Р Е Ш
Е Н И Е
№ 86
гр. Несебър, 14.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 9 по описа на Районен
съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Н.И.”
ЕООД, срещу наказателно постановление № 02-0001900 от 11.12.2018г. на директора
на д. „И.п.т.”***, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5
във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл.
281, ал. 4 КТ вр. чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г.
за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500
лв. Жалбоподателят излага, че НП е незаконосъобразно. Сочи, че дружеството води
стриктно книги за инструктажи, а по отношение на конкретното лице не е било
необходимо да се провежда инструктаж, тъй като е било в гражданско-правни
отношения, а не в трудови такива. Развива подробни съображения в тази насока.
От съда се иска да отмени обжалваното НП.
Ответната страна в производството – д. „И.п.т.”***, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде
оставена без уважение. Сочи, че полагането на труд от Н. Я. е установено
безспорно по делото, поради което жалбоподателят е бил задължен да й проведе
инструктаж. С тези доводи счита, че нарушението е безспорно доказано и моли НП
да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 13.08.2018г. от служители на Д. „И.п.т.”*** – св. П.Е. (към онзи момент
началник отдел при ДИТ Бургас) и св. С.М. ***), била извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство от страна на търговеца жалбоподател в
стопанисвания от него обект – хотел-ресторант „Х.Л.С.”, находящ се в с. К.,
община Несебър. Проверяващите установили на място св. Н. Я., която се намирала
в кухнята на обекта и режела зеле. На установените в обекта лица бил
предоставен за попълване списък на работещите в посочения обект. В списъка св. Н.
Я. собственоръчно вписала имената си, ЕГН, длъжност – помощник кухня и положила
подпис. На нея била предоставена за попълване и справка по чл. 402, ал. 1, т. 3
вр. чл. 402, ал. 2 КТ. В справката Я. собственоръчно вписала, че работи за
„Наков Инвест” ООД от 01.06., с място на работа – хан „Л.С.”, няма сключен
трудов договор, на длъжност „пом. работник кухня”, с работно време от 10:30 до
14:00 часа и от 18:00 до 22:00 часа, без почивни дни, с почивки в работния ден
в зависимост от работата и трудово възнаграждение от 750 лв. Междувременно на
място в обекта се явил управителят на дружеството, заедно със св. Г. (салонен
управител в обекта). На управителя на търговеца била връчена призовка по чл.
45, ал. 1 АПК, с която му било указано да се яви на 17.08.2018г. в ДИТ Бургас и
да представи документи, свързани със спазване на трудовото законодателство,
сред които инструктажни книги и заповеди за провеждане на инструктажи. На
17.08.2018г. от управителя на дружеството в ДИТ Бургас били представени
следните документи: граждански договор № 1 от 25.05.2018г., сключен между „Н.И.”
ЕООД и Н.С.Я., разписка за получена сума по договора, заповед № 4 от
30.04.2015г. от управителя на „Н.И.” ЕООД, заповед № 002 от 10.05.2016г. на
управителя на „Н.И.” ЕООД и копие от книга за инструктаж по безопасност и
здраве при работа – начален инструктаж, водена от „Н.И.” ЕООД. При справка с
тези документи св. Е. констатирал, че св. Н. Я. не е вписана в книгата за
проведен начален инструктаж като лице, по отношение на което такъв е проведен.
Поради тази причина той съставил на търговеца АУАН № 02-0001900 от 12.11.2018г.
за това, че лицето Н. Я. е допуснато до работа, без да е инструктирана по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд –
нарушение на чл. 281, ал. 1 КТ вр. чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд вр. чл. 11, ал. 1, т. 3
и чл. 12, ал. 1 от същата Наредба. АУАН бил връчен на управителя на
дружеството, който в дадения 3-дневен срок депозирал възражение срещу него (на
л. 28 от делото), в което вписал, че по отношение на Н. Я. не е било необходимо
да се води инструктаж. От проверяващите бил съставен и протокол № ПР 1838297 от
12.11.2018г. за извършена проверка, с който на работодателя били дадени и
конкретни предписания. Възражението срещу АУАН било прието за неоснователно и
въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН №
02-0001900 от 12.11.2018г., списък на работещите в хотел-ресторант „Х.Л.С.”,
справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 КТ, попълнена от Н. Я.,
призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, граждански договор № 1 от 25.05.2018г., сключен
между „Н.И.” ЕООД и Н.С.Я., разписка за получена сума по договора, заповед № 4
от 30.04.2015г. от управителя на „Н.И.” ЕООД, заповед № 002 от 10.05.2016г. на
управителя на „Н.И.” ЕООД, копие от книга за инструктаж по безопасност и здраве
при работа – начален инструктаж, водена от „Н.И.” ЕООД, протокол № ПР 1838297 от 12.11.2018г. за извършена проверка, възражение вх.
№ 18117447 от 14.11.2018г. по описа на ДИТ Бургас срещу
АУАН, заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, справка
от регистъра на уведомления за трудови договор към ГИТ). Фактическата
обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Е., Г., М. и Я..
Възраженията на жалбоподателя във връзка с характера на отношенията между св. Я.
и дружеството жалбоподател касаят правна страна на спора, поради което
показанията на свидетелите, свързани с тези възражения ще бъдат обсъдени от
правна страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. НП
е издаден от компетентен орган, оправомощен със заповед № З-0058 от
11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”. Съдът не констатира
нарушения при издаването на АУАН и НП. Същите отговарят на изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съдът намира, че обжалваното НП е и материално
законосъобразно, като съображенията за този извод са следните:
Съгласно чл. 3 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд работодателят не допуска до работа работник и служител,
който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Същевременно чл. 12, ал. 1от Наредбата предвижда, че начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както
и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 – 5. В чл. 281, ал. 4 КТ на работодателите
се вменява задължение да не допускат на работа лица без необходимите знания и
умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труда в предприятието. Т.е. безспорно работодателят не
следва да допуска до работното място лица, които работят за него (или се
намират на експлоатираното от него работно място на някое от основанията
посочени в чл. 11, ал. 1, т. 1 – 5 от Наредбата) без преди това да ги е
инструктирал по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд – с начален инструктаж.
Основното възражение на жалбоподателя е, че по отношение на лицето Н. Я. не
е следвало да се извършва такъв инструктаж, тъй като е била в
гражданско-правни, а не в трудово-правни отношения с работодателя. Тези свои
възражения жалбоподателят подкрепя с представен по време на проверката
граждански договор с Н. Стоянова, както и със свидетелските показания на свидетелктие
Стоянова и Г..
Във връзка с горното в правната теория е прието, че „трудовото
правоотношение” е уредено от трудовоправните норми правоотношение. То възниква
при и по повод предоставянето на работна сила от работника или служителя на
работодателя, определя условията за нейното използване и съдържа произтичащите
от това права и задължения, както и тяхната индивидуална и колективна защита и
самозащита и саморегулиране в определени от закона рамки (Васил Мръчков
„Трудово право”, Шесто издание, „Сиби” 2008г. – стр. 154). Т.е. предоставянето
на работна сила е само един от елементите на трудовото правоотношение и на
практика представлява предметът на това отношение. От своя страна с
разпоредбата на чл. 405а КТ е дадено правно средство за правилното прилагане на
чл. 1, ал. 2 КТ. Тази разпоредба дава една възможност на контролните органи да
определят дадено правоотношение като трудово. Както е посочено в чл. 405а, ал.
1 КТ съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички
доказателствени средства. Т.е. именно контролните органи при проверка дали в
предприятието на даден работодател се предоставя работна сила могат да събират
всички доказателствени средства. Безспорно сред тези доказателствени средства
попадат и гласните доказателствени средства. Няма пречка контролните органи,
които са извършили проверка на място и са възприели релевантни факти, да дадат
свидетелски показания относно тези факти с цел разкриване на обективната истина
– арг. от чл. 117 НПК. В случая свидетелите М. и Е. са възприели Н. Я., която в
кухнята на стопанисвания от жалбоподателя обект осъществявал дейност по
приготвяне на храна – режела зеле. Безспорно това са конкретни действия, които
влизат в обхвата на понятието „предоставяне на работна сила”. Ето защо съдът
намира това обстоятелство за доказано по делото. По делото са събрани и
достатъчно други данни, че Н. Я. е полагала труд именно за дружеството
жалбоподател, като самата тя собственоръчно е попълнила справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 КТ и е вписала името си
в списък на работещите в хотел-ресторант „Х.Л.С.”,
посочвайки и конкретна длъжност „помощник кухня”. При това положение съдът намира за доказано в настоящото производство, че Я.
е предоставяла работна сила за работодателя „Н.И.” ЕООД. Този извод не се
разколебава и от представения за пръв път при проверката по документи
граждански договор. Въпросният договор е частен документ, който е задължителен
за съда единствено досежно факта, че е подписан от лицата, посочени в него, но
неговата материална доказателствена сила следва да се преценява в съвкупност с
останалите доказателства по делото. Както се посочи този договор не е бил
предоставен на проверяващите при проверката на място в обекта. Освен това
следва да се има предвид, че трудовото правоотношение е уреденото от трудовото
законодателство правоотношение, което възниква при и по повод предоставянето на
работна сила от работника на работодателя. Трудовите правоотношения се
различават от останалите граждански правоотношения между страните, свързани с
престирането на работна сила (напр. договорът за изработка по см. на чл. 258 и
сл. от ЗЗД) по своите елементи, уредени в трудовото законодателство – напр.
работно време и почивки, отпуски, трудово възнаграждение. Наличието на всички
тези елементи характеризира едно отношение като трудово. В случая Н. Я.
собственоръчно е попълнил декларация, в която е отразила, че работи за
жалбоподателя, посочила е работно време, длъжност, почивки в работния ден и
възнаграждение. Ето защо попълнената от нея декларация съдържа всички елементи
на трудовото правоотношение, а както се посочи служителите на ДИТ Бургас също
са възприели Я. да осъществява конкретни трудови функции, които са свързани с
посочената от нея длъжност. Следователно по делото е доказано, че Я. е
предоставяла работна сила за жалбоподателя и представеният граждански договор
не променя този извод.
Още повече, че гражданският договор не се подкрепя от останалите
доказателства по делото, вкл. и показанията на св. Я.. Самата тя твърди, че е
сключила такъв, но е категорична, че не са й били възлагани дейности, свързани
с подготвяне на храна в кухнята на обекта. В същото време част от предмета на
гражндаския договор е изпълнителят по него (Н. Я.) „да помага в кухнята при
подготовка на заготовките или миенето на чинии”. Самата Я. твърди, че
задълженията й в обекта били съвсем други – да се приготвят масите, да се
измете, да се изчисти, по-бързо да се обслужват хората, да се прибере, да се
изхвърля боклук. Наред с това очевидно уговорките в договора са били на
изпълнителя да се заплати еднократно сума от 750 лв., за което работодателят е
представил по делото и разписка за получена сума от 750 лв. (без положени
подписи от страните). От показанията на Я. се установява, че възнаграждението й
се заплащало на месец, на база отработените часове. Т.е. наличието на
граждански договор между жалбоподателя и св. Я. не се потвърждава от
доказателствата по делото. Както се посочи гражданските правоотношения са
различни от трудовите и докато първите се характеризират с определена цел (обикновено
постигането на конкретен резултат чрез предоставянето на работна сила), то
вторите имат множество специфични елементи. В случая макар да е съставен
документ, наименован „граждански договор”, от попълнените от Я. писмени
доказателства (справка и списък на работещите в обекта), от показанията на
проверяващите и от показанията на самата Я. се установяват всички елементи на
трудовото правоотношение, действало в отношенията между нея и дружеството.
Впрочем тези елементи на трудовото правоотношение са намерили отражение и в
действията на дружеството жалбоподател, което след проверката (на 13.09.2018г.)
очевидно е сключило трудов договор с Н. Я., регистриран чрез подаването на
уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ (видно от справка на л. 43 от делото). С оглед
изложеното може да се направи извод, че макар между св. Я. и дружеството
жалбоподател към момента на проверката да не е бил сключен трудов договор,
същите са се намирали в трудово правоотношение помежду си. От това следва, че работодателят не е следвало да допуска Я. до работното й място, без преди
това да я е инструктирал по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд – с начален инструктаж. От изготвената от
работодателя книга за начален инструктаж е видно, че в нея не е вписана Н. Я..
Т.е. това лице е допуснато до работа, без да му е проведен начален инструктаж.
По този начин работодателят е нарушил чл. 281, ал. 4 КТ вр.
чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г.
Според съда допуснатото нарушение е подведено и под
правилната санкционна норма. Съгласно чл. 413, ал. 2 КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд подлежи на наказание. Същевременно
задълженията на работодателя във връзка за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд са регламентирани в Закона за здравословни и безопасни условия на
труд (арг. от чл. 1, ал. 1 от ЗЗБУТ). Видно от чл. 1 от Наредбата с нея
се определят условията и редът за провеждане на обучение
и инструктаж по безопасност и здраве при работа и се прилага във всички
предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда
обучение, съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 на Закона за здравословни и безопасни
условия на труд. Самата Наредба е приета на основание чл. 281, ал. 5 от КТ (арг. от пар. 2 от Заключителните разпоредби на Наредбата). В текста на чл.
281, ал. 5 от КТ се съдържа задължение на работодателя да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на
министъра на труда и социалната политика. Налага се извод, че
безспорно изпълнението на предвидените в Наредбата задължения представлява
изпълнение на работодателя на задължението му за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Ето защо нарушението на норми от Наредбата следва да
се санкционира по реда на чл. 413, ал. 2 от КТ въпреки липсата на изрично
препращане в тази насока. В подобна насока е и практиката на касационната
инстанция – Решение № 598 от 03.04.2017г. по КНАХД № 298/2017г. по описа на
Административен съд Бургас, Решение № 348 от 27.02.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
3421/2017 г. и Решение № 1441 от 18.07.2018 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1600/2018 г.
Съдът констатира, че наказващият орган е приложил
правилно санкционната норма на чл. 413, ал. 2 от КТ, като наказанието
„имуществена санкция” е определено правилно към минимума, предвиден в тази
норма и не съществува възможност определената санкция да бъде изменяна от съда.
С оглед изложеното настоящият
съдебен състав достигна до краен извод, че НП е процесуално и материално
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0001900 от 11.12.2018г. на директора на д. „И.п.т.”***, с което на „Н.И.”
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, за извършено
нарушение на чл. 281, ал. 4 КТ вр. чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: