Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №6524
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.02.2020 год., постановено по гр.дело
№54860/2019 год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, „А.“ ООД и „В.“ ЕООД са
осъдени да заплатят на „Ч.Р.Б.“ АД по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: първият ответник –
сумата от 4 396.03 лв., представляваща дължима цена по фактури №3178624 от
28.02.2018 год., №3183233 от 31.03.2018 год., №3185825 от 30.04.2018 год.,
№3188526 от 31.05.2018 год., №3192365 от 30.06.2018 год., №3195397 от
31.07.2018 год., №3197913 от 31.08.2018 год., №3201334 от 30.09.2018 год. и
№3207040 от 31.10.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2019 год. до окончателното й
изплащане и сумата от 535.04 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 20.02.2018 год. до 24.09.2019
год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото
в размер на 689.34 лв., а вторият ответник – сумата от 2 367.10 лв., представляваща
дължима цена по фактури №3178624 от 28.02.2018 год., №3183233 от 31.03.2018
год., №3185825 от 30.04.2018 год., №3188526 от 31.05.2018 год., №3192365 от
30.06.2018 год., №3195397 от 31.07.2018 год., №3197913 от 31.08.2018 год.,
№3201334 от 30.09.2018 год. и №3207040 от 31.10.2018 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.09.2019 год. до окончателното й изплащане и сумата от 288.09 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.02.2018 год.
до 24.09.2019 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски
по делото в размер на 371.19 лв.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответниците „А.“ ООД и „В.“ ЕООД. Жалбоподателите поддържат, че по делото не
била установена при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
претендираните от ищеца суми. Ищецът твърдял, че ответниците са отговорни за
неизпълнението на договор за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа
при продажба на електрическа енергия, сключен с „А.С.“ – дружество,
регистрирано по ЗЗД, в качеството им на съдружници в него. Ответниците обаче не
били пасивно материалноправно легитимирани по спора. Посоченото дружество било
регистрирано за срок до 31.12.2014 год., след която дата то било престанало да
съществува, поради което не можело да бъде носител на права и задължения за
периода от м.януари 2018 год. до м.октомври 2018 год. Евентуалната отговорност
на съдружниците в дружеството по ЗЗД можело да се реализира докато последното
съществува, но не и след това. Нещо повече в самия договор за присъединяване –
чл. 58, т. 6, било посочено, че договорът се прекратява при заличаване на
юридическото лице /а дружеството по ЗЗД дори не било такова/. Съгласно чл. 5 от
договора за присъединяване, същият влизал в сила след завършване на процедурата
за избор на доставчик на електрическа енергия по свободно договорени цени от
страна на ползвателя, а такъв договор и избор на доставчик не били налице,
видно от данните по делото. Следователно договорът не бил влязъл в сила. Освен
това договорът за присъединяване не бил подписан от лице с представителна власт
с обем, който да позволява договарянето на такива специфични права и
задължения, а именно присъединяването на обект към разпределителната мрежа на
ищеца и още по-малко договор за продажба. Договорът за присъединяване можел да
бъде валиден само ако бил сключен договор за продажба на електрическа енергия,
по силата на които следвало електрическите съоръжения по присъединяване на
обекта, консумиращ електрическа енергия, да бъдат поставени под напрежение –
чл. 23, ал. 3, т. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 год. и чл. 11, ал. 2 от Общите
условия на ищеца. В случая по делото бил представен договор за продажба на
електрическа енергия със срок на действие до 30.06.2015 год., т.е. през
процесния период липсвал договор за продажба на електрическа енергия. Нямало и
доказателства за наличието на присъединен обект. Т.е. претенцията била основана
на договор с невъзможен предмет. Ищецът твърдял, че предоставената мощност е
била 1 050 киловата, а видно било от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, че при силов трансформатор от 1 000 киловата
не можело да се предостави по-голяма мощност. Можело за кратко да бъде
надвишена мощността, но трансформаторът щял да се претовари и изгори. Освен
това вещото лице било посочило, че средствата за търговско измерване са
демонтирани и липсва възможност да се установят техните показания, респ.
реалното ползване на електрическа енергия. На тяхно място били монтирани други
средства за търговско измерване през процесния период, като за демонтираните
средства за търговско измерване и техните показания нямало доказателства.
Едностранно съставените от ищеца частни документи нямали доказателствена сила
за ответниците и съда. Фактурите били оспорени с отговора на исковата молба,
като основанието за тяхното издаване било недоказано. Не следвало да се
кредитира заключението по съдебно-техническата експертиза, тъй като било
изготвено въз основа на оспорените фактури. В този смисъл не било доказано
осъществяването на твърдяната услуга, а доказателствената тежест за това била
на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК, поради което и исковете били неоснователни, в
т.ч. и акцесорните претенции. Ето защо молят решението на СРС да бъде отменено,
а исковете – отхвърлени. Претендират и присъждането на направените разноски по
делото.
Ответникът по
жалбата „Ч.Р.Б.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че по делото било доказано съществуването на договор за доставка на
услугите пренос и достъп до разпределителната мрежа до обекта на ответниците.
Съоръженията на ответниците били поставени под напрежение на 23.07.2013 год.,
като те били потребявали електрическа енергия, като първоначално били
потребители на регулирания пазар на електрическа енергия, а впоследствие били
станали потребители на свободния пазар на електрическа енергия. Дружеството по
ЗЗД било подало заявление до „ЧЕЗ Електро България“ АД за сключването на
договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди, като този
договор се сключвал при общи условия и при подаване на заявлението представител
на дружеството бил декларирал, че същото е запознато с общите условия. След
това ответниците били започнали да потребяват електрическа енергия. „ЧЕЗ Електро
България“ АД можело да доставя електрическа енергия само ако за обекта е
осигурен достъп да електроразпределителната мрежа. На 08.08.2014 год.
дружеството по ЗЗД подало заявление обектът им да бъде регистриран на пазара на
свободно договорени цени, като в тази връзка съгласно ПТЕЕ „ЧЕЗ Електро
България“ АД изготвило справка, че клиентът няма просрочени задължения. В тази
връзка между „А.С.“ и „ЧЕЗ Т.Б.“ ЕАД бил сключен договор за продажба на
електрическа енергия от 06.08.2014 год., а впоследствие анекс №1 от 17.02.2015
год., по силата на които в процесния обект се доставяла електрическа енергия.
За периода от 30.09.2014 год. до 31.12.2016 год. дружеството заплащало
задълженията си по издадените фактури, като през 2017 год. преустановило
плащанията към „ЧЕЗ Т.Б.“ ЕАД. На 24.10.2018 год. „ЧЕЗ Т.Б.“ ЕАД подало
заявление по реда на ПТЕЕ за извеждане на дружеството по ЗЗД от балансиращата
група поради изтичане на срока на договора. От 01.11.2018 год. доставчикът на
дружеството бил сменен. Процесният договор бил сключен именно във връзка с
излизането на свободния пазар от страна на дружеството. И в договора за
присъединяване, и в договора за предоставяне на достъп и пренос ясно бил описан
обектът, във връзка с който са сключени тези договори. Жалбоподателите били
описали обекта и в заявлението си от 08.08.2014 год. за регистриране на краен
клиент на пазара на свободно договорени цени и смяна на координатор на
балансираща група. А и това обстоятелство било ирелевантно за спора, тъй като
претенцията била основана на договор за предоставяне на достъп и във връзка с
лицензията, с която разполагал ищецът – виж и § 1, т. 49 от ДР на ЗЕ.
