РЕШЕНИЕ
№ 13084
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110144689 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на А. Ч.-Л., ЛНЧ **********, лично и в качеството й на майка и
законен представител на Н. А. Л., ЕГН ********** и Д. А. Л., ЕГН **********, срещу А. К.
Л., ЕГН **********. Твърди се, че ответникът е осъществил спрямо молителите актове на
домашно насилие подробно описани в сезиращите молби и уточнителните такива (с
определение № 35713/04.09.2024 г. съдът е присъединил към настоящото дело за общо
решаване гр.д. № 46972/2024 г. по описа на СРС, 158 състав). Претендират се разноски.
Ответникът взима становище по молбите, като ги оспорва. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по указания в закона ред да
бъде установен осъществен спрямо молителя/молителите конкретен акт на домашно насилие
по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Домашно насилие може да бъде установено само при
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място - осъществен от
съответното лице - ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен
акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице -
молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на
1
извършване, и на второ място - наличие между лицата на правна, фактическа и/или
родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.
Не се спори по делото, че ответникът попада сред кръга от лица, посочени в чл. 3, т. 1
и т. 4 ЗЗДН.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните
отношения между страните обстоятелствата, че А. и А. са съпрузи и същите са родители на
децата Д. и Н., както и че от 26.06.2024 г. до 26.07.2024 г. децата са били заедно със своя
баща на вилата в с. Бойковец, като са се връщали в София на 20.07.2024 г. на рождения ден
на Д. (л. 200 от делото).
Видно от представените по делото удостоверения за раждане малолетните молители
са деца на страните (л. 10 и л. 11 от делото).
От удостоверение за сключен граждански брак се установява, че А. Ч.-Л. и А. К. Л. са
съпрузи (л. 12 от делото).
По делото са представени индивидуална оценка на потребностите, заключителни
доклади на Асоциация „Анимус“ и междинни такива, в които се съдържат констатации
относно психологичното състояние при молителите (л. 56 – л. 64, л. 286 – л. 294 от делото).
На основание чл. 13, ал. 2, т. 1, пр. последно ЗЗДН, доказателствени средства в
производството по ЗЗДН могат да бъдат освен допустимите по ГПК доказателствени
средства, също и становища на психолози, консултирали пострадалото лице. Следва да бъде
отбелязано обаче, че доказателствените средства, визирани в чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
могат да послужат за доказването само на настъпилите вредни последици от насилническия
акт (арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН), но не и на неговото авторство (Решение № 9239 от
21.12.2016 г. по гр. д. № 4325/2016 г. на СГС, II въззивен брачен състав). Ето защо, същите,
освен, че са изготвени единствено по данни на молителите, но и не са годни да докажат
извършване на твърдения акт на насилие от страна на ответника. По горните съображения
съдът не цени и представения по делото социален доклад от ДСП-Връбница, в частта му, в
която се съдържа единствено преразказ на твърденията на майката досежно осъществени
спрямо нея и децата актове на домашно насилие (л. 66 - л. 70 от делото). В хода на
социалното проучване децата са споделили, че искат да видят „тати“, възможността за
контакт с него ги е зарадвала, наблюдавана е изградена силна емоционална връзка и
стабилност между тях. Не се наблюдава напрежение или притеснение. Децата свободно
споделят личната си гледна точка. Преподавателите на децата не са забелязали белези от
насилие при тях, не са споделяли за такова в семейството, не са констатирани индикации за
емоционална и социална депривация, както и потиснатост, агресия или депресивна
симптоматика. Не е постъпвала информация за негативни промени в емоционалното им
състояние (л. 66 – л. 70, л. 73 – л. 77 от делото).
Съдът не цени представените по делото „части от саморъчно написан личен дневник
на молителката“, доколкото същият не е относим към предмета на делото (л. 128 – л. 163 от
делото). Съдът не обсъжда и представения по делото снимков материал, тъй като освен че
не е годно доказателство по смисъла на ГПК (л. 165 – л. 175 от делото), не е относим и към
2
предмета на спора. Представената по делото характеристика (л. 177 от делото), съдът не
кредитира, защото по своята същност представлява свидетелски показания в писмен вид,
което е недопустимо по смисъла на ГПК. Съдът не обсъжда и представения по делото
социален доклад от ДСП „Лозенец“, доколкото същият е изготвен за целите на друго
производство (л. 178 – л. 182 от делото). По делото е приет заверен препис от преписка с рег.
№ 263р-7839/2024 г. по описа на РУ-Етрополе (пр.пр. № 1114/2024 г. по описа на РП-
Ботевград) образувана по повод сигнал на ответника (л. 251 – л. 280 от делото).
В хода на производството са събрани доказателства, от които не може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника,
т.е. да е установена първата от кумулативните предпоставки за уважаване на молбата за
защита.
Представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, изхождаща от молителката
в лично качество, не следва да се ползва с формалната доказателствена стойност, придадена
й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН при липса на други доказателства. За да е годно доказателствено
средство, тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който в
редовната молба за защита актът е описан. В конкретния случай, представената
декларация не се явява годно доказателствено средство за изложените в нея обстоятелства,
доколкото същата не индивидуализира твърдените актове на домашно насилие по време,
място и начин на извършване. Що се касае за декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, изхождаща
от молителката, в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца,
следва да се има предвид, че изявлението, предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, има
характера на лично волеизявление на лицето, което твърди да е пострадало от акт на
домашно насилие. Това волеизявление на пострадалото лице не може да бъде заместено от
волеизявление на негов представител, доколкото наказателната отговорност, която следва
при деклариране на неверни обстоятелства е лична. Именно предвидената наказателна
отговорност за деклариране на неверни факти пред съд, е предпоставката, която дава на
декларацията съответната доказателствена стойност в производствата по ЗЗДН. От
тълкуването на разпоредбите уреждащи този вид писмено доказателство се налага извод, че
след като декларацията не е подписана от търсещия защита по ЗЗДН, то тя не установява
релевантни за спора факти и следва да се изключи от доказателствената съвкупност.
Предвид това разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е неприложима в процесната хипотеза.
Доколкото декларацията се явява негодно доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал.
3 ЗЗДН, същата не може да породи последиците, които законът свързва с нейното
представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за
защита на пострадалото от домашно насилие лице. Отделно от това, в случая се твърди и че
на част от процесните дати са присъствали свидетели-очевидци, което предполага да стане
чрез техния разпит (л. 6 – л. 9 от делото и л. 6 от присъединеното дело).
От показанията на всички разпитани в хода на производството свидетели, като съдът
прецени по реда на чл. 172 ГПК тези на свидетеля Анета Ч., Теодор Л. и Савка Л., се
установяват силно влошени и конфликтни отношения между родителите на децата (което
3
обстоятелство не се оспорва между страните), но по никакъв начин не се установяват
конкретни актове на домашно насилие съобразно твърденията на молителите. В тази връзка
следва да се има предвид, че по отношение на твърдения акт на 30.07.2024 г. ответникът не е
присъствал на него, а по отношение на случилото се в спалнята на съпрузите (по твърдения
в молбата на 02.08.2024 г. около 1:30 ч.) свидетелката Анета Ч., майка на молителката, не
може да посочи кога е бил осъществен твърдения акт на домашно насилие, както и дали
ответникът е отправял обиди или заплахи спрямо молителката в присъствие на децата, като
посочва, че тогава е започнал да крещи. Що се отнася до показанията на свидетелката
Кристина Тучнио-Бутулеску, в частта за отправени обиди от ответника към молителката, то
същите не следва да бъдат кредитирани в тази им част, тъй като са опосредени. Относно
твърдението, че на 23.06.2024 г. ответникът е взел мобилния телефон на молителката, като 2
дни я оставил съзнателно без връзка със света и семейството й в Румъния, то същото е
нейно предположение, тъй като не са налице твърдения лично да е видяла ответникът да
взима телефона й. Не се установи и подобно действие да е извършено от ответника,
съобразно събраните по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява, че отношенията между страните
са обтегнати и конфликтни, като въвличат в тях и децата си. Между майката и бащата е
налице спор за мерките, свързани с родителската отговорност, в който смисъл са и
твърденията на страните. Не се установи, обаче, от ангажираните по делото доказателства,
ответникът да е осъществил твърдените в молбата актове на домашно насилие на
процесните дати.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава защита в случаи,
при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие.
Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно
при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не следва да се
използва за разрешаване на междуличностни конфликти, разногласия и спорове. Същите,
подлежат на разрешаване в производство, различно от настоящото по ЗЗДН. В интерес на
децата на страните, е родителите да подобрят комуникацията помежду си, като осигурят
сигурна и спокойна среда за пълноценно общуване с тях.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителите с тежестта
на доказване в производството и да остави молбата им без уважение, като неоснователна и
да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни. С
оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, такива се следват на ответника, но
предвид липсата на доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение,
претенцията се явява неоснователна.
При този изход на делото А. Ч.-Л., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), като малолетните молители не внасят такава (арг.
чл. 11, ал. 3 ЗЗДН).
Така мотивиран, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Ч.-Л., ЛНЧ **********, лично и в
качеството й на майка и законен представител на Н. А. Л., ЕГН ********** и Д. А. Л., ЕГН
**********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу А. К. Л., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, А. Ч.-Л., ЛНЧ **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5