Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен
състав в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 186 / 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 845/20.01.2020г.
от Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна срещу Решение №
2279/11.12.2019г., постановено по н.а.х.д. № 4433/2019г. на Районен съд-Варна,
петнадесети състав.
С жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на решението, поради нарушение на закона – касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Формирано е
искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответната страна чрез процесуален представител с
представен отговор на касационна жалба
от 13.01.2010г. оспорва жалбата, като изразява доводи за правилност и законосъобразност
на съдебното решение с искане да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
От фактическа
страна пред районния съд е установено следното:
На 20.03.2019г. до управителя на „Трансмар 57“ ЕООД
била изпратена покана за представяне на документи относно транспортната дейност
на дружеството за периода от 01.07.2018г. до 31.12.2018г. На 14.06.2019г. св.
Калоянчев, служител в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна,
след приключване на комплексната проверка по представените документи от страна
на дружеството, притежаващо лиценз на общността за превоз на пътници № 11067,
констатирал няколко нарушения на законодателството ни. Въз основа на
представените за проверка документи св. Калоянчев приел за установено, че на
20.08.2018г., дружеството не е организирало труда на водача И Н Н , при
извършване обществен превоз на товари, видно от товарителница от 20.08.2018г. с
товарен автомобил марка „Рено“ от кат. М3, с рег. № *****, с монтиран аналогов
тахограф, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ № 561/2006г. по такъв начин, че
да е в състояние да спазва изискванията на чл.8, пар.6, второ тире, изр.1, във
връзка с чл.4, б.“з“ първо тире от Регламент /ЕО/ № 561/2006г., а именно: „На водачът
не е осигурена нормална седмична почивка от най-малко 45 последователни часа,
като му е осигурена почивка от 40 часа и 13 минути, като намалението е с 4 часа
и 47 минути, като предходната седмична почивка, която е била осигурена на
водача, е била намалена седмична почивка. Горното било прието за установено въз
основа на 13 броя тахографски листи от дата 06.08.2018г. до дата 20.08.2018г.
Прието било, че нарушението не било изолиран случай. С оглед констатацията св.
Калоянчев приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.10, пар.2, изр.1,
пр.2 от Регламент № 561/2006г., във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози, поради което на 14.06.2019г. съставил Акт за
установяване на административно нарушение, а въз основа на него било издадено
процесното наказателно постановление.
За да отмени наказателното постановление въззивният
съд приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения. Нарушени са разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от същия
закон. Според въззивната инстанция не става ясно кое точно свое задължение
превозвачът не е изпълнил, какво не е сторил, с какво свое действие или
бездействие е допуснал да не се спази съответната почивка и дали това се дължи
на липса на организация или на виновно поведение на самия водач на МПС. Съдът е
счел, че е налице и разминаване между датите, на които се твърди, че е
извършено нарушението, тъй като в АУАН за дата на нарушението се сочи изрично
30.08.2018г., а в НП е посочена дата на извършване на нарушението 20.08.2018г.
Съдът е приел, че неправилно е приложен и материалния закон, тъй като в хода на
административнонаказателното производство не са събрани категорични
доказателства за действие или бездействие от страна на превозвача, чиято
отговорност е ангажирана, относно организацията на работа на водачите /в
частност и но конкретния водач/ и спазване на законоустановените почивки. Според
съда освен, че допуснатите нарушения ограничават възможността нарушителят да
разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и препятстват
защитата му, тези нарушения затрудняват съдебния контрол за законосъобразност
на наказателното постановление и спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият състав споделя изводите на
районния съд за допуснати съществени нарушения на производствените
правила при издаване на процесното наказателно постановление и по конкретно –
за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съобразно тази
разпоредба, наказателното постановление трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават. В случая не може да се прецени дали са нарушени
цитираните разпоредби, без да е изяснено по категоричен начин връзката между
елементите от състава на правните норми, визирани в АУАН и в наказателното
постановление, че са нарушени, субектът на нарушението и конкретните негови
действия, водещи до нарушението. Административнонаказващият орган се е
ограничил с посочване единствено на товарителница от 20.08.2018г. и на 13 броя
тахографски листи от дата 06.08.2018г. до дата 20.08.2018г. Липсват изложени
конкретни факти установяващи кога е допуснато нарушението, посредством кой/кои
тахографски листи е установено, за кой период. Неяснотата при описание на
нарушението, както и да се предполага какво е имал предвид
административнонаказващия орган при издаване на наказателното постановление и
да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо. При тази
фактическа установеност, правилни са изводите на районния съд за неоснователно
ангажиране на отговорността на дружеството на соченото в наказателно
постановление основание.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във
вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2279 от 11.12.2019г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 4433/2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: