№ 135
гр. Варна, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
и прокурора Д. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223100601485 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 14:26 часа се явиха:
ЖАЛБ. С. М., редовно призован, явява се. За него се явява адв. П. В., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв.В.: Да се даде ход на делото. Представям болничен лист, поради отсъствието ми
в предходното съдебно заседание.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия ЕРНА ЯКОВА-
ПАВЛОВА
Прокурорът: Нямам искания по доказателствата.
Адв. В.: Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и ДАВА ход на
същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Прокурорът: Уважаема госпожо Председател и уважаеми окръжни съдии, считам че
жалбата е неоснователна, а присъдата на Варненски районен съд е правилна и
законосъобразна.
Подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК за
обсебване на лек автомобил. Считам, че съдът правилно е установил фактическата
1
обстановка и въз основа на събраните доказателства е направил правилен извод. От
обективна и субективна страна подсъдимият е извършил престъплението, за което е признат
за виновен. От гласните доказателства – показанията на свидетелската Д.К. и свидетеля
Ж.П. и най-вече на А.Г., се установява, че автомобилът е бил ползван и във владение на
подсъдимият. Независимо, че договора за лизинга се е сключил със свид. Г., той е обяснил
пред съда, че той само формално е записан в договора, а автомобила реално се е използвал
от подс. М.. Установено е и от писмените доказателства, че има издадено пълномощно на
подсъдимия, тоест, ако той няма да го ползва или ако не е искал да го ползва нямало да му
бъде издадено такова пълномощно да управлява автомобила в страната и извън страната.
Установено е от доказателствата по делото, че автомобилът е изнесен извън страната и е
установена в град Одеса, Украйна, като вече друго лице там се е лигитимирало като
собственик, което означава, че подсъдимият се е разпоредил в свой личен интерес, така
както намери за добре и от обективна страна е извършил престъпление.
Моля да потвърдите присъдата.
Адв. В.: Уважаема госпожо Председател и уважаеми окръжни съдии, поддържам
въззивната жалба, както и допълнението към нея.
Подробно сме изложили нашите мотиви за исканията, но аз ще бъда кратък в
изложението си. Всъщност, сме съгласни с голяма част от фактическата обстановка описана
от Варненски районен съд. По отношение на това кой действително е закупил автомобила,
според първоинстанционния съд, както и държавното обвинение на сделката са присъствали
и рускоговорящ гражданин, даже двама. Също се придържаме към това какви документи са
били изготвени и спрямо кого. Единственото, с което не сме съгласни във фактическата
обстановка, това е че съдът приема, че подзащитният ми е владеел въпросния автомобил и
на 17.07.2016 г. го присвоил. Твърдя, че няма други доказателства по делото. На първо
място, по безспорен начин е доказано, че на сделката са присъствали рускоговорящи лица.
Това не се отрича и в обвинителния акт. Доказано е, както от показанията на свидетеля Г.,
така и от свидетеля Х., който пък е представител на лизингодателя, който твърди, че е
направил запис и знае, че на сделката са присъствали такива лица. Няма, както казах,
каквито и доказателства подзащитният ми да е получавал и да е ползвал въпросния
автомобил. Служителите на лизингодателя не споменават да са давали ключ на автомобил
на подзащитния ми и да са видели да го ползва. Всъщност свид. К. твърди, че ключа е даден
на свид. Г. и всъщност тя е обяснявала изключително само на него – всичко във връзка с
автомобила и твърди, че е звъняла само на него, след като не са били заплащани сумите по
лизинга. Същата няма спомен рускоговорящи лица да са присъствали, но категорична, че не
давала ключове на моя подзащитен. Според Г., тъй като между К. и Г. беше проведена очна
ставка, според Г., ако К. е предала на него ключовете, той ги е дал на рускоговорящи лица,
за които твърди, че е разбрал, че автомобила е за тях.
Единствения факт, от който първоинстанционния съд прави извода, че подзащитния
ми владеел автомобила и, че го е ползвал, това е наличното пълномощно, с което
подзащитният ми е упълномощен на ползва автомобила. За разлика от държавното
обвинение и първоинстанционния съд, считам, че това, че имаш пълномощно да ползваш
един автомобил е твое право да го ползваш, но не е задължение. Това нещо трябва да се
установи и докаже по съответния ред. Няма доказателства подзащитният ми да е ползвал
автомобила. Пак казвам, наистина пълномощно има. Той в своите обяснения е казал защо е
това пълномощно, но той никога и по никакъв начин не е ползвал автомобила, нито го е
давал на свидетеля, който с него е напуснал държавата. Този факт според мен не е оспорим.
Считам, че това е много условно твърдение изградено само на предположение. Една присъда
считам, че няма как да почива на предположение. По този начин считаме, че са измислят
факти, които всъщност не могат да се докажат.
Също така, по отношение на показанията на свид. К., моля да не кредитирате
2
показанията му във връзка с това, че той не бил знаел, че автомобилът е собственост на
лизингодател. Считам, че това е така, първо във връзка с показанията на свидетеля К., който
след като е ходил в Украйна да търси автомобила твърди, че на него му е представено
пълномощно, което според него е било неистинско, туй като нотариуса, който го е заверил е
бил починал към него момент, но твърди, че според пълномощното се упълномощават
новите собственици. Така, че няма как К. да не е знаел, че е собственост на лизингодател.
Считам, че тези негови твърдения са опит да избегне наказателно преследване. И в крайна
сметка, пак казвам, считам, че подзащитният ми няма как да обсеби автомобил, който той не
владее по никакъв начин и не притежава.
В тази връзка, ще Ви моля да го оправдаете. Ако счетете, че има нарушение във
връзка с анализа на доказателства по делото, алтернативно, ще Ви помоля да върнете делото
за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Подс. М.: Няма какво да добавя към думите на адвоката ми.
СЪДЪТ дава на подсъдимите
ПОСЛЕДНА ДУМА:
Подсъдимият М.: Искам да ме оправдаете, защото, действително, аз даже не съм се
возил в тази кола, дори и за 5 минути.
СЪДЪТ се оттегли на кратко тайно съвещание, след което счете делото за изяснено
и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи 14:37 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3