Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 07.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 2083 по описа за 2021г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20203995/21.09.2020г. по гр.д.№ 73244 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 65-ти състав са отхвърлени
исковете, предявени с искова молба вх. № 2031385/16.11.2018г. на „Ц.”ЕООД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление:*** срещу „А.Т.”ЕООД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:*** с
правно основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
7847,01 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
16.11.2018г. до изплащането й, представляващи неплатена част от
стойността на продадени стоки за периода от 09.10.2015г. до 30.08.2017г. по
договор за продажба на стоки по фактури , като Ц.”ЕООД, ЕИК ********е осъдено да заплати на „А.Т.”ЕООД, ЕИК ******** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 1250лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 25171767/23.11.2020г. по регистъра на СРС от ищеца „Ц.”ЕООД, ЕИК 20063561 в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочил е, че не били обсъдени направените от него възражения. Възникването на задълженията било установено
по делото не били установени твърденията на ответника, че е платил сумите. Представените от ответника фискални бонове
съответствали на фактурите по дати и суми. Свидетелите А. и В.установили, че
пари в брой са приемани само от шофьорите, осъществявали доставките, свидетелят
А. не помнел да е предавал фактури с получени плащания по тях, защото
обикновено това се правело от управителя на ответника С.А.. В същият смисъл
били и показанията на св.В.посочил, че С.А. пишела върху стоковата
разписка и/или на фактурата, че не е
платена или че е частично платена, че е имало
случаи, в които не се плащало нищо – нито по предишни доставки нито по
настоящата, пари се приемали само в брой, практиката била на няколко поръчки да
се прави фактура и тя се доставя със следващата поръчка, А. винаги била назад с
плащането. Установено било от
свидетелите и от счетоводната експертиза невъзможността ответникът да се е
разплатил в деня на доставките, вещото лице е посочило, че по счетоводни
записвания не е имало касова наличност при ответника за да плати сумите.
Счетоводната неточното при ответника не можело да се открие, защото със свои
средства бил възстановил същите в касата си.
Вещото лице посочило, че липсата на наличност в касата в деня на
издаване на фискални бонове обосновава извод или че фискалните бонове са
издадени без да има реално плащане или плащането е извършено на друга дата,
различна от тази на фискалните бонове. В последно о.с.з. ответникът посочил, че
бил платил сумите на по-късен етап, но не установил кога го е направил. Дори в края на месеца вещото лице е посочило,
че евентуалните наличности в касата на ответника не били достатъчни за плащане
по фактурите. Имало кредитиране от ищеца
на негов нередовен платец . Претендирал е разноски.
Въззиваемият-
ответник по исковете А.Т.”ЕООД, ЕИК ********
е оспорил жалбата. Навело е твърдения, че решението на районния съд е
правилно. Посочило е, че плащането на
стоките било извършено при доставянето им съобразно отбелязванията за същото по
стоковите разписки. Фактурата била издаване след това, като фискалния бон бил
издаван след пълното плащане на сумите по фактурите. Фискалните бонове били издадени от ищеца, те
били предадени на ответника , което доказвало плащането. Плащането било
установено и от приетото заключение по счетоводната експертиза, ищецът бил
осчетоводил същите и ползвал данъчен кредит по тях. Издаването на касовия бон доказвало
плащането. Ищецът не бил сторнирал фактурите изцяло или отчасти, което доказвало
че всичко е платено. Претендирало е
разноски.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2031385/16.11.2018г. на „Ц.”ЕООД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** срещу „А.Т.”ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** и
съдебен адрес:*** с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД д му заплати сумата от 7847,01 лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба - 16.11.2018г. до изплащането й, представляващи
неплатена част от стойността на продадени стоки за периода от 09.10.2015г. до
30.08.2017г. по договор за продажба на стоки по фактури , както следва:
фактура № 19608/15.10.2015г. цялата за
сумата от 2326,99лв. с неплатена част за стоки по стокова разписка №
12533/09.10.2015г. за сумата от 495,86лв.;
фактура № 19974/17.11.2015г. цялата за сумата от 3340,01лв. с ДДС с неплатена
част за стоки по стокова разписка № 1052/04.11.2015г. за сумата от 628,72 лв. и стокова разписка № 1058/04.11.2015г. за сумата от 518,40лв. ; фактура №
20335/18.12.2015г. цялата за сумата от 1492,59лв. с неплатена част за стоки по
стокова разписка № 21/03.12.2015г. на стойност от 374,50лв., стокова разписка № 24/03.12.2015г. на стойност от
206,40лв., стокова разписка № 184/07.12.2015г. на стойност от 581,69лв. както и 200бр. унгарски кърпи
за 330лв. ; фактура № 20691/26.01.2016г. цялата за
4340лв., от които неплатена част била за стоки по стокова разписка №
1605/07.01.2016г. на стойност от 1002,57лв.
и стокова разписка № 2583/26.01.2016г. на стойност от 74,16лв.; фактура № 20996/22.02.2016г. цялата за 3239 лв. от която
неплатена част за стоки по стокова разписка № 2871/02.02.2016г. на стойност от 224,16лв. , стокова разписка №
3202/02.02.2016г. на стойност от 273,63лв., стокова разписка №
3277/10.02.2016г. на стойност от 280,41лв.,
както и 8 бр. чаршафи за 8,60лв. ;
фактура № 21134/02.03.2016г. за сумата от 1225,48лв., стоки по стокова разписка
№ 4327/01.03.2016г. за 1243,12лв., от които неплатена била 1237,88лв.; фактура № 22178/30.05.2016г. цялата за 2133,24лв. от
които неплатени стоки по стокова разписка № 202961/25.05.2016г. на стойност от 411,62лв.; фактура № 24556/30.12.2016г.
цялата за 1180,01лв. по стокова разписка
от 17.12.2016г., неплатена част от която е 489,01лв.; фактура №
25172/28.02.2017г. цялата за 314,44лв.
по стокова разписка от 28.02.2017г.; фактура № 26421/20.06.2017г. цялата за
сумата от 1389,78лв. с неплатена част за стоки по стокова разписка от 12.06.2017г. на стойност от 250,50лв; фактура № 27249/30.08.2017г. цялата за 1988,03лв. с
неплатена част з токи по стокова разписка № 222573/09.08.2017г. на стойност от 318,46лв. Навело е твърдения, че с
ответника имали трайни търговски отношения за продажба на стоки, като ищецът
продавал на ответника поисканите от него стоки, като следвало ответникът да ги
плати след получаването на стоките, договорът бил от 2015г., като бил прекратен
на 30.08.2017г. поради неточно изпълнение на задълженията на ответника.
Доставил на ответника процесните стоки , но не му била платена стойността им.
Представените от ответника фискални бонове не били във връзка с процесните
фактури., нямало плащания в брой на процесните суми. Фискалните бонове не били
издадени от неговото фискално устройство, те не се намирали и в счетоводство
на ищеца Претендирал е разноски.
Ответникът „А.Т.”ЕООД,
ЕИК ******** е оспорил исковете. Навел е твърдения, че стоките били платени, за същото били издадени
фискални бонове. Претендирало е разноски.
По делото са
приети подписани от ответника за
получател , издадени от ищеца на ответника за доставени стоки фактури №
20996/22.02.2016г. на стойност от 3239,03лв.;
№ 20691/26.01.2016г. на стойност от 4340,95лв.; № 25172/28.02.2017г. на стойност от 314,44лв.
По делото са
приети неподписани от ответника за
получател , издадени от ищеца на ответника за доставени стоки фактури №
20335/18.12.2015г. на стойност от 4572,21лв;
№ 19974/17.11.2015г. на стойност от
3340,01лв; № 19608/15.10.2015г. на стойност от 2326,99лв; № 21134/02.03.2016г. на стойност от 1225,48лв; № 22178/30.05.2016. на стойност от 2133,24лв.; № 24556/30.12.2016г. на
стойност от 1180,00лв; №
26421/20.06.2017г. на стойност от 1389,78лв.;
№ 27249/30.08.2017г. на стойност от 1988,03лв.
Приети са
стокови разписки, върху тях е изписан текст без посочен автор и положен подпис
„неплатена” като на част от тях е посочена и конкретна сума, не е посочен автор
на това изявление, част от които са подписани.
Приети са
представени от ответника издадени от ищеца фискални бонове, както следва: на
05.10.2015г. за 2326,99лв.; на
17.11.2015г. за 3340,01лв.; на 18.12.2015г. за 4572,21лв.; на 26.01.2016г. за
4340,95лв. ; на 22.02.2016г. за 3239,03лв; на 02.03.2016г. за 1225,48лв. ; на
30.05.2016г. за 2133,24лв. ; на 30.12.2016г. за 1180лв.; на 28.02.2017г. за
314,44лв.; на 20.06.2017г. за
1389,78лв.; на 30.08.2017г. за 1988,03лв.
Разпитан по
делото св. С.А. е посочил, че работел при ищеца
като шофьор-доставчик в периода от
2015г. до 2018г., до 2017г. доставял стоки на ответника , който плащал ако имал
пари, ако нямал – пишели, че не е платено. В стоковата разписка, която се
подписвала от свидетеля и от представител на ответника, обикновено била С.А.,
но ако отсъствала – който бил там. Той
пишел, че стока не е платена, подписвал
се той и представител на ответника. Стоката се плащала в брой на ръка. Понякога
при доставка на стоки ответникът плащал за предходни доставки и тогава се
пишело отгоре върху стоковата разписка, че е платена определена сума на
определен шофьор, но на самата стокова разписка се пишело, че сума по нея не е
платена. Не помнел друг освен
доставчиците да са вземали пари от ответника за стоките. Той работел със стокови разписки, не помнел
да е предавал фактури с получени плащания по тях, касовите бележки се издавали
по фактури. Не помнел да е имал фактура
по стокова разписка, за която вози стока.
Разпитан по
делото св. И.В.е заявил, че от май
2017г. до ноември 2018г. работел при ищеца като шофьор-доставчик, няколко пъти
доставял стоки на ответника, като или се плащало частично по стоковата разписка
или се пишело какво и колко се плаща по предишни стокови разписки. Когато не се
плащало за конкретната доставка представителя на ответника пишел на стоковата
разписка или на фактурата, че не е платено Приемал пари само в брой. Не помнел точно, но мислел че е носел и
фактури. Практиката била на няколко поръчки да се прави една фактура и тази
фактура да се носи на ответника при следващата доставка. Не помнел да е приемал
плащания по фактури, ответникът винаги бил назад с плащанията и давал пари, които не покривали цялата сума
за стоката, която били доставили. Не помнел дали е имало фактури , а само
стокова разписка, мислел, че е носел и касови бележки.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото , проверки при страните е посочило, че
всички процесни фактури били осчетоводени в счетоводни регистри на ищеца
в съответните месеци на издаването им, отразени били по съответните счетоводни
сметки, както и в дневника на продажбите за периода от август 2017г. до октомври 2018г. и в
декларациите по ЗДДС, имало ефективно разплащане с бюджета. При прегледа на касовите книги на ищеца
установило, че процесните фактури са отразени по приетите по делото фискални
бонове като оборот на дата, на която са платени в брой и те са включени в общия
оборот за тази дата. Посочило е, че фактурите са осчетоводени и от ответника,
отразени били за периода октомври 2015г.-август 2017г. в дневника на покупките
и в декларациите по ЗДДС. В счетоводните книги на ответника тези суми били отразени
като платени по приети по делото фискални бонове по сметка 501 като платени в
брой. Посочило е, че счетоводна сметка 501 на ответника не е имало достатъчна
наличност в касата на ответника за да плати сумите по фактурите издадени до
30.12.2016г., след това имало достатъчна касова наличност за да се извърши
плащането на датите, посочени във фискалните бонове по фактурите издадени през
2017г.. Това означавало или че плащането е извършено на дата, различна от тази
на фискалния бон или че фискални бонове са издадени без да има реално плащане.
Нямало осчетоводени заеми на ответника, които да покрият недостига в касата на
ответника за да плати на ищеца сумите по фискалните бонове на датите, посочени
в тях. В рамките на месеца в касата имало наличност, към края на месечните
периоди винаги имало наличност в касата, но към датата на издаването на
фискалните бонове нямало достатъчна наличност за плащане на сумите по тях. По
счетоводни данни всичко било платено в брой.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е валидно.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск
е с правно основание с чл. 79 и чл. 200 от ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ
и чл. 86 от - иск за заплащане на
стойност на доставени стоки по договори за търговска покупко-продажба.
При така предявения иск ищецът
следва да докаже, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по
договор за покупко-продажба за опредени стоки на опредена стойност, падеж на задължение за плащане, както и че в
срок е изпълнил задължение и е предал на ответника стоките.
В тежест на ответника е да установи
по делото , че е платил процесните суми на ищеца.
Съдът приема
за установено по делото от приети по делото фактури, заключение по съдебно
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено,
неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, че страните са
били обвързани от договори за покупко-продажба на стоки в периода от 2015г. до
август 2018г., имали са трайни търговски взаимоотношения, като ищецът е
доставил на ответника и последният е приел стоките, за които са издадени
фактури № 20335/18.12.2015г. на стойност от 4572,21лв; № 19974/17.11.2015г. на стойност от 3340,01лв; № 19608/15.10.2015г. на стойност от 2326,99лв; № 21134/02.03.2016г. на
стойност от 1225,48лв; №
22178/30.05.2016. на стойност от 2133,24лв.;
№ 24556/30.12.2016г. на стойност от 1180,00лв;
№ 26421/20.06.2017г. на стойност от 1389,78лв.;
№ 27249/30.08.2017г. на стойност от 1988,03лв.
; № 20996/22.02.2016г. на стойност от 3239,03лв.;
№ 20691/26.01.2016г. на стойност от 4340,95лв.; № 25172/28.02.2017г. на стойност от 314,44лв. Последните три фактури носят
подпис за ответника като получил стоките, всички фактури се установи от прието
по делото заключението по съдебно счетоводната експертиза, че са осчетоводени
от страните по делото, включени са в дневниците за покупко-продажби и в
декларациите по ЗДДС, ползван е данъчен кредит по тях. С оглед гореизложеното съдът
приема за установено по делото валидно
възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумите по процесните
фактури.
Спорен
въпрос по делото е дали сумите по фактурите са платени от ответника.
Съгласно чл.
3 вр. с чл. 25 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране, отчитане чрез фискални устройства на продажби,в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредбата/ при продажба на стоки се издава фискална касова бележка от фискално
устройство, когато плащането се извършва в брой. Тази фискална касова бележка
се издава в един екземпляр за клиента, копие на същата в електронен вид се съхранява
в контролна лента на електронен носител, данни за същата се предават
автоматично на НАП по дистанционна връзка. Така разписната нормативна уредба
обосновава извод, че издаването на фискален бон доказва плащането на сумата, за
която този бон е издаден. Този фискален бон се издава от продавача от негово
фискално устройство при плащане в брой, поради което и този документ е противопоставим на продавача документ за
неизгодни за него обстоятелства. В конкретния случай приетите по делото
фискални бонове установяват, че на датите на които са издадени процесните
фактури от фискално устройство,
регистрирано от ищеца са издадени фискални бонове за суми, съответстващи на
сумите по процесните фактури. Установява се от прието по делото заключение по
счетоводната експертиза, че в касовите книги на ищеца процесните фактури са отразени
по приетите по делото фискални бонове като оборот на дата, на която са платени сумите
по тях в брой и те са включени в общия оборот за тази дата. Съдът изцяло
кредитира заключението като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите
събрани по делото доказателства. Така събраните доказателства установяват, че
процесните фискални бонове са издадени от ищеца и те са издадени по процесните
фактури, неоснователни са твърденията на ответника, че тези фискални бонове
касаели други фактури. Доказателства за тези твърдения на ищеца по делото не са
ангажирани, вещото лице е установило, че ищецът е осчетоводил фискалните бонове
по процесните фактури.
Съдът
приема, че издадените от ищеца фискални бонове установяват, че сумите по
процесните фактури са му платени от ответника. Тези документи са издадени от
ищеца и удостоверяват неизгодни за него факти, поради което и са му
противопоставими. По делото не са ангажирани доказателства, които по несъмнен
начин да опровергаят истинността на тези фискални бонове. Събраните по делото
гласни доказателства установяват, че разплащанията между страните са се
извършвали в брой, не се плащало изцяло по стокова разписка и по
фактурите, парите се давали на
доставчици-шофьори, те не издавали касови бонове. Съдът кредитира показанията
на свидетелите като резултат от личните им впечатления, неопровергани от
останалите по делото доказателства. Установеното от вещото лице, че по
фактурите издадени до 31.12.2016г. по записванията на ответника за касова
наличност в момента на издаването на фискалните бонове не е имало достатъчно
касова наличност за плащане на сумите по тях, съдът приема че не обоснова
извод, че плащането на процесните суми не
е извършено. Вещото лице е посочило, че липсата на
достатъчна касова наличност към момента на издаването на фискалните
бонове може да означава две неща - или
че плащането е извършено на дата, различна от тази на фискалния бон или че
фискални бонове са издадени без да има реално плащане. В случая събраните по
делото гласни доказателства установяват, че фактурите са издавани не за всяка
отделна доставка по стокова разписка, а за няколко доставки и ответникът плащал
сумите по стоковите разписки обикновено не при предаването на стоките, а след
това, шофьорите-доставчици не носели
касови бележки нито касов апарат, плащането се отразявало върху стоковата
разписка, ако бъде извършено при предаването на стоката, ако се плаща по
предишни доставки, това се пишело на спедиционна бележка за доставката, която
се извършвала, а не по тази, за която се плаща. Така установеното обосновава
извод, че фискалния бон се е издавал не при доставката на стоката и
евентуалното й плащане на шофьора-доставчик, а след това – при издаването на
фактура, която често е за няколко доставки. Обстоятелството, че фактурата се
издава за няколко доставки се установява и от приетите по делото фактури и
стокови разписки, такива са и твърденията на ищеца по исковата молба. При така възприето съдът приема, че дата на
издаване на фискалния бон не съвпада с плащането на цялата сума по него, а
следва последното плащане на суми по фактурата. Така, за да се приеме, че
сумата е платена не е нужно да се
установи, че към момента на издаването на фискалния бон е имало касова наличност при ответника, която
да покрие цялата сума по касовия бон. Следва да се посочи, че при изслушването
пред СРС вещото лице е посочило, че към
края на месечния период при ответника винаги е имало достатъчно касова
наличност, която да покрие сумата по фискалния бон, което е допълнително
основание да се приеме, че липсата на такава към конкретния ден на издаване на
касовия бон по фактурите до 31.12.2016г.
не е основание да се приеме, че плащане не е извършено в рамките на
съответния месец и пълното плащане е извършено към момента на издаване на фискалния
бон. Релевантни по делото въпрос е дали има плащане по процесните фактури,
поради което и само по себе си издаване на касов бон не в момента на плащането
на съответната част от сумата по
фактурата , а едва към момента на окончателното плащане по нея не е основание
да се приеме, че независимо от издадения от ищеца касов бон, плащане на сумата
по него не е получено от ищеца. За фактурите издадени през 2017г. вещото лице е
посочило, че към момента на издаване на фискалния бон е имало достатъчно касова
наличност по счетоводни записвания на ответника, поради което и на това
допълнително основание съдът приема за установено че фискалните бонове
доказват, че плащане на сумите по тези фактури
е извършено от ответника.
При така
възприето съдът приема за установено по делото че процесните суми са погасени
чрез плащане от ответника преди подаване на исковата молба, поради което исковете са неоснователни.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в
обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски пред
въззивния съд:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да се поставят в
тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемият
сумата от 1000лв разноски за възнаграждение за адвокат в производство пред СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА
Решение № 20203995/21.09.2020г. по
гр.д.№ 73244 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 65-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Ц.”ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „А.Т.”ЕООД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
1000 лв. (хиляда лева),
представляващи разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.