Задължението на ищеца било да разпределя, т.е. транспортира електрическа
енергия до границата на собственост между разпределителното предприятие и
потребителя. Предоставянето на услугата достъп не било свързано с това дали
присъединеният обект потребява електрическа енергия или не и дали до него се
осъществява доставка или не, дали реално обект съществува или не. Услугата,
която ищецът предоставял, била във връзка с ангажирания капацитет на мрежата –
ищецът поддържал и гарантирал на клиента договорената мощност чрез достъпа,
която се предоставяла от момента, в който клиентът бил поискал предоставянето
до момента, в който бил поискал прекратяването на тази мрежова услуга. Следователно
цената на предоставената услуга била дължима и в случаите, когато обектът нямал
потребление на електрическа енергия – виж § 1, т. 11 от ДР на Наредба № 6 и §
1, т. 15 от ДР на ЗЕ. Възражение, свързано с предоставената мощност на обекта,
не било направено в първоинстанционното производство, като ответниците не били
поискали и събирането на доказателства за това. Освен това ответниците цитирали
различни величини – в единия случай киловати, а в другия – киловолтове, като
вещото лице не било посочило, че трябва да е налице равенство или идентичност
между тях, за да направи извод, че трансформатор с посочената мощност не може
да осигурява достъп на клиента до мрежата в посочените параметри. По отношение
на доводите, свързани с представените фактури, следвало да се има предвид
разпоредбата на чл. 6, ал. 4 ЗС. З изчисляване на цената на услугата достъп
била от значение предоставената мощност за обекта. В чл. 33 от договора било уговорено,
че ползвателят заплаща на разпределителното предприятие цена за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставената мощност на обекта. Заключенията
по съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническата експертиза
установявали верността на отразеното във фактурите и дължимостта на
претендираните суми. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за
разглеждане искове с правно основание чл. 327 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС
е и правилно като краен резултат. Във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се посочи следното:
Установено е въз
основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, че на 31.08.2011
год. между двамата ответници бил сключен договор за създаване на гражданско
дружество по чл. 357 – 364 ЗЗД за срок до 31.12.2014 год. и с наименование „А.С.“
/ДЗЗД/, при следното разпределение на дялове /участието/ на съдружниците: „В.“
ЕООД – 35 % и „А.Б.“ ООД – 65 %. Съдружниците постигнали съгласие, че
дружеството ще се представлява пред трети лица от управителя В.С.Г./чл. 10/.
На 31.05.2013
год. между ищеца и ответниците /учредили „А.С.“ – дружество по ЗЗД /ДЗЗД/,
представлявано от управителя В.С.Г./, бил сключен договор за присъединяване на
обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл.
117, ал. 5 ЗЕ за обект: „Атракцион с временна конструкция по индивидуален
проект“, находящ се в имот идентификатор 68134.8597.50, местност „Богровски
песоци“, СО – район Кремиковци, гр.София, със следните технически параметри: 1/
предоставена мощност – 1 050 kW, 2/ присъединявана мощност – 1 260 kW, 3/ категория по осигуреност на
електроснабдяването – трета, 4/ ниво на напрежение – 20 kV и 5/ брой на фазите в мястото на
присъединяване - три фази /чл. 1 и чл.
3/. Съгласно чл. 5 от договора, границата на собственост на електрическите
съоръжения били кабелните накрайници на захранващия кабел СрН в трафопост
„Магазин Богровски песоци“, дисп. №32-710.
Горепосоченият
обект бил поставен под напрежение на 23.07.2013 год., като на 24.07.2013 год. ответниците,
чрез Т.С./упълномощен от
управителя В.С.Г., съгласно пълномощно с рег.№868 от 13.03.2013 год. на
нотариус Анета Микова, с рег.№127 на НК – на л. 23 от първоинстанционното дело/,
подали заявление до „ЧЕЗ Електро България“ АД за сключване на договор за
продажба на електрическа енергия за небитови нужди. На 11.08.2014 год. „ЧЕЗ
Електро България“ АД удостоверило, че „А.С.“ /ДЗЗД/ няма просрочени задължения
за процесния обект.
На 06.08.2014 год. между „ЧЕЗ Т.Б.“ ЕАД и ответниците бил сключен договор за покупко-продажба на
електрическа енергия за процесния обект, при предоставена мощност – 1 050 kW и напрежение на
присъединяване – средно. Срокът на този договор бил продължен до 31.12.2016
год. с анекс № 1 от 17.02.2015 год.
На 08.08.2014
год. между ищеца и ответниците /учредили „А.С.“ /ДЗЗД/,
представлявано от управителя В.С.Г./, са възникнали правоотношения по договор
за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа при продажба на
електрическа енергия №********** и договор за пренос на електрическа енергия по
разпределителната мрежа №**********-1, сключени въз основа на заявление от 08.08.2014 год. за регистриране
на обект на краен клиент на пазара по свободно договорени цени и смяна на
координатор на балансираща група, подадено от ответниците, чрез Т.С.– бизнес партньор
12059822, клиентски №110003400030, за процесния обект /предоставена мощност – 1
050 kW/, идентификационен номер /ИТН/ 582100081820, по силата на
които ползвателят /ответниците/ се
задължил да заплаща на ищеца цена за: пренос и достъп през/до електропреносната
мрежа на база измерените количества консумирана електрическа енергия в местата
на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количествата електрическа
енергия и договора, като цената за достъп до разпределителната мрежа се
определяла на база предоставената мощност на обекта, а за определяне на цената
за пренос се използвали месечните отчети на средствата за търговско измерване
за потребената електрическа енергия /чл. 33 от двата договора/. Ползвателят следвало
да заплаща и стойността на реактивната енергия извън допустимите стойности на
фактора на мощността /“косинус фи“/ и/или отдадената реактивна енергия,
определени съгласно чл. 7 от Наредба за регулиране на цените електрическата
енергия, като за определяне на тези количества се използвали месечните отчети
на средствата за търговско измерване за потребената активна и реактивна енергия
/виж чл. 34/. Дължимите суми следвало да бъдат заплатени в срок до 18-то число
на месеца, следващ отчетния /чл. 36, ал. 3 от първия договор, респ. чл. 35, ал.
3 от втория договор/.
Считано от
01.11.2018 год. ответниците /учредили „А.С.“ /ДЗЗД// били изведени от
балансиращата група на „ЧЕЗ Т.Б.“ ЕАД на основание чл. 62, ал. 6 и чл. 104г,
ал. 3 ПТЕЕ, поради изтичане на срока на договора с посочения клиент и липсата
на информация за стартирана в срок процедура за промяна на принадлежността към
друга балансираща група. Считано от 01.01.2018 год. ответниците /учредили „А.С.“
/ДЗЗД// били включени в балансираща група с координатор „ЧЕЗ Електро България“
АД.
Видно е от представените по делото фактури, както и от заключенията на
вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, които при
преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, че ищецът е издал
и осчетоводил през исковия период процесните фактури на обща стойност 6 763.13
лв. с ДДС /които фактури били осчетоводени и от ответниците – съдружници в „А.С.“
/ДЗЗД//, като във всяка от тях е била включена стойност на услугата достъп до
разпределителната мрежа, изчислена на база предоставената мощност до обекта – 1
050 kW, която е изчислена в съответствие с одобрените от ДКЕВР
цени и тарифи.
Спорните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с
това дали между страните е съществувало твърдяното облигационно правоотношение
и дали ответниците дължат стойността на услугата достъп до разпределителната
мрежа.
Настоящият съдебен състав приема, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за достъп до разпределителната
мрежа и за пренос на електрическа енергия по разпределителната мрежа до процесния
обект, които са регламентирани от разпоредбите на ЗЕ, Наредба № 6 от 24.02.2014
год. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с
електрическа енергия /2013 год./ и Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /2013 год./.
Във връзка с възраженията във въззивната
жалба следва да се посочи, че гражданското дружество е неперсонифициран правен
субект. С договора по чл. 357 ЗЗД две или повече лица обединяват своята дейност
за постигане на обща стопанска цел. Гражданското дружество не е юридическо лице
и не може да е страна по сключените договори. Такива са неговите съдружници,
които запазват юридическата си самостоятелност. При гражданското дружество
правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките
на гражданското съучастие – това обуславя и процесуалната им легитимация като страни
по образувани съдебни производства. Ако съдружникът е действал от името на
всички съдружници в гражданското дружество, в качеството му на управител или
като пълномощник, всички съдружници са кредитори и могат да упражняват правата
по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Независимо, че придобитите
права са общо на съдружниците във вътрешните отношения техните дялове са
еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството /чл. 359, ал. 1 и 2 ЗЗД/. В
отношенията с трети лица съдружниците в гражданското дружество не са солидарно
отговорни, тъй като законът не предвижда такава отговорност /такава може да се
уговори в договора за гражданско дружество или в договора с трето лице/. Следователно
от факта, че дружеството по ЗЗД е означено чрез своето наименование /както е в
частност/, поначало не следва, че страните по сделката имат воля да третират
това гражданско дружество като отделен правен субект, независим от отделните
съдружници – виж например Решение № 469 от 06.07.2010 год. на ВКС по гр. дело №
410/2009 год., III г. о., ГК, Решение № 131 от 21.03.2014 год. на ВКС по т. дело № 1121/2011
год., I т. о.,
ТК.
В случая горепосочените договори са били
сключени от името на ответниците /съдружници в „А.С.“ /ДЗЗД// от лице с
надлежно учредена представителна власт и съобразно нейния обем, поради което ги
обвързват – за противното не са ангажирани каквито и да било данни, а
доказателствената тежест в тази насока е била на ответниците, съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Съдружникът, респ. негов управител, който по
силата на чл. 360, ал. 2 ЗЗД има право да управлява и представлява гражданското
дружество може да задължава пред трети лица останалите съдружници, ако в
договора няма клауза, с която изрично да се изключва тази възможност, но
единствено при положение, че е действал при условията на пряко или косвено
упълномощаване – в частност съгласно чл. 11 от договора В.Г.е била изрично
упълномощена да представлява дружеството пред електроразпределителните и
електропреносните дружества, да поема задължения и да договаря права с всички
лица във връзка с дейността на дружеството.
С нормата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия е
въведено изричното задължение за клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител цени за достъп
до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги за съответния
ценови период, като тези цени се определят от КЕВР. Съгласно чл. 29, ал. 1 от
правилата, мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните
количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
С Решение № Ц-19 от 01.07.2017 год. на ДКЕВР и на основание чл. 30, ал.
1, т. 13 ЗЕ е била определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа
на небитови потребители – абонати на ищеца в размер на 0.01745 лв./kW/ден, като посочената
цена важи и за процесния период. При определянето на цените за битови и
небитови клиенти е възприет различен подход, като при ползване на обекта за
битови нужди цената за достъп се заплаща върху количествата действително
изразходвана електрическа енергия, докато при потребление за небитови нужди
цената за достъп е определена на ден съобразно предоставената мощност и се
дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от
количеството потребена електрическа енергия.
Според дефиницията, съдържаща се в разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на
ЗЕ, „достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ
срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т.е. цената за
достъп се заплаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за
престиране на електрическа енергия. Разходите за поддръжка и управление на
мрежата зависят от ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в
мрежата в съответствие със заявената от него мощност. Така всеки небитов клиент
заплаща цена за поддръжката на резервирания от него капацитет от мрежата,
независимо от моментната консумация при наличието на присъединяване към мрежата.
Стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа зависи от предоставената
мощност, заявена от конкретния стопански потребител – според чл. 33, ал. 1 и
чл. 37 от Наредба № 6 от 24.02.2014 год. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, предоставената мощност се заявява от клиента и може да бъде
увеличавана или намалявана до изтичане на срока на договора за присъединяване
отново по негово искане /виж и клаузата на чл. 33 от процесния договор/. В този
смисъл цената за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното
количество електрическа енергия, а от договорената за обекта на клиента
предоставена мощност, независимо дали на същия е била доставяна електрическа
енергия или не.
В разглеждания случай по делото е установено въз основа на съвкупната
преценка на доказателствата по делото, че захранващият електропровод 20 kW е бил поставен
под напрежение /като са били изпълнени и изискванията на чл. 23, ал. 3 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 год./ и до входа на трафопоста, който е временен /преносим/
– с диспечерски №32-971 и наименование КТП „А.“ е била предоставена мощност от
заявените 1 050 kW, чиято стойност възлиза на 6 763.13 лв. /с ДДС/. Същата е била правилно
определена на база договорената между страните предоставена мощност и доколкото
задължението за нейното заплащане е възникнало като срочно и ответниците са в
забава, то законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките за ангажиране на разделната отговорност на ответниците съобразно
съотношението на уговорените между тях дялове /65:35/ и е уважил изцяло
предявените искове, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК жалбоподателите следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, от която първият
ответник – 65 лв., а вторият ответник – 35 лв.
На основание чл. 280,
ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 26.02.2020 год., постановено по гр.дело №54860/2019 год. по описа на СРС,
ГО, 78 с-в.
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, КК „***“, Зона Запад, хотел „***“, офис
319, да заплати на „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 1 ГПК сумата от 65
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, на основание
чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 1 ГПК сумата от 35 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/