Решение по дело №560/2020 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 260007                                01.02.2021 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На осемнадесети януари                                                                            2021 година

В публично заседание в следния състав:

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

при участието на секретаря Иванка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 560 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

Производството е образувано по искова молба на С.Т.Е. срещу „*****, с която се предявяват обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудов договор № 46/01.06.2017 г. на длъжност „отчетник финанси” на три часов работен ден, което било прекратено на основание чл. 334, ал. 1 КТ, считано от датата на връчването - 09.04.2019 г., за което била издадена заповед № 27/09.04.2019 г. Твърди, че към датата на прекратяване на ТПО не ѝ били платени трудови възнаграждения, както следва:

            - за месец юни 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв.; месец юли 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв.; месец август 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв.; за месец септември 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв.; месец октомври 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв.; за месец ноември 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв.; за месец декември 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв.,

            - за месец януари 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец февруари 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец март 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец април 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец май 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец юни 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец юли 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец август 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец септември 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец октомври 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец ноември 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец декември 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.,

           - за месец януари 2019г. в нетен размер на 223.54лв., които принципно се дължали месечно, но не и били платени. Иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да и заплати сумите за трудови възнаграждения за месец юни 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв.; месец юли 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв.; месец август 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв.; за месец септември 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв.; месец октомври 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв.; за месец ноември 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв.; за месец декември 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв., за месец януари 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец февруари 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец март 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец април 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец май 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец юни 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец юли 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец август 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец септември 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец октомври 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец ноември 2018г. в нетен размер на 211.50 лв.; за месец декември 2018г. в нетен размер на 211.50 лв. и за месец януари 2019г. в нетен размер на 223.54лв. или сума в общ размер на 4 184.04 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.07.2020 г., както и мораторна лихва в размер на 913.37лв., считано от първо число на втория месец, следващ възнаграждението до предявяване на исковата молба в съда. Претендира разноски.

         В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „*****, в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че ищцата действа недобросъвестно, тъй като е получила по банков път описаните в исковата молба трудови възнаграждения. Твърди, че за периода от 19.06.2017г. до 18.01.2019г. ежемесечно от банковата сметка на дружеството в „Райфайзебанк” е превеждана сумата от 220 лева по банкова сметка ***. Твърди, че предишния управител на дружеството – Миньо Ганев Минев до кончината му през месец октомври 2018г. за процесния период е възложил на ищцата да оперира с банковите сметки на дружеството, с оглед заеманата от нея длъжност – „отчетник финанси”, като й е предоставил флашки за ел. подписи – 2 броя, токен – 1 бр., клиентски номера и пароли за работа с банки, което ищцата сама потвърждава в свое изложение в отговор на заповед № 12/05.02.2019г. на Управителя на дружеството. Във връзка с изложеното до тук, твърди, че всички ежемесечни преводи на сумата от 220 лева от сметка на дружеството в „Райфайзенбанк” по сметка на ищцата са извършени лично от нея и макар да е получила месечното си трудово възнаграждение от 220 лева по банков път, ищцата недобросъвестно не е подписвала ведомостите за заплати. Иска от съда да отхвърли исковете. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 02.10.2020 г. съдът е обявил за окончателен доклада по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е работила при ответното дружество въз основа на безсрочен трудов договор №46 от 01.06.2017г. на длъжност „отчетник финанси”, което било прекратено едностранно от работника на основание чл. 334, ал. 1,  КТ, считано от 09.04.2019 г., за което била издадена заповед № 27/09.04.2019 г.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

За основателността на исковете на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК с оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване факти ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е полагал труд през процесния период и размера на трудовото възнаграждение.

По делото е прието като писмено доказателство трудов договор № 46 от 01.06.2017 г., съгласно който от същата дата ищцата е започнала работа в ответното дружество на длъжност „отчетник финанси“, при основно трудово възнаграждение в размер на 236, 25лв., който трудов договор е бил  сключен на основание чл. 111 КТ. С последващо допълнително споразумение  от 01.01.2018г. е променен размера на уговореното трудово възнаграждение на ищцата, като същото вече е в размер на 246 лева, като договора е безсрочен отново на основание чл. 111 КТ и за периода от 01.01.2019г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение, трудово възнаграждение е от 260 лева месечно, съгласно допълнително споразумение от същата дата. Съгласно чл. 111 КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други  работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение- външно съвместителство, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното  му трудово правоотношение. По делото няма данни да има такава уговорка, а и от двете страни не се спори, че ищцата е полагала труд за работодателя. Установи се по категоричен за съда начин, че ищцата е водила счетоводството и на друго дружество „Автомобилни превози”, което се управлявало от същия собственик в една и съща стая, с помощта на свидетелката *****, която била назначена на длъжността „касиер” към дружеството „Автомобилни превози”. ***** изпълнявала и функции към ответника, каквито задачи й били поставяни от ищцата, която всъщност й е била пряк началник. Трудовото правоотношение с ищцата е продължило до прекратяването му едностранно от работодателя  на основание чл. 334, ал. 1 КТ, констатирано със заповед №27 от 09.04.2019г. Заповедта е връчена на ищцата на същата дата .

За процесните периоди, за които се претендират трудови възнаграждения, ищцата е работила в ответното дружество по посочения трудов договор за изпълнение на длъжностите „отчетник финанси“. Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ въвежда оборима презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения, което се предполага до установяване на противното. От събраните в хода на настоящото производство доказателства /писмени и гласни/ се установи обаче, че ищцата действително е осъществявала дейности по осчетоводяване на финансовите операции на двете дружества, посочени по-горе с помощта на свидетелката *****, но цялата ѝ трудова дейност през процесния период е била насочена към лично финансово облагодетелстване в нарушение на добрите нрави, чрез създаване на неистински документи-касови ордери. Тоест налице е установено недобросъвестно поведение на ищцата по смисъла на гражданския закон. Установи се по категоричен начин, както от обясненията на *****- сегашен управител на ответника, така и от показанията на *****, че ищцата е разполагала с електронния подпис на предходния управител на двете дружества, чиито счетоводства е обслужвала, като лично тя е оперирала със сметките на дружествата и лично тя е разпореждала в края на всеки месец, привеждането на сумата от 220 лева от сметката на дружеството ответник към нейна сметка. В същото време тя е съставяла лично или чрез свидетелката *****, която й е била подчинена- касови ордери, без те да подписани и подпечатани, както изисква закона и лично ги е вписвала в касовите книги, макар тези касови ордери да не представляват документ по смисъла на закона, заради липсата на подпис. Всички тези ордери, които ищцата съставяла лично или чрез ***** обосновават фактически нейната претенция, че ответника не е изплащал нейното трудово възнаграждение, въпреки че тя самата е била счетоводител и лично тя е оперирала със сметките на дружеството.

При даваните обяснения в съдебно заседание управителя на ответника  потвърди пред съда, че е освободил ищцата  след като изрично я предупредил да престане да привежда суми от сметка на дружеството в личната си сметка в „Райфайзен банк”, където безспорно се установи, че ищцата има заем, но тя въпреки предупрежденията продължила да внася сумите. Това била и причината ***** да прекрати трудовото правоотношение с ищцата.

За да се установи дължимостта на сумите, претендирани от ищцата съдът назначи експертиза, която да установи действително ли  са изплащани трудовите възнаграждения на ищцата.

Вещото лице М., представя на съда заключение, което съдът счита за компетентно, незаинтересовано и професионално и установява- главния факт по делото в точка 2, а именно:

За периода  от месец юни  2017г. до месец януари 2019г. в счетоводните книги  и сметки на ответното дружество  в сметка 421- Персонал са отразени начислените заплати на персонала  и изплащането им е отразено в представената касова книга. Съдът установи по безспорен начин, включително от обясненията на ищцата, че касовата е била водена от нея и от нея е предадена на ответника. За процесния  период няма  неизплатени работни заплати, видно от касовите документи, представени по делото.

Всички останали възражения, относно наличието на касови плащания от ищцата, биха били относими към друга нейна претенция към ответника, но е и тази свързана с трудовото й възнаграждение, което безспорно се установи, че е заплатено от ответника по банков път. Съдът приема, че преводите по банков път са причинили липсата на подписи във ведомостите за заплати от страна на ищцата. Това явно е установената в дружеството практика, съдейки по липсата на подпис на един работник за месец август 2017 година Ю.Н.Н.и направеното отбелязване-„банка”. Служебно известно е на съда, че тази практика е вече установена в счетоводното документиране-няма нужда от подпис на работника или служителя, при превод на заплатата в банка, тъй като всъщност заплатата не се получава лично. В този смисъл има представени по делото за всеки един от претендираните месеци платежно нареждане, установяващо по безспорен за съда начин, че сумата от 220 лева е постъпвала ежемесечно до прекратяването на трудовото правоотношение през 2019 година на 09 април в полза на ищцата. Липсата на плащания от страна на ответника се предполага не само от естеството на трудовата функция на ищцата, а и от обстоятелството, че тя самата е раздавала заплати на служителите, според показанията на *****.

 

За да достигне до тези изводи съдът кредитира изцяло обясненията на Н., както и показанията на свидетелката *****, работила в ответното дружество в процесния период заедно с ищцата, до настоящия момент, тъй като техните показания кореспондират по безспорен начин не само с приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, но и с всички приети по делото доказателства, включително и тези, представени от ищцата.  Свидетелката ***** потвърждава твърдението на управителя *****, че ищцата е единствената, която е имала възможност да оперира с банковите сметки на двете дружества, които е обслужвала счетоводно. В този смисъл на елементарната човешка логика противоречи твърдението й, че на нея не й е била заплащана точно заплатата.

Категорично се установи, че ищцата е осчетоводявала касовите ордери, които сама е попълвала, без те да са надлежно подписани, напълно целенасочено явно и с ясното съзнание, че те не са документи по смисъла на закона. В този смисъл е и заключението на вещото лице. Нито един ордер не е снабден и с касова бележка. Допускането на противния извод би позволил на ищцата да черпи права от собственото си неправомерно поведение- тъй като тя всъщност длъжната да осчетоводява всички операции на дружеството. Недоумение буди и факта, че ищцата в съдебно заседание установи, че тя не била касиерка и именно затова не подписвала касовите ордери, но в същото време без да е касиерка- води касовите книги или задължава *****, която пък изобщо не работи в ответното дружество и за по-голяма достоверност ги отчита и в годишния баланс.

Според трайната съдебна практика неподписаните  от съставител  приходни касови ордери нямат доказателствена стойност, освен ако са налице други документи, които да удостоверяват конкретната стопанска операция. В хода на съдебното следствие такива доказателства не се събраха, нито има такива гласни доказателства. Касовите книги са водени  без да е налице документална обоснованост за отразяване на сумата по посочените касови ордери, като приход в касовата  книга  и счетоводният баланс на дружеството. Касовите отчети на дружеството за 2017 и 2018г. са съставени според Търговския регистър от ищцата, което противостои но нейното твърдение, че тя не била счетоводител на ответното дружество.

Съгласно чл.182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото т.е. те представляват вторични счетоводни документи, тъй като носят преобразувана информация  за стопанските операции или за факти, получени от първични счетоводни документи. Тъй като РКО за получени суми са частни документи по смисъла на чл.180 от ГПК, издадени от страната и не представляват доказателство за  изгодни за издателя им факти. Следователно техния издател следва да си докаже твърденията с всички допустими доказателствени средства, което в този процес не се случи.

От това следва извод, че ищцата е работила в пълен разрез с всички правила и закони в дейността, създала е изключителен хаос от дейността си като служител в ответното дружество. Не е водила  редовно счетоводството и с настоящия иск  цели да се облагодетелства от собственото си неправомерно поведение. От друга страна се отчете и арогантното поведение на ищцата към управителя на дружеството ответник- *****- въпреки неговата забрана тя продължавала да превежда от сметките на дружеството сумата от 220 лева всеки месец по своята сметка. В съдебно заседание многократно чрез адвокат Ж. правиха искания да се представят инвентаризационните книги на дружеството, при положение, че от представения опис – предаден от ищцата при напускането й става ясно, че такива книги не са водени от самата нея и по нейна вина не са предадени. Воденето на инвентаризационните книги е задължение на ищцата и направените искания са отново опит да се възползва от собственото си неправомерно поведение. Предвид на това и съдът намира, че ще се отхвърлят исковете на ищцата за заплащане на трудово възнаграждение изцяло.

Поредно доказателство за факта на получените трудови възнаграждения са и проверените от вещото лице и попълнени от ответника Декларации Образец 1 и Декларация Образец 6, които съответно са предоставени и на НАП. Следователно изплащането изцяло на трудовите възнаграждения, така както са отразени от самата ищца в тези декларации пред НАП не подлежи на никакво съмнение. В противен случай тя би могла да бъде подведена под отговорност за лъжливо документиране евентуално.

По исковете с правно основание в чл.86 от ЗЗД:

Тъй като те са акцесорни следват съдбата на главното вземане. След като съдът отхвърли изцяло претенциите на ищцата, то следва да отхвърли и исковете й за законната лихва за забава върху главните вземания за заплати по месеци за процесния период.

По разноските и дължимата държавна такса:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно размера на исковете, които разноски се доказаха в размер на 880лв. /база платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. по договор за правна помощ и съдействие  и плащане на възнаграждението на вещото лице в брой в размер на 300 лв./

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни и недоказани предявените от С.Т.Е., ЕГН **********, с адрес *** срещу „*****, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление с. Братя Даскалови, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на трудови възнаграждения в следните размери и периоди: за месец юни 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв./двеста и три лева 06 ст./; месец юли 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв. /двеста и три лева 06 ст./; месец август 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв. /двеста и три лева 06 ст./; за месец септември 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв. /двеста и три лева 06 ст./; месец октомври 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв. /двеста и три лева 06 ст./; за месец ноември 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв. /двеста и три лева 06 ст./; за месец декември 2017 г. в нетен размер на 203.06 лв. /двеста и три лева 06 ст./; за месец януари 2018г. в нетен размер на 211.50 лв. /двеста и единадесет лева 50 ст./ ; за месец февруари 2018г. в нетен размер на 211.50 лв. /двеста и единадесет лева 50 ст./; за месец март 2018г. в нетен размер на 211.50 лв. /двеста и единадесет лева 50 ст./; за месец април 2018г. в нетен размер на 211.50 лв. /двеста и единадесет лева 50 ст./; за месец май 2018г. в нетен размер на 211.50 лв. /двеста и единадесет лева 50 ст./; за месец юни 2018г. в нетен размер на 211.50 лв. /двеста и единадесет лева 50 ст./; за месец юли 2018г. в нетен размер на 211.50 лв. /двеста и единадесет лева 50 ст./; за месец август 2018г. в нетен размер на 211.50 лв. /двеста и единадесет лева 50 ст./; за месец септември 2018г. в нетен размер на 211.50 лв. /двеста и единадесет лева 50 ст./; за месец октомври 2018г. в нетен размер на 211.50 лв. /двеста и единадесет лева 50 ст./; за месец ноември 2018г. в нетен размер на 211.50 лв. /двеста и единадесет лева 50 ст./; за месец декември 2018г. в нетен размер на 211.50 лв. /двеста и единадесет лева 50 ст./; за месец януари 2019г. в нетен размер на 223.54лв. /двеста двадесет и три лева 54 ст./, или сума в общ размер на 4 184.04 лв. /четири хиляди сто осемдесет и четири лева 04 стотинки/.

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от С.Т.Е., ЕГН **********, с адрес *** срещу „*****, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление с. Братя Даскалови, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД КТ за заплащане на мораторната лихва за забава върху главните вземания за заплати по месеци за процесния период в общ размер от 913,37 лв. /деветстотин и тринадесет лева 37 ст./, както следва:

 

 

Дължимо трудово възнаграждение		Законна лихва
За месец	Размер ле.	Считано от:	Считано до:	Размер лв.
м. юни 2017 г.	203.06	01.08.2017	15.07.2020	60.91
м. юли 2017 г.	203.06	01.09.2017	15.07.2020	59.16
м. август 2017 г.	203.06	01.10.2017	15.07.2020	57.47
м. септември 2017 г.	203.06	01.11.2017	15.07.2020	55.72
м. октомври 2017 г.	203.06	01.12.2017	15.07.2020	54.03
м. ноември 2017 г.	203.06	01.01.2018	15.07.2020	52.22
м. декември 2017 г.	203.06	01.02.2018	15.07.2020	50.53
м. януари 2018 г.	211.50	01.03.2018	15.07.2020	50.87
м. февруари 2018 г.	211.50	01.04.2018	15.07.2020	49.05
м. март 2018 г.	211.50	01.05.2018	15.07.2020	47.30
м. април 2018 г.	211.50	01.06.2018	15.07.2020	45.48
м. май 2018 г.	211.50	01.07.2018	15.07.2020	43.72
м. юни 2018 г.	211.50	01.08.2018	15.07.2020	41.91
м. юли 2018 г.	211.50	01.09.2018	15.07.2020	40.09
м. август 2018 г.	211.50	01.10.2018	15.07.2020	38.33
м. септември 2018 г.	211.50	01.11.2018	15.07.2020	36.52
м. октомври 2018 г.	211.50	01.12.2018	15.07.2020	34.76
м. ноември 2018 г.	211.50	01.01.2019	15.07.2020	32.88
м. декември 2018 г.	211.50	01.02.2019	15.07.2020	31.12
м. януари 2019 г.	223.54	01.03.2019	15.07.2020	31.30

 

ОСЪЖДА С.Т.Е., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „*****, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление с. Братя Даскалови, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 880,00 лв. /осемстотин и осемдесет лева/ - разноски за производството.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 01.02.2021 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: