РЕШЕНИЕ
№ 1685
град Пловдив, 07.10.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретар Христина Николова и участието на
прокурор Петър Петров, като разгледа КАНД № 1612/2022г. по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Община Раковски,
БУЛСТАТ ***, подадена чрез адв. Л. против Решение №654/30.03.2022г.,
постановено по АНД №20225330200443/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив -ХХVI н.с, с което е потвърдено Наказателно
постановление №НЯСС-253 от 02.12.2021година, издаден от Председател на ДАМТН за
наложено му на осн. чл.201 ал.12 вр. чл.200 ал.1 т.39 Закон за водите му е наложено административно
наказание „имуществена санкция в размер на 1000 лева“ за административно нарушение
на чл.190а ал.2 вр. ал.1 т.3 Законът за водите.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се развиват доводи за
допуснати съществени нарушения на съдебните правила, изразяващи се в направените
изводи при обсъждане на доказателствата и за липса на пороци на проведения
административно- наказателен процес. Настоява се за отмяна на съдебното решение
му и отмяна на издаденото НП. Не се претендират разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ДА МТН-София в писмено становище на пълномощника юрк.
Златева оспорва касационната жалба като неоснователна, а съдебното решение като
правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила. Редовно призована,
не взима допълнително становище по касационната жалба. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и счита, че
първоинстанционният съдебен акт като законосъобразен, следва да бъде оставен в
сила.
Касационният
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за това
съображения:
Производството
пред Районен съд се е развило във връзка с обжалване от касатора на НП №НЯСС-253/02.12.2021година
на председател на ДА МТН, издадено въз основа на АУАН №07-017/08.06.2021година,
съставен от свидетеля Д. Г. С. на длъжност „главен инспектор“ в РО „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“ за административно нарушение на
чл.190а ал.2 от Закона за водите. Обективираните констатации в НП са се
изразили в това, че при извършена на 19.04.2021г. проверка на язовир ,,Генерал
Николаево 4‘‘, находящ се в имот с идентификатор 62075.700.344 в землището на
гр. Раковски, община Раковски, за който има издаден акт за публична общинска
собственост № 20/09.04.1998г. е установено, че не е било изпълнено даденото в
Констативен протокол № 07-01-121/13.08.2020г. на Главна дирекция ,,Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях‘‘ предписание по премахване на
храстовидната и дървесна растителност по водния откос, със срок за изпълнение
до 31.12.2020г. вкл.. Предписанието е съобщено на Община Раковски с писмо вх.№24-116-6/27.08.2020г..
Посочено е, че в АУАН е допусната техническа грешки при изписване номера на
идентификатора на поземления имот, върху който бил разположен язовира. Към
преписката е приложен констативен протокол № 07-01-77/19.04.2021г., в който е
посочено, че вследствие проведен обход и оглед на малка язовирна стена и
съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията било
установено, че водният откос, който е земен, е обрасъл с дървена и храстовидна
растителност. Приложено е писмено възражение вх. № 85-02-264-(1)/14.06.2021г.
по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН от Община Раковски. Въз основа на съставеният АУАН с
процесното НП за така констатираното административно нарушение на чл.190а ал.2
вр. ал.1, т.3 от ЗВ на основание чл.201, ал.12, вр. чл.200, ал.1, т. 3 от ЗВ на
касационният жалбоподател е наложено административно наказание ,,имуществена
санкция“ в минимален размер от 1000 лева. В хода на
първоинстанционното съдебно производство са прибощени и гласни доказателства по
показанията на свидетеля Д. Г. С.. За да потвърди обжалваното НП, районният съд
е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено
извършеното административно нарушение и неговия автор, законосъобразно е
определена и наложена и съответната санкция, с което са изпълнени всички
законови изисквания по неговото издаване. По отношение на възражението за
неспазване на тримесечния срок по чл.34 ЗАНН за възможност да се издаде АУАН от
откриване на нарушителя е изложил подробни съображения за датата на извършеното
административно нарушение, поради което го е отхвърлил. Направени са изводи и за
приложението на чл.28 ЗАНН с оглед обстоятелствата по конкретният случай.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено
административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В
дадения случай, по
отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на
административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на
санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни.
Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на
установената съдебна практика. Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че датата на извършеното административно нарушение е
19.04.2021година, когато е констатирано, поради което е направил
законосъобразни изводи за приложението на чл.34 от ЗАНН и за липса на
съществени нарушения на проведения административно – наказателен процес. Тези
изводи са законосъобразни и съответни на всички събрани по делото
доказателства, вкл. на разпитания свидетел Стоенчев. По
преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма
на извършване на нарушението, обстоятелството, че касатора е санкциониран в
минимален размер, което е съответно на целите на наказанието по чл.27 ЗАНН и е
довело до законосъобразно изпълнение на административно – производствените
правила. Направен е законосъобразен извод, че конкретното
деяние с оглед обстоятелствата, при което е осъществено, не представлява деяние
с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. В
този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а
съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло
препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата
съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната жалба
оплаквания, се явяват неоснователни. Във
връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция,
следва в случая да се посочи, че те са същите, които той е поддържал и пред
районният съд, който е дал законосъобразен отговор на всички тях. В случаят законосъобразно
е ангажирана отговорността на касатора, поради което и законосъобразно е определена
административната санкция. Не съществува двусмислието, посочено от касатора
като нарушение на административно производствените правила. Ето защо
възражението е неоснователно. С оглед изложените
съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С
оглед този изход на спора разноски се дължат на ответника, който в писменото
становище е направил своевременно искане за тяхно присъждане. Съобразно нормата
на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от
Наредбата за правната помощ и според характера и тежестта на производството, в
полза на ДА МНТ –София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. 2 от АПК, Пловдивският административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 654 от 30.03.2022г., постановено по АНД №20225330200443/2022г.
по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Община Раковски, БУЛСТАТ ***
да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор-София
разноски в размер на 80/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.