Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.05.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на шестнадесети април година
2019
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7604 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правни основания
чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на М.А.И., ЕГН ********** и Б.Ц.З., ЕГН **********
и двамата с адрес гр.Ботевград, ж.к.“**********, чрез пълномощника адв. Н.Д., с която са предявени при условията
на субективно съединяване: иск за осъждане на З. „Б.И.” АД, ЕИК *****, да
заплати на ищцата М.А.И. сумата от 60 000 лева - представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и на ищеца Б.Ц.З. сумата от 90 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от понесени
травматични увреждания, вследствие на ПТП настъпило на 12.05.2017г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане на задължението. Претендират се още сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на
12.05.2017г. около 22:30 часа, на път I-1, при 188 км. край с. Скварена, лицето
Т.В.Н., водач на л.а. „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№ ******, собственост
на И.Д.Ц., застрахован в ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” под полица №BG/02/117000957872, със срок на валидност
от 27.03.2017г. до 26.03.2018г., излиза от пътя покрай заведение „Чукара” и
реализира ПТП, навлизайки на главния път и отнемайки предимството на л.а.
„БМВ”, модел „320И”, с рег.№ *****, собственост на Ц.Д.И., управляван от М.Д.И..
При така реализираното ПТП са причинени телесни повреди на ищцата М.И. –
счупване на пубиса - долен клон на ос, и на ищец Б.З. – счупване на пубиса - два горни
клона на пубисна кост. Твърди се, че
ищците били приети по спешност в УМБАЛ „Света Анна” ЕАД - София, където и на
двамата е извършено оперативно наместване на фрактурите на 13.05.2017г. Твърди
се, че и двамата ищци са претърпели значителни болки, като резултат от тазовата
фрактура. Преживения шок от катастрофата се отразил негативно, както на физическото им здраве, така и на психическото
им състояние. Сочи се, че ищците са
входирали претенциите си за извънсъдебно уреждане на спора в ищцовото
дружество, но им е отказано изплащането
на поисканото обезщетение.
В срока по чл.367 ГПК ответното З. „Б.И.” АД, чрез
адв.Ал.Илиев -пълномощник, е депозирало отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва се твърдението на ищците, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф”,
с рег.№ ****** е извършил деликт, като недоказано. При евентуалност в отговора
е наведено възражение съпричиняване на вредите
от страна на ищците, поради това, че
пътували без поставен предпазен колан. Предявените
преки искове са оспорени и по размер. Ответникът поддържа, че за описаните в
исковата молба травми на двамата ищци сумите поискани, като обезщетение суми са
завишени, като намира за адекватна сума от по около 10 000лв.
В срока по чл.372 ГПК не е депозирана допълнителна
искова молба.
В съдебно заседание ищците чрез пълномощника
си адв. Д. поддържа предявените искове.
В
съдебно заседание ответника чрез адв. Илиев оспорва предявените искове. Представя списък
на разноски.
Софийски
градски съд, I-7 състав,
като обсъди доводите ивъзраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства,
по реда на чл.235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетия Констативен протокол за
ПТП № 36 от 12.05.2017г. се установява, че процесното ПТП е настъпило на
12.05.2017г., около 22:30 часа на път с. Скравена гл. път І-1 при 188 км. между
л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.№ ********, управляван от Т.В.Н. и л.а. „БМВ
320И“, с рег. № ********, управляван от М.Д.И.. В протокола са отразени
материалните щети по двата автомобила, както и пострадалите при ПТП лица, но не
и механизма на настъпване на същото. Посочено е още, че пострадали при ПТП са Б.Ц.З.
с фрактура на таза и М.А.И. с фрактура на тазобедрена кост – и двамата пътници
в л.а. „Фолксваген Голф“. /л.11-13 от делото/
От приетото по делото споразумение по
чл.381 от НПК, обективирано в протокол от 15.02.2019г. от проведено о.с.з. по
НОХД № 90/2019г. по описа на Районен съд Ботевград, се установява, че
подсъдимия Т.В.Н., роден на ***г. в гр.Враца, с постоянен и настоящ адрес ***0,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, ЕГН **********, е признат за виновен, за това, че на 12.05.2017г.,
около 22:21 часа в с. Скравена, обл. Софийска, на първокласен път /ПП/ І-1, в
района на 188 километър, с посока на движението от с. Скравена към
гр.Ботевград, обл. Софийска при управление на моторно превозно средство- лек
автомобил, марка „Фолксваген Голф“, с рег. № ******** при условията на
независимо съпричиняване с М.Д.И. от с.Новачене, обл.Софийска нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал. 1, т. 1 и чл.37, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата ( чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки /а
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“; чл.37, ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства ;) и това,
визирано в чл.77, ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по
пътищата (чл.77 от ППЗДвП: „Водачът, който има намерение да извърши маневра е
длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши
останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде
своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал“) като докато се е движил
с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.номер СО 42 06 ВН
със скорост от 19 км/час, несъобразявайки факта, че ще премине кръстовище и ще
се включи в движението по първокласен път е предприел маневра ляв завой и е
навлязъл в кръстовище без да спре и без да пропусне насрещно движещия се с
висока скорост по път с предимство лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег.номер ********,
въпреки че е имал видимост към същия, поради което е настъпил сблъсък между
управлявания от него автомобил и намиращия се в лявата лепта за движение в
посока от гр.Ботевград към с.Новачене лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег.номер ********
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а
именно: на М.А.И. ***, изразяваща се в: счупване на срамната кост / пубис /
вдясно, което увреждане причинило на М.И. „трайно затруднение на движението на
десния долен крайник“ за срок от около 1,5-2 месеца;
- на Б.Ц.З. ***, изразяваща се в:
счупване на срамната кост /пубис/ двустранно, което увреждане причинило на Б.З.
„трайно затруднение на движението на долните крайници“ за срок от около 1,5-2
месеца;
- на В.М.К.от гр.Ботевград,
обл.Софийска, изразяваща се в: счупване на зъба на втори шнен прешлен
епистрофеуса/, което увреждане наложило опера IHRHO лечение и причинило на
Валери Каменов „трайно затруднение на движението на врата“ за срок от около 4-5
месеца и счупване на телата на втори и трети гръден прешлени от компресионен
тип, което причинило на Валери Каменов „трайно затруднение на движението на
снагата“ за срок от около 7-8 месеца
- на Е.Г.А.от с.Новачене, обл.Софийска
изразяваща се в: счупване на диафизата на дясната бедрена кост, което увреждане
причинило на Е.А.„трайно затруднение на движението на десния долен крайник“ за
срок от около 8-9 месеца
- на А.И.В.от с.Новачене, обл.Софийска
изразяваща се в: счупване на телата на 2,3 и 4-ти гръдни прешлени, което
увреждане причинило на Венкова „трайно затруднение на движението на снагата“ за
срок по - голям от 30 дни, за което и на основание чл.343, ал.3, б.“А“, вр.
ал.1, б.“Б“ от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т. 1 от НК, му е
наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, като изпълнението
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/
години, считано от датата на одобряването на споразумението. На основание
чл.343г от НК във вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишен от правото да управлява МПС
за срок от 10 (десет) месеца, считано от датата на одобряване на споразумението.
/л.182-189 от
делото/
Настоящият съдебен състав приема тези
факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на представеното по делото
споразумение, съгласно чл.383, ал.1 от НК, имащо последиците на влязла в сила
присъда на наказателния съд, установяващо по задължителен за гражданския съд
начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната
връзка между ПТП и причинените травми, по смисъла на чл.300 ГПК.
От приетата Епикриза по ИЗ № 10378/2017 на УМБАЛ „Света Анна“ АД-
София, се установява, че ищцата М.И. на 25г. е приета по спешност в лечебното
заведение на 13.05.2017г. с окончателна диагноза: фрактура осис пубис рамус
супериор декстри. РНС. Счупване на пубиса /срамна кост/, закрито. На същата
дата, под анестезия е извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация
– тазови кости. Изписана е на 16.05.2017г. с препоръки за спазване на постелен
режим за срок от 35 дни, след което се вертикализира. /л. 14 от делото/.
От представената и приета по делото Епикриза на УМБАЛ „Света Анна“ АД,
се установява, че ищецът Б.З. на 27г. е приет по спешност в лечебното заведение
на 13.05.2017г., като след изследвания и консултации е поставена окончателна
диагноза: фрактура осис пубис рамус инфериор декстри. РНС. Счупване на пубиса
/срамна кост/, закрито. На същата дата, под анестезия е извършено закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация – тазови кости. Изписан е на
16.05.2017г. с препоръки за спазване на постелен режим за срок от 35 дни, след
което се вертикализира. /л. 15 от делото/.
Според приетото неоспорено от страните
заключение на съдебно медицинска експертиза с в.л. д-р Б.П.Б. –специалист
ортопед - травматолог, се установява, че ищцата М.И. е получила счупване на
долното рамо на дясната срамна кост, а Б.З. е получил счупване на горните
рамена на двете срамни кост. Вещото лице пояснява, че счупването е четвърта
степен /най-тежка/ на травматична увреда. Експертът посочва, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между получените от ищците травми и ПТП от 12.05.2017
г. В заключението е отразено, че при ищците М.И. и Б.З. е проведено болнично лечение за период от три дни
считано от 13.05.2017 г. до 16.05.2017 г. в Клиниката по ортопедия и
травматология на УМБАЛ „Света Анна“ – София. Вещото лице д-р Б. сочи, че поради
липса на медицинска документация, от която да е видно как е протекъл и колко е
продължил възстановителния период при ищците, може да се приеме обичайният при
този вид травми период от 2 - 2,5 месеца.
Обоснован е извод, че ищците са търпели болки и страдания с висок интензитет
непосредствено след ПТП за 14-15 дни, които в последствие са намалявали и са
били с променлив интензитет и сила за срок от 2,5 - 3 месеца. В.л. д-р Б.
пояснява още, че при личния клиничен преглед на М.И., извършен на 11.05.2018 г.
е установил болка с ниска степен на интензивност в областта на лявата срамна
кост, като движенията в тазобедрените стави са запазени и без болка. При
прегледа на Б.З. травматологът е установил, че движенията в тазобедрените стави
при ищеца са запазени и без болка. Вещото лице обосновава извод, че при личния
клиничен преглед не се установило остатъчни последици при двамата ищци от
получените при процесното ПТП травми. Пояснено е, че в наличната по делото
медицинска документация липсват контролни рентгенови снимки след наместването
на тазовите кости, поради което е невъзможно да се прецени резултатът от
наместването на тазовите кости при двамата пострадали. При М.И. е установено на
рентгенова снимка от 13.05.2017 г. - счупване на долното рамо на дясната срамна
кост. При ищеца Б.З. е установено на скенер счупване на горните рамена на двете
срамни кост. Описано е вклиняване на фрагментите. На рентгеновите снимки
направени на 10.05.2018 г. и разгледани при проведен личен преглед се установили
следните травматични увреди: при М.И. - Сраснали без деформация счупвания на
долните рамена на двете срамни кости / на границата със седалищните/. При Б.З.
- Разтваряне на лонното съчленение, със сраснало счупване на горното рамо на
дясна срамна кост.
В о.с.з. проведено на 29.05.2018г. вещото
лице д-р Б. допълва, че травматичните увреждания са установени на образна
диагностика при постъпване в болничното заведение, съответно при ищцата с
рентгенова снимка, а при ищеца със скенер.
Съдът възприема заключението на СМЕ с
вещо лице д-р Б.Б., като обективно и кореспондиращо на приетите неоспорени
писмени доказателства.
От приетото заключение на КСМАТЕ с вещи
лица доц. инж. А.А. и д-р Б.Б. се установява, че и двамата ищци не са били с
поставени предпазни колани в момента на ПТП. Експертите са посочили, че лек
автомобили „Фолксваген Голф“ е фабрично заводски оборудван с предпазни
триточкови колани на предните седалки и на задните външни ляво и дясно места.
Само на средното задно място коланът е двуточков - самолетен тип. Експертите са
приели, че ако ищците са били с поставени предпазни колани не биха получили
описаните счупвания на тазовите кости.
Съдът възприема заключението на КСМАТЕ с вещи лица
инж. А.А. и д-р Б.Б., като обективно и компетентно дадено.
От приетото неоспорено заключение на
САТЕ изготвена от в.л. инж. А.А.,
се установява следния най -вероятен механизъм
на ПТП:
На 12.05.2017год., около 22:30 часа , по
"първокласен път ПП 1-1, км. 188 в посока от гр. Ботевград към гр. Враца в
дясна пътна лента се е движил л.а. „БМВ" модел „320 И" с рег.№ *******,
управляван от М.В.И.със скорост около 115 км/ч. и се е приближавал към края на
с. Скравена и дълъг мост над река. В същото време по улицата с неизвестно име
от с. Скравена към главния път се е движил л.а. „Фолксваген", модел
„Голф" с рег.Ш ********, управлявано от Т.В.Н., който при достигане на
кръстовището с главен път ПП-1-1, е спрял автомобил си на знак Б1-„Пропусни
движещите се по пътя с предимство. Вероятно се е огледал и е възприел фарове на
приближаващ се от ляво товарен автомобил, който според него е бил на достатъчно
далечно разстояние, затова е предприел завиване наляво за да навлезе в главния
път в посока към гр. Ботевград, като се е движил с ниска скорост не повече от
15 км/ч. Но този момент л.а. БМВ е изпреварил товарния автомобил бързо поради високата
си скорост и е бил на около 102 м преди мястото на удара, но водачът му е видял
възприел късно фаровете на завиващия и навлизащ в главния път л.а. Голф и
затова не е могъл да спре. Тъй като и двамата водачи не са предприели
своевременно спиране е настъпил челен удар между предните леви части на двата
автомобила. Поради високата си скорост л.а. БМВ е бил отклонен леко наляво и е
продължил да се движи още 39 метра и се е спрял. Вещото лице сочи, че лекият
автомобил „Фолксваген Голф“ е бил отблъснат назад и наляво в посока към гр.
Враца на около 52 метра и след извършване на комбинирано транслационно и
ротационно движение се е спрял в левия край на платното. Тъй като при удара се
е отворила предната лява врата ротацията е изхвърлила водача на автомобила Т.Н.и
той е паднал на 24 м след ориентира около средната непрекъсната линия.
Експертът е посочил, че причината за създаване на опасната ситуация и
настъпване на ПТП е в предприетото завиване наляво от водача на л.а. „Фолксваген Голф“, наличие на приближаващ се от ляво
автомобил в нощни условия и ограничена видимост от дървета и храсти. От страна
на водача на л.а. БМВ в причинна връзка е движението му с висока скорост 115
км/ч при допустима за населено място 50 км/ч, с която се е поставил в невъзможност
да спре и да предотврати удара. При 50 км/ч той е имал възможност да спре
далече преди място на удара. Експертизата е приела, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е изпаднал от автомобила, защото е
бил без поставен предпазен колан. Дали другите пътници са били с поставен колан
по технически път не може да се определи. При удара телата на всичките пътуващи
в л.а. „Фолксваген Голф“ са политнали основно напред и наляво. Автомобилите „Фолксваген
Голф“ са заводски оборудвани с предпазни триточкови колани на предните седалки
и на задните външни ляво и дясно места. Само коланът на средното задно място е
двуточков - самолетен тип.
Съдът възприема заключението на САТЕ с
вещо лице инж. А.А., като обективно и кореспондиращо на приетите неоспорени
писмени доказателства.
Събрани
са гласни доказателства за неимуществените вреди, чрез разпит на свидетеля С.Ц.З.
– брат на ищеца . Свидетелят Ст. З. сочи
в показанията си, че знае за ПТП-то, при което пострадали брат му и М.. Видял
ги в болницата в гр.Ботевград. Сочи, че
и двамата не можели да стават, не можели да се движат, а детето им било около
тях, викало и плачело. Свид. С.З. сочи, че транспортирал ищците с личния му автомобил до болницата в
гр.София с инвалидни колички. В болница в София Б. и М. останали около 4-5 дни.
След изписването им болницата, лечението им продължило вкъщи, около месец не
можели да стават от леглото, нито да се движат. Свид.З. сочи, че в къщи ги
обгрижвали той и родителите на Б.. И двамата имали нужда от чужда помощ, не можели да се обслужват сами. Свидетелят
заявява, че ищците все още при промяна
на времето имат болки от претърпените травми.
Показанията на свидетелят С.Ц.З.,
съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но доколкото почиват на преките им лични
впечатления, кореспондират с писмените доказателства и СМЕ им дава вяра.
По делото е прието за безспорно, наличието застрахователно правоотношение по застрахователна
полица №BG/02/117000957872, на З. „Б.И.“ АД, със срок на валидност от
27.03.2017г. до 26.03.2018г., сключена по отношение на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег.№ ********.
От
представената и приета писмена кореспонденция между страните се установява, че
ищците са сезирали ответното застрахователно дружество със застрахователна
претенция вх.№ОИ-248941 от 22.05.2017г. за
изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. /л.81-л.83 от делото/ С уведомление изх.№3696/08.06.2017г. ответното З. „Б.И.“ АД отказало на ищците
обезщетение по щета № **********, с довода, че не са ангажирани безспорни
доказателства за вината на застрахования
в ответното дружество водач. /л.81-85 от
делото/
Така
установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените при
условията на субективно съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на
чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият
може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са
налице – писмена претенция вх.№ОИ-248941 от 22.05.2017г. на л. 81-83 от делото. Не е оспорена и материално –
правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./
противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице кумулативното
наличие на всички елементи от фактическия състав на деликта.
Безспорно се
установи по делото настъпването на пътно-транспортно произшествие на -
12.05.2017 г., при което са пострадали ищците М.И. и Б.З.. Установи се, че със споразумение
по чл.381 от НПК, обективирано в протокол от 15.02.2019г. от проведено о.с.з.
по НОХД № 90/2019г. по описа на Ботевградски районен съд, подсъдимия Т.В.Н.,
ЕГН **********, е признат за виновен, за това, че на 12.05.2017г., около 22:21
часа в с. Скравена, обл. Софийска, на първокласен път /ПП/ І-1, в района на 188
километър, с посока на движението от с. Скравена към гр.Ботевград, обл.
Софийска при управление на моторно превозно средство- лек автомобил, марка
„Фолксваген Голф“, с рег. № ******** при условията на независимо съпричиняване
с М.Д.И. от с.Новачене, обл.Софийска нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.5, ал. 1, т. 1 и чл.37, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и
чл.77, ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а
именно: М.А.И. и на Б.Ц.З..
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние
от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ - Т.В.Н..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Б.И.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ за доказани по основание.
Установени са поделото (СМЕ, КСМАТЕ, САТЕ, медицински документи, гласни
доказателства,) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с
процесното ПТП.
По
размера:
Относно
прекия иск на М. Ал. И.:
Претърпените
от ищцата М.И. неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. Предвид задължителните указания по т.11
от ППВС № 4/1968 год., съдът съобрази обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
размерът, видът и обемът на уврежданията, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението. В конкретният случай, съдът съобрази възрастта на
пострадалата към момента на произшествието – 25 г., характера на травмата- счупване на долното рамо на дясната срамна
кост, при млада жена, при която може да се очаква бъдещо раждане и майчинство;
продължителността на лечението и възстановителния период от около два – три месеца, през който ищцата е търпяла болки и
страдания, битови неудобства, затруднения при предвижване и обслужване в
ежедневието; изпитвала е нужда от чужда помощ в битов и хигиенен план. Съобразено бе и
негативното отражение от реализирания деликт в психологически план, изразяващо
се в ограничение на социалните контакти, но и
обстоятелството, че при ищцата М.И. не са установени трайни остатъчни увреди и
затруднения в движението на тазобедрените стави.
Причинените увреждания на ищцата И.,
горните обстоятелства, ценени в тяхната
съвкупност и при съобразяване с лимитите на ГО за релевирания период и
икономическата конюнктура в страната към момента на застрахователното събитие - 2017г., мотивират съдът да приеме, че сумата от 30 000
лв. представлява адекватно обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на тези вреди. Обезщетението в
този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди доколкото е възможно неблагоприятните последици,
настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
Относно прекия иск на ищеца Н.Н.Д.:
Претърпените от
ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и
страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при
излагане на фактическата страна по казуса. Обезщетението за неимуществени вреди
в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в
съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Освен това,
съдът съобразява обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
размерът, видът и обемът на причинените неимуществени вреди. Установените травматични увреждания на ищеца Д. , доказани от
заключението на медицинската експертиза – счупване на двете срамни кости, претърпените болки и страдания от увреждането, продължили
няколко месеца, от които в началото за около месец – интензивни, а след това
по-слаби по интензитет, според СМЕ за
около 2- 3 месеца; обстоятелството, че след инцидента той е трябвало да ползва
чужда помощ. В конкретният случай, съдът съобрази младата възраст на
пострадалия ищец към момента на произшествието – 28 години, при която преди
процесното ПТП същия е бил
работоспособен и активен, а след него бил обездвижен за около месец,
продължителността на лечението и възстановителния период от около два –три месеца,
през който ищецът е търпял и битови неудобства, затруднения при предвижване и
обслужване в ежедневието.
Съобразено бе и негативното отражение
от реализирания деликт в психологически план, изразяващо се в ограничение на
социалните контакти, но и обстоятелството, че при ищеца Б.З. не са
установени трайни остатъчни увреди и затруднения в движението на тазобедрените
стави.
Причинените увреждания на ищеца З.,
изброените по –горе обективни обстоятелства, ценени в тяхната съвкупност и при
съобразяване с лимитите на ГО за релевирания период и икономическата конюнктура
в страната към момента на
застрахователното събитие - 2017г., мотивират
съдът да приеме, че сумата от 35 000 лв. представлява адекватно обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост.
По
възражението за съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД:
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай е установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищците М.И. и Б.З., които са била без поставени обезопасителни колани, в
нарушение на чл.137а ЗДвП. От приетата и неоспорена КСМАТЕ, се установи, че л.а.
"Фолксваген Голф" е фабрично заводски оборудван с предпазни
триточкови колани на предните седалки и на задните външни ляво и дясно места.
Само на средното задно място коланът е двуточков- самолетен тип. Установи се,
че в към момента на ПТП ищците М.И. и Б.З. са били без поставени предпазни
колани. Вещите лица обосноваха еднозначен извод, че при наличие на поставени
обезопасителни колани ищците не биха получили констатираните травматични
увреждания, а именно счупвания на тазовите кости.
С
оглед изложеното, настоящия състав определя 20% съпричиняване на вредоносния
резултат при ПТП от страна на ищцата М.И..
На ищцата
след приспадане от размера на определеното обезщетение зя неимуществени вреди от
30 000лв., на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, дължимото обезщетение е в размер на сумата от 24
000 лв..
За горницата от определения до размера от 30 000лв., предявения иск
следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване, а до пълния предявен
размер от 60 000лв., като неоснователен.
Върху
главницата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от предявяване на иска –
16.06.2017 г. до окончателното изплащане.
С оглед изложеното, настоящия състав определя
20% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на ищеца Б.З..
На ищеца след приспадане от размера на
определеното обезщетение от 35 000лв., на сума съответна на степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, дължимото обезщетение
е в размер на сумата от 28 000 лв. за неимуществени вреди. За горницата от определения до размера от 35
000лв., предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено
съпричиняване, а до пълния предявен размер от 90 000лв., като неоснователен.
Предвид основателността на исковата
претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата в случая, е дължима от
датата на отказа на ответника застраховател
- 08.06.2017г. , но в исковата молба
се претендира законна лихва от
датата на предявяване на иска – 16.06.2017 г.
Предвид диспозитивното начало в исковия
процес, върху главницата следва да бъде присъдено и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от датата на предявяване на иска – 16.06.2017 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат на двете
страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от внасяне на държавна такса в
производството, както и от разноски, поради което не им се присъждат такива.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на пълномощника
адв.Н.Д. за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл.
38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер
на 2324, 28лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
дължи заплащане на държавна такса по сметка на СГС за уважената част от исковете в размер на 2080 лв., както
и 140 лв. депозити за
експертизи, съразмерно уважената част.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сторените разноски
съразмерно отхвърлената част от исковете. Съдът намира за основателно
въведеното от пълномощника на ищците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно
адвокатското възнаграждение претендираното от ответника в размер на 12 000лв. с
ДДС. При отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото и
минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /5 436 лева с ДДС/, и съобразно отхвърлената част от исковете,
съдът намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3551,52 лева и 522,67 лв. разноски за САТЕ, СМЕ и
КСМАТЕ или общо 4103,67 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на М.А.И., ЕГН **********, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лв. – представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на ПТП от 12.05.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2017 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдения до размера от 30 000лв., поради установено
съпричиняване, а до пълния предявен размер от 60 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. “Б.И.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Б.Ц.З., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от
28 000 /двадесет и осем хиляди/ лв. – представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 12.05.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2017 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдения до размера от 35 000лв., поради установено
съпричиняване, а до пълния предявен размер от 90 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД,
ЕИК ***** да заплати на адв. Н.Н.Д.–ШАК, за осъщественото безплатно процесуално
представителство, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,
възнаграждение в размер на 2324,
28лв. с ДДС.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД,
ЕИК ***** да заплати по сметка на
СГС, сумата 2080 лв. държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 140.00
лв. разноски за експертизи платени от бюджета.
ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН ********** и Б.Ц.З., ЕГН **********, да заплатят на З. “Б.И.” АД,
ЕИК *****, разноски по делото от 4103,67
лв. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: