процесуални
действия по съобщаване на съдебния акт.
Неоснователно
е оплакването в жалбата досежно цената на предявения иск. След двукратно
оставяне на делото без движение от СРС, с уточнителна молба от 21.12.2011г.
ищците Г.и М.Б. изрично са заявили, че всеки претендира частично сума от по 500
лв. /общо 1000лв./ , при пълна цена на вземането в размер на 550 000 лв.
или по 275 000 за всеки. При така определената цена е определена и внесена
дължимата държавна такса, тази частична и обща цена е обективирана в
определението от 10.02.2012г., с което е изготвен доклада по делото, изрично
приет за окончателен с протоколно определение от 06.04.2012г. в присъствие на
пълномощника на ищците без възражения. Предвид изложеното, не е налице нито
очевидна техническа грешка, нито непълнота в диспозитива на обжалваното решение
досежно посочените частична и пълна цена на исковете.
При преценка
правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част, съгласно
разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Жалбата е
неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно като краен резултат. С
оглед доводите в жалбата, по същество следва да се отбележи следното:
СРС е сезиран с предявени от Г.и М.Б.
частични искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за разделно заплащане на сума
от по 500 лв. на всеки или общо 1 000 лв. – част от вземане в размер от по 275 000
за всеки, или общо 550 000 лв. /уточнение от 21.12.2011г./, представляваща
равностойността на отнет им от Държавата апартамент, находящ се в гр. София,
ул. „********. Поддържа се в исковата молба, че имотът е бил закупен от ищците
с договор за покупко-продажба от 14.07.1962г. , сключен между председателя на
ИК на РНС „Васил Левски“ и Г.Б.. С решение по гр.д. № 1638/99г. на ВКС, ІV ГО
било потвърдено въззивно решение по гр.д. № 2184/98г. на СГС, ІІ В състав, с
което е уважен предявен срещу тях иск по чл. 7 ЗВСОНИ. Сочи се в исковата
молба, че претендираните имуществени вреди са резултат от незаконосъобразните
действия на ответника С.О., изразяващи се в подписване на договора за продажба
в нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредба за продажба на жилища от държавния
жилищен фонд и от неупълномощено от СО лице.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е
обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. По така предявения иск следва да се установят следните
елементи от фактическия състав, пораждащ тази отговорност: противоправно
действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на
някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и
вредоносния резултат.
В случая не е налице визирания фактически
състав срещу сочения ответник.
Безспорно е, че първоначалните ищци,
в качеството им на собственици на недвижим имот, който им е отнет вследствие на
влязло в сила съдебно решение, с което е уважен предявен от трети лица срещу
тях иск по чл. 7 ЗВСОНИ, са претърпели имуществени вреди, съизмерими с
равностойността на имота. Налице е специален ред за обезщетяване по чл. 7, ал. 2 и ал. 3 ЗВСОНИ за лицата,
чийто имот е отнет по визирания начин, като е без значение кога фактически са
отстранени от имота.
В случая ищците твърдят и се
установява, че със заповед № РД-22—015/14.05.2007г. им е отказано искано
обезщетяване с компенсаторни записи, поради пропуснат преклузивен срок.
Заповедта е обжалвана и жалбата им е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение
по а.д. № 2101/2008г. на АССГ. При така изложеното, при наличие на специален
ред за обезщетяване, който не е реализиран от ищците поради техен пропуск да
подадат искането си в предвидения в закона преклузивен срок, същите не могат да
обосноват активната си материалноправна легитимация по така заявения иск.
Отделно, при тези твърдения, не е
обосновава и пасивната материалноправна легитимация на ответника СО. Сочат се
незаконосъобразни действия на държавен орган, респ. за отговорност на
Държавата, а не на Столична община. В тази връзка доводите в отговора на
жалбата, че по делото не
е доказано правоприемство между държавното ведомство РНС „Васил Левски“ и
юридическото лице СО, а сделката по продажба е осъществена от държавен орган,
действал към 14.07.1962г., с одобрение
на Министъра на финансите, са основателни.
Поради съвпадение на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първата, жалбата следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
С
оглед изхода на спора, на въззиваемата страна СО следва да се присъдят претендираните разноски
за настоящата инстанция в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.04.2016г. по гр.д. №
17549/2011г. на СРС, 38 с-в, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Т.Г.И.
/конституирана на мястото на починалия първоначален ищец Г.Т.Б./***, иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 250 лв.- частично предявен иск, целият в размер на 137
500 лв.
ОСЪЖДА
Т.Г.И., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението в останалата част е влязло в
сила като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.