№ 17071
гр. София, 12.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110150168 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. Н. И. за изменение на решение от 06.04.2023 г. по
гр.д. № 50168/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.
Излагат се съображения, че дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗА за исковото производство следва да се определи по всеки иск, а не върху сбора
от цената на исковете, с оглед на което дължимото такова, съобразно отхвърлената
част от исковете, възлиза на сумата 2 060 лв.
Моли съда да измени решението в частта за разноските, като му присъди още
1 697, 94 лв.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ищеца ***, с
който изразява становище за неоснователност на същата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие
на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, при наличието на представен списък на
разноските по чл.80 ГПК /който в случая е предпоставка за допустимост на искането,
доколкото се иска изменение на решението в частта относно присъдените в полза на
молителя разноски, а не на възложените в негова тежест такива/, поради което същото
е процесуално допустимо.
В полза на *** е издадена заповед за изпълнение от 07.07.2022 г. по ч.гр.д. №
35037/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав срещу длъжника В. И. Г..
В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника чрез адв. К. Б.
срещу заповедта за изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред, както и осъдителни
искове за сумите, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение.
1
С решение от 06.04.2023 г. по гр.д. № 50168/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав е
признато за установено, че В. И. Г. дължи на ***, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, сумата 2 285, 35 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит „Стандарт“ №
30039108849/29.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК – 29.06.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.07.2022 г. по ч.гр.д. № 35037/2022 г. на
СРС, ГО, 62 състав.
Отхвърлени са исковете за признаване на установено, че В. И. Г. дължи на ***
сумата 1 202, 97 лв. договорна лихва за периода 20.09.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата
219, 54 лв. мораторна лихва за периода 21.09.2019 г. – 05.10.2021 г., сумата 259, 44 лв.
мораторна лихва за периода 05.10.2021 г. – 28.06.2022 г. по договор за потребителски
кредит „Стандарт“ № 30039108849/29.08.2019 г.
Отхвърлени са и предявените осъдителни искове за сумата от 422, 07 лв.
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 1 224 лв. възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“.
С оглед изхода на спора в полза на адв. И. е присъдена сумата от 362, 06 лв.
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за исковото
производство.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38,
ал.1, т.2 ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът, оказал на страната
безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда в полза адвоката.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В случая от страна на процесуалния представител на ответницата в исковото
производство е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 ЗА за предоставена безплатна правна защита. Представен е договор за
правна защита от 29.09.2022 г.
Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на
определяне от съда, който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил
конкретна сума (в посочения смисъл – определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).
За исковото производство то следва да се определи в размер на сумата от 610, 69
лв. съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията, приложима спрямо момента на сключване
на договор за правна защита от 29.09.2022 г. и следователно – преди изм. ДВ бр. 88 от
04.11.2022 г.
Така посоченият размер е определен на база цената на исковете, възлизащи на
сумата от общо 5 613, 37 лв., като съдът не споделя становището, че следва да се
определя отделно адвокатско възнаграждение по всеки от съединените в
производството искове.
От така определеното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител на ответницата следва да се присъди сумата 362, 06 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете (610, 69 лв. Х 3 328, 02 лв. : 5 613, 37 лв.), съобразно
2
отхвърлената част от исковете, в какъвто смисъл са и мотивите на постановеното по
делото решение.
С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК от 26.04.2023 г. на адв. Н. И.
за изменение на решение от 06.04.2023 г. по гр.д. № 50168/2022 г. на СРС, ГО, 62
състав в ЧАСТТА относно разноските за исковото производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3