Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия С.Д. *** за престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така както му е предявено с
обвинителния акт. Счита същото за безспорно установено въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства. За извършеното престъпление
пледира на подсъдимия да се определи наказание при условията на чл. 54 НК около
минималния, предвиден в текста на закона размер, с приложение на института на
условното осъждане.
Подсъдимият Смаилов,
нередовно призован, не се явява в съдебно заседание, като ход на делото е даден
по реда на задочното производство. Назначеният му служебен защитник счита
обвинението за доказано от обективна и субективна страна. Моли за определяне на
наказание при отчитане на всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 17.07.2020г. за
времето от 12.00 до 14.00ч. подсъдимият Д. и св. Ц. отишли до дома на ***на Ц.,***.
Докато били там св. Ц. оставил ползваният от него мобилен телефон „Нокиа 2.1“ с
ИМЕИ 359013095611646 в хола. Телефонът бил собственост на *** на Ц.
– св. В.Х.. Подсъдимият видял действията на Ц. и решил да извърши кражба на
мобилния телефон. В изпълнение на намисленото Д. изчакал момента докато Ц. се
намира в друга стая взел от хола мобилния телефон след което си тръгнал.
Д. отнесъл в дома си
мобилния телефон и го ползвал през следващите дни до разкриване на кражбата,
след което с протокол за доброволно предаване го предал на полицейските
служители. Срещу разписка телефонът бил върнат на законния му собственик св. Х..
От заключението на
изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза се установява, че
стойността на отнетата вещ към датата на деянието възлиза на 85лв.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на св. Х.,
дадените в хода на досъдебното производство показания на св.Ц., прочетени в
с.з. по предвидения процесуален ред, писменото заключение на изслушаната по
делото стоково-оценителна експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото
лице Д., а така също и въз основа на приложените писмени доказателства:протокол
за доброволно предаване, , разписка, характеристична справка, справка за съдимост.
Подсъдимият с деянието
си е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 194 ал.1 НК , тъй
като за времето от около 12.00ч. до 14.00ч. на 17.07.2020г в гр.Я. от
апартамент № ** , находящ се в ж.к. „Г.Б.“ бл.** вх. * е отнел чужди движими
вещи 1 бр. мобилен телефон „Нокиа 2.1“ с
ИМЕИ 359013095611646 на стойност 85лв. от владението на Г.Х.Ц. , собственост на
В.С.Х. без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
Налице е извършено
съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на
деянието се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Х. и Ц.
и данните от протокола за доброволно предаване. Предмет на престъплението е
чужда движима вещ , която към датата на отнемането и е притежавала определена
парична стойност. При определяне конкретния размер на последната съдът даде
вяра на заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза
като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по делото.
Фактическата власт върху процесната вещ се е упражнявала от нейния владелец – св. Ц..
С отнемане на веща от владението на Ц.
подсъдимият е прекъснал упражняваната от него фактическа власт и е
установил своя такава. Липсвало е съгласие от страна на собственика и владелеца
на веща за извършването на това своене.
От субективна страна
подсъд. Д. е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал че лишава от фактическа власт досегашния
собственик и владелец на веща, предвиждал е
преминаването и в негова
фактическа власт и пряко е целял нейното установяване. Налице е била и користна
цел при извършване на деянието за което свидетелства обстоятелството, че
непосредствено след осъществяването му подсъдимият се е разпоредил с процесната
вещ , ползвайки я за лични нужди
При определяне вида и
размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното:
От една страна съобрази
високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия
престъпление, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления по
настоящем в страната . От друга страна съдът взе предвид невисоката
стойност на отнетата вещ , възстановяването и на пострадалия собственик малко
след извършване на кражбата. С оглед на
всичко това съдът определи наказанието при условията на чл. 54 от НК при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния, предвиден в текста
на закона размер, а именно пет месеца лишаване от свобода.
Същевременно съдът
прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са
нито изключителни, нито многобройни и същевременно и най-лекото предвидено в
текста на закона наказание от три месеца лишаване от свобода не е несъразмерно
тежко за извършеното, поради което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
Тъй като подсъдимият е с
чисто съдебно минало към датата на извършване на деянието, наложеното му
наказание е под три години лишаване от свобода и съдът прецени, че за
поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи ефективно
наложеното му наказание, съдът отложи изтърпяването на същото, на осн. чл. 66
ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
При този изход на
делото и на осн. чл. 189 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в размер на 91.50лв., вносими в полза на републиканския бюджет
по сметката на ОД МВР Ямбол и в размер на 30лв., вносими в полза на съдебната
власт по сметката на ЯРС.
По изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: