Р Е Ш Е Н И Е №43
гр. Габрово,
01.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
тридесети март ................. през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и
в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №42 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 92, ал. 11 от ЗДДС във вр. с чл. 197, ал. 2
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „***********“ЕООД с. ********, общ. ******* срещу Решение № 3/18.01.2021г. на директор на ТД на НАП .
Търново, с което е потвърден Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ №Р-04000720007116-171-001/30.12.2020г. В съдебно заседание по
делото пр. представител на жалбоподателя уточнява че оспорването е против
посочения по- горе Акт
за прихващане и възстановяване /АПВ/ №Р-04000720007116-171-001/30.12.2020г. потвърден с Решение № 3/18.01.2021г. на директор на ТД на НАП В. Търново.
Жалбоподателят твърди, че така оспорения АПВ,
потвърден с решението на Директор на ТД на НАП В. Търново е неправилен и
незаконосъобразен. Не се споделя извода на административния орган, че с оглед
особеностите на проведеното производство пред НАП в случая била налице
обоснованост на предположенията за размера на данъците и задължителните
осигурителни вноски, които се очаквало да бъдат установени при ревизията. Този
извод на директора на ТД на НАП бил необоснован, като неправилно органът бил
приел, че в обжалвания акт били посочени обоснованите очаквания в ревизионното
производство декларираните от лицето резултати за възстановяване да бъдат
коригирани и че при извършване на ревизията на дружеството ще бъдат установени
задължения по ДДС. Тези очаквания на органите по приходите били необосновани и
не намирали подкрепа в данните по ревизионната преписка. Не ставало ясно от
съдържанието на обжалвания АПВ как точно е формирана сумата от 10 355лева,
съставляваща частично възстановен ДДС и как бил формилран остатъка от 22 088,
91 лева до пълния размер на декларирания ДДС
По така изложените доводи се твърдят
допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила,
тъй като липсвали конкретни мотиви и фактически обстоятелства за задържане на
разликата от 22088, 91 лева. Оспорва се посоченото в акта, че при ревизията
следва да се начисли ДДС съобразно констатациите на органа на приходите, че
относно придобития от ревизираното дружество автомобил фолкваген Тигуан била
налице безвъзмездна доставка, която е приравнена на възмездна и за дружеството
е налице задължение за начисляване на ДДС. Подобно предположение според
жалбоподателя било необосновано и поради което той счита, че били налице всички
условия в срока по чл. 92, ал. 11 от ЗДДС да бъде възстановен пълния размер на
декларирания за възстановяване ДДС 32 443, 91 лева, като не били налице
обосновани предположения или очаквания, обуславящи частично възстановяване на
данъка до сумата от 10 355 лева.
Претендира се отмяна на обжалвания Акт за прихващане и
възстановяване /АПВ/ №Р-04000720007116-171-001/30.12.2020г. потвърден с Решение № 3/18.01.2021г. на директор на ТД на НАП В. Търново, ведно със законните последици,
включително присъждане на разноски.
Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание от надлежно
упълномощен пр. представител- адвокат, който поддържа подадената жалба и
изложените в нея доводи за отмяна на оспорения акт.
Директор на ТД на НАП В. Търново се
представлява от упълномощен пр. представител- юрисконсулт, който оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна пради което да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски- възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурор при ОП Габрово изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд Габрово, като обсъди доводите
на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Така делозираната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл.
129, ал. 7 от ДОПК, от надлежна страна – адресат на акта, имаща правен интерес от
обжалването.
При провеждане на производството по делото не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Процесният акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предвидената в закона компетентност.
По същество, съдът счита, че жалбата е
неоснователна.
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000720007116-020-002/21.12.2020г., е възложено извършване на ревизия на „**********“ЕООД с ЕИК
********* с.
*****, обл. *******, период 01.01.2014г. – 31.12.2018г. – за задължения –
корпоративен данък и ДДС и 13.10.2020г.- 31.10.2020г.- за задължения ДДС-
процесния период.
Проверката обхваща данъчен период
13.10.2020г.- 31.10.2020г. съгласно подадена Справка- декларация по ЗДДС вх.
№07001451369/01.11.2020г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 32443,
91 лева. Обект на проверката са СД по ЗДДС декларация за м. 10.2020г., фактури
за продажби, транспортни документи- CMR,
оборотна ведомост, счетоводни справки и др. Със Заповед за изменение на Заповед
за възлагане на ревизия № Р-04000720007116-020-002/21.12.2020г. е разширен обхвата на ревизионното
производство- по ЗКПО от 01.01.2014г.- 31.12.2018г. и по ЗДДС за периода
01.12.2014г.- 31.12.2018г.
Съгласно чл. 92,
ал. 8 ЗДДС (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. -
ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г.,
в сила от 01.01.2014 г.) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3 - 5,
когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е
срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето
предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и
неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца.
Съгласно чл. 92,
ал. 11 ЗДДС, в случаите на възложена проверка, данъкът се прихваща или
възстановява в 30- дневен срок, а при възложена ревизия данъкът се прихваща или
възстановява изцяло, или частично в размер, представляващ разликата между
декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните
осигурителни вноски, които се очаква да бъдат установени при ревизията.
Крайният акт подлежи на обжалване по реда, предвиден за обжалване на
обезпечителните мерки.
Предвид посочените норми, както и предвид това,
че производството по проверката по прихващане и възстановяване се развива в
рамките на вече образувано ревизионно производство, както и че при обжалване се
препраща към реда за обжалване на обезпечителни мерки, следва да се направи
извод, че настоящето производство е специално, особен вид обезпечително такова.
И в случаите, когато е започнала ревизия на съответното дружество,
жалбоподателят следва да представи обезпечение по реда на чл. 92,
ал. 8 ЗДДС, ако желае да му бъде възстановен ДДС преди издаване на
ревизионния акт. Доколкото той нито твърди, нито се установява да е представил
такова обезпечение, то не са налице предпоставки за възстановяване на ДДС,
респ. – прихващане или възстановяване.
Втората хипотеза, при която би могло да се издаде акт за прихващане или
възстановяване е на чл. 92,
ал. 1 ЗДДС – при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява
изцяло, или частично в 30- дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в размер,
представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на
данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да
бъдат установени при ревизията.
С оглед на посочената норма следва да се направи
извод, че в случаите, когато вече е била възложена ревизия, какъвто е
процесният, данъкът ДС се прихваща или възстановява именно в рамките на
ревизионно производство и то при наличие на обосновано предположение, че
претендираният данък за възстановяване се очаква да бъде установен и то в
30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия.
В подадената от „**********“ЕООД Справка- декларация с
вх. №07001451369/01.11.2020г. е даклариран ДДС за възстановяване в размер на
32443, 91лв. В хода на ревизионното производство е установено, че Дружеството е
завело в данъчния и счетоводния си амортизационен план автомобил ********** с балансова стойност
53291, 67лв. Признати са данъчни амортизации за периода 2014г.- 2018г. по реда
на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО в размер на 3298, 65лв. При придобиването на
въпросното МПС дружеството е ползвало данъчен кредит в размер на 10658, 33
лева. Изискани са документи и писмени обяснения от задълженото лице, като от
представените такива се установява според данъчните органи че Дружеството не
разполага с доказателства, че процесния автомобил е използван за икономическата
дейност на дружеството. Установено е, че автомобилът е продаден през
м.04.2019г. Продажбата не е декларирана от ревизираното лице, като „**********“ЕООД не е подало ГДД по
реда на чл. 92 от ЗКПО. Дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС от
21.03.2019г.
С оглед на установените в хода на ревизионото
производство факти, на осн. чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1 от ЗКПО при
ревизията не се признава извършеното намаление на счетоводния финансов резултат
за данъчни цели със сумата за периода 2014г.- 2018г. представляваща начислените
годишни данъчни амортизации за процесния автомобил както следва: за 2014г. в
размер на 1110, 24 лева, за 2015г. в размер на 13322, 92 лева, за 2016г. в
размер на 13322, 92 лева, за 2017г. в размер на 13322, 92 лева, за 2018г. в
размер на 12212, 67 лева. Дружеството е ползвало данъчен кредит в размер на
10658, 33 лева при придобиване на описания автомобил. При така посочените факти
и обстоятелства, установени в хода на ревизонното производство е установена
сумата, предмет на Акта за прихващане или възстановяване по чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, оспорен в настоящото производство. Същият правилно е потвърден с
постановеното Решение №3/18.01.2021г. на директор ан ТД на НАП В. Търново, като
в него решаващия орган е изложил подробни мотиви защо възприема изложеното в
обжалвания АПВ.
По така изложените съображения, настоящия
съдебен състав на АС Габрово счита жалбата за неоснователна.
По разноските.
На основание чл.
161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК и доколкото производството е особен вид обезпечително такова, на
ответника с
оглед заявеното от него искане за присъждане на разноски, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв.
Въз основа на тези мотиви и на основание чл.
160, ал. 1, предл. първо от ДОПК, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба на „**********“ЕООД с. *********, обл. ******* срещу Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ №Р-04000720007116-171-001/30.12.2020г. потвърден с Решение № 3/18.01.2021г. на директор на ТД на НАП В. Търново, като неоснователно.
ОСЪЖДА „*********“ЕООД с. ********, обл. ********* с ЕИК
*********** да заплати на ТД на НАП В. Търново сума в размер на 100 лв., представляваща разноски
по делото- възнаграждение за юрисконсулт.
Решението на подлежи на обжалване на осн. чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :