№ 115
гр. Бургас , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20202120203526 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. Н., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 20-0769-002417/30.07.2020 г., издадено от началник на група към ОД на
МВР - Бургас, сектор ПП, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено наказание „глоба“ в размер на 1100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателката оспорва НП като незаконосъобразно. Посочва, че на въпросната
дата и време /27.12.2019 г., 23:52 ч./ си е била вкъщи, на адреса в гр. Бургас, ж.к. Меден
рудник, бл. ..., заедно със семейството си. След вечеря, към 22:30 ч. се приготвили за лягане
и след това не е излизала навън. Твърди, че притежава собствено МПС - Фиат Пунто, което
през това време било паркирано пред блока, в който живее, и е нямала необходимост да
управлява чуждо МПС. Посочва, че познава Д.Ф., с който били съквартиранти в гр. София и
предполага, че докато са живеели в общия апартамент, Д.Ф. е видял личните й данни от
документите за самоличност и така ги е вписал в декларацията по чл. 188 ЗДвП. Прави
искане НП да бъде отменено.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява в проведеното съдебно заседание
на 29.04.2021 г., представлява се от адв. З. Ж. от БАК, който поддържа жалбата и прави
искане за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР - Бургас, сектор "Пътна полиция",
редовно уведомени, не изпращат представител. По делото е изразено писмено становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
1
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.12.2019 г., в 23:52 часа, в гр. Бургас, на бул. Тодор Александров, до
бензиностанция „Лукойл“-Ф563, в посока от ПВ Юг към кръстовище с ул. Спортна,
автоматизирано техническо средство – стационарна система за контрол над скоростта –
SITRAFFIC Lynx ERS400 с фаб. № 003059049644, засякла и заснела движещ се със скорост
от 173 км/ч /след приспадната допустима грешка от 3%/, лек автомобил – „Ауди А6“, с рег.
номер ..., собственост на Д. В. Ф., ЕГН ********** /л. 6 гръб/. Въведеното ограничение на
скоростта в населеното място било до 80 км/ч. Въпросното нарушение било записано на
файл с наименование снимка 0017.
За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като била
изпратена покана по реда на чл. 40, ал. 1 ЗАНН до собственика на автомобила – Д. В. Ф.. На
02.04.2020 г. Д. В. Ф. попълнил декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, в която декларирал, че на процесната датата и час -
27.12.2019 г., около 23:52 часа, автомобилът му - с рег. ..., е бил управляван от М. П. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, бл. ..., като посочил и номера на
СУМПС.
На 23.04.2020 г., въз основа на попълнената декларация от собственика на
автомобила - Д. В. Ф., св. Р.И. съставил срещу жалбоподателката Н. АУАН, като
квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. АУАН бил съставен в
присъствието на двама свидетели. На 10.07.2020 г. на жалбоподателката бил връчен
процесния АУАН /л. 5/, който тя подписала и получила копие от него, заявявайки, че не е
управлявала автомобила на снимката.
Въз основа на АУАН, на 30.07.2020 г. АНО издал и процесното НП, като възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „глоба” в размер на 1100 лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
От разпита на свидетеля ... /баща на М. П. Н., л. 40 от делото/, се установи, че същият
живее заедно със своята съпруга, дъщеря си и внука си, в едно домакинство на адрес: гр.
Бургас, ж.к. Меден рудник, бл. .... На въпросната дата - 27.12.2019 г., М.Н. си била вкъщи и
не била излизала. Дъщеря му имала л.а. Фиат Пунто, който бил в движение и тя си го
карала.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства.
От правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник на Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР -
Бургас, съгласно Заповед с рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОД на МВР - Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
2
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Не се спори по делото, че към датата на констатиране на нарушението МПС с рег.
номер ..., е било собственост на Д. В. Ф.. Няма спор и че процесното нарушението е заснето
с автоматизирано техническо средство – стационарна система за контрол над скоростта, като
от представения снимков материал /л. 6 и 31/ се вижда регистрационният номер на
автомобила.
Въпреки това съдът счита, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно, тъй като авторството на нарушението не е установено по несъмнен
начин.
В случая, наказателното постановление е издадено въз основа на подадена от
собственика на заснетия лек автомобил - Д. В. Ф., декларация по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП
вр. чл. 188 ЗДвП, в която е посочено, че на въпросната дата и час /27.12.2019 г., 23:52 ч./
автомобилът му е бил управляван от М. П. Н.. От свидетелските показания на св. Петко
Николов обаче се установява обстоятелството, че на посочените в наказателното
постановление място, дата и час процесният автомобил, с който е извършено нарушението,
не е бил управляван от жалбоподателката М.Н.. В показанията си пред съда св. ... /л. 40 от
делото/ посочва, че дъщеря му по това време си е била вкъщи и не е излизала, а и самата тя
си имала свой автомобил, който бил в движение и си го кара. В тази насока са и
твърденията на жалбоподателката Н. в подадената до съда жалба /л. 3 от делото/,
посочвайки, че по това време на денонощието си е била вкъщи, заедно със семейството, и не
е излизала навън, а автомобилът й – Фиат Пунто с рег. ..., бил паркиран пред блока, в който
живее. По отношение на направеното от нея предположение за достъп до личните й данни
от страна на собственика на автомобила – Д.Ф., докато са били в гр. София, съдът намира,
че същото се явява житейски логично, още повече, като се отчете и обстоятелството, че в
представената по делото административна преписка не се съдържа копие на свидетелството
за управление на моторно превозно средство (което се явява и изискване по чл. 189, ал. 5
ЗДвП), а само е посочен номера му в декларацията – СУМПС *********. Така установеното
от свидетеля Николов опровергава посочената от собственика на автомобила в декларацията
по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 188 ЗДвП фактическа обстановка, поради което и
декларацията /на лист 11/ следва да бъде изключена от доказателствения материал по
делото.
От останалия доказателствен материал също не може да се изведе несъмнен извод, че
нарушението е извършено от жалбоподателката М.Н.. По делото бяха направени усилия да
бъде призован и разпитан собственика на автомобила - Д. В. Ф., но същият не се яви по
делото, а след това и не беше открит на известния адрес.
Поради което и недоказана по безспорен начин се явява възприетата от АНО
фактическа обстановка досежно авторството на нарушение, поради което и съдът намира, че
административнонаказателното обвинение се явява недоказано.
Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното наказателното постановление,
следва да се отмени изцяло.
Настоящия съдебен състав, обаче намира, че в преписката се съдържат данни за
извършено документно престъпление по смисъла на Глава девета от НК, поради което и
препис от делото, на основание чл. 205, ал. 2 НПК, следва да се изпрати на Районна
прокуратура-Бургас с оглед преценка за извършено престъпление от общ характер.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-002417/30.07.2020 г., издадено от
началник на група към ОД на МВР - Бургас, сектор ПП, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателката М. П. Н., ЕГН
**********, е наложено наказание „глоба“ в размер на 1100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
ИЗПРАЩА, на основание чл. 205, ал. 2 НПК, препис от делото на БРП с оглед
преценка за извършено престъпление от общ характер.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4