РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1931
Град Пловдив, 01 октомври 2018 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание
на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1782 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на Й.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, против заповед за прилагане на ПАМ № 18-1030-000580
от 15.04.2017 г. на началник група към ОД
на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.
Твърди се
незаконосъобразност на заповедта. В с.з. жалбата се поддържа от адв. П.. Претендира
се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – началник група към ОД на
МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.
Административен съд – Пловдив в настоящия си
състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, ведно от
заповедта, същата е връчена на 30.10.2017 г., а жалбата е подадена на 13.11.2017
г. пред съда, при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна,
предвид следното установено от
фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 18-1030-000580 от 15.04.2017 г. на началник група към ОД на МВР
– Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1
, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.В оспорената заповед е посочено, че същата е
издадена от М.В.М.на длъжност началник на група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“. По делото е приложена заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на
директора на ОД на МВР - Пловдив, по силата на която и в изпълнение на заповед
№ 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, са определени
групите длъжностни лица, сред които и „началниците на групи в сектор „Пътна
полиция““, да прилагат административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
С процесната заповед е наложена на жалбоподателя К.
санкция по чл.171, т.2А, б.“б“от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 12 месеца.
По същество съдът намира, че издадената заповед е
правилна и законосъобразна, предвид събраните по делото доказателства.
Установено е, че при извършена проверка на водача Й.И.К.
на 15.04.2018 г. около 21,30ч в гр. Пловдив на кръстовището на бул.******и ****като
водач на МПС Мазда 6 с рег. № ****, лична собственост: 1. Преинава на
неразрешаващ /червен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим;
2. Не представя СУМПС и контролен талон към него; 3. Управлява след употребата
на алкохол, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARDM-0241, който
отчете 1,48 на хиляда промила в издишания въздух.
Пробата е показана на водача. Издаден бил талон за медицинско изследване №
0015528.
Съдът намира заповедта за правилна и законосъобразна.
По делото се събраха доказателства, от които е видно, че е установено
твърдяното от компетентния орган нарушение. Не се представиха доказателства, от
които да е видно обратното, нито се твърди, че не е налице управление на ППС
след употреба на алкохол от страна на водача. Не са представени и доказателства
нито в хода на административното, нито в съдебното производство, които да
установят, че в момента на проверката водачът не е употребил алкохол.
Единствените възражения по същество от жалбоподателя касаят
обстоятелството, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на заповедта, а именно – при съставения АУАН, съответно заповедта на
ПАМ не било посочено коя точно норма била нарушена, съответно в заповедта не
било посочено коя от изброените хипотези на чл.171, т.2а, буква б на ЗДвП била
нарушена, поради което била нарушена нормата на чл.6 от ЗАНН и правото му на
защита. Счита също 12- месечният срок посочен в заповедта за твърде дълъг и
моли да се намали същият.
При така събраните по делото доказателства съдът не споделя възраженията
на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в хода на административното
производство.
На основание чл.172 ,ал.1 от ЗДвП, тази принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е приложена заповед № 8121з-748 от 24.06.2015 г. на Министъра
на МВР и последващата такава / заповед № 8121з – 740 от 01.06.2017 г./, по силата
на която началниците на РУ при ОД на МВР са упълномощени да издават заповеди за
налагане на ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че
материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален
административен акт на осн. чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП и съобразно
обстоятелствата отразени в съставения АУАН, като ги е възпроизвел в изложените
мотиви.
Във връзка с възраженията съдът намира, че в случая предмет на съдебен
контрол е индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна
административна мярка. Всяка принудителна административна мярка се прилага за
предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
По своя характер принудителната административна мярка „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда“ има цел
да преустанови извършването на административно нарушение – управляването на
моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на
установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни
последици. Тъй като последиците от това административно нарушение са
изключително сериозни за целите на Закона за движението по пътищата – да се
опази животът и здравето на участниците в движението, чл. 1, ал. 2 ЗДвП,
законодателят е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка да
става незабавно при установяване на нарушението.
Неоснователно е и оплакването за липса на задължителни реквизити.
Оспорената заповед съдържа подробно посочване на фактическите и правни
основания за нейното издаване - посочени са мястото и времето на проверката, в
какво точно се изразява неправомерното поведение на водача и състава на кое
административно нарушение осъществява.
Неоснователно от жалбоподателя се твърди, в обжалваната заповед липсват
мотиви. В случая ПАМ е наложена на основание чл.171, т.2а, буква б) от ЗДвП е
за това, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, установена по посочения в закона ред - извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол, което е показало
1,48 на хиляда промила алкохол в кръвта. Видно и от издаденото наказателно
постановление на водача не е повдигнато обвинение за управление на МПС под
въздействие на алкохол за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а именно под
номер ЗМ № 169/ 15.04.2018 г. на Шесто РУ при ОД на МВР - Пловдив.
Не се споделят и изложените твърдения от жалбоподателя за съществени
процесуални нарушения, тъй като ЗАНН е неприложим по отношение на издаването на
заповедта за ПАМ, както и поради това, че посочените такива не представляват
никакъв пропуск на административния орган. Конкретно и ясно е описано
нарушението на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.3, т.1, от ЗДвП,
извършено от водача на автомобила, което представлява фактическо основание за
налагане на процесната ПАМ, като е посочена и приложимата правна норма на
чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.
Съгласно чл.171, ал.2а, б“б“ от ЗДвП (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че определеният в
заповедта срок бил твърде висок. Видно от цитираната норма е, че минималното
количество усатновен алкохол в кръвта е 0,5 на хиляда, а срокът, който дава
законодателят за прекратяване на регистрацията е за срок от 6 мес до 1 година.
При положение, че за жалбоподателя е установено наличието на алкохол в кръвта
над 1,2 промила, което от своя страна е основание не за налагане на
административно наказание, а за наказателно преследване, то съдът намира, че
този дванадесетмесечен срок е преценен правилно от административния орган и
няма основание за изменение на заповедта.
Посочените обстоятелства около извършеното нарушение са безспорно
установени, поради което издадената заповед съдът намира за правилна и
законосъобразна.
Предвид казаното, съдът намира, че процесната заповед следва да бъде
потвърдена, а жалбата против нея да бъде оставена без уважение.
От жалбоподателя се претендират разноски, които предвид изхода на делото
не следва да му се присъждат.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, против
заповед за прилагане на ПАМ № 18-1030-000580 от
15.04.2017 г. на началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният
административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/П/