РЕШЕНИЕ
гр.София, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Андрей Георгиев
при секретаря Снежана
Апостолова и в присъствието на прокурора
................... като разгледа докладваното от съдията-докладчик в.гр.дело
N: 10 303 по описа за 2018 година и за да се про-изнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 179968 от 25.07.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 52 288/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 151 състав,
е признато за установено по предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********срещу Р.Г.Б.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка чл.86, ал.1 ЗЗД, че
ответницата Р.Г.Б. дължи на ищеца сумата 1 229,02 лева – главница за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода: 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. до
топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к.”*********аб.№ 076774, ведно със
законната лихва върху главницата, счи-тано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 14.07.2016 г. до окончателното й пога-сяване, както и сумата 98,52
лева – лихва за забава върху главницата за периода от 14.09. 2015 г. до
27.06.2016 г., като за разликата до пълните предявени размери, съответно от 1 615,00
лева и 131,32 лева, исковете са отхвърлени като неоснователни.
С решението от 25.07.2017 г. ответникът
по присъединеното гр.д.№ 66 679/2016 г. по описа на СРС А.К.А., ЕГН **********
е осъден да заплати солидарно с Р.Г.Б., ЕГН ********** на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********по
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 807,49 лева – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода: 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. до топлоснабден имот с
адрес: гр.София, ж.к.”*********с аб.№ 076774, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2016
г. до окончателното й погасяване, както и сумата 64,73 лева – лихва за забава
върху главницата за периода от 14.09. 2015 г. до 27.06.2016 г., като искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 64,73 лева до пълния
предявен общ размер от 65,65 лева, като неоснователен.
Със същия съдебен акт А.К.А. и Р.Г.
Б.-А.са осъдени да заплатят на „Т.С.”
ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 756,08
лева – разноски по гр.д.№
38 868/2016 г. по описа на СРС, 151 състав и за първоинстанционното
производство.
Решението е постановено при
участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Така постановеното съдебно
решение в частта, в която са уважени положителните установителни искове,
предявени по реда на чл.422,
ал. 1 ГПК, както и в частта, в която на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ Р.Г.Б. е осъдена да заплати солидарно с А.А. сумата 807,49 лева,
е обжалвано от ответни-цата Р.Г.Б.. В жалбата се
поддържа, че решението в тези му части е неправилно и незаконосъобразно.
Наведени се оплаквания, че е абсурдно при депози-рано заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу нея и ответника по присъединеното дело, в
което изрично е посочена главница за неизплатена топлинна енергия в размер на 1
572,63 лева, съставът на СРС да приеме, че дължимата главница е 2 036,51 лева;
че е абсурдно същата да бъде осъдена да заплати солидарно с ответник по присъединено
дело сумата 807,49 лева при положение, че не е ответна страна по този осъдителен
иск. Поддържа се, че с оглед приетото от първоинстанционния съд, че ищецът не е
доказал вземането си за сумата от 1 572,63 лева, представляващ доставена
топлинна енергия за целия имот, а е доказал вземане за сума от 1 229,02
лева, то евентуалното й задължение възлиза на ½ от посочената сума, а
именно: 615,00 лева, като задължението на ответника по присъединеното дело А.А.
също следва да е 615,00 лева, както и че още в отговора на исковата молба
същата изрично е заявила, че евентуалното й задължение възлиза на половината от
претендираната сума, тъй като имотът е СИО. Счита, че неправилно от първата инстанция
е признато, че единият потребител дължи един
път цялата сума в размер на 1 229,02 лева за целия период по отношение на целия
имот и втори път – да го осъдиш да заплати солидарно с другия потребител за
половината имот, извън търсената от ищеца сума, като релевира твърдения и че
СРС не е обсъдил всички наве-дени от нея съображения в отговора й.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните части, като й се присъдят и
направените разноски по делото.
Постановеното по гр.д.№ 52 288/2016 г. по описа на СРС,
III ГО, 151 състав решение – в частта, в която са уважени заявените осъдителните
искове по присъединеното дело № 66 679/ 2016 г. по описа на СРС е
обжалвано от ответника по същите А.К.А., с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на този акт в обжалваните части по идентични съображения,
наведени в въззивната жалба на другия ответник.
Моли съда да отмени решението на СРС в обжалваната част.
В проведеното открито съдебно заседание претендира присъждането на направените
разноски по делото.
Ответникът по жалбите – „Т.С.” ЕАД в срока по чл.263,
ал.1 ГПК не е депозирал отговори на същите. С молба от 07.05.2019 г. е заявил
искане да се постанови решение, с което да се отхвърлят въззивните жалби.
Третото лице-помагач на страната
на ищеца – „Т.С.” ЕООД, *** не е взело становище по жалбите.
Решението по гр.д.№ 52 288/2016 г. по описа на СРС в частта, с която са отхвърлени
исковете по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД срещу
ответницата Р.Б. и в отхвърлител-ната част по осъдителния иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответника А. А.не е обжалвано и е влязло в
сила.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото дока-зателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са допустими –
същите са подадени от легитимирани страни в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидност-та на решението, а
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да се приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По допустимостта на атакуваното
съдебно решение в обжалваните части, с които са уважени осъдителните искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
след извършената служебна проверка съдът приема следното:
Предметът
на делото е спорното материално субективно право - претендирано или от-ричано от
ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Когато в
наруше-ние на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по
предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото
въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава
решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, обективирана в решение № 398/23.05.2010 г. по
гр.д.№ 738/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 249/23. 07.2010 г. по гр.д.№
92/2009 г. на ВКС, І ГО, решение № 133/26.05.2011 г. по гр.д.№ 664/2010 г. на
ВКС, III ГО; решение № 307/04.10.2011 г. по гр.д.№ 1187/2010 г. на ВКС, III ГО,
решение № 5/20. 02.2012 г. по гр.д.№ 658/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК и мн.др.
В случая първоинстанционният съд е
бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника А.К.А. да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД
сумата от 807,49 лева, от които: 786,31 лева – главница за доставена, но незап-латена
топлинна енергия и 21,18 лева – сума за разпределение на топлинна енергия за периода:
01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
23.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в общ размер от
65,65 лева за периода: 14.09. 2015 г. – 27.06.2016 г., от които: 62,71 лева
относно вземането за топлинна енергия и 2,94 лева относно сумата за
разпределение. В подадената искова молба по това дело ищецът не е конституирал
като ответна страна Р.Г.Б.
и не е заявил искане към съда да осъди ответника А.К.А. да заплати тези суми на „Т.С.“ ЕАД солидарно с Р.Г.Б., която е третото за това
про-изводство лице.
Като е осъдил Р.Б. да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД
вземания на визираните основания за посочените периоди при условията на солидарна
отговорност с ответника по тези претенции А.К.А., СРС се е произнесъл свръх
петитум – по искане, с които не е бил сезиран, поради което на основание
чл.270, ал.3 ГПК първоинстанционното решение в посочената част – относно
постановеното солидарно осъждане на ответницата Р.Г.Б., следва
да бъде обезсилено като недопустимо.
В останалите обжалвани
части атакуваното решение е процесуално допустимо, поради което следва да се
обсъдят релевираните от жалбоподателите доводи относно неговата непра-вилност.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1. ЗЗД
и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответницата Р.Г.Б.
и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответника А.К.А..
В
подадената искова молба по гр.д.№ 52 288/2016 г. ищецът „Т.С.” ЕАД твърди,
че е депозирал на 14.07.2016 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжниците Р.Г.Б. и А.К.А. за сума-та 1 746,32 лева, от които: 1 572,63
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода: 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва до окон-чателно
изплащане на вземането; 125,43 лева – законна лихва за забава върху нея от
14.09.2015 г. до 27.06.2016 г.; 42,37 лева, представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.
и 5,89 лева – законна лихва за забава върху последната за времето: 14.09.2015
г. – 27.06.2016 г. Заявлението било уважено, като в срока по чл. 414 ГПК
длъжникът Р. Б.-А.подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, във
връзка с което в срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил положителни
установителни искове срещу ответницата А., за установяване на оспорените
вземания по заповедта в посочените размери.
В исковата молба по
гр.д.№ 66 679/2016 г. по описа на СРС, присъединено за съвместно разглеждане
в едно производство към гр.д.№ 52 288/2016 г. по описа на СРС, 151
състав на ос-нование чл.213 ГПК с
определение № 132414 от 30.05.2017 г., ищецът
„Т.С.” ЕАД твърди, че издадената по ч.гр.д.№ 38 868/2016 г. на СРС заповед за
изпълнение с разпо-реждане от 04.11.2016 г. е била обезсилена по отношение на длъжника
А.К. Анто-нов, поради непредявяване в срока по чл.415 ГПК на установителен иск
срещу това лице след подадено от същото възражение срещу нея. Срещу този
ответник ищецът „Т.-С.” ЕАД е предявила претенции за осъждане на А.А. да
заплати на ищеца сумата 807,49 лева за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода: 01.05.2014 г. – 30.04. 2015
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /23.11.2016 г./ до
изплащане на вземането и лихва за забава
в размер на 65,65 лева за периода 14.09.2015 г. до 27.06. 2016 г.
И в двете искови молби са
наведени доводи, че ответниците по тях са клиенти на топ-линна енергия по смисъла
на чл.153, ал.1 ЗЕ в качеството им на собственици на топлоснабден имот – апартамент
№ 92, находящ се в гр.София, ж.к.”*********; че за доставянето на топлинна енергия се извършва при
публично известни Общи условия за про-дажба на топлинна енергия за битови нужди
от 2008 г. и 2014 г., съгласно които същите имат задължение да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, както и че през периода:
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. всеки един от ответниците е ползвал, но не е
заплатил за топлос-набдения имот с абонатен № 076774 консумираната топлинна
енергия. Релевирани са твър-дения и че за процесните периоди за притежавания от
ответниците имот са начислявани суми за топлинна енергия по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
В исковите молби се претендира
и присъждане на направените от „Т.С.” ЕАД разноски по делото.
В подадения в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор ответницата по установителните искове Р.Г.Б. оспорва
предявените срещу нея претенции с доводи за недопустимост, евентуално за
неоснователност. Поддържа, че липсва нормативно изискуемия писмен договор между
страните за присъединяване към топлопреносната мрежа, както и че същата е
собственик в режим на СИО на ½ идеална част от имота, поради което и
евентуалното й задължение възлиза на половината от претендирания размер на
иска. Оспорва ищецът да е извършвал доставки на топлоенергия при параметри,
съответстващи на темпера-турния график, като релевира доводи, че не е доказано
да има открита счетоводна партида на нейно име и на името на съсобственика й, а
тя е единствено достоверния източник на задължения и заверения, което се
отнася, както до главницата, така и до претендираните лихви. Релевират се
аргументи и че представените документи, въз основа на които се заявени сумите,
нямат доказателствена сила и не са окомплектовани; че сметките са завишени
неправомерно, неразбираеми са и не са на база действително реализирано
потребление, като се инвокирани съ-ображения и че ответницата не дължи и
търсената лихва, предвид липсата на сделка между страните.
В депозирания в срока
по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника по осъдителните искове А.К.А. са оспорени изцяло предявените срещу
същия претенции, като са наведени доводи за недопустимост на същите, а при
условията на евентуалност – за тяхната неоснователност. Твърди се, че липсва императивно
изискуемия се писмен договор между него и ищеца за присъединяване към
топлопреносната мрежа, което обосновава недопустимост на иска. Оспорва обстоятелствата
дружеството да е извършвало доставки на топлоенергия при параметри,
съответстващи на температурния график, като релевира доводи и не се установява
спазването на условията за доставка на топлинна енергия и че не е доказано да
има открита счетоводна партида на негово име и на името на съсобственика му, а
тя е единствено достоверния източник на задължения и заверения, което се
отнася, както до главницата, така и до претендираните лихви. Релевирани са и аргументи
и че представените документи, въз основа на които се заявени сумите, нямат
доказателствена сила и не са окомплектовани; че сметките са завишени
неправомерно, неразбираеми са и не са на база действително реализирано потреб-ление,
като се инвокирани съображения и че ответникът не дължи и търсената лихва,
предвид липсата на сделка между страните.
Не се спори в процеса, което се потвърждава и
от представените с исковата молба дока-зателства и приложеното ч.гр.д.№ 38 868/2016
г. по описа на СРС, че „Т.С.” ЕАД е подала заявление с вх.№ 3045694 от
14.07.2016 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжниците Р.Г.Б. и А.К.А. при условията на солидарност за следните суми: 1 615,00
лева – главница, от които: 1 572,63 лева, представляваща стойност на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топ-лоснабден имот с абонатен №
076774, находящ се в гр.София, ж.к.„*********, за периода: 01.05.2014 г. – 30.04.2015
г. и 42,37 лева – стойност за услугата „дялово разпределение“ за същия период,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявле-нието до
окончателното изплащане, както и 131,32 лева – лихва за забава за периода:
14.09.2015 г. до 27.06.2016 г., от които: 125,43 лева относно главницата за
топлинна енергия и 5,89 лева относно главницата за дялово разпределение. На
20.07.2016 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „Т.С.“ ЕАД срещу Р.Г.Б. и А.К.А. за посочените суми, като на зая-вителя
са присъдени и направените в заповедното производство разноски в размер на
334,93 лева, от които: 34,93 лева – държавна такса по заявлението и 300,00 лева
– възнаграждение за юрисконсулт.
На 04.08.2016 г. е подадено възражение по
чл.414 ГПК от длъжника Р.Г.Б., с което е оспорена дължимостта на вземанията по
заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил пред СРС
искове срещу ответницата Р.Г.Б. за установяване на вземанията му по изда-дената
заповед.
На 15.08.2018 г. е подадено
възражение по чл.414 ГПК и от длъжника А.К.А.. С влязло в сила разпореждане от
04.11.2016 г. заповедният съд е обезсилил издаде-ната заповед за изпълнение от
20.07.2016 г. спрямо А.К.А., поради това, че в срока по чл.415, ал.1 ГПК
заявителят не е предявил установителен иск срещу него по чл.422 ГПК.
Безспорно е в
производството, което се установява и от представения по него в заве-рено копие
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 196, том VIII, рег.№ 10923, дело
№ 1377/2006 г. по описа на нотариус С.Т., рег.№ 065 при Нотариалната камара, че
Р.Г.Б. – ответник по установителните искове и А.К.А. – ответник по осъдителните
искове са съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 92,
находящ се в гр.София, ж.к.”********, както и от приетия нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 197, том VIII, рег.№ 10924, дело № 1378/2006
г. на същия нотариус. От ответниците не се оспорват и фактите, че същите са
съпрузи и че процесният имот е съпружеска имуществена общност.
Съгласно данните от протокол от проведено в
гр.София на 22.07.2002 г. Общо събрание на етажните собственици от ул.”********,
на същото е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”
с „Т.С.” ЕООД.
На
19.08.2002 г. е подписан договор № 202 между етажната собственост на ул.”********
и „Т.С.” ЕООД за извършване на услугата доставка и монтаж на термостатни
вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода за топлинна
енергия; за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
издаване на обща и инди-видуални сметки.
Със заявление-декларация
с вх.№ 943/28.03.2007 г. е заявено искане от А.К.А. за промяна на партидата на процесния
топлоснабден имот на ул.”******** - № 076774, като в същия акт заявителят е
удостоверил и че домакинството му се състои от двама членове.
За изясняване на делото от фактическа
страна по искане на ищеца е изслушана съдебно – техническа експертиза /СТЕ/,
изготвена от вещото лице инж.Н.М., неоспорена в процеса, от която се
установява, че през исковия период сградата в режим на етажна собст-веност, в
която се намира апартамент № 92 с абонатен номер 076774 е била топлоснабдена;
че технологичните разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия
се приспадат от отчетеното количество топлинна енергия и че в случая тези разходи
са приспаднати от общото количество топлинна енергия, отчетена от общия
топломер преди нейното разпределение меж-ду абонатите.
Съгласно разглежданото
доказателство и на двете обявени дати през 2015 г. не е оси-
гурен достъп за отчет в
имота-предмет на спора, протоколът за което е представен във връзка с изготвяне
на заключението; че в имота са налице три уреда за дялово разпределение,
монтирани на 3 бр. радиатори, и един узаконен топъл водомер, като поради
неосигурения достъп за из-вършване на отчет топлинната енергия за отопление е
изчислена от ищцовото дружество по служебен разход на максимална мощност на
радиаторите по реда на Наредба № 16 – 334/06.04. 2007 г. /отм., но действала в
процесния период/.
От заключението на СТЕ е видно и че разходът
за топла вода за отоплителен сезон: 2014 г. – 2015 г. също е начислен служебно
поради неосигурения достъп за отчет, като вещото лице не е дало заключение дали
абонатът дължи определената от фирмата за дялово разпреде-ление сума за битово
горещо водоснабдяване /БГВ/, тъй като не е намерил данни за броя потре-бители, живеещи в процесния имот.
От същото
доказателство се установява и че дяловото разпределение в исковия период е
извършвано от „Т.С.” ЕООД чрез подизпълнителя „Д.” ЕООД, изпълняващ функциите на фирма за
дялово разпределение, съгласно изискванията на Наредба № 16-334/06. 04.2007
г. за топлоснабдяването /отм./; че дължимата
за абонатен № 076774 сума според изчис-лената от фирмата за дялово
разпределение топлинна енергия е 1 572,60 лева, която сума е без предишни
неплатени и просрочени такива, без начисляване на лихви по тях, както и без
сторни-ране на суми, платени по време и след исковия период.
Констатира се и че на общия
топломер, монтиран в абонатната станция на сградата, в която се намира
процесният апартамент, са извършвани проверки за метрологичен контрол от
лицензирани фирми през 2013 г., 2015 г. и 2017 г., при което е спазен срокът,
предписан от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
За изясняване на делото от
фактическа страна в първоинстанционното производство е допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза /ССЕ/, изготвена от вещото лице А.Т.. От неоспореното заключение на
същата се установява, че в счетоводст-вото
на ищеца „Т.С.” ЕАД не са налице данни за извършени плащания за задължения за
топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № 076774 за процесния период:
м.05.2014 г. – м.04.2015 г., както и че през последния не са погасявани и стари
задъл-жения. В заключението е отразено и че по счетоводни данни на ищцовото
дружество главни-цата за топлинна енергия за периода: м.05.2014 г. – м.04.2015
г. възлиза на сумата от 1 572,63 лева; че начислената законна лихва върху
същата възлиза в размер на 125,43 лева за времето от 30.07.2012 г. до 01.07.2015 г. ; че
за същия отоплителен сезон таксата за дялово разпределение е на стойност
42,37 лева, а законната лихва върху нея, изчислена за времето от 01.08.2014 г. до 27.06.2016
г. е 5,89 лева. С оглед данните от разглежданото доказателство главницата,
дължима от ответниците е в общ размер на 1 615,00 лева, а законната лихва е на
обща стойност 131,32 лева.
Във връзка с предмета на спора от
страна на ищеца са представени и заверени копия от акт за установяване
годността за приемане на строеж от 14.11.2003 г., касаещ сградата, в която се
намира процесния имот, удостоверение за качество № 1901/09.09.2003 г. на
блоковата абонатна станция и протокол за проведена 72-часова проба при
експлоатационни условия в периода от 05.11.2003 г. до 08.11.2003 г. на
съоръженията в абонатната станция, с който последните са приети за експлоатация.
Приети са и протоколи за подмяна на топломер в същата сграда от 07.05.2013 г.,
от 11.04.2017 г. и 15.04.2015 г. във връзка с извършването на послед-ваща
метрологична проверка и свидетелства за проверка на СИ от 29.04.2013 г.,
06.04.2015 г. и 03.04.2017 г. със заключения: „Съответства“.
При
така приетата фактическа обстановка решаващият състав на СГС намира, че са на-лице
предпоставките за частично ангажиране на отговорността на ответниците по
предявените от „Т.С.” ЕАД в
производството искове.
Отношенията между доставчиците
и потребителите на топлинна енергия за исковия пе-риод са регламентирани в
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потре-бител/клиент на топлинна енергия за битови
нужди.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.2012 г., „потре-бители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на
легалното определение, дадено в § 1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ, дейст-ваща до
17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия”. Съгласно новата редак-ция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия
период от време – от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. ., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно, за да бъде
определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди
съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото
е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъеди-нен
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Това лице е задължено
да зап-лаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на
топлоснабдения обект и цената на услугата дялово разпределение, респ. то
встъпва в облигационни правоотношения с ищцовото дружество – топлопреносно
предприятие.
В производството не е спорно
обстоятелството, че ответницата по установителните искове – Р.Б. и ответникът
по осъдителните искове – А.А. от 2006 г. са собственици на процесния топлоснабден
имот, което се потвърждава и от неоспо-рените от същите писмени доказателства,
представени от ищеца: нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 196, том VIII, рег.№ 10923, дело № 1377/2006
г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 197, том VIII, рег.№
10924, дело № 1378/2006 г. по описа на нотариус С.Т., с рег.№ 065 при НК. Не се
спори и че двамата ответници притежават този имот в режим на съпружеска
имуществена общност. Като носители на правото на собственост върху
апартамент № 92, находящ се в гр.София, ж.к.”**********в исковия период:
м.05.2014 г. – м.04.2015 г., Р.Г.Б. и А.К.А. имат качеството на клиенти на
топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопре-носно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като постано-вява, че
тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопренос-ното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /понастоящем КЕВР/, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни
по спора за процесния пе-риод е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично извест-ни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца, одобрени
с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ
предоставя възможност за клиентите, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В да-дената
хипотеза ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили това свое
право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г., поради което настоящият
съдебен състав намира, че същите са ги
приели.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия въз-никва между
топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона – чл.150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемане-то на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 35/21. 02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за процес-ния период
от време между главните страни в производството е съществувало валидно облига-ционно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно топлоснабден имот – апартамент № 92, находящ се
в гр.София, ж.к.”**********”, ет*.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите-ответници, че не е
налице ва-лидно облигационно отношение между тях и ищеца, поради това, че
нямало открита партида на тяхно име и на името на съсобственика им. С оглед
действащата нормативна уредба във връзка с топлоснабдяването, за възникването
на облигационно отношение между доставчика на топлинна енергия и собственика на
топлоснабден имот в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия не е
необходимо подаване на молба-декларация за откриване на партида от страна на
последния. За пълнота на изложението следва да се посочи и че е налице подадено
заявление от А.А. за откриване на партида във връзка с топласнабдения
имот-предмет на спора.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сгра-да
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за из-вършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наред-ба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп., отм. с ДВ бр.25/20.03.2020
г./. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост по силата
на чл.142, ал.2 ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, а нормата на чл.145, ал.1 от същия закон предвижда, че
топлинната енергия за отопление на имо-тите в сграда – етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна
собст-веност заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска,
като според чл.155, ал.3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консуми-раното количество топлинна
енергия за всеки отделен клиент се определят с наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ.
Задължение на купувача,
съгласно чл.12, т.3 от Общите условия от 2014 г., е да осигури достъп за
отчитане на средствата за дялово разпределение в имота си. Съгласно чл.70, ал.4
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. с ДВ бр.25/20.03.2020 г./ на клиен-тите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела
в имота се начислява енергия по реда на т.6.5 от приложението по чл.61, ал.1
като отоплителни тела без уреди.
Съгласно чл.69, ал.2, т.2 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. с ДВ бр.25/20.03.2020 г./, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпре-деля
при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно
дено-нощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водоме-ри за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или
не е осигурен достъп за отчитане.
За процесния период в
съответствие с тази законова уредба и установеното в Общите условия сумите за
топлинна енергия относно имота - предмет на спора са начислявани помесеч-но от
„Т.С.“ ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение на база служебно начислено количество топлинна енергия за
процесния апартамент, поради неосигурен достъп за отчет на уредите, констатиран
в изготвен за това прото-кол.
Служебното начисляване на
топлинна енергия при неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение
на задължението на потребителя да осигури достъп до имота за отчи-тане на
уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното
отчи-тане на ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин нормативно е
установен способ за определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не
е налице обективна възможност за реалното й отчитане.
Тъй като топлопреносното
предприятие е предоставяло топлинна енергия към сградата, за която енергия се
дължи плащане, Наредбата за топлоснабдяването позволява да се определи служебно
частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на функция от показанията
на общия топломер. Топлопреносното предприятие и фирмата за дялово
разпределение не са задъл-жени да изследва въпроса защо не е осигурен достъп до
имота, като те процедират по един и съ-щи начин, както в случаите, в които
собствениците умишлено се укриват, за да не бъдат измере-ни показанията на
уредите им, така и в случаите, в които клиентите не обитават имота или
отсъстват в момента. В случай, че клиентът отсъства продължително от имота и/или
не е въз-можно да изпълни задължението си за осигуряване на достъп до имота за
извършване на отчет, законът предвижда няколко разрешения:
На първо място: съгласно чл.77
от Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г. /отм. ДВ бр.25/20.03.2020 г./ клиентът може да подаде заявление до топлопреносното предприятие за
прекратяване на топлоподаването към имота му. В този случай топлопреносното
предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване в срок до 15 дни след
постъпване на заявлението, като не съществува пречка след отпадане на нуждата
от прекратяване, топлоподаването към обекта да бъде възобновено.
На второ място: съгласно чл.70,
ал.5 от Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г. /отм., считано от 01.10.2019
г., но действала в процесния период./, клиентите, неосигурили достъп, могат да
поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен
срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител.
В този срок клиентът може да възрази срещу изготвената изравнителната сметка и
да поиска слу-жителите на фирмата за дялово разпределение да направят нов
отчет, като осигури достъп за осъществяването му.
На трето място: в имота могат
да бъдат поставени уреди за дялово разпределение с дис-танционно отчитане, при
които не е необходим достъп до имота, за да бъде последното извър-шено.
В конкретния случай за периода
– предмет на въззивен контрол: м.05.2014 г. – м.04.2015 г., жалбоподателите не
са се възползвали от нито една от посочените възможности, и тъй като не са
осигурили достъп до съсобствения им апартамент за отчет, за ищеца е възникнало
правото да определи служебно количеството на доставената топлинна енергия за
имота, съгласно методи-ката, установена в цитираната наредба.
Ответниците не
твърдят и не установяват да са се възползвали от предвиденото реклама-ционно
производство и да са оспорили изготвената от третото лице-помагач изравнителна
сметка в установените срокове съгласно чл.33, ал.3 от Общите условия от 2014
г., имащи силата на за-кон за страните – в 45-дневен срок след периода, за
който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и
разпределението по чл.70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването /отм./ – в ред.
до изм. с ДВ бр.74/2019 г., поради което съдебният състав намира, че
разпределението е извършено по описания и отразен от експерта в
съдебно-техническата експертиза начин в съот-ветствие с нормативната уредба.
От друга страна, по силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2014 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл.
от Наредбата за топлоснабдяването /отм./ или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно клаузата
на чл.36 от същите общи условия клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение, като чл.36, ал.2 е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение,
и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР,
се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните по него, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за
последните. Предвид горните обстоя-телства ищецът се легитимира като субект,
който е активно материално-правно легитимиран да получи цената на извършваната
услуга дялово разпределение.
Съгласно кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвено от вещото лице инж.Н.М., размерът на задължението за процесния
апартамент за доставената топлинна енергия за периода: м.05.2014 г. – м.04.2015
г., съгласно данните от ФДР, възлиза общо
на сумата 1 572,60 лева, като с оглед заключението на приетата съдебно-счето-водната
експертиза не са налице данни стойността на това задължение, както и тази на
услугата за дялово разпределение, възлизаща на сумата 42,37 лева, да е
заплатена от клиентите. В реше-нието на първоинстанционния
съд е прието, че от първата сума е дължима само стойността на доставената
топлинна енергия за отопление, включваща начисления размер по прогнозни цени от
306,45 лева и сумата за доплащане по изравнителната сметка в размер на 880,20
лева, както и сума за дялово разпределение на стойност 42,37 лева или общо
сумата 1 229,02 лева. Неправилно във визирания съдебен акт е прието, че не
се дължи топлинна енергия за БГВ поради липса на данни относно броя на
обитателите в жилището, каквито по делото са налице, но предвид обс-тоятелството,
че първоинстанционното решение е обжалвано само от ответниците, както и регла-ментирана
в чл.271, ал.1, изр.2 ГПК забрана, с настоящото решение положението на
жалбопода-телите-ответници не може да бъде влошавано като се приеме по-голям
размер на задълженията им.
В съответствие с
разпоредбата на чл.32, ал.2 СК съпрузите отговарят солидарно за задъл-жения, поети за
задоволяване на нужди на семейството, каквито са и консумативните разходи за
семейното жилище. При пасивната солидарна отговорност няколко длъжници дължат
една и съ-ща престация на кредитора, а кредиторът може да търси изпълнението на
цялото задължение от всеки един от съдлъжниците, съгласно законовата регламентация
на чл.122, ал.1 ЗЗД, като това може да стане, както в едно, така и в отдели
производства, тъй като по силата на чл.122, ал.2 ЗЗД предявяването на иск срещу
един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо ос-таналите
солидарни длъжници.
С оглед на гореизложеното искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЕС срещу ответницата Р.Б. относно главницата за периода:
м.05. 2014 г. – м.04.2015 г. се явява доказан по основание и размер за сумата
1 229,02 лева /1186,65 лева за потребената топлинна енергия и 42,37 лева
за разпределението на същата/, дължима при условията на солидарност с другото
пасивно отговорно лице А.А., което изрично трябва да бъде посочено в съдебното
решение, а осъдителният иск спрямо ответника А.А. с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЗД – за сумата 807,49 лева /786,31 лева за
потребената топлинна енергия и 21,18 лева за разпределението на топлинната
енергия/, дължима при условията на солидарност със съдлъжника му Р. Б.-А.. Без
правно значение за кредитора са вътрешните отношения между съдлъжниците, но из-пълнението от страна на един
солидарен длъжник, по силата на чл.123, ал.1 ЗЗД освобождава всички съдлъжници.
Мнозинството на съдебния състав
на СГС намира, че по отношение на главните взе-мания представляващи стойността
на дължимата се топлинна енергия от м.05.2014 г. до м.04. 2015 г. вкл., ответниците
не са изпаднали в забава относно
плащането им, поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите
за този период от време Общи условия от 2014 г., на основание чл.146, ал.1,
пр.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни клаузи –
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на
чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията
на ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/ – ответник по делото. С
клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. е установен падеж за
плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозен
дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в 30-дневен срок от датата на публи-куването им
на интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл.33, ал.2 – падежът за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ – отново в
30-дневен срок след публикуването им на интернет страницата на продавача „Т.С.“
ЕАД. Така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с
притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя
/компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава възможност за достъп до
интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и
самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Потребителят не може да
бъде задължаван да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения. От друга страна, от потребителя не може да се изисква
да извършва постоянни справки в един неопределен период от време за това кога
точно топлопреносното дружество ще публикува в интернет страницата си дължимите
се месечни сметки, за да може да съобрази едностранно определените по този начин
от „Т.С.” ЕАД падежи за изпълнение. С оглед
гореизложеното мнозинството на настоящия състав приема, че клаузите на чл.33,
ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на императивната
материалноправна норма на чл.143, ал.1 ЗЗП, за чието приложение съдът следи служебно
съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП – са нищожни.
Предвид това обстоятелство за вземането на ищцовото дружество за дължимата се
стойност на топлинната енергия от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. вкл., което
попада в приложното поле на Общите условия от 2014 г., ответниците не са
изпаднали в забава, тъй като липсва договорен срок за изпълнение между
страните, а по делото не е представена и покана за изпълнение на това
задължение в съответствие с изискването на нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съобразно изложените мотиви установителният
иско по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД и осъдителният иск по
чл.86, ал.1 ЗЗД относно главниците за топлинна енергия се явяват изцяло неоснователни, поради което
обжалваното решение на СРС в тази му част след-ва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което заявените искове на визираните основания
срещу ответницата Р.Б. на стойност от 95,07 лева, определена по реда на чл.162 ГПК
за периода: 14.09.2015 г. – 27.06.2016 г. върху сумата от 1 186,65 лева и срещу ответника А.А. на
стойност от 62,99 лева, определена по реда на чл.162 ГПК за периода: 14.09.2015
г. – 27.06.2016 г. върху сумата от 786,31 лева – да бъдат отх-върлени.
Депозираните
въззивни жалби не съдържат конкретни възражения и не сочат пороци на
първоинстанционното решение относно неговата правилност по отношение на
признатото за дължимо обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение. Поради това и не следва да се извърши служебна проверка относно
правилността на атакувания съдебен акт в тази му част. Районният съд не е
допуснал нарушение и на императивна материалноправна норма по отношение на тези
искове, което да създава задължение за настоящата инстанция да се произнесе по
отношение на нея.
Освен в посочените части
първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта, с която
ответниците Р.Б. и А.А. са осъдени да зап-латят
на ищеца разноски за разликата над сумата 755,22 лева.
При приетия изход на спора на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззивниците следва да бъдат присъдени разноски
за заплатените държавни такси по жалбите, съответно в размери от: 3,58 лева – за
жалбоподателката Р.Б. и 3,61 лева – за жалбоподателя А.А.. Съобразно уважената
част от жалбите на основание чл.38, ал.2 ЗА за осъщест-веното безплатно процесуално
представителство „Т.С.“ ЕАД следва да заплати на адвокат Н.Д.възнаграждение в размер
на 91,18 лева.
Разноски по чл.78, ал.3 ГПК не
следва да се присъждат на въззиваемата страна – ищец, която е заявила искане за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Във въззивното произ-водство от
упълномощения от тази страна процесуален представител – юрисконсулт, не са
извър-шени реално никакви процесуални действия, извън депозираната бланкетна
молба, с която един-ствено е заявено общо, немотивирано оспорване на жалбата.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 179968 от 25.07.2017 г., постановено по
гр.д.№ 52 288/2016
г. по описа на СРС, ГО, 151 състав –
в ЧАСТТА, в която с Р.Г. Б.-А., ЕГН **********
е осъдена да заплати солидарно с А.К.А., ЕГН ********** на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********по
искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 807,49 лева – глав-ница за доставена от
дружеството топлинна енергия /вкл. и такса за дялово разпределение/ през
периода: 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г до топлоснабден имот с адрес: гр.София,
ж.к.”**********, с аб.№ 076774, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба
в съда /23.11.2016 г./ до окончателното й по-гасяване, както и сумата от
64,73 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 14.09. 2015 г. до
27.06.2016 г., като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 179968 от 25.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 52 288/2016 г.
по описа на СРС, ГО, 151 състав – в ЧАСТТА,
в която е признато за установено, че Р.Г.Б., ЕГН ********** дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *********на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 95,07 лева за периода от 14.09.2015 г.
до 27.06.2016 г. /част от присъдената обща стойност от 98,52 лева/; в ЧАСТТА, с която А.К.А., ЕГН ********** е
осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 62,99 лева за периода от 14.09.2015 г.
до 27.06.2016 г. /част от присъдената обща стойност от 64,73 лева/, както и в ЧАСТТА, с която Р.Г.Б., ЕГН **********
и А.К.А., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Топ-лофикация София” ЕАД,
ЕИК *********разноски по делото за разликата над сумата от 775,22 лева до признатия
размер от 756,08 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********срещу Р.Г.Б.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че Р.Г. Б.-А., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********сумата 95,07
лева /представляваща част от присъдения общ размер от 98,52 лева/ – обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2015 г. до
27.06.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 20.07. 2016 г. по ч.гр.д.№ 38 868/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 151 състав, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********срещу А.К.А.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на А.К.А.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********сумата 62,99 лева /представляваща част от
присъдения общ размер от 64,73 лева/ – обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 14.09.2015 г. до 27.06.2016 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 179968 от 25.07.2017 г., постановено по
гр.д.№ 52 288/ 2016 г. по описа на
СРС, ГО, 151 състав – в ЧАСТТА, в
която е признато за установено, че Р.Г.Б., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *********на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.150 ЗЕ сумата 1 229,02 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството топлинна енергия /вкл. и стойност за дялово разпределение от 42,37
лева/ за периода: 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. относно топлоснабден имот с
адрес: гр.София, ж.к.”*********, ап.92, с аб.№ 076774 /дължима се при условията
на солидарност с А.К. А. ЕГН **********/, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 14.07.2016 г. до окончателното й погасяване, както и в частта, в
която е признато за установено, че Р. Г.Б., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *********на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
3,45 лева – лих-ва за забава върху главницата за разпределение на топлинната
енергия, начислена за периода от 14.09.2015 г. до 27.06.2016 г. /дължима се при
условията на солидарност с А.К.А., ЕГН **********/, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.07.2016 г. по
ч.гр.д.№ 38 868/2016 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 179968 от 25.07.2017 г., постановено по
гр.д.№ 52 288/ 2016 г. по описа на СРС,
ГО, 151 състав – в ЧАСТТА, в която А.К.А.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********по искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
сума в размер на 807,49 лева – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия /вкл. и стойност за дялово разпределение от 21,18 лева/ за периода:
01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. относно топлос-набден имот с адрес: гр.София, ж.к.”********,
с аб.№ 076774 /дължима се при условията на солидарност с Р.Г.Б., ЕГН **********/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 23.11.2016 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 1,74 лева – лихва за забава
върху главницата за разпределение на топлинна енергия, начислена за периода от
14.09.2015 г. до 27.06.2016 г. /дължима се при условията на солидарност с Р.Г.Б.,
ЕГН **********/.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ
на Р.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 3,58 лева /три лева петдесет и осем
стотинки/ – разнос-ки за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ
на А.К.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 3,61 лева /три лева шестдесет и една
стотинки/ – разноски за въззив-ното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ
на адвокат Н.Й.Д.– САК, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 91,18 лева /деветдесет
и един лева и осемнадесет стотинки/ – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението е постановено
при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. о.м.2.
Особено мнение
на съдия Андрей
Георгиев по решението по
въззивно гражданско дело № 10 303 по
описа за 2018 г. на
Софийския градски съд, IV-В
въззивен състав
Не съм съгласен с мнението на мнозинството от състава по част
от мотивите на решението, а именно по отношение на извода, че клаузите на
чл.33, ал. 1 и 2 от общите условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна
енергия на битови клиенти, относно настъпването на падежа на задълженията след
публикуване на сметките за тях в интернет.
Не намирам, че посочените клаузи водят до дисбаланс между
интересите на средния потребител и топлофикационното дружество. Целта на
потребителското право е да осигури защита единствено на добросъвестния и
информиращ се потребител (така напр. параграфи 49 и 51 от решението на Съда на
Европейския съюз по делото на C‑186/16 Andriciuc;
виж и 18 съображение от преамбюла на Д.ива 2005/29/ЕО относно нелоялните
търговски практики и съображение 16 от преамбюла на Д.ива 1993/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори), съобразявайки неговите
финансови, стопански и пазарни възможности и разходите, които той поема за
защитата си. В началото на 21. век, когато средностатистическият потребител има
възможност да получи достъп до интернет по много начини, като за това ползва не
само свое, но и чуждо устройство, намирам, че приемането, че свързването на
обявяване на информация в интернет с идея за недостъпност е много трудно да се
обоснове.
В конкретния случай в интернет се публикуват данни за размер
на задълженията на физически лица към търговско дружество. Тези данни обаче не
са достъпни единствено в интернет и средностатистическите потребители са
наясно, че сметките за топлинна енергия се дължат ежемесечно. Поради това и
могат спокойно да проверят на каса на „Т.С.“ ЕАД или друг платежен оператор
какъв е размерът на задължението им – те не са ощетени от публикуването на
известието за съставената фактура в интернет. От друга страна търговецът
представя допълнителна прозрачност на по-голямата част от потребителите си,
като им дава възможност да проверяват сметката си и без посещение на физически
търговски обект. Определянето на падежа на задължението по датата на
публикацията в интернет единствено задължава потребителите да са добросъвестни
и да направят тази проверка, която е възможна онлайн без разход на време, или
(за онези, които нямат връзка с интернет) – на каса или в търговски обект.
Отделно от това в днешно време дори и хора без мобилни
устройства могат да си осигурят достъп до интернет, като просто помолят роднина
или приятел за достъп. За онези, за които това е невъзможно, както беше
посочено по-горе съществува и възможност за проверка на сметките в търговски
обект.
Следва да се има предвид, че уведомяването по интернет в
днешно време е и много по-надеждно от това по традиционната хартиена поща,
където пратките се бавят, могат да бъдат откраднати или умишлено унищожени.
Напротив, за средния потребител е много по-удобно да може да провери данните
онлайн, по всяко време и без да следи пощенската си кутия. Следователно
предвидената в общите условия от 2014 г. алтернатива за съобщаване на сметки
по-електронен път е много по-щадяща потребителя от предвиденото при по-старите
общи условия изискване за известяване с пощенска пратка.
Поради това не намирам, че съдът следва да препятства
развитието на гражданските отношения чрез използване на възможностите на
технологиите и да създава прекомерни изисквания към търговците за съобщаване на
информация по пощенски път, при положение, че хората без достъп до интернет
(особено в София, на чиято територия единствено оперира дружеството „Т.С.“ ЕАД)
са относително малък процент и все повече намаляват. Следователно уреждането на
задължение за потребителите да установяват информация в интернет през определен
период от време, ако тази информация може да бъде намерена и по друг, физически
начин, не съставлява изискване, което нарушава баланса на интересите между
потребител и доставчик, а и в никакъв случай не нарушава добросъвестността,
доколкото гарантира правата на потребителя в по-голяма степен от алтернативата
– изпращане на писмо на хартия. Ето защо приемам, че посочените по-горе клаузи
от общите условия на „Т.С.“ ЕАД не са неравноправни.
Този мой извод не влияе на крайното ми становище по
съществото на спора, тъй като по делото „Т.С.“ ЕАД не е представило
доказателства, че е изпълнило задължението си да публикува съдържанието на
потребителските фактури в интернет. Особеното ми мнение е единствено по
мотивите на съдебния акт, но намирам същото за важно за развитието на правото,
поради което и го излагам изрично.
|
|
СЪДИЯ: |