Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 17562 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС.
Ищецът Етажна собственост на
сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „П.Р.“, бл. 36, вх. З, твърди,
че за периода от месец септември 2015 г. до месец септември 2018 г.,
включително, за притежавания от Ж.В.Ж. апартамент № 54 са натрупани задължения
за такси към етажната собственост в размер на 557.85 лв. С уточняваща молба вх.
№ 53222/05.08.2020 г. посочва, че претенцията за месечни такси към етажната
собственост в размер на 557.85 лева включва следните вземания по пера: такса за
поддръжка, административно обслужване и управление на етажната собственост в
размер на 148 лева; консумативни разходи в размер на 349.85 лева и вноски за
Фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 60 лева.
Излага, че на общо събрание на
етажната собственост, проведено на 07.09.2015 г. в т. 1 от изготвения протокол
е обективирано решение, съгласно което таксите към етажната собственост се
разпределят съобразно броя обитатели в апартамент. Наред с това е прието да се
заплаща такса за управление и административно обслужване по 4 лева на
апартамент. На последващо общо събрание на етажната собственост, проведено на
22.03.2016 г., е взето решение таксите към етажната собственост да продължат да
се разпределят съобразно броя обитатели в апартамент, като допълнително е
прието да се заплаща месечна вноска за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 2
лева от апартамент. В исковата молба се сочи, че апартаментът на ответника е
обитаван от трима души в периода от септември 2015 г. до февруари 2017 г. и от
двама души – в периода от март 2017 г. до септември 2018 г.
Ищецът заявява, че на проведеното
на 07.09.2015 г. общо събрание е прието решение да се образуват съдебни
производства срещу длъжниците към етажната собственост. На общо събрание,
проведено на 19.07.2018 г., е прието решение да се образуват съдебни
производства срещу длъжниците към етажната собственост с натрупано задължение в
размер по-голям от 150 лв. Излага, че протоколите от общите събрания на
етажната собственост не са обжалвани по законоустановения ред в
законоустановения срок по ЗУЕС, влезли са в сила и са задължителни за всички
собственици, ползватели и обитатели в етажна собственост.
Отправя искане до съда за
приемане за установено, че Ж.В.Ж. дължи на Етажна собственост на сграда с
административен адрес: гр. Варна, ул. „П.Р.“, бл. 36, вх. З, следните суми:
1)
сумата от 148 лева,
представляваща такса за поддръжка, административно обслужване и управление на
етажната собственост за периода от месец септември 2015 г. до месец септември
2018 г.;
2)
сумата от 349.85 лева –
консумативни разходи за периода от месец септември 2015 г. до месец септември
2018 г.;
3)
сумата от 60 лева – вноски за
Фонд „Ремонт и обновление“ за периода от месец септември 2015 г. до месец
септември 2018 г.,
за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 15063/2018г. по описа на ВРС, 41 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба. С отговор, подаден на
15.09.2020 г., след извършено уточнение на исковата молба от страна на ищеца, същият
оспорва изцяло исковите претенции. Поддържа, че дължимите суми за процесния
период са изчислени погрешно, тъй като е прието, че обитателите на апартамента
са били трима, което според него не отговаря на действителността. Заявява, че е
заплатил сума в размер на 164 лева за такси към етажната собственост.
Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени и да му бъдат присъдени и разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 15063 по описа за 2018 г. на ВРС, 41 състав,
се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство, срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника. В
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил установителни искове за вземанията си. Поради изложеното съдът намира,
че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото
е допустимо.
За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи наличието
на следните материалноправни предпоставки: 1) че ответникът е собственик на
обект в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр.
Варна, ул. „П.Р.“, бл. 36, вх. З; 2) че за процесния период по надлежния ред са
определени: такса за поддръжка, административно обслужване и управление на
етажната собственост, такса за консумативни разходи, вноска за „Фонд ремонт и
обновление“; 3) че действително са извършени начислените разходи.
Между страните не се спори, че Ж.В.Ж.
е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда, както и че за исковия
период са определени такси към етажната собственост, подробно описани в
исковата молба. Последното се потвърждава и от представените към заявлението за
издаване на заповед за изпълнение писмени доказателства. Видно от протокол от
проведено общо събрание на етажната собственост от 07.09.2015 г. /л. 11-12 от
ч. гр. д. № 15063/2018 г./, е взето решение за събиране на такса за административно
обслужване и управление на етажната собственост в размер на 4 лева месечно на
апартамент. Наред с това е прието таксите към етажната собственост да се
разпределят съобразно броя живущи в апартамент. По силата на решение, прието на
общо събрание от 22.03.2016 г. /съгласно протокол от същата дата, приложен на
л. 9-10 от ч. гр. д. № 15063/2018 г./, е определено допълнително да се заплаща
сумата от 2 лева за каса.
В настоящото производство се
претендират суми такса за поддръжка, административно обслужване и управление на
етажната собственост и вноски за Фонд „Ремонт и обновление“ за период от
37 месеца. За посочения период съобразно цитираното по-горе решение на общото
събрание от 07.09.2015 г. дължимата от ответника такса за поддръжка,
административно обслужване и управление възлиза на 148 лева /37 месеца Х 4
лева/. Що се отнася до дължимите вноски за Фонд „Ремонт и обновление“, такива
се дължат за периода от м. април 2016 г. до м. септември 2019 г., тъй като
решението за събиране на сумата от 2 лева месечно на посоченото основание е
взето от общото събрание на 22.03.2016 г. Следователно размерът на дължимата
сума следва да бъде определен, като месечно определената такса бъде умножена по
броя на месеците, за които се дължи /30 месеца Х 2 лева/. Така, същата възлиза
на 60 лева.
Предвид горното предявените
претенции за сумата от 148 лева, представляваща такса за поддръжка,
административно обслужване и управление на етажната собственост и за сумата от
60 лева – вноски за Фонд „Ремонт и обновление“ се явяват изцяло основателни и
следва да бъдат уважени.
Що се отнася до претенцията за
консумативни разходи за процесния период, спорът между страните е съсредоточен
върху механизма, по който същите са разпределени. От ищеца са представени
писмени доказателства за извършените разходи /л. 61-183/, като стойността на
същите не се оспорва от ответника. Последният възразява единствено относно
начина, по който са изчислени дължимите за притежавания от него апартамент такси,
като навежда доводи, че броят на обитателите на жилището е по-малък от
твърдения с исковата молба. Същевременно, липсват доказателства ответникът да е
изпълнил задълженията, вменени му с чл. 6, ал. 1, т. 16 и чл. 7, ал. 3 във вр.
с ал. 2, т. 4 и 5 от ЗУЕС. Съгласно първата от цитираните разпоредби
собствениците в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да вписват в
книгата на етажната собственост членовете на своите домакинства и обитателите.
В чл. 7, ал. 3 ЗУЕС е предвиден 15-дневен срок от придобиване правото на
собственост да впише в книгата на етажната собственост данни относно броя на
обитателите на притежавания от него обект, както и относно времето, през което
някои от обитателите не ползват обекта, съотв. настъпила промяна в тези
обстоятелства. В случая ответникът не представя доказателства, а и не навежда
твърдения да е изпълнил описаните задължения. В този смисъл, дори броят на
обитателите на процесния апартамент да не е бил правилно отразен в книгата на
етажната собственост, ответникът не би могъл на това основание да оспори
механизма на изчисляване на припадащия му се дял от консумативните разноски.
Противното би означавало собственикът да черпи права от неспазване на законово
регламентираните си задължения.
Поради горните съображения настоящият
съдебен състав намира, че размерът на дължимите от Ж.В.Ж. консумативни разходи
за процесния период е правилно определен и искът за сумата от 349.85 лева
следва да бъде уважен изцяло.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че е погасил част от
таксите към етажната собственост в размер на 164 лева. Видно от приложената на
л. 57 от делото разписка, посочената сума е заплатена за ремонт на покрив, а не
са погасяване на задълженията, предмет на настоящото производство.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса /25 лева/ и
адвокатско възнаграждение /200 лева/ съразмерно на предявената част от
вземанията по заповедта за изпълнение в общ размер от 189.32 лева.
За исковото производство ищецът е заплатил държавна
такса в размер на 75 лева, както и са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. При определяне размера на
дължимите в полза на ищеца разноски следва да бъде съобразено обстоятелството,
че първоначално предмет на производството е бил и иск за сумата от 106.08 лева,
представляваща дължими разходи за ремонт на покрив, като впоследствие
производството е прекратено в посочената част поради оттегляне на иска.
Следователно на ищеца следва да бъдат присъдена част от извършените разноски
съразмерно на претенциите, останали предмет на производството след
прекратяването, в размер на 315.53 лева.
Тъй като при образуване на производството е събрана
такса в размер, по-нисък от дължимия. В случая е събрана такса за два иска, а в
действителност са предявени общо четири такива, по всеки от които дължимата
държавна такса е в размер на 50 лева. След приспадане внесената по заповедното
производство сума от 25 лева, дължимият остатък възлиза на 175 лева, а ищецът е
задължен да довнесе само 75 лева. Поради изложеното ищецът следва да бъде
осъден да заплати допълнително сума в размер на 100 лева по сметка на ВРС на
основание чл. 77 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Ж.В.Ж., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на ищеца Етажна
собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „П.Р.“, бл. 36,
вх. З, следните суми: СУМАТА ОТ 148 /сто четиридесет и осем/ лева,
представляваща такса за поддръжка, административно обслужване и управление на
етажната собственост за периода от месец септември 2015 г. до месец септември
2018 г.; СУМАТА ОТ 349.85 лева /триста
четиридесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ – консумативни разходи
за периода от месец септември 2015 г. до месец септември 2018 г.; СУМАТА ОТ 60 /шестдесет/ лева – вноски за Фонд „Ремонт и обновление“ за
периода от месец септември 2015 г. до месец септември 2018 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 15063/2018г. по описа
на ВРС, 41 състав.
ОСЪЖДА
Ж.В.Ж., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна,
ул. „П.Р.“, бл. 36, вх. З, СУМАТА
ОТ 189.32 лева /сто осемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, както и СУМАТА ОТ 315.53 лева /триста и петнадесет лева и петдесет и три
стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Етажна собственост на сграда с
административен адрес: гр. Варна, ул. „П.Р.“, бл. 36, вх. З, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Варненския районен
съд държавна такса в размер на 100 /сто/
лева, на основание чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: