Р Е Ш Е Н И Е
№ 130 01.06.2020
г. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa деветнадесети
май две хиляди
и двадесета година
В открито заседание
в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1153 по описа
за 2020 година.
Производството е образувано по въззивна жалба от
„Взаимоспомагателна каса при Дирекция Социално подпомагане“ - Казанлък,
представлявана от председателя на УС –Й.И.Т., чрез пълномощника си адв.Д.Д. против Решение № 21 от
15.01.2020г., постановено по гр.д.№ 188/2019г. по описа на РС – Казанлък, с
което се отхвърля предявения от Взаимоспомагателна каса
при Д“СП“ гр.Казанлък против А.М.О. и А.А.О. иск за
заплащане солидарно на сумата от 748 лв., явяваща се неизплатена главница по
договор за заем от м.10.2017 г., сключен с А.М.О., обезпечен с поръчителството на А.А.О. като неоснователен; отхвърля се предявения от Взаимоспомагателна каса при Д“СП“ гр.Казанлък
против поръчителя А.А.О. иск за заплащане на сумата 636 лв. явяваща се неизплатена главница по
договор за заем от м.10.2017 г., сключен с А.М.О., обезпечен с поръчителството на А.А.О. като неоснователен; присъдени са разноски.
Въззивникът обжалва
постановеното решение изцяло като неправилно
и необосновано, поради нарушения на материалния закон и превратно
интерпретиране на данни по делото. Излага подробни съображения, които съдът е
докладвал в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и съдът да приеме за доказани обстоятелствата и да уважи претенцията,
ведно със законната лихва от предявяването й до окончателното изплащане.
Претендира направените разноски за държавни такси, възнаграждение за адвокат и
вещо лице.
Въззиваемите страни А.М.О. и А.А.О., редовно призовани чрез пълномощника си адв.В.А. не представят отговор на въззивната
жалба, не се явяват в съдебно заседание, не изпращат представител и не вземат
становище по делото.
Въззиваемата Т.И.О., редовно призована чрез
пълномощника си адв. Ц.В. не представя отговор на въззивната жалба, не се явява в съдебно заседание, не
изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка по делото:
Предявени са кумулативно обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр.
с чл.240 и чл.138 от ЗЗД, както и евентуален иск с правно основание чл. 79,
ал.1 вр. чл.138 ЗЗД.
Ищецът твърди, че дал заем на ответника А.М.О. в
размер на 2000 лева през месец октомври на 2017 г., за срок от 18 месеца,
платим до м. април на 2019 г. на
равни месечни вноски от по 112 лева всяка. Ответникът станал член на касата
през м.септември 2017 г. При отпускането
на заема поръчителствали ответниците А.А.О. и Т.И.О., които се задължили да отговарят за
изпълнението на задължението на заемателя. А.О.
внесъл чрез поръчителя А.О. - негова дъщеря седем погасителни вноски за
месеците от м.11.2017 г. до м.05.2018
г. вкл., а натрупаните в касата негови лични вноски били 468 лева. Задължението на А.О. след прихващане
на натрупаните лични вноски и приспадане на внесените месечни вноски по заема, възлизало на 748 лева. След
м.май 2018 г. длъжниците били търсени многократно от
касиера на касата, но не били открити. Волеизявлението
на кредитора, че обявява заема за предсрочно изискуем стигнало до длъжниците, с
връчването на преписите от исковата молба. Поръчителите, с оглед на
разпоредбата на чл.147 от ЗЗД и изтичане на преклузивния
шестмесечен срок, по отношение на неплатената от главния длъжник месечна вноска
от 112 лева за м.06.2018 г., чийто
падеж бил просрочен към 01.07.2018 г.,
били солидарно отговорни /наред със заемателя/. Ищецът заявява, че с искането се търси
солидарна отговорност от О. като длъжник, а от другите ответници
като поръчители. Моли съда да постанови решение, с което ответниците
да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 748 лева главница по
неиздължен заем и законната лихва върху главницата, считано от момента на
връчването на преписи от исковата молба, до окончателното изплащане на
главницата. При условията на евентуалност претендира ответниците
А.А.О. и Т.И.О. като поръчители да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на Взаимоспомагателна каса при Дирекция Социално подпомагане сумата
от 636 лв. намалена главница с една месечна вноска по неиздължен заем, ведно
със законната лихва, считано от момента на връчването на преписи от исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски.
Ответниците А.М.О.
и А.А.О., чрез пълномощника си считат предявеният иск
за недопустим поради липса на юридическа правосубектност
на ищеца. Търсената от ищеца солидарна
отговорност от заемополучателя и поръчителите не била
обоснована. Оспорват предявения
иск по основание и по размер. В исковата молба се твърдяло, че на първия ответник
бил отпуснат заем в размер на 2000 лв. през м. октомври 2017г., но нямало
представен договор за заем, от който да се установява какви са условията, при
които бил отпуснат заема, какви са отговорностите на заемополучателя,
изискванията за неговата обезпеченост, условия за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, какъв бил срокът за връщането му. Представената разписка,
нямала номер и дата, т.е. не било ясно кога и от кого е получена сумата. От
тази разписка не можело да се установи за какво е дадена процесната
сума от 2000 лв. Подписът, положен след реквизита „Длъжник“ не бил положен от
първия от тях /О./, за който се твърдяло, че бил заемополучател,
поради което оспорва твърдението, че е получил сумата от 2000 лв. и твърди, че
не е подписвал на разписка. Разписката съдържала записвания с различни почерци.
Записаното срещу реквизита „цифром“ - 2000лв., както
и срещу реквизита „словом“ - две хиляди лева - не било изписано от О.. Оспорва представените от ВСК писмени документи
досежно посочената в тях дата, като твърди, че с последваща молба ответникът бил заявил членството си в нея,
с предходна молба – заявление поискал отпускане на кредит, а протоколите за
отпускане на заем и за приемане на член на касата също били с различни дати,
като първият предхождал по време втория. Представеното копие на личен
картон /партида/ на О. не съдържало подпис от него, нито бил поставен печат.
Ръкописният текст в личен картон /партида/ не бил изпълнен от него, поради
което оспорва съдържанието на двете представени писмени доказателства -
разписка без номер и дата и личен картон /партида/. Оспорва наличието на
предпоставките за отпускане на заем от ВСК съгласно представените нормативни
документи. Моли съда да прекрати производството
по делото, поради недопустимост на предявения иск, с оглед липсата на активна
процесуалноправна предпоставка - липса на юридическа правосубектност
на ищеца, а при невъзприемане на възражението им молят съда да отхвърли изцяло
предявения против тях иск като неоснователен и недоказан. Претендират съдебни
разноски.
С влязло в сила определение производството по
отношение на ответника Т.И.О. е прекратено поради оттегляне на исковете.
За да постанови решението си, съдът е приел за
установено от събраните доказателства, че между О. *** било постигнато съгласие
за отпускане на заем в размер на 2000 лв. за срок от 18 месеца. Съдът е намерил
за недоказано обстоятелството, че заемната сума фактически била предадена на
ответника О., поради което между него и ищеца не било възникнало заемно
правоотношение. Приел е, че сумата по договора за заем била предадена и
получена от втория ответник О., с обещание за връщането й на месечни вноски.
Това си задължение тя изпълнявала до м. май 2018г. включително. Доколкото
ответницата не твърдяла и не доказала, че изпълнявала чуждо задължение, както и
не оспорила получаването на сумата 2000 лв., съдът е приел, че тя се явява заемополучател и дължи връщане на сумата. Доколкото не бил
налице валидно сключен договор за заем между ВСК и А.О., не бил налице и
валиден договор за поръчителство с отв. О.. По тези
съображения, съдът приел, че не може да се ангажира отговорността на
ответницата като поръчител и е отхвърлил предявения главен и евентуален иск
като неоснователни.
Въз
основа на събраните по делото пред първата инстанция писмени и гласни
доказателства, въззивната инстанция намира за
установена следната фактическа обстановка:
С молба, адресирана до ВСК при
ДСП-Казанлък, ответникът А.М.О. е направил искане за приемането му за член на
касата и желание да заплаща по 10 лв. лични вноски. В молбата е отразено, че
молителят е приет считано от 01.09.2017 г., с Протокол на управителния съвет № 249/29.09.2017
г. С молба от А.М.О. от 31.08.2017 г., ответникът е поискал да му се отпусне
заем в размер на 2000 лв., с 18 месечен
срок на връщане. Посочил е, че заемът е необходим за отопление и че ще бъде обезпечен
с поръчителите А.А.О. и Т.И.О., които са се подписали
срещу имената си. В молбата е отразено, че по решение на Управителния съвет на Взаимоспомагателната
каса се разрешава отпускане на заем в размер на 2000 лева, с Протокол № 247/ 20.09.2017
г. От представения личен картон /партида/ на А.М.О. се установява следното: събрана
е встъпителна вноска 2 лв. с кв.№4948/10.2017 г.; отпуснатият заем е в размер
на 2000 лв.; със срок на изплащане 18 м.;
с поръчители А.О., Т.О.; посочен е
месеца на отпускане на заема – м.10.2017г.
и месеците, в които са погасени 7 бр.
вноски, всяка от 112 лв., последния е м. май 2018г.; остатъкът от сумата по
заема е 1216 лв. На гърба на личния картон /партида/ са посочени събраните и
удържани лични вноски и месеците на внасянията им от длъжника. Последно е
посочена набрана лична вноска в размер 468 лв. при ВСК. От представената бланкова
разписка, без номер и дата, се установява, че длъжникът А.М.О. е получил сумата
2000 лв., която следва да изплаща на равни месечни вноски по 112 лв. В
разписката са изписани имената и личните данни на длъжника и поръчителите А.А.О. и Т.И.О., всеки от които е подписал разписката на
съответното място. Посочено е, че е събрана лихва 150 лв. с подпис на вносител,
касиер, счетоводител и Председател на ВСК при ДСП-Казанлък.
Разписката е оспорена от ответника А.О.
досежно подписа, положен от негово име. По делото
обаче е безспорно установено, и по това обстоятелство ответниците
не спорят, че всички документи от длъжника О. са представени в касата от
неговата дъщеря О., предварително подписани от тримата – длъжника и
поръчителите, а разписката е подписана от поръчителя О. вместо баща й, при
предаването и получаването на заемната сума.
От събраните пред районния съд гласни
доказателства- разпит на св.Т.И.Б.- член и
касиер-счетоводител на ВСК при ДСП – Казанлък, се установява, че дъщерята на длъжника А.О., А.А.О. е
разговаряла от името на баща си с нея във връзка с възможността за отпускане на
кредит на баща й. Ответницата О. е донесла попълнени и подписани всички
необходими документи от А.О., за членство в касата и за отпускане на заем. Всички
необходими данни са били попълнени в молбата за членство, молбата за заем и
разписката за получаване на сумата по заема. А.О. е обяснила, че баща й е
лежащо болен, поради което тя се занимава със заема и тя ще получи парите. Съгласно
практиката на касата, всеки месец, около 20-то число, Управителният съвет на
касата е заседавал и разглеждал всички постъпили в месеца до този момент молби.
Молбите за заеми се представяли на 20-то число на Управителния съвет и тогава са
били входирани. Молбата за членство на А.О. е входирана под №2012 от 20.09.2017г. както и молбата за
кандидатстване за заем, която също е с
вх.№2012 от същата дата. Всяка молба за членство и молба за заем, са се
разглеждали от Управителния съвет, който е вземал решение за всеки кандидат за
членство и за отпускане за заем, което се е отразявало в протокол, в който се е
вписвал и размерът на заема, и периодът, за който ще се изплаща. От създаването
на касата формите/ бланки са молба и разписката, която съпътства молбата за
теглене на заем. След като се е събрала сумата в касата, свидетелката се е срещнала
с А.О., броила й е парите за баща й О., а А.О. се е подписала в разписката на
„длъжник“ и в карето „вносител за лихвата“. В горния ляв ъгъл на втората
страница на личния картон, пред нея е бил положен от А.О. подпис. А.О. е казала,
че тя ще погасява кредита и от следващия
месец, след м.октомври 2017 г., м. ноември 2017 до м. май. 2018г. редовно е
внасяла по 112 лв., за което е подписвала квитанциите, издавани от касата. О. също
е станала член на касата от м. декември 2017г. и е теглила заем през януари
2018г. Заемът на О. е бил изплащан до
м.май 2018 г., включително. Към края на м.юни 2018 г. О. я е уведомила по
телефона, че е в Англия, търси работа и ще изпраща на своя приятелка пари, с
които да погасява дължимите суми.
В
първата инстанция, ищецът е направил доказателствено
искане за задължаване на ответниците О. и А. О. да се явят лично в съдебно заседание и
да отговорят на въпросите : Подписвала ли се е О. като длъжник в разписката,
получила ли е от касиера Б. сумата по заема вместо баща си, подписите в
квитанциите, издадени по заема на О. ли са, тя ли е представила на Б.
подписаните и попълнени от баща й молби за членство и заем. В две съдебни
заседания ответниците не са се явили, без уважителни
причини, въпреки че са редовно
уведомени, за поставените към тях въпроси по реда на чл. 176 ГПК, вписани в
призовките им. Указано им е, че при неявяване и неотговоряне
на въпросите, съдът ще приеме за доказани обстоятелствата, които страната се
домогва да установи.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че в счетоводните документи на ВКС е отпуснат заем
от 2000 лв. през м.10.2017 г. на ответника А.О.. Направени са 7 бр. месечни
погасителни вноски, всяка от 112 лв., общо 784 лв. Личните вноски на ответника О.
в касата са 468 лв. Непогасената част от заема е 1216 лв., а след приспадане на
сумата на личните вноски, се дължи сумата 748 лв. В с.з. вещото лице пояснява,
че счетоводството на ВСК е водено редовно, налице е съответствие между
издадените квитанции и отразяването им в книгата.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд от правна страна намира следното:
Взаимоспомагателната
каса е доброволно сдружение на пълнолетни и дееспособни физически лица за
финансово подпомагане, кредитиране и защита паричните средства на членовете си.
Съгласно чл.1 от Указа за взаимоспомагателните
каси и фондове /ДВ, бр.197/1950 г./, Взаимоспомагателните каси са
юридически личности. Съгласно чл.3, ал.2 от Типов устав за устройството и
дейността на взаимоспомагателните каси при профсъюзните органи и организации /обн., ДВ, бр.95/16.12.1988 г., попр. бр.97/23.12.1988 г./,
въз основа на типовия устав всяка ВСК приема свой устав за устройството и
дейността, съобразно специфичните условия. Съгласно чл.8, ал.1, ал.3 и ал.4 от Типовия устав, Взаимоспомагателните
каси се регистрират в общинските съвети на Българските професионални съюзи, на
чиято територия са учредени, в регистрационна книга, за което издават
удостоверение и придобиват качеството на юридическо лице, съгласно чл.1, ал.2 от Указа за взаимоспомагателните каси
и фондове (ДВ, бр.197/1950 г.), от деня на регистрирането. Предвид
представените писмени доказателства - удостоверения за регистрация и
действащата уредба за взаимоспомагателните каси, базираща се на нормативни
документи, които не са отменени, съдът приема, че ищецът като юридическо лице,
регистрирано по булстат с правна форма „Взаимоспомагателна каса при ДСП-Казанлък“ притежава
процесуална правосубектност. По този въпрос не е
налице спор пред настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален, каузален и неформален. Той може да бъде
сключен в писмена форма или устно, чрез реалното предаване на паричната сума,
предмет на договора за заем. В случая, въззивната
инстанция намира, че договор за заем между ищеца и ответника А.О. е налице.
Безспорно се установи постигнато съгласие между страните за предоставяне на
заем в размер на 2000 лв. за срок от 18 месеца. Установи се, че сумата по заема
е предадена на ответника О., чрез неговата дъщеря А.О.. Предвид неизпълнението
на задължението на ответниците по чл.176 ГПК, на основание чл. 176, ал.3 ГПК, въззивната инстанция приема за установено, че О. е
подписала като длъжник разписката, от името на баща си; получила е от касиера Б.
сумата по заема вместо баща си; подписите в квитанциите, издадени по заема са
на О.; О. е представила на Б. подписаните и попълнени
от баща й молби за членство и заем. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД,
ответникът О. би могъл да потвърди действията на дъщеря си О. за сключването на
договора, подписването от негово име на разписката и получаването на сумата, в
случай, че последната е действала без представителна власт. Тъй като ответникът
О. не е взел становище, не е отговорил на поставените въпроси по чл. 176 ГПК,
съдът приема, че тези факти са се случили точно, както твърди ищецът.
Установи се по делото, че сумата от 2000 лв. е предадена от ищеца на втория
ответник А.А.О., която я е получила от името на баща
си А.О.. Ответницата О. е погасявала задълженията от името на баща си от м.11.2017
г. до м.05.2018 г. вкл., когато е преустановила плащанията. При това положение,
съдът в настоящия съдебен състав намира, че ответникът А.О. дължи връщане на претендираната сума от 748 лв. на ищеца, тъй като не е
изпълнил задължението си по сключения договор за заем.
Основанието, на което ищецът претендира солидарната отговорност е, че
по договора за заем, сключен между ответника А.М.О. ***, А.А.О.
е поела задължение като поръчител. Съгласно
разпоредбата на чл.138 от ЗЗД, с договор за поръчителство, поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение, като този договор трябва да бъде извършен в писмена форма.
Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се
поеме и за бъдещо, и за условно задължение. Разпоредбата на чл.140 от ЗЗД сочи, че поръчителството се
простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително и разноските по събиране на вземането, а чл.141 от ЗЗД, че
поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник и ако неколцина са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също
задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има
съглашение за разделянето му. Поръчителството е каузален договор, с
основание кредиторът да бъде обезпечен и поръчителят да обезпечи кредитора.
Съществува и форма за действителност на договора за поръчителство, която е
писмена. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг,
затова поръчителството има акцесорен характер и е
функция на друго, главно правоотношение. В случая е налице редовен договор за
поръчителство, сключен в писмена форма между ищеца и ответника А.А.О., които договор обезпечава задължението по договора за
заем на първия ответник О. с ищеца. Ответницата О., със сключването на договор
за поръчителство е гарантирала изпълнението на поетото по договора за заем задължение
на баща си А.О. към касата, поради което същата е солидарно отговорна за
заплащане на цялото задължение на заемополучателя О.. В този смисъл въззивната
инстанция намира,че предявените искове за солидарно осъждане на ответниците О. и О. за заплащане на процесната
сума от 748 лв., дължима по договора за заем на първия ответник, обезпечен с
договор за поръчителството от втория ответник са основателни и следва да бъдат
уважени.
Предвид изложените съображения, въззивната
инстанция намира, че жалбата на въззивника е
основателна. Решението на Казанлъшкия районен съд, с което предявените искове,
с правно основание чл. 79, ал.1, във вр. чл.240 и
чл.138 ЗЗД са отхвърлени е незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено. Вместо него следва да се уважат предявените от ищеца искове срещу
двамата солидарно отговорни ответници.
С оглед на изхода от спора, в полза на въззивника
следва да се присъдят направените по делото разноски за две инстанции в размер
на 859 лв. , от които за първата инстанция - 533 лв. и сумата от 326 лв. за въззивната инстанция.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 21 от 15.01.2020г., постановено по гр.д.№
188/2019г. по описа на РС – Казанлък, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.М.О.,
ЕГН ********** *** и А.А.О., ЕГН ********** *** да
заплатят солидарно на Взаимоспомагателна каса при Д“СП“ гр.Казанлък, Булстат: *********,
гр.Казанлък, бул. Александър Батенберг №4 сумата 748 лв. /седемстотин
четиридесет и осем лв./, представляващи неизплатена главница по договор за заем
от м.10.2017 г., сключен с А.М.О., обезпечен с поръчителството на А.А.О., заедно със законната лихва, считано от 03.04.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.М.О., ЕГН ********** *** и А.А.О.,
ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на Взаимоспомагателна
каса при Д“СП“ гр.Казанлък, Булстат: *********, гр.Казанлък, бул. Александър Батенберг № 4 сумата от 859 лв. /осемстотин петдесет и
девет лв./, представляващи направените по делото разноски за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: