№ 383
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба вх. № 3625/08.06.2021г. на „А1 България“
ЕАД, ЕИК ********* против разпореждане № 5953 от 05.04.2021г., постановено по ч. гр. д.
№ 2338 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, IV гр. с., с което се отхвърля
заявление, уточнено с молба от 26.02.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* против ИЛ. П. Р., ЕГН ********** в частта:
сумите 39, 96 лева и 79, 98 лева, представляващи неустойки за предсрочно прекратяване на
договор за електронни и съобщителни услуги от 15.06.2016г.; сумата от 14, 62 лв. – такса за
събиране на дължими суми по същия договор и сумата от 204 лева – предсрочно изискуеми
вноски по сключения между страните на 15.06.2016г. договор за покупко-продажба на
мобилен апарат на изплащане.Указано е на заявителя, че може да предяви осъдителен иск
относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението в едномесечен срок от влизане в
сила на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.Ако искът не бъде
предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне
внесената по делото държавна такса.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно по подробно изложени съображения, иска се същото да бъде отменено и
да се разпореди издаване на исканата със заявлението заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК срещу длъжника.Претендират се разноски за настоящето производство.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление вх. №
1
260392/11.01.2021г. на „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК ********* за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ИЛ. П. Р., ЕГН ********** в общ размер 746,
23 лева, включващ следните суми: неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги на обща стойност 269, 29 лв., неплатени суми за устройство по договор
за продажба на изплащане на обща стойност 357 лв. и неустойки в общ размер 119, 94 лв.,
поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изчислени по реда на чл.
54.12 от ОУ и разпоредбите за отговорност в приложенията към сключения договор №
********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен
партиден номер Р0004254, сключен между страните и съобразно съдебна спогодба,
подписана между КЗП и Мобилтел по гр. д. № 12268/2014г. по описа на СГС, съгласно
която максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, като абонатът дължи на оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на
изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в обжалваните
части, като е приел, че в случая уговорената неустойка е в размер на сбора на всички
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, след предсрочното
прекратяване.По този начин е установено, че потребителят следва да заплати всички
дължими месечни такси, без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от
оператора услуги.Операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора, без да
дължи насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване.Така
уговорената неустойка според заповедния съд, е установена в противоречие с добрите нрави
и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи.Изложени са
доводи в тази насока, като заповедният съд се е позовал на Решение № 193/09.05.2016г. по т.
д. № 2659/2014г. и Решение № 110/21.07.2016г. по т. д. № 1226/2015г., I т. о. на
ВКС.Допълнително е съобразено, че в случая кредиторът претендира заплащане на
неустойката частично – в размер на сбора от три стандартни месечни абонаментни такси,
което не санира недействителността на клаузата, представляваща правопорждащият
юридически факт.След като последната е изцяло недействителна, не може да се претендира
дори частично изпълнение, което според кредитора е в съответствие с нормите на
добросъвестността.Прието е също, че неустоечната клауза е неравноправна, тъй като е
договорена във вреда на потребителя.По отношение на сумата за такса за извънсъдебно
събиране също е прието, че се основава на неравноправна клауза, тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност и противоречи на закона.Аргументирано е, че
извънсъдебното събиране на вземания не е легална дейност и правният спор, свързан с
изпълнението на облигационните задължения, следва да бъде отнесен към компетентния
държавен орган, който е съдът, а при позитивен изход на делото, страната има право на
2
съдебни разноски.Следователно разноски за извънсъдебно събиране на кое да е вземане,
страните поначало не си дължат.Относно претендираната сума, включваща предсрочно
изискуеми вноски по сключения между страните на 15.06.2016г. договор за покупко-
продажба на мобилен апарат на изплащане, е прието, че не се дължи, тъй като в тази
хипотеза вещта и платената продажна цена подлежат на връщане.Дори и подобна последица
да е договорена под формата на неустойка, а именно клауза за предсрочна изискуемост на
разсрочените вноски, същата би била нищожна, тъй като не изпълнява нито една от
присъщите на неустойката функции.
Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство и съобрази доводите на жалбоподателя намира, че частната жалба е
неоснователна.Изложените съображения в обжалваното разпореждане и изводите на
заповедния съд са правилни, като в допълнение настоящият състав намира и следното:
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на
основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на клаузите в
договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по
см. на ЗЗП.
С оглед данните по делото в случая съществува обоснована вероятност процесните
вземания да се основават на неравноправни клаузи.Относно неустойката за предсрочно
прекратяване на договора съдът намира, независимо от уговорения максимален размер на
същата, а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, че начина по който се формира
същата, остава неясен за потребителя.В процесния договор и представените приложения
към него не се съдържа ясна информация относно дължимия размер на общата стандартна
месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, които потребителят би дължал към
момента на прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на
неустойката.Неясно остава и кои конкретни услуги включва тази такса и как е формирана,
както и каква част от общо претендираната сума представлява стойността на отстъпките и
каква е пазарната цена на предоставеното мобилно устройство.
В разпоредбата на чл. 47 от ЗЗП е предвидено задължение на търговеца за
предоставяне по ясен и разбираем начин информацията, свързана с определянето на
крайната цена на стоките и услугите, с включени всички данъци и такси, съответно начина
на нейното изчисление.В решенията по дела на СЕС – С-26/13 и С-96/14, Van Hove, се
приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва
да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния
механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между
този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици“.
3
Некоректно в частната жалба в случая се цитира решение на СЕС от 22.11.2018г. по
дело С-295/17, MEO – Servicos de Comunicacoes e Multimedia SA срещу Autoridate Tributaria
e Aduaneira, въз основа на което се прави извод, че в договорите между телекомуникационен
оператор и потребителите му, е възможно да се предвижда, че ако по искане или по вина на
клиентите, продуктите и услугите бъдат дезактивирани преди изтичането на договорения
минимален срок на обвързаност, операторът има право на обезщетение, съответстващо на
договорения размер на една месечна абонаментна вноска, умножен по разликата между
предвидения в договора минимален срок на обвързаност и броя месеци, през които услугите
не са били предоставяни, която сума се определя като неустойка съгласно правото на ЕС и
се дължи за неспазването на минималния срок на обвързаност.
Посоченото от жалбоподателя решение на СЕС е постановено по преюдициално
запитване относно тълкуването на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, като със
същото СЕС приема, че чл. 2, § 1, б. „в“ от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че
предварително определената сума, получавана от икономически оператор при предсрочно
прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за предоставяне на услуги с
предвиден минимален срок на обвързаност и съответстваща на сумата, която операторът е
щял да получи през останалата част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен –
обстоятелство, което запитващата юрисдикция трябва да провери, следва да се приеме за
възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги, което поради това подлежи на
облагане с този данък.Съдът приема също по т. 2, че за квалификацията на сумата,
предварително определена в договора за предоставяне на услуги, която клиентът дължи при
предсрочно прекратяване на договора, не са решаващи фактът, че целта на тази
предварително определена сума е да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението
си да останат обвързани с договора през минималния срок и да бъдат поправени вредите,
претърпени от оператора вследствие на неспазването на посочения срок, фактът, че
търговският представител получава по-високо възнаграждение за сключването на договори,
предвиждащи минимален срок на обвързаност, отколкото за сключването на договори без
такъв срок, както и фактът, че по националното право посочената сума се квалифицира като
неустойка.
На следващо място настоящият състав намира, че искането на заявителя е в
противоречие и с добрите нрави.В случая по отношение на оператора претендираната
неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена
за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се
предоставят такива услуги.И след като при действащ договор заплащането на месечни такси
е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на
мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо
неоснователно обогатяване на оператора.Безспорно при преценката за нищожност на
неустойка поради накърняване на добрите нрави, следва да се вземат предвид всички факти
и обстоятелства за конкретния случай, но същите следва да са относими към момента на
4
сключване на договора, а не към последващ момент, в какъвто см. са задължителните
разяснения в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014г. на ВКС.Без значение по отношение на
претенцията за неустойка са действително претърпените вреди от кредитора, както и
последващи действия на страните при изпълнение, неизпълнение, разваляне или
прекратяване на договора.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5953 от 05.04.2021г., постановено по ч. гр. д. №
2338 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, IV гр. с.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5