РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Пловдив, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300503001 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от К. С. С.,
чрез пълномощник адв. М. Я., против Решение № 446/15.07.2022г.
постановено по гр.д.№ 2865/ 2021г. по описа на РС – Х..
С обжалваното решение РС Х. отхвърля предявения от К. С. С. срещу П.
Н. Д. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за определяне местоживеене на
децата им Н. П.ов Н. и П. П.ов Н. при нея, за предоставяне упражняването на
родителските права с определен режим на лични контакти с другия родител и
присъждане на месечна издръжка за децата в размер на 180,00 лева за Н. П.ов
Н. и 200,00 лева за П. П.ов Н., считано от датата на подаване на исковата
молба. Със същото решение е предоставено упражняването на родителските
права върху децата Н. П.ов Н. и П. П.ов Н. на бащата П. Н. Д., определено е
местоживеенето на децата Н. П.ов Н. и П. П.ов Н. при бащата П. Н. Д.,
понастоящем на адрес: гр.*****, определен е режим на лични отношения на
майката К. С. С. с децата Н. П.ов Н. и П. П.ов Н., както следва: майката има
1
право да вижда децата и да ги взема при себе си всеки втори и четвърти
съботен и неделен ден от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя /с
преспиване/; 30 дни през лятото, разделени на два пъти по 15 дни през
месеците юли и август / с преспиване/; всяка четна година през дните на
Коледните празници - 24 - ти, 25 - ти и 26 - ти декември, от 10.00 ч. на 24.12.
до 18.00 ч. на 26.12., с преспиване; всяка нечетна година през Новогодишните
празници - 30 - ти декември, 31 - ви декември, и 1 – ви януари, на следващата
четна година, от 10.00ч. на 30.12. до 18.00ч. на 01.01., с преспиване; всяка
четна година на Великденските празници от 10.00 ч. на Разпети петък до
18.00 ч. в понеделник; рождените дни на децата да се празнуват заедно с
двамата родители, а в случай, че не се постигне съгласие за съвместно
празнуване, майката да взема децата на деня, следващ рождения ден на всяко
дете, за времето от 17.00 ч. до 19.00 ч., ако денят е делничен, а ако е почивен
ден - за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч., със задължение да ги връща след
изтичане на определеното време. Осъдена е К. С. С. да заплаща на Н. П.ов Н.
и П. П.ов Н., чрез П. Н. Д., като техен баща и законен представител, месечна
издръжка в размер на 180,00 лв. за Н. П.ов Н. и 200,00 лв. за П. П.ов Н.,
платима до 10 - то число на месеца, за който се отнася, считано от влизане на
настоящото решение в сила до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, от датата на падежа до окончателното изплащане.
Недоволен от постановеното решение е останала молителката К. С. С.,
като го обжалва изцяло. С постъпилата въззивна жалба се навеждат твърдения
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния и процесуален закон, при излагане на
противоречиви и необосновани изводи, които не кореспондират със събрания
по делото доказателствен материал. Излагат се съображения, че съдът
избирателно и едностранно е приложил установените от съдебната практика
критерии за преценка на интереса на децата, като не е взел предвид цялата
съвкупност от интереси, в аспекта на всестранното развитие на личността на
децата, пояснени в Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС.
Счита, че решението е постановено при отчитане единствено на критерия, че
децата живеят при баща си и в близост до училището, което посещават, като
не е отчетено, че майката също живее в града, където децата посещават
училище, но и работи там, за разлика от бащата, като има подкрепата и на
2
своята майка при отглеждането им, която е пенсионерка, каквато помощ
бащата няма възможност да получи, доколкото бабата на децата по бащина
линия работи. Твърди, че не е отчетен факта, че по-малкото дете Н. е със
специални потребности, с поведенчески проблеми, които изискват повече
грижи и надзор, които се осъществяват от майката и нейното разширено
семейство, тъй като бащата неглижира проблема, не полага усилия в тази
насока и поставя в риск правилното психическо, а от там и физическо
състояние на детето. Сочи се, че съдът не е отчел и изложените аргументи
относно дефицити от моралния облик на бащата, установени по делото от
събраните доказателства, че бащата злоупотребява с *****, след което
шофира в присъствие на децата и проявява грубо отношение към майката
пред тях. Събраните доказателства се твърди да поставят под въпрос
възпитателските му качества, доколкото с поведението си бащата поставя в
риск живота и здравето на децата, демонстрира безотговорност и незачитане
на установения правов ред, въпреки което в обжалваното решение е прието,
че е по-пригоден да упражнява родителските права е бащата.
Моли да бъде отменено решението изцяло и да бъде постановено ново, с
което да бъдат уважени изцяло предявените от жалбоподтателя искове по чл.
127, ал. 2 СК, ведно със законните последици. Моли за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание се акцентира на допуснато, според жалбоподателя,
нарушение на процесуалните правила от Районен съд – Х., което му станало
известно след подаване на въззивната жалба, а именно, че е било налице
основание за отвод – наличие на служебно отношение на съдията докладчик и
свидетеля по делото Е. Д.а, майка на ответника, което породило съмнение в
безпристрастността на съда, поради което прави евентуално искане за отмяна
на решението и връщане на делото за произнасяне от друг състав на Районен
съд – Х..
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в
който сочи подробни съображения защо счита, че районният съд е изложил
подробни мотиви относно установената по делото фактическа обстановка,
като е отчел всички обстоятелства, които имат отношение към конкуренцията
между страните кой е по-пригодният родител да упражнява родителските
права върху децата. Счита направените изводи в решението правилни,
3
законосъобразни и обосновани, в съответствие с указанията в р. II на
Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС. С оглед конкретните
оплаквания в жалбата сочи, че съдът е преценил родителските качества на
страните в съответствие със събраните по делото доказателства - приетата
СПЕ и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, от които
се установява, че при детето Н. не са налице специфични потребности, които
да са неглижирани от бащата, по отношение на него не се установява
негативен морален облик, както по отношение на майката, която си е
позволила интимни отношения с друг мъж в присъствието на малкия и син.
Оспорва твърдението в жалбата, че майката живее в гр. Х., като сочи
събраните от първоинстанционния съд доказателства за трайното и
местоживеене в гр. Д. и твърди, че майката не е създала подходяща социална
среда нито в гр. Х., където живеят родителите и, нито в гр. Д.. Счита
правилен изводът на съда, че бащата се е справил добре с отглеждането на
децата, докато са при него са по-спокойни и по-щастливи, задоволява всички
техни потребности и е изградил по-стабилна емоционална връзка с тях, което
обуславя факта, че бащата е по-пригодния родител и предоставянето на
упражняването на родителските права по отношение на децата на него е в
техен интерес.
Моли да бъде потвърдено Решение № 446/15.07.2022г. постановено по
гр.д.№ 2865/ 2021г. по описа на РС – Х. и за присъждане на деловодни
разноски за въззивна инстанция.
В хода по същество в съдебно заседание поддържа изцяло становището,
изразено в отговора на въззивната жалба, като счита, че събраните пред
въззивната инстанция доказателства обосновават извода, че психическото
състояние на децата е стабилизирано, за което свидетелства повишаване на
успеха им, бащата съдейства за това, като е сключил договори с ЦОП Х. за
предоставяне на социална услуга за преодоляване на раздялата на двамата
родители, от която и двете деца страдат. Обосновава извода, че в момент, в
който децата започват да преодоляват травмите от тази раздяла, а
привременните мерки действат ефективно, не е в техен интерес да бъдат
извадени от сигурна среда, като отново бъде променено местоживеенето им,
начина им на отглеждане и възпитание, без да е налице необходимост от това.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и
4
интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима. С въззивната жалба се обжалва изцяло
постановеното по гр.д.№ 2865/ 2021г. по описа на РС – Х. решение, а във
връзка с оплакванията за недопустимост на жалбата, следва да се има
предвид, че когато от единия родител е инициирано производство по чл. 127,
ал. 2 СК, същото е по спорна съдебна администрация и съдът дължи
разрешаването на въпросите в цитирания законов текст по най-добрия начин
за детето, независимо дали насрещната претенция е квалифицирана и
разгледана като насрещен иск с предмет същото искане (като последното не е
и необходимо). Производството не е исково. Доколкото същото е по спорна
съдебна администрация, при засилено служебно начало, при което съдът
следи за интереса на децата, то достатъчно е да е сезиран с оплакване за
неправилно разрешение на спора между родителите, за да възникне
задължението му да се произнесе по него.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. С Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 / 2013 г.
на Върховен касационен съд, ОСГТК е даден отговор на въпроса какви са
правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на
делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, като е указано, че
въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
когато следи служебно за интереса на ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище.
Въззивният съд е такъв по съществото на спора и не може да действа
като контролно-отменителна инстанция. Въззивният съд е длъжен да реши
спора по същество, като съобразно собственото си становище относно
крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата
инстанция. Правомощията на въззивния съд са уредени в чл. 270 и 271 ГПК.
Първата разпоредба визира правомощията при нищожно или недопустимо
първоинстанционно решение, а втората при неправилно решение. Въззивният
съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за
ново разглеждане на първата инстанция, ако делото не е било подсъдно на
решаващия съд или ако е разгледан непредявен иск - чл. 270, ал.3 ГПК, но не
5
и ако приеме, че са били налице основания за отвод на съдията, постановил
обжалвания акт. При неправилно първоинстанционно решение хипотеза на
обезсилване на това решение и връщане на делото за ново разглеждане от
първата инстанция, не е предвидена. Правомощията на въззивния съд при
неправилно решение са да го отмени изцяло или отчасти и да реши спора по
същество, като, както бе посочено по-горе, в настоящото производство съдът
служебно следи за интересите на децата и не е ограничена при проверка
правилността на обжалвания акт от посоченото в жалбата. Наличие на
основание за отвод на първоинстанционния съд не води до недопустимост на
постановеното решение, а при неправилност разполага с правомощието да
разреши спора по същество, по собствено убеждение, въз основа на събраните
по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Делото е било подсъдно
на РС – Х., съдът се е произнесъл по предявената от страните претенция, като
е разгледал наведените от страните факти и обстоятелства. Предвид горното
и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността
на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните, като
формално не е обвързан от оплакванията на страните при преценка на най-
добрия интерес на децата.
Районният съд е бил сезиран с искане с правно основание чл. 127, ал. 2
СК.
Твърденията в исковата молба на К. С. са, че с бащата на децата и П. и
Н. са разделени и не живеят заедно от 14 юли 2021 година, поради грубото му
отношение към нея, той не поема никаква отговорност за издръжката на
децата, поради което моли съдът да постанови децата да живеят при нея на
посочен адрес в гр. Х., където пребивават при предявяване на иска, да и бъде
предоставено упражняването на родителските права над децата, да бъде
определен режим на лични отношения с бащата и издръжка за децата.
В отговор е постъпило становище от ответника П. Д., че децата не
живеят с майката на посочения адрес, а в гр. Д., че раздялата между страните
е по решение на ищцата, в следствие на установена връзка с друг мъж, като си
е тръгнала от жилището им без да вземе децата и да изрази желание за това.
Твърди липса на постоянно местоживеене на ищцата, нужда от сериозен
6
ремонт в жилището в гр. Д., където се е установила, оставяне на децата сами,
без надзор и заключени в жилището в гр. Д.. Твърди, че е било постигнато
съгласие между страните от началото на учебната 2021/2022г. за отглеждане
на децата по две седмици при всеки родител, като смяната на местоживеенето
се отразила зле на децата, което проличало от тяхното поведение и от края на
ноември те не желаели да остават при майка си. От началото на 2022 г.,
разочаровани от поведението на майка си, децата трайно били установени при
него, като за да помогне в отглеждане на децата бабата по бащина линия се
установила в жилището им. Предявява насрещни претенции за упражняване
на родителските права над децата, определяне на местоживеенето им при
него, режим на лични отношения с майката и издръжката им.
В отговор на насрещните претенции ищцата оспорва връзката си с друг
мъж към датата на раздялата, оспорва, че децата при раздялата са останали в
жилището на бащата, оспорва да се е изпълнявало споразумението за
отглеждане на децата от всеки родител, като се редуват през период от две
седмици, като твърди, че бащата не е вземал децата, а за краткото време, в
което това се е случвало, децата са били връщани настроени срещу нея от
баща си и баба си по бащина линия. Заявява, че бащата неглижира
проблемите в поведението на малкия син Н., позволява на децата да гледат
предавания с неподходящо съдържание за възрастта им, да употребяват
*****. Счита,че бащата не притежава родителски капацитет да се грижи за
децата, не е способен да ги възпитава правилно, опасен е за здравето и живота
им, тъй като шофира с децата в автомобила в нетрезво състояние, проявява
***** спрямо децата и спрямо нея пред тях, настройва ги срещу нея, с което
създава опасност за проявяване на синдром на родителско отчуждение.
По искане на майката е открито производство по определяне на
привременни мерки, в което са изслушани страните, приети са два социални
доклада от ДСП Х. и е изслушан свидетел– бабата на децата по бащина линия,
която заявява, че децата имат нужда от установяване на местоживеене на едно
място, доколкото неяснотата къде ще нощуват им се е отразявала зле,
привързани са към баща си изключително много, той е способен да ги
отглежда и възпитава, подпомаган от нея в домакинството, а молителката се е
установила да живее в гр. Д., като при пътуването до там след приключване
на работа не им е оставало достатъчно време за подготовка за училище, освен
това ги е оставяла вечер сами, заключени в апартамента. Определени са, на
7
основание чл.127, ал.3 СК привременни мерки, до приключване на делото,
съгласно които е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на родените през време на съвместното съжителство на страните
деца Н. П.ов Н. и П. П.ов Н. на бащата П. Н. Д.; определено е местоживеене
на децата Н. и П. при бащата П. Н. Д. на адреса гр.*****, ап.1; определен е
режим на лични отношения на майката К. С. С. с децата Н. и П. както следва:
всеки втори и четвърти съботен и неделен ден от месеца от 10.00ч. в събота
до 18.00ч. в неделя /с преспиване/; 30 дни през лятото, разделени на два пъти
по 15 дни през месеците юли и август / с преспиване/; всяка четна година през
дните на Коледните празници - 24 - ти, 25 - ти и 26 - ти декември, от 10.00 ч.
на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12., с преспиване; всяка нечетна година през
Новогодишните празници - 30 - ти декември, 31 - ви декември, и 1 - ви
януари, на следващата четна година, от 10.00ч. на 30.12. до 18.00ч. на 01.01., с
преспиване; всяка четна година на Великденските празници от 10.00 ч. на
Разпети петък до 18ч. в понеделник; рождените дни на децата да се празнуват
заедно с двамата родители, а в случай, че не се постигне съгласие за
съвместно празнуване, майката да взема децата на деня, следващ рождения
ден на всяко дете, за времето от 17 ч. до 19.00 ч., ако денят е делничен, а ако е
почивен ден - за времето от 10 ч. до 18 ч.; осъдена е К. С. С. да заплаща
месечна издръжка за децата Н. и П., чрез техния баща и законен представител
П. Н. Д., в размер на 180 лв. за Н. и 200 лв. за П., платими до 10-то число на
всеки месец по банкова сметка на бащата, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до влизане в сила съдебния акт по гр.д №
2865/2021г. по описа на РС-Х.. С определението за привременни мерки, на
осн. чл.138а, ал.3 от Закона за закрила на детето, родителите са задължени да
ползват социална услуга в общността – ЦОП за референция на риск от
родителско отчуждение, въпреки изразеното несъгласие от страна на
ответника.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд,
обсъждайки и позовавайки се на събраните писмени и гласни доказателства,
социални доклади и заключение на съдебно-психологична експертиза,
кредитирана изцяло, е приел, че е налице равнопоставеност в родителския
капацитет на двамата родители, но е достигнал до категоричен извод за по-
голяма пригодност на бащата да упражнява родителските права по отношение
на малолетните деца, доколкото двете деца не следва да бъдат разделяни едно
8
от друго, съответно да бъде определян различен режим спрямо тях, с оглед
близката им възраст, обстоятелството, че посещават едно и също училище,
намиращо се в непосредствена близост до дома на бащата, както и че не
следва да бъдат откъсвани от обичайната си среда в гр. Х., където са се
отглеждали от рождението си, като бащата е в състояние да задоволи както
ежедневните, така и основни други нужди на децата, свързани и с
възпитанието и правилното им физико-психическо развитие.
Пред районен съд са изслушани страните, събрани са писмени
доказателства, разпитани са свидетели, назначени и приети са социални
доклади от ДСП Х. и СПЕ. Страните не спорят относно обстоятелството, че
от съвместното им съжителство са родени децата П. – на 22.03.2011 г. и Н. –
на 22.09.2012 г., което се установява от представените удостоверения за
раждане на децата. Не е спорно също, че страните са преодолели една раздяла
през 2018 г., след което са заживели заедно, но окончателно са се разделили
на 14.07.2021 г., когато молителката е напуснала жилището, в което са
живели в гр. Х., ул. *****. Противоречиво страните сочат обстоятелството с
кого са останали децата след раздялата, като няма спор, че след раздялата
първо бащата ги е водил на почивка на море, после майка им, а след това
отново с баща си са били на балкан, като в началото на учебната година са
постигнали съгласие децата да бъдат две седмици при бащата, две при
майката, като пак страните имат противоречиви твърдения по отношение на
това дали е било спазвано това споразумение. Молителката твърди, че бащата
не е взимал децата за уговорения срок, ответникът – че това неустановено
местоживеене се е отразило зле на децата, поради което първо малкият брат,
после и големият са се установили трайно при него.
По делото са изслушани и двамата родители, които изразяват желание
да се грижат за децата и навеждат възражения за непригодност на другия
родител ефективно да упражнява родителските права и да възпитава децата
по най-добрия за тях начин.
Молителката заявява в уточнение на исковата молба, че децата живеят
при нея в гр. Х., ул. *****. ДСП Х. установяват, че майката не пребивава на
адреса, а към януари 2022 г. е с настоящо местоживеене в гр. Д., на адрес ул.
*****, като е разпоредено социален доклад да бъде изготвен от
компетентната териториална дирекция. Молителката е отклонила изготвяне
9
на социален доклад от ДСП Д., тъй като е заявила, че живее на посочения
адрес в гр. Х., поради което и социалните работници не са изготвили
социален доклад, включително относно пригодността на жилището, в което
пребивава в гр. Д., за отглеждане на децата. Социален доклад е изготвен
повторно от ДСП Х., доколкото към датата на изготвянето му молителката е
поддържала твърдението, че живее при родителите си в гр. Х., в апартамента
на ул. *****. При изслушването на страните в съдебно заседание молителката
заявява, че смята да отглежда децата в гр. Д., тъй като голямото дете заявява,
че иска там, но с оглед работата и в гр. Х. и когато се наложи, ги оставя в гр.
Х., при своите родители, за да не бъдат сами.
От изготвените два социални доклада от ДСП Х. се установява, че
децата са привързани и към двамата родители, които се конкурират да
упражняват родителските права по отношение на децата, но са в много
влошени отношения, без комуникация по между си по отношение на децата,
като взаимно се обвиняват и между тях липсва родителско сътрудничество.
Посочено е, че родителите са фиксирани в задоволяване на ежедневните
потребности на децата, здравословното им състояние и образователното
представяне, като са оставени на заден план емоционалните и психически
потребности на децата. Сочи се, че и двете деца имат изградена емоционална
връзка с родителите си, но връзката между майката и малкото дете Н. е
компрометирана, като детето не желае да осъществява никакъв контакт с нея,
отнася се към нея много грубо, заявявайки, че е разочаровано от постъпките
на майката си и не иска да я вижда, като не желае да ходи и в гр. Д., където
няма приятели. Сочи се, че не се създава положителен образ на отсъстващия
родител, не се подготвя детето за гостуване при майката и не се полагат
усилия за възстановяване на връзката между майката и детето Н., което би
подобрило психо-емоционалното състояние на детето и поведението му.
Установено е, че бащата отрича детето Н. да се нуждае от помощ, като
заявява, че за работа с детето на социални работници и психолози от ЦОП ще
съдейства само, ако бъде задължен и е необходимо. Изразено е мнение, че
родителите следва да бъдат задължени да ползват социални услуги в
общността, за референция на риск от родителско отчуждаване.
След постановяване на привременните мерки, при които родителските
права до приключване на производството са предоставени за упражняване на
бащата, а местоживеенето на децата е определено в жилището му, в което
10
децата са родени и отгледани, е изготвен и приет нов социален доклад. От
него се установява, че след определението на съда по привременните мерки
бащата е оказал съдействие на социалните работници, с оглед задължаването
му от съда да ползва социална услуга в ЦОП. Със спазване на определения
режим на лични отношения между децата и майка им връзката между нея и
детето Н. е възстановена, привременните мерки се осъществяват, като децата
са при майката в периодите, определени от съда. В жилището на родителите
на майката в гр. Х. били осигурени добри условия за живот на децата. В
доклада на социалните служители е изнесена информация за напредък и
цялостно израстване на детето Н. в умения и поведение в училище. При
обследване на емоционалното състояние на двете деца от психолог при ЦОП
– Х. децата споделят, че не се чувстват добре от раздялата на родителите си,
изразяват положително отношение и към двамата родители, заявяват желание
да живеят и с двамата родители. При детето Н. се изразява по-силно изразена
съпротива за разговор по темата за раздялата на родителите, което е
индикация за конфликт на лоялност. Отново се сочи, че между родителите
липсва комуникация, желание за родителско сътрудничество, взаимно се
нападат. Не се поддържа положителен образ на отсъстващ родител,
задоволяват се ежедневните им потребности, здравословните и
образователните, а емоционалните и психически са оставени на заден план.
Заключението на специалистите от ЦОП Х., предоставили услуга по реда на
чл. 138а СК, по отношение на родителския капацитет на родителите е, че и
двамата родители разполагат с подходящи жилищни условия, доходи, помощ
от разширено семейство, майката изразява чувствителност по отношение на
чувствата и потребностите на децата и загриженост за бъдещето им,
заявява,че е наясно, че комуникацията между родителите по отношение на
въпроси, касаещи децата, е изцяло в техен интерес. Контакт с децата майката
осъществява след влизане в сила на определението на съда за привременни
мерки, до когато контактът и с децата е нарушен. Между бащата и децата се
отчита добра комуникация и разбиране на нуждите им. В подкрепа на
изразеното становище в социалните доклади са и приетите по делото копия
от преписки по сигнали на майката за децата П. и Н., образувани от ДСП Х..
По делото са разпитани свидетели, доведени от страните, като е бил
призован като свидетел и класния ръководител на детето Н., по искане на
молителката.
11
Свидетелите, доведени от молителката, незаинтересовани от изхода на
делото, заявяват, че са нейни приятелки и че знаят, че страните са разделени
поради това, че ответникът е злоупотребявал с *****. Свидетелят А. заявява,
че връзката на молителката с друг мъж е била мимолетна и не била причина за
раздялата. Заявява също, че е била свидетел ответникът да управлява
автомобила, в който возил децата и молителката, след като е употребил *****,
а свидетеля К. заявява, че от молителката знае, че и друг път е правил такъв
опит, но предотвратен от нея. И двете твърдят, че децата се чувстват добре с
майка си, имат желание да бъдат с нея, понякога употребяват нецензурни
думи, за които твърдят, че са научили от баща си. И двете считат, че
молителката ще се установи да живее в Х. с децата, в дома на родителите си,
които да могат да и помагат с грижите за децата.
Свидетелите Н. и А., доведени от ответника, близки приятели на
семейството, незаинтересовани от изхода на делото, заявяват, че имат
традиция трите семейства да прекарват всички празници заедно, семейно, с
децата, които са на близка възраст. Твърдят, че бащата се справя много добре
с отглеждането на децата, има промяна в тях, откакто са при баща им, като
изглеждат по-спокойни и щастливи. Заявяват, че ответникът не
злоупотребява с *****, употребява такъв при събиранията им, което всички, с
изключение на молителката, правели, но не е прекалявал и не е имал
агресивно поведение, в следствие на употребата му. Знаят от детето Н., че е
видяло майка си в интимни отношения с друг мъж, след което отказало да се
среща с нея и останало да живее при баща си, въпреки, че родителите му са
имали уговорка децата да прекарват еднакво време с двамата родители.
Заявяват, че знаят от молителката, че смята да се установи да живее в гр. Д.,
където има апартамент, който ремонтира.
Свидетелката И., класен ръководител на детето Н., чиито показания
съдът възприема като незаинтересовани, заявява, че от първи клас детето е
имало изключително провокативно поведение, не е спазвало правилата в
училище, проявявал е и ***** спрямо учители и деца, но поведението му с
времето се е променило към по-добро. Свидетелят характеризира детето Н.
като изключително умно, но не достатъчно спокойно.
Изслушаната съдебно – психологична експертиза съдът възприема
изцяло като подробна, мотивирана, категорична и убедително защитена в
12
съдебно заседание. Експертизата дава заключение, че и двамата родители
имат родителски капацитет да обгрижват децата си П. и Н., като бащата е по-
авторитарен възрастен. Нервно-психичното напрежение у двете деца е
повишено поради конфликтните взаимоотношения между родителите.
Резултатите от изследванията показват, че действителното емоционално
състояние на детето П. е „сравнително нормално и преодолимо”, а на детето
Н. – „бодро и оптимистично”. Няма специфични потребности при двете деца,
те не се нуждаят от специални грижи. За емоционалната връзка на децата с
родители им е отговорено,че и двете деца имат изградена емоционална връзка
с родителите си, като тази с баща им е по-стабилна, тъй като той е основният
обгрижващ родител, посочват с повече избори баща си, като авторитет за
себе си, като правят избори и за майка си, но по-малко. Имат изградена
стабилна емоционална връзка помежду си. Гневни са от това, че родителите
им са в конфликтни отношения. Няма наличие на индикации на синдром на
родителско отчуждение. Връзката между децата и майката не е прекъсната,
няма формирано негативно отношение към майката, няма отхвърляне, има
само демонстрации от страна на децата за неприемане на някой действия на
майката. В поведението на децата се проявява несигурност в отношението им
към майката, опредЕ. от нейното поведение, знаят, че майка им иска те да
живеят при нея, но не са сигурни, че искат това да стане сега. При разпита на
вещото лице в съдебно заседание се заявява, че когато родителят със своето
поведение предизвиква у детето емоционална реакция на отчуждение не се
касае за синдром на родителско отчуждение, а за емоционална реакция, която
може да бъде променена. Заявява категорично, че няма данни пред децата да е
била демонстрирана каквато и да е ***** от бащата. Сочи,че това, че бащата е
по-строгия родител, на тестовете се представя като по-авторитарен, не
означава, че е агресивен, а, че поставя изисквания към децата, към уменията
им те да общуват по между си и с роднините си. Вещото лице категорично
заявява,че не е в интерес на децата да бъдат изслушвани пред съда. Заявява,
че децата желаят да бъдат и с двамата си родители, като при изследванията са
били напрегнати, но е успяла да ги предразположи и те са дали добри
резултати.
По отношение изслушване на дезата - от социалните доклади и в
становищата от ЦОП се установява, че децата са въвлечени в конфликт на
лоялност, нервно-психическото напрежение у двете децата е повишено
13
поради конфликта между родителите, децата не желаят да коментират
въпроси, във връзка с раздялата на родителите си. Поради това, че у децата
психическото напрежение във връзка с раздялата на родителите е повишено,
те са изслушвани от специалисти - както от психолози в ДСП и ЦОП Х., така
и обстойно от вещото лице, пред които са заявили както желанията си да
бъдат и при двамата родители, така и как се чувстват, то съдът възприема
изразеното от вещото лице категорично становище, че не е в интерес на
децата да бъдат изслушвани и от съда.
Пред въззивната инстанция са представени и приети, неоспорени от
страните, нови писмени доказателства, а именно справка за успеха в училище
на Н. П.ов Н., договори с ЦОП Х. и индивидуални планове за подкрепа на
двете деца, индивидуална оценка на потребностите на децата. От така
представените индивидуални планове за подкрепа и оценки на потребностите
на децата е видно, че и към момента е налице нарушена и конфликтна
комуникация между родителите, както и липсата на конструктивен диалог
между тях, за децата е посочено, че са свидетели и са въвлечени в конфликт
за лоялност. Детето Н. е характеризирано като обрано емоционално, трудно
доверчиво, с проблемно поведение в училище от първи клас, което
продължава и към момента. Посочено е, че е повишил успеха си, за което е
представена и справка от училището му. Детето П. се сочи, че е чувствителен,
емоционален, стеснителен, понижил е успеха си тази учебна година, като
сведенията от класния му ръководител са, че е разсеян, проявява липса на
внимание, има забележки в ел.дневник.
При така събраните доказателства въззивният съд, като съд по
съществото на спора, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред
него и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно
убеждение, с оглед приложимите разпоредби на закона, следва да направи
своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено
решение, като разреши спора между страните при кого от родителите да
живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, мерките относно упражняването на тези права, както и режима на
лични отношения между децата и родителите, издръжката на децата. Съдът
при вземане на решение на кого от родителите да предостави упражняването
на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца и на режима на
лични отношения с другия родител преценява най-добрия интерес на децата
14
съпоставяйки условията при двамата родители според критериите по чл. 59,
ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на
детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в Постановление №
1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от
2009 г. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в
контекста на неговата възраст и конкретно развитие; неговите физическите,
психически и емоционалните потребности; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, способността на родителите да се грижат за детето, поведението
на родителите по време на съвместното им съжителство и след раздялата –
помежду им, във връзка с децата, както и спрямо децата; готовността да водят
диалог в името на децата, да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и
съхраняват авторитета на другия родител; умението на родителите да
поддържат непрекъсната връзка с децата, познаване на техните интереси и
амбиции; личният пример и умение на родителите да го подкрепят и помагат;
доколко всеки от родителите е в състояние да удовлетвори разнообразните
нужди на детето; социалното обкръжение и материалните възможности на
родителите; привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му;
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите; опасността
или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да
му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата, при които е живяло. Няма приоритетно значение на едни
обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки
конкретен случай, с оглед неговите специфики. Желанието на родителите и
това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за
лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните
становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при
оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на
съда е интереса на децата. Чувствата на децата трябва да се отчитат, както и
ефекта от принудата в тяхната възраст, като се изхожда, както от конкретното
им състояние и зрелост, но и от специфичните обстоятелства, които са ги
мотивирали.
По делото е установено, че и двамата родители желаят да упражняват
родителските права, децата са привързани и към двамата си родители, имат
15
изградена емоционална връзка с тях и помежду си. И двамата родители могат
да обезпечат достатъчно добре техните жилищни нужди, финансови
потребности, могат да разчитат на помощ на родителите си при отглеждането
на децата. Бащата е установен в жилището, в което децата са родени и
отгледани, свикнали са с обстановката, училището им е в непосредствена
близост, могат да ходят и да се прибират от училище сами. Майката излага
противоречиви твърдения пред съда по отношение на това къде е установена
да живее и къде смята да отглежда децата. Установено е, че има добри
условия за живот при нейните родители, където е обособена детска стая.
Самата тя обаче твърди, че смята да отглежда децата в гр. Д., където има
жилище, което ще наложи ежедневно пътуване на децата до училището им,
както и откъсването им от приятелската им среда след училище. Детето Н. е
изразило становище пред социалните служби, че в гр. Д. нямат приятели и не
се чувстват достатъчно добре, като майката твърди, че е водена от желанието
на детето П. да живеят в гр. Д., а когато се налага, според нейните
ангажименти и теза на децата, да остават и при родителите и. Както заявява и
вещото лице в съдебно заседание, на децата не следва да бъде задаван въпроса
къде искат да живеят, а как се чувстват, защото те не могат и не следва да
носят тежестта от вземане на тези решения, отговорността за тях е на
родителите. Родителите са длъжни да вземат тези решения, като обмислят
възможностите си, зачитайки чувствата и нуждите на децата да бъдат и с
двамата си родители, като бъдат водени от най-добрия интерес на децата си.
А в интерес на децата е те да живеят на място, където да имат добри условия
за живот, сигурна среда, лично пространство и предвидимост, за да се
гарантира нужната им сигурност, възможност винаги да разчитат на
възрастен. Майката не доказва в производството, че не само има жилищна
обезпеченост, а че е трайно установена в гр. Х., че е осигурила сигурна и
подходяща, включително социална среда на децата, водейки се от най-добрия
интерес на децата си, поставяйки като приоритет удобството и сигурността на
децата си.
От изслушаната по делото експертиза се установява, че и двамата
родители имат родителски капацитет да отглеждат и възпитават децата,
които, при извършените психологически тестове, правят повече избори за
баща си, с когото са изградили по-стабилна емоционална връзка, с оглед
обстоятелството, че той е основен обгрижващ родител, след постановяване на
16
привременните мерки. Към момента на постановяването на тези мерки
връзката между детето Н. и майката е била компрометирана, като вещото
лице установява, че няма симптоми на синдром на родителско отчуждение,
няма настройване и изграждане на негативен образ за майката, няма „взет
назаем сценарий“, а нарушаването на емоционалната връзка се дължи на
поведението на родителя. Свидетелите на ответника заявяват, че от децата са
разбрали, че майката е допуснала да бъде видяна от малкия си син в момент
на интимност с друг мъж, след което поведението и отношението на децата
спрямо нея се е променило, както и, не е посрещнала децата при уговорката
да празнуват с нея новогодишните празници. От заключението на вещото
лице се установява, че у децата няма формирано негативно отношение към
майката, няма отхвърляне, но в поведението на децата се проявява
несигурност в отношението им към майката, опредЕ. от нейното поведение.
Не се доказват твърденията на майката, че децата са настройвани от баща си и
бабата по майчина линия срещу нея, че бащата злоупотребява с *****,
поставя в опасност децата, което говори за липса на морални качества,
пригодност да възпитава децата, както и родителски капацитет. Двете групи
свидетели дават противоречиви твърдения за злоупотребата на ***** от
бащата, като доведените от страна на ответника заявяват, че са празнували
заедно със страните, семейно, всички празници, като не са видели бащата да
злоупотреби с *****, или да стане агресивен в следствие на употребата му,
поради което твърдението остава недоказано по категоричен начин.
Свидетелите на молителката изразяват опосредени впечатления, основно от
нейни твърдения, освен посоченото от свидетеля А., която заявява, че бащата
е шофирал, употребил *****, като молителката също се е качила в
автомобила, заедно с децата, поради което и този факт не може да се вмени в
отговорност само на единия родител, а от представената справка от КАТ не
може да се обоснове извод за шофиране след употреба на *****, доколкото
няма установени от компетентните органи такива нарушения. Не са събрани и
доказателства за агресивно поведение на бащата към молителката и децата.
Експертизата отрича възможността децата да са били свидетели на ***** от
страна на бащата и това да не даде отражение при извършените от тях
психологически тестове. Или дори да е имало някакви агресивни прояви в
поведението на бащата, те не са били възприети от децата така негативно, че
да се отразят на психиката и поведението им, както са били възприети от тях
17
действията на майката. Не се установява от събраните по делото
доказателства бащата да настройва децата срещу майка им, да ги учи на груби
и неприлични думи и позволява да консумират ***** и да гледат
телевизионни предавания с неподходящо за възрастта им съдържание.
При така установеното по делото, с оглед посочените критерии, съдът
отчита предпубертетната възраст на децата, това, че са момчета, изградили са
емоционална връзка по между си и по-силна емоционална връзка с бащата,
той е родителят, който поставя по-категорично правилата на поведение,
показал е способност да се грижи за децата, осигурил е сигурна и стабилна
среда, в която да бъдат отглеждани и възпитавани, задоволява адекватно
потребностите им, както и, че децата се отглеждат в средата, в която са
свикнали, в която са родени и отраснали. От представените пред въззивния
съд доказателства се установява, че бащата съдейства за работа на психолози
от ЦОП с децата, за преодоляване на раздялата на родителите. Установява се,
че малкото дете е възстановило връзката с майката, личните контакти с нея се
провеждат редовно, според свидетелите на ответника децата са по-спокойни и
щастливи, като и свидетелите на молителката заявяват, че са радостни, когато
са с майката.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 437 от
28.12.2012 г. по гр.д. № 1145/2011 г. на ВКС, IV г.о., по материалноправните
въпроси за правното значение на промяната на условията, при които детето е
било отглеждано и възпитавано продължително време, мерките относно
упражняването на родителските права и личните отношения между децата и
родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има
интересът на детето, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес
родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на
възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага
адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и
изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без
осъществяването на пълноценни отношения с другия родител. Когато по
време на фактическата раздяла по съгласие на родителите или по обективни
причини децата са отглеждани продължително време при единия родител, в
техен интерес е те да продължат да бъдат отглеждани от същия родител, ако
той разполага с необходимите качества и условия за това. Най-важното сред
личните качества на родителя е да признава и зачита интереса на децата да
18
имат пълноценни отношения с другия родител. Възрастта на децата също има
значение. Важен показател е дали децата се чувстват добре при условията,
при които са отглеждани след фактическата раздяла. Особено когато
отношенията между родителите са нетърпими, една нова промяна в начина на
отглеждането на децата във всеки случай би се отразила неблагоприятно
върху и без това натоварената им психика.
Поради всички тези обстоятелства родителските права над децата следва
да бъдат предоставени на бащата, който от края на 2021 г. отглежда децата,
като бъде определено местоживеенето им на адреса му в гр. Х.. Съдът взема
предвид, че децата се чувстват добре при баща си, като той притежава
необходимия родителски капацитет и условия за отглеждането на децата,
подкрепата на своите родители, след постановяване на привременни мерки се
осъществяват регулярни срещи между децата и майката. Тъй като
отношенията между родителите са нетърпими, нова промяна на начина на
оглеждане на децата, с промяна на средата, в която са живели от раждането
си, в период на преодоляване на емоционалните травми от раздялата на
родителите, би се отразила неблагоприятно на психиката им. В подкрепа на
това решение е и липсата на доказателства, че майката е готова да установи
трайно местоживеенето си, съобразявайки се с интересите на децата, техният
режим, нуждата им от почивка и помощ за преодоляване на трудностите в
училище, като им осигури необходимото внимание, условия, предвидимост и
сигурност. Поради това и промяната в обичайния начин на живот на децата
към настоящия момент, без наложителна причина, доколкото те се чувстват
добре, а нуждите им се задоволяват от бащата, не е в техен интерес.
Недоказани остават твърденията на майката във въззивната жалба за липса на
родителски потенциал и за негативен морален облик на бащата, както и, че
детето Н. има специални потребности, които са пренебрегвани от бащата, за
което съдът възприема становището на вещото лице изцяло. От
представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се
установява положителна промяна в поведението на Н. в периода, в който
родителските права се упражняват от бащата, повишаване на успеха му, без
да е преодоляно изцяло проблемното поведение на детето в училище. От
същите се установява и адекватното задоволяване на базовите поребности на
децата в дома на баща им, техните образователни и здравни потребности,
като отново следва да се посочи, че емоционалните потребности на децата са
19
пренебрегнати, поради наличния конфликт между родителите. Негатив в
поведението на родителите е липсата на диалог между тях, липсата на
съдействие за изграждане на позитивен образ на отсъстващия родител, както
и въвличането на децата в конфликта им, което е причина за повишената
тревожност и стрес у децата от раздялата на родителите. При положение, че в
течение на времето страните не коригират поведението си, не проявят
готовност да водят диалог в името на децата, способност да не ги въвличат в
конфликтите си, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, а
бащата не положи необходимите усилия да успее да преодолее този проблем
при упражняване на родителските права, то при равни други условия, ще бъде
налице основание за промяна на предоставяне на упражняването на
родителските права, доколкото горното говори за пренебрегване на
емоционалните поребности на децата.
Изключително тревожно е, че от всички писмени доказателства,
изходящи от АСП и ЦОП Х. се установява, че родителите имат конфликтни
отношения по между си, между тях липсва конструктивна комуникация, в
представените във въззивното производство писмени доказателства дори е
посочено, че родителите са си позволили да се карат пред персонала на
училището и децата. Сочи се последователно и постоянно в социалните
доклади, че не се поддържа положителен образ на отсъстващия родител,
допуснато е децата да са свидетели на споровете между родителите, дори
родителите да се договарят през децата, те са въвлечени в конфликт на
лоялност, което влияе изключително негативно на психиката им и повишава
тревожността им. Въпреки, че в представените в първоинстанционното
производство социални доклади и в становищата на ЦОП това е посочено,
същото е сторено и от вещото лице, което заявява, че е обяснило и на
родителите нуждата от конструктивна комуникация между тях, от
представените във въззивното производство писмени доказателства е видно,
че този проблем все още е актуален и то в същата степен. Следва да бъде
указано на родителите, както и на роднините от разширените семейства, че от
липса на комуникация между родителите и липсата на изграждане на
положителен образ на другия родител, страдат най-вече децата им, което е и
изразеното становище на вещото лице в съдебно заседание, макар и
метафорично и останало неразбрано. Както се сочи в Определение № 156 от
23.02.2018 г. по гр.д. № 415/2018 г. по описа на IV г. о. на ВКС: независимо от
20
личните чувства между родителите, общуването между тях, когато става дума
за решения, засягащи децата, е не просто препоръчително, а е задължително,
като родителите не могат да делегират тази си отговорност на друг.
Развитието на децата трябва де се извършва при грижата, подкрепата и
авторитета и на двамата родители. Колкото и да е трудно, те трябва да запазят
добрия тон по между си, да пазят авторитета на другия, включително пред
трети лица, да се отнасят с уважение помежду си и да изискват
съответстващо поведение и от своите роднини. Не като проява на добро
възпитание или модерно мислене. Заради щастието на техните деца.
Важно за личностното формиране и за правилното развитие и
възпитание на децата се явява пълноценното им физическо, емоционално,
социално и интелектуално общуване и с двамата родители. Съгласно
актуалната и константна практика на ВКС, включително даденото разяснение
в Решение № 60286 от 11.01.2022 г. по гр. д. № 1395 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, „режимът на личните отношения трябва
да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да
се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват
под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между
детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато
трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат
взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския
кръг на майката и бащата.“ Доказано е желанието на децата да общуват и с
майката си и да прекарват достатъчно време с нея, възстановена е нарушената
връзката между майката и малкото дете Н. с помощта на социалните
работници и в следствие на спазване на постановените привременни мерки, а
от свидетелите на молителката се установява, че с майката децата се чувстват
добре. Децата са привързани както към майка си, така и към нейните
родители. Поради това следва да бъде определен режим на лични отношения,
даващ максимална възможност за общуване между децата и майка им и
разпределяне на свободното им време между двамата родители, тъй като в
интерес на малолетните деца е пълноценното общуване с двамата родители,
който няма пречка по общо съгласие да бъде осъществяван и по-
продължително време, за да се запази усещането за близост и да се съхрани
21
връзката между децата и майка им. Поради това настоящият състав намира,
че е удачно да бъде определен максимално широк режим на лични контакти
на майката с децата, като се разпредели свободното им време между двамата
родители, който към момента е необходимо да бъде по-детайлно определен, с
оглед липсата на комуникация между родителите, за да бъдат избегнати нови
спорове между тях. Доколкото постановения от първоинстанционния съд
режим при привременните мерки се спазва и се отразява добре на децата,
следва единствено да бъде разширен, доколкото е възможно, с оглед
възрастта на децата и ангажиментите им в училище, без да бъде променян
съществено. Следва да се постанови майката да взима децата за определените
и дни от седмицата от петък 17 часа до неделя 19 часа, с преспиване, дните
през лятото да бъдат увеличени на 40, по споразумение между родителите, за
времето, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като бъде
постановено децата да бъдат при майка си и половината от определените от
МОН училищни ваканции (без лятната), ако не се постигне споразумение
между родителите, първата половина от всяка ваканция, с изключение на
официалните празници за Коледа, Нова година и Великден. Следва да се
запази определения режим за официалните празници, доколкото по делото са
налични данни, че режимът е удачен, а страните са се приспособили към него,
като майката да взима децата всяка четна година през дните на Коледните
празници - 24 - ти, 25 - ти и 26 - ти декември, от 10.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч.
на 26.12., с преспиване; всяка нечетна година през Новогодишните празници -
30 - ти декември, 31 - ви декември, и 1 – ви януари, от 10.00ч. на 30.12. до
18.00ч. на 01.01., с преспиване; всяка четна година на Великденските
празници от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. в понеделник; рождените
дни на децата да се празнуват заедно с двамата родители, а в случай, че не се
постигне съгласие за съвместно празнуване, майката да взема двете деца през
всяка четна година за рождения ден на всяко от децата за времето от 17 до 20
часа, ако денят е делничен, а ако е почивен за периода от 14 до 20 часа.
Следва да бъде постановено, че за осъществяване на мерките на лични
отношения, при липса на споразумение между родителите, майката има
задължение в началото на всеки от посочените периоди да взема децата от
дома на бащата и да ги връща там в края на всеки период.
Съдът, съобразявайки, че всеки от родителите дължи издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
22
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, следва да
определи размера и, съгласно чл. 142, ал. 1 СК - в зависимост от нуждите на
децата и възможностите на родителя, който я дължи, в минимален размер от
¼ от минималната работна заплата. Децата са на близка възраст, детето Н. е
на 10 г. и 6 м., а детето П. на 12 г. децата са ученици, детето П. спортува и има
необходимост от средства за заплащане на такси за спортните занимания.
Децата нямат специфични потребности. Родителите работят, като получават
трудови доходи, майката в размер на около 1325 лв. нетно месечно
възнаграждение за 2021 г., а бащата в размер на 1467 лв. брутен месечен
доход. С оглед потребностите на децата от средства за задоволяване на
ежедневните им нужди, размера на доходите на родителите, заявения
необходим размер на издръжка от самите родители, съдът определя
издръжка, платима от майката за детето П. в размер на 200 лв., а за детето Н.
в размер на 180 лв.
Предвид гореизложеното решението на районния съд следва да бъде
изменено в частта на постановения режим на лични отношения между
майката и децата и потвърдено в останалата част, в която е предоставено
упражняването на родителските права на бащата, определено е
местоживеенето на децата на адреса на баща им, определен е размер на
дължимата от майката издръжка за задоволяване на нуждите на децата,
платима чрез техния баща, доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с
тези в обжалваното решени.
Страните са направили претенции за присъждане на разноски във
въззивното производство. Доколкото производството е по спорна съдебна
администрация, а съдебното решение ползва и двамата родители, всяка
страна следва да понесе разноските така, както ги е направила.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 446 от 15.07.2022 г., постановено по гр. д. №
2865 по описа за 2021 г. на Районен съд Х., в частта, с която се определя
режим за лични отношения между майката К. С. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. Х., ж.к. „*****“ № *****, с децата Н. П.ов Н., ЕГН ***** и П. П.ов Н.,
ЕГН **********, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
23
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата Н. П.ов Н., ЕГН
***** и П. П.ов Н., ЕГН **********, и майката К. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Х., ж.к. „*****“ № *****, както следва: майката има право да вижда
децата и да ги взема при себе си всеки втори и четвърти петъчен ден от
месеца, от 17.00 ч. в петък до 19.00 ч. в неделя (с преспиване); 40 дни през
лятото (с преспиване), които не съвпадат с годишния отпуск на бащата и
половината от определените от МОН училищни ваканции (без лятната, с
преспиване), по споразумение между родителите, а ако такова не бъде
постигнато - първата половина от всяка ваканция, с изключение на лятната и
официалните празници за Коледа, Нова година и Великден; всяка четна
година през дните на Коледните празници - 24 - ти, 25 - ти и 26 - ти декември,
от 10.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12., с преспиване; всяка нечетна година
през Новогодишните празници - 30 - ти декември, 31 - ви декември, и 1 – ви
януари, от 10.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01., с преспиване; всяка четна
година на Великденските празници от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. в
понеделник; рождените дни на децата да се празнуват заедно с двамата
родители, а в случай, че не се постигне съгласие за съвместно празнуване,
майката да взема двете деца през всяка четна година за рождения ден на всяко
от децата за времето от 17 до 20 часа, ако денят е делничен, а ако е почивен за
периода от 14 до 20 часа, със задължение да ги взема и връща в дома на
бащата след изтичане на определеното време.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 446 от 15.07.2022 г., постановено по гр.
д. № 2865 по описа за 2021 г. на Районен съд Х., в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните - при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, пред Върховния
касационен съд, с изключение на частта за издръжката, в която част е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24