Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260223 08.04.2021 година гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
осемнадесети февруари Година 2021
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Николина Козелова
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 3350 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.С.Й. против
наказателно постановление № 8245а-3193 от 20.11.2020г. на Началника на Второ РУ
– Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, като се сочат аргументи
за това. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Р.А. заявява, че поддържа
подадената жалба, като излага допълнителни възражения, във връзка със събраните
в хода на съдебното следствие доказателства. Претендира направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара
Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 8245а-3193 от 20.11.2020г. на Началника на Второ РУ – Стара
Загора на нарушителя А.С.Й. е наложено на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД наказание
глоба в размер на 50 лв. за това, че на 02.11.2020г. около 22,40 часа в гр.
Стара Загора, на кръстовището на ул. Димчо Стаев и ул. Искър, при извършване на
проверка на документи за самоличност от компетентните органи не е представил
лична карта или друг документ, удостоверяващ самоличността му /СУМПС, паспорт/
- нарушение на чл. 6 ЗБЛД.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН серия АА бл. № 581373 от 08.11.2020г, съставен от полицай
в група ООР при Второ РУ - Стара Загора.
От глоба с фиш серия Х № 0151761 от
02.11.2020г е видно, че на 02.11.2020г. на А.С.Й. е наложена глоба в размер на
10л. за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП - не носи СУМПС. А от
разписка № 0600012112168306/11.12.2020г. е видно, че тази глоба е заплатена.
Във връзка с компетентността на
актосъставителя и наказващия орган е представена заповед №
8121з-818/09.07.2015г. на Министъра на вътрешните работи.
От показанията на свидетелите И.Т.Т.
/актосъставител/ и И.С.К. /свидетел по акта/ се установява, че на посочените в
АУАН място и дата спрели за проверка лек автомобил, управляван от жалбоподателя
А.С.Й.. При поискани документи на автомобила и на неговия водач, такива не били
представени. Това станало причина за съставянето на АУАН за извършено нарушение
на чл. 6 ЗБЛД и на фиш за налагане на глоба за извършено нарушение по ЗДвП.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
На първо място, съдът констатира, че е
допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН - грешно е посочена датата на
акта, въз основа на който се издава наказателното постановление.
Наказващият орган е посочил, че АУАН е
съставен на 08.11.2020г., а от самия акт е видно, че това е станало на
02.11.2020г.
Изискването за точно посочване на
датата на съставянето на акта за установяване на административно нарушение е от
значение за материалната и териториалната компетентност на актосъставителя към
посочената дата, спазването на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и 2 ЗАНН,
както и на преклузивните такива по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, за спазването на
изискването на чл.57, ал. 1, т. 3 ЗАНН и не на последно място на гаранции за
упражняването на правото на защита на нарушителя. Погрешното посочване на
датата на съставянето на акта за установяване на административно нарушение,
дори и да се дължи на грешка, всякога е неотстранимо и представлява съществено
процесуално нарушение.
Това е така и когато датата може да
бъде извлечена от съпътстващи преписката документи, както е в настоящия случай,
тъй като е недопустимо изводите на решаващият орган относно това обстоятелство
да се извеждат по тълкувателен път.
В този смисъл е решение №
98/06.04.2017г., постановено по КАНД № 56/2017г. по описа на Административен
съд - Стара Загора.
На второ място, основателни са
възраженията, че към административнонаказателната преписка не са приложени
доказателства за компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Към нея е представена само заповед № 8121з-818/09.07.2015г.
на Министъра на вътрешните работи, с която се изменя заповед №
8121з-493/01.09.2014г. на Министъра на вътрешните работи.
Същевременно обаче не е представена
заповедта, която се изменя и поради това не става ясно кои лица са компетентни
да издават актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления по Закона за българските лични документи, както и дали
конкретните актосъставител и наказващ орган са имали такава компетентност.
Предвид
изложеното, съдът намира че следва да отмени атакуваното наказателно постановление.
Предвид изхода на делото, с оглед
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски и на основание
чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че ОД на МВР - Стара Загора следва да бъде
осъдена да му заплати сумата от 200 лв., представляваща направените от него в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
С
оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че е налице разминаване в АУАН и НП при описване на нарушението.
Действително в АУАН е посочено, че А.С.Й.
„при извършване на проверка и поискване на документ, удостоверяващ самоличност,
не е представил такъв“, а в НП е посочено, че
„при извършване на проверка на документи за самоличност от компетентен
орган, не е представил лична карта или друг документ, удостоверяващ
самоличността му /СУМПС, паспорт/.
Съдът намира, че актосъставителят и
наказващият орган са описали едно и също нарушение - това по чл. 6 ЗБЛД, като
са използвали различен изказ.
Разпоредбата на чл. 6 ЗБЛД предвижда,
че „гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица,
определени със закон, да удостоверят своята самоличност“
Самоличността на българските граждани
се установява чрез представяне на документ за самоличност /вж. чл. 3, ал. 1 ЗБЛД „Документите за самоличност
удостоверяват самоличността, а при необходимост - и гражданството, чрез
съдържащите се в тях данни.“/
Същевременно в чл. 13 ЗБЛД е посочено,
че „на българските граждани се издават следните документи за самоличност: 1.
лична карта; 2. паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки
паспорт, военна карта за самоличност; 3. свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
Това, че в наказателното постановление
са изброени част от документите за самоличност, които Й. е могъл да представи
при проверката - лична карта, СУМПС, паспорт не опорочава самото наказателно
постановление, напротив, води до внасяне на по-голяма яснота на
административнонаказателното обвинение.
Неоснователно е и възражението,
наведено в жалбата, че в случая е нарушен принципът Non bis in
idem. Актът за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление, е съставен в 22,40 часа, а фишът за
налагане на глоба - 20 минути по-късно - в 23,00 часа. Следователно преценката
следва да бъде извършена спрямо фиша, а не спрямо АУАН.
Съдът
намира за необходимо да отбележи също така, че ако се приеме, че описаните
по-горе процесуални нарушения не са съществени,
то жалбоподателят Й. следва да поеме своята административнонаказателна
отговорност, тъй като от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
/подробно посочени по-горе/ се установява, че той действително е извършил
нарушение на чл. 6 ЗБЛД, а наложеното наказание е съобразено с минималния,
предвиден от законодателя размер в цитираната санкционна норма. Съдът намира,
че с оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме наличието на по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от
същия вид, за да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
8245а-3193 от 20.11.2020г. на Началника на Второ РУ – Стара Загора, с което на
основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД на нарушителя А.С.Й., ЕГН: ********** е наложено
наказание глоба в размер на 50 лева за извършено от него нарушение на чл. 6 от
Закона за българските лични документи.
ОСЪЖДА ОД на МВР, гр. Стара Загора да
заплати на А.С.Й., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение по
настоящото АНД № 3350/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: