Р
Е Ш Е
Н И Е №260117
Гр.Варна, 23.06.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд,
търговско отделение в публичното съдебно заседание на осемнадесети май
през двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 98 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по въззивна
жалба на С.Ф.П. *** против решение № 260041 от 17.12.2020г., постановено по
търг.дело № 209/19г. на ОС-Добрич, с
което е отхвърлен предявеният от нея срещу ЗАД „Алианц
България“ АД със седалище гр.София иск за присъждане на сумата 120 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нея поради смъртта на нейния съпруг М. К. П., починал на
14.10.2016г. в землището на с.Хаджи Димитър, общ.Каварна, при извършване по
възлагане от работодател на товаро - разтоварни
дейности на пресовани бали слама със специализирана селскостопанска техника -
телескопичен товарач FARESIN с ДК №ТХ 09784, управлявана от Т. М. А., която
техника е застрахована по риска Гражданска отговорност на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху претендираната
главница от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата
се излага, че постановеното решение е неправилно и необосновано.
Основните
оплаквания на страната са, че въпреки правилно установената фактическа
обстановка съдът е достигнал до погрешни изводи за неоснователност на иска
поради случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, съотв.
липса на основание за ангажиране отговорността на застрахователя по действащата
застраховка. Оспорват се изводите на съда за липса на противоправност
на деянието поради липса на нарушаване на императивни правни норми, вкл. общия
принцип, изводим от чл.45 от ЗЗД. Твърди че съдът правилно е достигнал до
извод, че описаните вреди следва да са настъпили в процеса на движение на
застрахованото превозно средство – телескопичен товарач, марка FARESIN с
рег.№ТХ 09784, управляван в случая от Т. М. А.. Неправилно обаче съдът се
позовал на решение на СЕО от 28.11.2017г. по дело №С514/16 и Директива
72/166/ЕИО на Съвета от април 1972г. като приел, че товарачът в случая е
използван единствено като генератор на работна /подемна/ сила.
Оспорва се този извод на съда като се твърди, че смъртта на П. е настъпила като
пряка последица не поради вдигането на вилицата на товарача, т.е. при движение
нагоре-надолу, а въз основа движението му напред и назад за транспортиране на
товара. Изразява се несъгласие с изводите на съда при тълкуване на посочената
Директива относно обхвата на понятието „използване на превозни средства“, че
понятието следва да се разбира единствено като използване на превозните
средства на определени терени или пътища. Оспорват се изводите и за случайно
събитие. Поддържа се, че съобразно изискванията за безопасно ползване на
специализираната техника водачът на същата е следвало да обезпечи безопасното
ѝ ползване като при липса на видимост да ползва допълнително лице. Налице
е виновно деяние, с форма на вината непредпазливост като водачът на пътното
превозно средство не е предвиждал, макар да е бил длъжен, настъпването на общественоопасните последици при използване на
селскостопанската техника. Това, че водачът е натоварил четири бали една върху
друга, с което е нямал видимост при движение на машината напред, не го
оневинява, тъй като е могъл да обезпечи безопасното превозване на балите една
по една. Въззивникът оспорва и направените от съда
съждения относно липсата на логика, съответно възможност водачът А. да
предвиди, че другият участник П. ще се окаже на мястото, където се стифират и нареждат балите. Според въззвника,
това обстоятелство не е релевантно към спора. Неправилно се твърди, че съдът е
достигнал до извод за липса на противоправност в
поведението на водача на пътното превозно средство поради липса на нарушаване
на императивни правни норми и правила. Напротив, твърди се, че е налице
неизпълнение на ръководството за експлоатация на специализираната
селскостопанска техника. Нарушен е и общият принцип да не се вреди другиму.
Моли съда
да отмени изцяло на решението на ДОС и да постанови решение, с което изцяло да
уважи предявения от нея иск за неимуществени вреди за сумата от 120 000лв.
ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на
задължението. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи, претендира направените по делото разноски.
В
депозиран в срока по чл.263 от ГПК отговор от насрещната страна ЗАД „Алианц България“ със седалище гр.София, се оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.
Въззивният съд, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
съобразно предметните предели на въззивното
производство, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от С.Ф.П. срещу ЗАД „Алианц България“ АД за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг М. К. П. в
резултат на пътно-транспортно произшествие на 14.10.2016г., причинено виновно
от Т. М. А. при управление на специализирана селскостопанска техника марка „Faresin“ с рег.№ ТХ 09784, при сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва.
Няма спор по фактите пред въззивна инстанция:
Въззивницата П. е
наследник по закон – съпруга на М. К. П., починал на 14.10.2016г.
Установено е от заключението на приетата от първата инстанция комплексна
съдебно-медецинска и техническа експертиза,
кредитирана от въззивния съд изцяло като обективно и
компетентно дадена, че причина за смъртта на П. е механична асфиксия
от притискане на снагата, корема и крайниците.
Смъртта му е настъпила на 14.10.2016г. по време на работа в нива
землището на с.Хаджи Димитър. Пострадалият П. е бил водач на колесен трактор с прикачено ремарке, натоварено с бали.
Тракторът е бил спрян и водачът на телескопичният товарач – свидетелят А. е
извършвал товаро-разтоварна дейност и е стифирал балите. Не е спорно че телескопичният товарач е
бил оборудван с подходящо товарозахващащо приспособление и е използван по
предназначение като товарът е съответствал на допустимото тегло.
От показанията на разпитания по делото свидетел А., водач на товарача и
от заключението на приетата от първата инстанция експертиза е установен
механизма на стифиране на балите. Водачът на товарача
е разтоварвал от ремаркето по четири бали, наредени една върху друга, и ги е
подреждал в редица, плътно една до друга. Стифирането
на балите е извършвано от ляво на дясно. След взимане на балите от ремаркето
движението на товарача е отдалечаване от ремаркето на заден ход, следва
движение на преден ход към стифираните бали и
разтоварване. Посочено е от експертите, че към момента на поемане на балите от
ремаркето и потегляне на заден ход водачът на телескопичния товарач има
видимост от ляво на трактора и пространството пред стифираните
бали. При движение на преден ход към стифираните
бали, водачът вече няма видимост към тях.
Не е установено по делото защо и кога П. е отишъл в зоната на подреждане
на балите. Намерен е между балите, полуседнал, с лице
към товарача.
Не е спорно, че между
застрахователното дружество и собственика на селскостопанската машина е сключен
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на произшествието.
Първият спорен въпрос
пред въззивна инстнация е
може ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за смъртта на П. на
14.10.2016г. в резултат притискане на тялото му с бали.
Имуществената
отговорност на застрахователя за вреди по застраховката „Гражданска
отговорност” има договорен характер спрямо застрахования и е функционално
обусловена от отговорността на последния за причинените вреди. Обектът на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ се съдържа в чл.477 ал.1 от КЗ. Обект на застраховане е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството в държавата, в която е настъпила вредата. Рискът при
застраховката „Гражданска отговорност” включва не само опасността от възникване
на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл – чл.45 от ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 от ЗЗД. Рискът може да
бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди,
причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е
възложил изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на
вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица – чл.46 ал.2, чл.49 и
чл.50 от ЗЗД. В който смисъл е и нормата на чл.493 ал.2 от КЗ регламентираща
отговорността на застрахователя за вреди причинени във връзка с притежанието
или използването на моторно превозно средство в различни хипотези в обема на
отговорността за непозволено увреждане по чл.45 – чл.54 от ЗЗД.
В исковата молба се
твърди виновно поведение на водача на товарача, който е нарушил правилата за
експлоатация на специализираната селскостопанска техника, с което е причинил
смъртта на П.. В допълнителната искова молба са въведени твърдения за хипотези
на ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.493 ал.2 т.3 и 5 от КЗ,
хипотези на безвиновна отговорност на застрахованото
лице поради състоянието на самата вещ. Изменение на основанието на иска по реда
на чл.214 от ГПК няма поискано, съответно няма допусното
такова. Доказателства в тази връзка не са събирани и тази хипотеза не е предмет
на разглеждане в обжалваното първоинстанционно
производство, поради което и не е предмет на въззивното
производство.
При липсата на
въведени по надлежния ред твърдения за причиняване на вредите в резултат от
притежанието на самата вещ и нейното състояние и характер, а само на въведени
твърдения за неправилно използване на телескопичния товарач за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя следва да бъде установено на първо
място причинияването на вредите при използване на
превозното средство.
Разпоредбите на КЗ не
поставят изискване за наличие на застрахователно покритие и заплащане на
обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ събитието да е настъпило на място, представляващо участък от
пътната мрежа. /в този смисъл решение № 5 от 24.03.2017г. по търг.дело №
2787/15г. на ВКС, второ търг.отделение/.
Застраховано по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е
специализирана селскостопанска техника – телескопичен товарач. В представената
по делото ръководство за експлоатация е посочено че телескопичният товарач е
самоходно превозно средство. Телескопичната стрела на машината позволява
извършването на операции като повдигане, транспортиране и работа с товари.
В решение на СЕО от
04.09.2014г. по дело С-162/13 по преюдициално
запитване досежно приложението на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства от съда е прието че понятието „използване на превозни средства“
включва всяко използване на превозното средство, което отговоря на обичайната
функция на това превозно средство. В решението е даден конкретен отговор на
въпроса че в това използване може да се включи маневрата на трактор в стопански
двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке. В друго решение на СЕО
от 28.11.2017г. по дело № С-414/16 по преюдициално
запитване в мотивите на съда е посочено, че моторните превозни средства,
независимо от характеристиките им, обикновено служат като средство за
транспорт. Поради което и понятието „използване на превозни средства“ обхваща
всяко използване на превозното средство като средство за транспорт. Посочено е
също така че превозни средства, които могат освен като средство за транспорт,
каквото е обичайното им предназначение, да бъдат използвани при определени
обстоятелства и като работни машини е важно да се прецени дали при настъпване
на произшествието, в което е участвало такова превозно средство, последното е
било използвано преди всичко като средство за транспорт, в който случай
използването му може да бъде обхванато от понятието „използване на превозни
средства“ по смисъла на чл.3, § 1 от Първа директива или като работна машина, в
който случай използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие. В
решението е даден отговор на въпроса че понятието „използване на превозни
средства“ не обхваща случаи, в които селскостопански трактор е участвал в
произшествие и основната му функция към момента на настъпването на това
произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като
работна машина, двигателна сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка.
В настоящия случай е
установено е по делото, че смъртта на П. е настъпила в резултат на притискане
на тялото му с бали, повдигани, пренасяни и разтоварвани от специализираната
селскостопанска машина телескопичен товарач с водач А.. Установен е механизма
на извършване на работата, включващ и движение на товарача назад и напред. Но
това движение е част от работата на машината, свързана с транспортирането на
товара от ремаркето до мястото, където балите се подреждат. Предвид на това
съдът намира, че при настъпване на произшествието товарачът е използван по
обичайното според характеристиката си предназначение като специализирана машина
за работа с товари, а не като средство за транспорт. Поради което и вредите,
които са настъпили, са в резултат от използването му като работна машина, а не
като превозно средство, и не влизат в застрахователното покритие на сключената
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед на така
изложеното въззивният съд намира предявеният иск за
недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от така
направения извод за неоснователност на претенцията, в евентуалност ако се
приеме, че събитието, попада в обхвата на застраховката „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, въззивният съд намира че и в
този случай претенцията е недоказана и неоснователна поради следното:
Имуществената
отговорност на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахованото лице.
За да се приеме
съществуване на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД следва да се установяват:
наличие на осъществено противоправно деяние /действие
или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до
доказване на противното. Останалите предпоставки /противоправно
деяние, вреда и причинна връзка/ подлежат на установяване от ищеца съобразно
правилата за доказателствената тежест в гражданския
процес.
Установено е по
делото че смъртта на П. е в резултат на притискане на тялото му с бали,
повдигани, пренасяни и разтоварвани от специализираната селскостопанска машина
телескопичен товарач с водач А.. Твърдението на ищцата за противоправно
поведение на водача на товарача е за неизпълнение на правилата за управление на
селскостопанската техника, а именно водачът да е уверен, че в зоната на маневра
няма хора, а когато няма видимост да поиска помощ от друг и да не го изпуска от
очи. Твърди се също така нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.25 ал.1 от ЗДвП,
както и нарушение на чл.33 от ЗЗБУТ.
Не е спорно по делото
че при настъпване на произшествието телескопичният
товарач е използван по предназначение като пренасяният товар е съответствал на
допустимото тегло. Работата е извършване на нива, на която са се намирали
единствено тракторът с прикачено ремарке, от който са разтоварвани балите с
водач пострадалия и телеспокопичния товарач,
извършващ разтоварването, около обяд при ясно време.
Раздел 4.10 от ръководството за експлоатация на телескопичният товарач
задължава водача му ако видимостта е намалена поради лоши атмосферни условия
или някакво препятствие да поиска помощ от лице, което да му дава указания. Нуждата
от направления и указания от трето лице, извън машина, при движение на заден
ход е посочена и раздел 4.07 от ръководството,
съдържащо инструкции за движение по обществени пътища. Съставът на съда намира,
че в конкретния случай не е имало необходимост от указания на лице извън
машината. При липсата на други превозни средства и хора на мястото, водачът не
се е нуждаел от допълнителни указания при извършване на операциите. Изборът на
броя бали, повдигани наведнъж, е оставен
в компетентността на водача, като в случая не е превишена товароподемността на
машината. В резултат на височината на товара видимостта от мястото на водача
към пространството пред машината при движение на преден ход е ограничена.
Възможността пренасяният товар да ограничи полето на видимост е предвидена в
ръководството за експлоатация и са дадени указания движението на заден ход в
този случай да се извършва на кратки разстояния, поради което и изборът на
пренасяни брой бали не е в нарушение на правилата за експлоатация на машината. Видимостта
на водача на товарача е била достатъчна да извършва подреждането на балите, но
не е било възможно да забележе човек в зоната пред
самия товар. Спазено е и изискването за транспортиране на товара на височина от
300мм над земята, което е установено в приетата от първата инстанция
експертиза.
От показанията на водача на товарача А., кредитирани от съда изцяло при
условията на чл.172 от ГПК, като преки и непосредствени, депозирани
непротиворечиво, се установява че след временно спиране на работата с товарача
и разговор между него и пострадалия П., свидетелят е видял П. да се качва в
кабината на трактора, и той е продължил работата си. С това съдът намира че свидетелят е изпълнил
и задължението си, посочено в ръководството, да не позволява на хора да
преминават през работната площадка или под товара. Общото правило на чл.33 от
ЗЗБУТ задължава всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си, както
и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. След като на работната площадка са били само двама души и след като
водачът на товарача е видял че пострадалият П. се намира извън зоната на
подреждане на балите, съдът намира че А. е положил минимално необходимото за
осигуряване на безопасно извършване на товаро-разтоварните
дейности, поради което и не е налице нарушение на нормата на чл.33 от ЗЗБУТ.
Движението на пострадалия П. към мястото на подреждане на балите е станало в
момент, в който водачът на товарача А. е нямал видимост поради размерите на
товара. Още повече и проверката за разследване на злополуката от 14.10.2016г.,
извършена от ТП на НОИ – Добрич, по реда на чл.58 от КСО, за което е съставен
протокол, приложен по делото, е приключила с констатации за допуснати нарушения
на ЗЗБУТ само от страна на работодателя на пострадалия.
С оглед на факта че
произшествието е станало на нива, а не на път по смисъла на § 6 т.1 от ДР ЗДвП,
правилата на ЗДвП са неприложими и не следва да бъдат обсъждани от съда.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира че по делото не е доказано противоправно действие или
бездействие на водача на телескопичния товарач А., в резултат на което да е
настъпила смъртта на пострадалия. Доказването на този елемент от фактическия
състав е в тежест на ищцата – въззивнита П..
Обстоятелството, че съпругът на ищцата се е задушил от притискане от бали, не е
достатъчно, за да се ангажира отговорността на застрахователя, защото при непозволеното
увреждане не се презумира изобщо отговорността, а
само вината, която е един от елементите от фактическия състав при непозволеното
увреждане.
Поради което и дори и
евентуално да се приеме, че при настъпване на произшествието товарачът е
използван като превозно средство, искът срещу застрахователя следва да бъде
отхвърлен.
С оглед на така
изложеното и поради съвпадане на крайния извод обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на застрахователното
дружество следва да бъдат присъдени направените по делото пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата
3 930лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260041 от 17.12.2020г. по търг.дело № 209/19г. по
описа на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА С.Ф.П. ***,
ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Алианц България“
АД със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата 3 930лв. /три хиляди
деветстотин и тридесет лева/, представляваща направени разноски – адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: