Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… / ……………. 2018 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретар Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова, въззивно
гражданско дело № 2490 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на
„Енерго-про продажби” АД – Варна
срещу решение № 3986 от 10.10.2017г., постановено по гр.д. № 6994 по описа за
2017 г. на Районен съд – Варна, деветнадесети състав, с което е прието за
установено в отношенията между
страните, че Ю.Д.К. не дължи на
ответника „Енерго-про продажби” АД сумата от 6484,67 лева, представляваща
начислена стойност на електроенергия за периода от 30.03.2016 г. до 29.03.2017
г. за обект, находящ се в град Варна - ул. „Горазд“ № 5, с абонатен №
**********, клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и
да заплати на Ю.Д.К. сумата от 919,38лв.,
представляваща сторени по делото пред първата инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение като постановено в разрез със
събраните по делото доказателства, неправилно и необоснована. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска. В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна в срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, в който излага становище
за неоснователността й и потвърждаване на решението на Районен съд – Варна.
Също се претендират разноски.
Въззивната жалба е подадена от лице,
легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за него.
Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение –
трети състав, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от Гражданския процесуален кодекс,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата
молба се излага, че ищецът е потребител на електроенергия на посочения адрес. След проверка в
електронна страницата на ответника установила, че му е начислена процесната
сума, чиято дължимост оспорва. Сумата е начислена въз основа на проверка, на
служители на „Енерго-Про Мрежи“АД, при която е съставен констативен протокол.
Счита, че доколкото електромерът е собственост на „Енерго–про мрежи“ АД, то
това дружество би следвало да носи отговорност за техническото състояние на
измервателния уред. Поддържа, че съставеният констативен протокол за проверката
не се ползва с никаква доказателствена сила и се оспорват обективираните в него
констатации. Оспорва се верността на показанията на регистъра 1.8.4., тъй като
липсва информация как са извлечени показанията на съответните регистри. Оспорва
се и становището за начисляване на електроенергия.
В срока по
чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в
който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Сочи се, че процесната
сума се дължи, като цена на реално доставена и потребено в обекта на ищеца
количество електроенергия на основание член 200 от ЗЗД. Не се оспорва
съществуването на облигационно отношение между страните по договор за доставка
на електроенергия. Излага се, че на 29.03.2017г. е извършена проверка на
изправността на СТИ и е установена потребена електроенергия, която не е била
засечена при редовния месечен отчет, за което е издадена процесната фактура.
Поддържа се, че дори и да се приеме, че е извършена корекция на сметка, то
последното е при спазване разпоредбите на ПИКЕЕ.
Няма спор
между страните, че ищецът е потребител на електроенергия
по силата на договорни
отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният
електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От КП № 1103080 от 29.03.2017 г. се установява,
че на посочената
дата длъжностни лица на „Енерго–про мрежи” АД са
извършили техническа проверка на СТИ на адрес в
град Варна - ул. Горазд № 5, в който са отразени показания на демонтирания електромер
в четири регистъра, включително регистър 1.8.4. с показание 044286. Обективирано
е, че протоколът е подписан от служители на „Енерго–про мрежи” АД, както
и от двама свидетели.
Не е констатирана механична повреда или грешка при измерване на консумираната
електроенергия. Част от електроенергията е отчитана по невизуализиран регистър
1.8.4, вместо по регистри за дневна и нощна тарифа.
От ответника е изготвено становище за
начисление на електроенергия от 09.05.2017 г., с което е одобрено начисляването
на допълнителна електроенергия в размер на показанията след прочитане на
регистър 1.8.4, който не се визуализира при редовен отчет, на основание чл.50
ПИКЕЕ.
В резултат на корекцията на абоната е
начислена сумата от 6484,67 лева, за която е издадена фактура № ********** от
10.05.2017 г.
Разпитан в съдебно заседание,
свидетелят Н. Н. излага, че си спомня за проверката, при която установили
натрупани киловати в тарифа, която не се визуализира. Написали всичко в
протокол, в присъствието на свидетели, които били съседи от същата улице.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, се изяснява, че отчитането в процесния
обект е двутарифно, абоната е битов;
налице е намеса в софтуера на СТИ, в резултат на която количествата
електроенергия са отчитани освен по дневна и нощна тарифа и по тарифа 1.8.4,
която не е визуализирана и може да бъде
прочетена чрез специализиран софтуер. Такъв софтуер, за прочитане на скрити
данни, по правило притежава производителят и лицензираното за ползването му
енергийно дружество. Процесният електромер не е тип „Смарт“ и е преминал
метрологична проверка през 2014г.. Фактурираната сума е правилно матеметически
изчислена по цените на КЕВР на база „начислената“ консумация. Не е възможно да
се установи кога точно е стартирало отчитането по незизуализирания регистър,
дали натрупването е станало в процесния или друг /предходен/ времеви период и в
кой точно часови диапазон е потребена електроенергията, записана в този
регистър. Вещото лице посочва, че различните количества електроенергия за
отделните подпериоди в становището са изчислени „приблизително, математически“.
Не е документирано наличието на
показания в сумарния регистър 1.8.0 В протокола за монтажа на електромера през
2014г. са записани показанията за наличните показания за дневна и нощна тарифа
и те са нулеви; показания за тарифа 3 и 4 и сумарния регистър не са
документирани.
Предявен е иск с правно основание чл.
124, алинея 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на
ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да
докаже дължимостта на начислената
сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен
размер, като
количество електроенергия е реално доставено на ищеца.
В отговора на исковата молба ответното
дружество сочи, че сумата е дължима за допълнително начислено количество
електроенергия в резултат на констатирано неточно измерване/ неизмерване
съгласно ПИКЕЕ, както и поради коригиране на сметката. Правото на ответника като електроразпределително дружество да изчислява
и коригира пренесената електроенергия в случаите на констатирано неправомерно
въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа
е уредено в ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по чл. 83, ал.я 2, изречение второ от ЗЕ на
основание чл. 21, ал. 1, т.а 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Следователно се налага извода, че към
датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищеца, на посочения адрес на
доставка на електроенергия съществува законова възможност, която регламентира
правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество
електроенергия. Сумата по коригиращата сметка не е обусловена от и не се
дължи за реално потребена от потребителя електроенергия, а се явява като компенсация за електроразпределителното предприятие
за неотчетена въобще или отчетена в по-малки стойности за определен период
консумация на електроенергия от СТИ в резултат на негова
неизправност.
Съобразно
разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ при липса на СТИ,
както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 дни.
За да се позове
електроразпределителното дружество на тази правна възможност да коригира
сметките за количество пренесена електрическа енергия следва да установи всички
факти, които са елемент от фактическия й състав, което следва да е удостоверено
по надлежен начин, указан в чл.47 и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, а именно с
констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните
хипотези на корекция. КП се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на
клиента, какъвто е настоящият случай, - поне от двама свидетели, които не са
служители на оператора на съответната мрежа. В случая КП е подписан от двама
свидетели поради отсъствието на клиента.
Изложеното води
до извода, че протоколът е съставен в съответствие на предвидената в правилата
процедура и съставлява годно основание за извършване на корекция и начисляване
на процесната сума.
Предвидените в
ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши
корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на
виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в този подзаконов
нормативен акт - чл. 48 от ПИКЕЕ, приети
от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал.
2 от ЗЕ. Към тях препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено
от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или
промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на
чл. 47 от ПИКЕЕ проверка, като в настоящия случай не е налице нито една от
изброените.
Не е налице и
хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ, доколкото не се установява СТИ да е било
параметризирано да отчита по три тарифи, поради което недоказано е
обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена
електроенергия в регистър 1.8.4, и в
конкретно това да се дължи на виновно поведение от абоната.
Вън от горните
хипотези допълнително начисляване на електроенергия би било допустимо само при
доказано виновно поведение на потребителя, установяване периода на неотчитане и
реално потребеното количество електроенергия, които предпоставки не са
доказани.
В резултат на
изложеното се налага извод, че ответното
дружество е начислило допълнителна електроенергия по
корекционна процедура, като същевременно поддържа остойностеното количество да
е реално доставено и отчетено. Вещото лице сочи като възможна причина промяна в
параметризирането на електромера, но вещото лице прави тези констатации без
проверка на самия електромер, а в констативния протокол за проверката липсва
констатация да е налице вмешателство. Поради това и съдът не може да приеме по
безспорен начин, че причината за натрупване на стойности в скрития регистър е
неправомерно вмешателство. Дори и да се приеме, че е така, то липсва неотчитане
или неточно отчитане като задължително условие за извършване на корекция на
сметката на абоната. Възможно е
натрупването да е било за по-дълъг от посочения срок, а е възможно да е било и
за по-кратък период от време. Не може да бъде взет за база на изчисляване
тримесечен период, тъй като не се прилага посочената методика на ПИКЕЕ, а също и защото не е определен реално периодът на натрупване в скрития регистър.
Следва да се
отчете и факта, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в
пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 от ПИКЕЕ, която задължава
дружеството-доставчик да осигурява на страната, която купува електроенергия,
възможност да контролира показанията на СТИ. В случая тази възможност за
абоната е възпрепятствана. Отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в
противоречие и с нормата на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, където е въведено
изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел.напрежение, което
в случая е възможно да се осъществява.
С оглед идентичните крайни изводи, до
които достигна въззивният съд, с тези на първоинстанционния такъв, то
обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от
въззиваемата страна искане и с оглед изхода на спора, въззивното дружество
следва да бъде осъдено да й заплати направените пред настоящата инстанция
разноски, които са в размер на 660 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият
състав на въззивния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3986 от 10.10.2017г.,
постановено по гр.д. № 6994 по описа за 2017 г. на Районен съд – Варна,
деветнадесети състав.
ОСЪЖДА
„Енерго-про продажби” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна тауърс – Г, да заплати на Ю.Д.К. ЕГН ********** сумата
от 660 /шестстотин и шестедесет / лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за производството по делото пред въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване по реда и условията на чл. 280от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: