Определение по дело №343/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 566
Дата: 30 септември 2020 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700343
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                              30.09.2020г.                                     град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на тридесети септември                                                          две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 343 по описа на съда за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.207 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

К.Д.И., понастоящем в затвора в гр.Пазарджик, е предявил молба по чл.207 от ГПК за обезпечение на доказателства по бъдещ иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Иска обезпечението да се извърши посредством вещо лице, което да заснеме с фотоапарат килии №12 и №13 в следствения арест в гр.Кюстендил и по-конкретно – прозорците, стените, тавана и вратата на килиите и общата тоалетна. Твърди, че предстои закриване на ареста и неговото преустройство в кабинети на МВР – Кюстендил, поради което ще бъдат заличени ужасните хигиенно-битови условия в ареста.

В писмено становище вх.№3974/24.09.2002г. старши юрисконсулт Димитър Любенов Йовков като процесуален представител на ГД „Изпълнение на наказанията“ намира молбата за неоснователна. Сочи, че към момента в ГД „Изпълнение на наказанията“ няма данни за предстоящо закриване на ареста в гр.Кюстендил, че не е стартирала процедура и министърът на правосъдието не е издавал заповед за преустановяване дейността на ареста, а служителите от НОС изпълняват служебните си задължения по график и ареста функционира нормално. Няма справки и становища от началника на ОСИН – Благоевград, които да подсказват, че предстои закриване на ареста в близко бъдеще. Пълномощникът намира, че липсва опасност някое доказателство да бъде изгубено или неговото събиране да се затрудни. Заявеният от молителя начин за събиране на данните /вещо лице да изготви снимков материал/ намира за недопустим по правилата на АПК и ГПК. В становището се съдържат данни за размерите на килии №12 и №13 и извършени ремонтни дейности в ареста през периода 2015 – 2017г. Сочат се и периодите на пребиваване на молителя в килиите от края на 2017г. до началото на 2020г.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с молбата и становището на ответника намира искането за допустимо. Молителят е с активна процесуална легитимация за неговото предявяване, като искането не е скрепено с изтичане на определен в закона преклузивен срок. Съдът е компетентен да го разгледа като съдът, в чиято компетентност е възложено разглеждането на бъдещия иск по см. на чл.285, ал.2 от ЗИНЗС и в чиито съдебен район се намира ареста по арг. от чл.208, ал.1 от ГПК.

Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Нормата на чл.207 от ГПК съдържа условията, при които се допуска обезпечение на доказателства. Необходимо е да съществува обезпечителна нужда за молителя, а исканите доказателства да са допустими и относими по бъдещия спор. В случая по делото не са налице и двете предпоставки за уважаване на молбата. Видно от становището на пълномощника на ГД „Изпълнение на наказанията“, няма данни за предстоящо закриване на ареста в гр.Кюстендил, нито стартирала процедура за това, като арестът функционира в нормален работен график. Тези данни водят до отсъствие на обезпечителна нужда за молителя. Отделно от това, заявеният начин за събиране на доказателствата относно хигиенно-битовите условия в килиите и общата тоалетна чрез  изготвяне на снимков материал от вещо лице, извън заявена нужда от изготвяне на експертиза, се явява недопустим процесуален способ по правилата в АПК и ГПК. Следователно, заявеното доказателствено искане в този му вид е недопустимо.

Изложеното налага извод за неоснователност на искането за обезпечение на доказателства по бъдещия иск.

            Мотивиран от горното и на основание чл.208, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането в молбата на К.Д.И. по чл.207 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК за обезпечение на доказателства по бъдещ иск с правна квалификация по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

            Определението подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред ВАС в 7-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Определението да се съобщи на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: