О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4583 09.12.2019 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 9 декември
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 4952 по описа за 2019 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба
от А.С.Т., в която сочи, че на 11.09.2019 г.
работодателя му „ИРИ ТРЕЙД" АД получил запорно съобщение от ЧСИ Гергана
Илчева, рег. № 765 с район на действие Окръжен съд Стара Загора, с което бил наложен
запор върху трудовото му възнаграждение до размера на дълга ми по изпълнително
дело № 20197650402986, образувано по изпълнителен лист № 2432 от 03.11.2008 г.,
издаден по гр.д. № 2293/2008 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
След запознаване с
изпълнителното дело установил, че изпълнителния лист, по който било образувано
е издаден на „Мобилтел" ЕАД с ЕИК: ********* за задължения, представляващи
неизплатени суми за ползване на далекосъобщителни услуги и крайно устройство по
договори за периода 14.01.2007 г. до 14.03.2007 г.
Взискател по посоченото
изпълнително дело бил „ЮБЦ" ЕООД с ЕИК: *********, на което
„Мобилтел" ЕАД прехвърлило вземането си.
Сочи, че през всички тези
години (повече от 10 год.) нито бил получавал покана за доброволно изпълнение
по посочения изпълнителен лист, нито бил уведомяван, че вземането по
изпълнителния лист е прехвърлено от кредитора на трето лице.
Заявява, че не дължи
посочената сума в изпълнителен лист № 2432 от 03.11.2008 г., издаден по гр. д. №
2293/2008 г. по описа на Районен съд Стара Загора и няма задължения нито към
кредитора, посочен в него, нито към взискателя по изпълнително дело № 20197650402986,
по описа на ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765 с район на действие Окръжен съд
Стара Загора.
От друга страна, от
датата на издаване на изпълнителния лист до настоящия момент били минали повече
от 10 години, през които не били предприемани никакви действия спрямо него. Към
датата на подаване на настоящата искова молба била изтекла пет годишната обща
погасителна давност за посоченото вземане в изпълнителния лист, на която
давност се позовава.
На следващо място като
основание за издаване на изпълнителния лист било записано чл. 411, ал. 2, чл. 417
и чл. 418 от ГПК. Не ставало ясно на какво точно основание е издаден
изпълнителния лист, по Заявление по чл. 410 от ГПК ли е издаден или по чл. 417
от ГПК. Във втория случай, срокът му за подаване на възражение срещу Заповедта щял
да започне да тече от датата на получаване на покана за доброволно изпълнение /каквато
покана не бил получил и до настоящия момент/.
От друга страна в
изпълнителния лист никъде не било записано, че е ОСЪДЕН да заплати сумите
материализирани в него, а било РАЗПОРЕДЕНО да плати сумите на кредитора, което
водило до НИЩОЖНОСТ на изпълнителния лист, на която също се позовава.
Моли съда да се произнесе
с решение, с което да признае за
установено по отношение на ,,ЮБЦ" ЕООД, ЕИК: *********, гр. София,
район р-н Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров - Управител, че НЕ ДЪЛЖИ сумите материализирани в изпълнителен лист № 2432 от
03.11.2008 г., издаден по гр. д. № 2293/2008 г. по описа на Районен съд Стара
Загора.
В едномесечния срок по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от „ЮБЦ” ЕООД гр. София.
Относно
допустимостта и основателността заявява, че така предявеният иск е процесуално
допустим, доколкото се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене по производството, по което било издадено изпълнителното
основание, но бил по същество неоснователен поради следните решаващи
съображения:
От
приложените в исковата молба твърдения се установявало, че ищецът е осъден по
ч.гр.д. № 2293/2008 г. на Районен съд Стара Загора, да заплати на „Мобилтел”
ЕАД сумата от 210.52 лева - главница; 65.00 лева - разноски по заповедното делото.
От останалите изложени твърдения се установявало, че за събиране на тези
вземания било образувано изпълнително дело № 20197650402986 по описа на
кантората на ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765. Всички тези обстоятелства
ответното дружество изрично признавало, както е посочено по-долу, и моли съда,
да бъдат отделени при съставянето на доклада по делото съгласно чл. 146 ГПК.
Основен
правопораждащ факт, на който се основавал предявеният иск било твърдението, че
за периода до датата на образуване на изпълнителното дело вземането се погасило
по давност поради изтичането на давностния срок. Последното било невярно. След
постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. с молба с по изпълнително дело №
20197650402986 по описа на кантората на ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765 ( доказателства
в тази насока са приложени от ищеца ) било поискано извършване на изпълнителни
действия, поради което и давността била прекъсната.
Отделно
от изложеното, моли, съдът да има предвид, че до постановяване на ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност по време на изпълнителния процес не била
текла.
Това
било така, доколкото съгласно дадените задължителни разяснения с ППВС №
3/18.11.1980 погасителната давност не течала, докато траел изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. В действителност, с
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС било прието, че дадените
задължителни разяснения с ППВС № 3/18.11.1980 следвало да се считат за загубили
сила, но съгласно постановеното Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г. IV ГО: „…. Извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата“. Съгласно цитираната
практика на Върховния касационен съд по процесното изпълнително дело №
1580/2014 на ЧСИ Мариян Петков, до момента на постановяване на ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК давност докато трае изпълнителният процес не била
текла, защото до този момент било приложимо ППВС № 3/18.11.1980г. Основанието
на предявения иск било твърдение за изтекла погасителна за периода от
14.12.2012 г. - 05.02.2016 г. Съгласно цитираното решение № 170 от 17.09.2018 г.
по гр.д. № 2382/2017 г., IV ГО, погасителна давност за вземането в хода на
образуваното изпълнително производство не била текла за периода от 14.12.201 до
26.06.2015 г. и такава би могла да започне да тече едва от момента на
постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК - 26.06.2015 г. Това било така,
доколкото тълкувателно решение отменящо дадени предходни задължителни
разяснения по прилагането на закона имало действие занапред, а не обратно
такова. Затова за едно парично вземане, докато за събирането му имало висящо
изпълнително дело погасителна давност не би могла да тече до момента от
обявяването на ППВС № 3/1980 за загубило сила. За периода от постановяване на
ТР № 2/26.06.2015г. до подаване на исковата молба, а и към настоящия момент в
полза на ищеца не била изтекла погасителна давност от пет години, а доколкото
вземането спрямо него било такова, произтичащо от договор за кредит, то спрямо
него била приложима именно общата петгодишна давност.
Сочи,
че поради изложените по - горе правни съображения, искът по чл. 439 ТПК на
длъжника се явява неоснователен и недоказан.
Признава
твърденията в исковата молба, че ищецът бил осъден по ч.гр.д. № 2293/2008г. на
Районен съд Стара Загора, да заплати на „Мобилтел” ЕАД сумата от 210.52 лева-
главница; 65.00 лева- разноски по заповедното делото.
Признава
твърденията, че за събиране на тези вземания било образувано изпълнително дело
№ 20197650402986 по описа на кантората на ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765
Моли
съда, да отделите всяко едно от признатите обстоятелства като безспорни при
съставяне на доклада по делото.
Твърди,
че давност не била текла до 26.06.2015 г. - дата на постановяване на ТР №
2/2013, доколкото когато тълкувателно решение отменя предходно задължително
постановление, то има действие занапред.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от А.С.Т. иск за
признаване за установено, че не дължи на „ЮБЦ“ ЕООД вземане в размер на 210.52
лева - главница; 65.00 лева - разноски по заповедното делото, за които е осъден
по ч.гр.д. № 2293/2008г на Районен съд Стара Загора
Моли
съда да осъди А.С.Т. да плати и сторените разноски по делото от ответника в
размер на 360.00 лева - платено адвокатско възнаграждение, а настоящото
изречение да се счита и като списък по чл. 80 ГПК.
От обстоятелствата изложени в исковата
молба се налага извода, че предявеният иск е с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК. Този иск е
установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора, не съществува. Страните следва да докажат всички
твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ответникът
следва да докаже фактите, от които произтича вземането му.
Признава
за ненуждаещи се от доказване твърденията в исковата молба, че ищецът е осъден
по ч.гр.д. № 2293/2008 г. на Районен съд Стара Загора, да заплати на „Мобилтел”
ЕАД сумата от 210.52 лева - главница; 65.00 лева - разноски по заповедното
делото.
Признава
за ненуждаещи се от доказване твърденията, че за събиране на тези вземания било
образувано изпълнително дело № 20197650402986 по описа на кантората на ЧСИ
Гергана Илчева, рег. № 765.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към
спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата
страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се
прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Запорно
съобщение до работодателя — заверено копие; Изпълнителен лист - заверено копие;
Справка-извлечение от Търговския регистър при АВ за актуалното състояние на
ответното дружество „ЮБЦ” ЕООД гр. София, с ЕИК:********* - заверено копие,
както и Решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017, IV ГО на ВКС;
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д.
№ 2293/2008 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 29.01.2020 г. от 10.40 ч., за която дата да се призоват
страните, като на ищеца се изпрати копие от отговора.
УКАЗВА на страните в срок до
насрочено съдебно заседание да представят по делото банкова сметка, ***телен
диспозитив да им бъдат присъдени претендираните съдебни разноски.
УКАЗВА на страните в
едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото и да предприемат съответните процесуални действия, като в тази връзка
да направят своевременно исканията си.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
Делото
да се докладва незабавно, в случай на постъпване на искания на страните,
депозирани по повод указанията на съда и доклада по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: