Определение по дело №545/2025 на Административен съд - Варна

Образувано е по жалба от М. А. В., с [ЕГН], от [населено място], чрез адв. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №РД-14-1077 от 25.02.2025 г., издадена от Началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, по т.2 с която му наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал.1, т.4 б.“б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ***** на водача М. А. В., до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Искането за спиране се обосновава с твърдението, че липсва изрично разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на заповедта в нарушение на чл. 60, ал. 1 от АПК. Липсвали мотиви за разпореждането съгласно изискването на чл. 60, ал. 2 от АПК. Предварителното изпълнение на ПАМ щяло да доведе до значителни и трудно поправими вреди и щяло да засегне особено важен интерес на жалбоподателят да работи. Твърди се, че В. работи като оператор на пътно-строителни машини в „М. Строй – Варна“ ЕООД и изпълнението на задълженията му било свързано с управление на автомобил. В тази връзка се представя трудовия договор. Изтъква се обстоятелството, че жалбоподателя живее в самостоятелно домакинство с двете си малки деца. В резултат от предварителното отнемане на СУМПС на жалбоподателят ще да бъде уволнен от работа, тъй като нямало да може да изпълнява трудовите си задължения. При оставане без работа, той щял да остане без доходи за издръжка, а от това – на глад и мизерия. Поради това се иска постановяване на определение, с което на основание чл. 166, ал. 2 от АПК да се спре предварителното изпълнение на заповедта и да се разпореди връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Ответникът – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място] изпраща административната преписка по издаване на заповедта без становище по искането за спиране на предварителното й изпълнение.

Съдът като взе предвид доводите в жалбата във връзка с направеното особено искане за спиране на предварително изпълнение на заповедта, приложените към жалбата писмени доказателства, както и доказателствата в административната преписка, достигна до следните установявания и изводи:

Искането е допустимо. Направено е от лице с активна процесуална легитимация и с правен интерес да иска произнасяне на съда на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Искането за спиране е направено в жалба срещу заповедта, спиране на предварителното изпълнение на която се иска, за проверката на която е налице образувано и висящо съдебно производство. С искането е сезиран териториално и материално компетентния да се произнесе административен съд.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Доводите развити в искането за несъответствие на допуснатото предварително изпълнение с изискванията за форма и съдържание в чл. 60 от АПК са неоснователни, тъй като то е допуснато по силата на закона. Това следва от уредбата в чл. 107 от ЗАвтП съгласно която обжалването на заповедите, с които се налага принудителна административна мярка се извършва по реда на АПК, като подадената жалба не спира изпълнението на приложената мярка. По аргумент от тази разпоредба, по силата на закона обективираното в оспорената Заповед волеизявление за временно отнемане на СУМПС до решаване отстраняване на нарушението, но за не по вече от една година има незабавно действие. Това е разписано с оглед прилагането на ПАМ в обществен интерес и в защита правата на участниците в движението, с цел отстраняване на констатирано нарушение при осъществяване на дейността и привеждането й в съответствие със задължителните законови изисквания. Специалното правило на чл. 107, ал.3 от ЗАвтП за допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни актове като процесната заповед представлява изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК, но презумпцията по чл. 107, ал. 3 ЗАвтП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. В ЗАвтП не са разписани основания за спиране изпълнението на заповедите по чл. 106а ЗАвтП, поради което както възприема и съдебната практика, искането за спиране се разглежда съобразно общата уредба в чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК.

Чл. 166, ал. 2 от АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от не влязъл в сила административен акт, респ. да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява.

В случая В. твърди, че от изпълнението на наложената със Заповедта ПАМ изразяваща се във временното й отнемане на СУМПС е поставена в невъзможност да управлява ППС, заради което няма да може да извършва ежедневните си трудови дейности като оператор на пътно-строителни машини в „Моко Строй – Варна“ ЕООД,, а остане ли без работа, ще остане и без средства за издръжка на себе си и на двете си деца, т. е. за него ще настъпят значително и трудно поправими вреди.

Тези съображения се подкрепят от приложените към жалбата писмени доказателства и материалите в административната преписка.

От приложения в преписката АУАН съставен на 25.02.2025 г. е видно, че СУМПС [номер] на жалбоподателя е иззето след като при проверката му е установено, че на същата дата е извършил обществен превоз на един пътник – М. И., срещу заплащане – 2 лв., без МПС-то с което се извършва превоза, да е включено в Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. От приложените към жалбата актове за раждане е видно, че В. е баща на две малолетни деца. Същевременно от представените с жалбата трудов договор се установява, че от 17.09.2024 г. е назначен на длъжност "оператор на пътно-строителни машини " в "Моко строй"ЕООД, с място на работа – обекти на фирмата за строителни работи, с 8-часов работен ден, с уговорен 6-месечен срок за изпитване. От трудовият договор се установява, че работното място на В. е на различни обекти. Това обосновава извода, че за да изпълнява трудовите си функции, жалбоподателят трябва ежедневно да пътува. Поради това безсъмнено с изземването на 25.02.2025 г. на свидетелството за управление на МПС на В. му е създадено значително затруднение за явяване му на работното място и за изпълнение на трудовите му задължения.

Поради това основателни и доказани са изложените в жалбата доводи, че оставането на В. без СУМПС в резултат от предварителното изпълнение на ЗППАМ може да доведе до уволнението му от работа, тъй като няма да може да изпълнява трудовите си задължения. Продължаването на действието на ПАМ в резултат на предварителното изпълнение на заповедта може да доведе до отстраняването му от работа, което неминуемо ще го лиши от възнаграждение, от средства за издръжка и живот на семейството му, вкл. за отглеждане на децата му.

Поради това, общественият интерес от спиране на предварителното изпълнение не би бил засегнат в значима степен, а обратно – предварителното изпълнение на невлязлата в сила ПАМ в частта на т.2 - временното отнемане на свидетелството за управление на МПС ще причини значителна и трудно поправима вреда за адресата на мярката.

Водим от изложеното и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

СПИРА изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №РД-14-1077 от 25.02.2025 г., издадена от Началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, само по т.2 с която на М. А. В. е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал.1, т.4 б.“б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ****** на водача М. А. В., до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІІ от АПК.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и