Р E Ш Е Н И Е
№ 552
гр.Плевен, 24.09.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на четвърти
септември две хиляди и двадесета
година в състав: Председател: Елка Братоева
Членове:
Катя Арабаджиева
Ралица Маринска
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 485 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 118
от 26.02.2020 г.,
постановено по анд № 229/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно
постановление № 18-0938-000944 от 23.02.2018 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на Н.П.Г. с ЕГН ********** ***, на основание
чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева за извършено
нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети
общо 8 к.т., за това, че на 12.02.2018 г. в 17,50 часа в гр.Плевен, на
кръстовището на ул.“Димитър Константинов“, по която се движи и завивайки
към бул.“Данаил Попов“ , навлиза и
преминава на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим на работа и монтирана на кръстовището, водачът сам в автомобила.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. Г., която счита същото за неправилно,
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при
нарушение на материалния закон. Според Г. неправилно и при повторното
разглеждане на делото въззивният съд не е обсъдил в пълнота оплакванията още в
първоначалната жалба, че в оспореното НП са посочени два номера, изписани в
средата и вдясно от наименованието на
НП. Счита, че невъзможността да се установи по категоричен начин кой е
действителния номер на НП, с което е наложено административно наказание,
нарушава правото на защита на санкционираното лице, защото в случай на плащане
не по отразения в системата на МВР номер на НП, следва отнемане на СУМПС поради
неплатена глоба. На следващо място счита, че НП е издадено в нарушение на
административнопроизводствените правила-описанието на нарушението не отговаря
на фактическата обстановка и
не са посочени доказателства, които го потвърждават. Сочи се още, липсва
преценка относно наличието на белези на „маловажен случай“ съгласно чл.28 от ЗАНН както от наказващия орган, така и от въззивния съд. Описва фактическата обстановка според
възприетото от наказаното лице и сочи,
че е подала възражение до АНО в тази насока с искане за събиране на
доказателства, но било издадено оспореното НП. Моли за отмяна на решението и НП.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
ОД на МВР – Плевен, не се представлява и
не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното Решение въззивният съд е потвърдил
атакуваното Наказателно постановление ,
като е приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, като
приел само общо и бланкетно, че същата се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Основателни са оплакванията в касационната
жалба, че решаващият съд не е направил изобщо анализ и не е обсъдил нито едно конкретно
възражение на касатора, релевирани в жалбата против НП. Пред РС са били
релевирани редица възражения, свързани с: на първо място е оспорена
фактическата обстановка, като са изложени съображения за наличие на движещи се
други автомобили и тролеи пред автомобила на Г., които са ограничили, респ.
попречили на видимостта към светофара-свидетелите изобщо не са разпитани във
връзка с тези обстоятелства; не са събрани доказателства и не е изяснен в тази
връзка въпросът, за който също се съдържа оплакване в жалбата относно факта на
разположение на светофарната уредба и наличието или липсата на поставени
конзоли на светофара над и/или встрани и/или на друго място от пътното платно с
оглед възможността на водача, при
движещи се МПС с по-големи габарити пред него, да възприеме светлините на
светофара -в тази връзка съдът е могъл както да събере данни от разпита на
свидетелите, така и да изиска схема на разположение на светофарната уредба с
отбелязване на същата на разположението на самите светлинни сигнали спрямо пътя;
възражение е направено, че часовият интервал , в който е спряна Г., е от
тъмната част на денонощието-в този смисъл не е изискана справка през този
период на годината кога залязва слънцето и имало ли е видимост, респ. не са
събрани данни от разпита на контролните органи; не е даден отговор на
възражението има ли или не два различни посочени номера на наказателното
постановление в същото и ако има-какво е отражението на този факт върху
отговорността на касатора; не е обсъдено възражението, че деянието съставлява
„маловажен случай“ на административно нарушение; не е събрано като
доказателство подаденото от касатора възражение против съставения АУАН, в което
се твърди, че са правени искания за събиране на доказателства.
Липсва какъвто и да е анализ на тези релевирани оплаквания. Вместо това, РС-Плевен се е
задоволил само бланкетно да посочи, че от писмените доказателства и от
свидетелските показания се доказва съставомерно извършено деяние. Съдът не
е направил анализ и не е изложил мотиви
защо приема за недоказани оплакванията в жалбата. По делото липсват каквито и
да било конкретни, относими към оплакванията в жалбата правни изводи. В този смисъл основателни са
оплакванията в касационната жалба, че съдебното решение е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила-липса на анализ на наведените
оплаквания и в този смисъл-липса на мотиви. Изводите на съда не са конкретни, а
бланкетни и приложими към всяко едно потвърдително решение на съда ,
независимо от осъщественото нарушение. В
хода на производството по обжалване на издаденото НП, районният съд не е
проявил необходимата процесуална активност за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото.
Всяко съдебно решение представлява комплекс от две
безусловно необходими и взаимообвързани части-мотиви и диспозитив. Мотивите са
писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал
до своето решение. Мотивите са отправна точка за преценка на
законосъобразността и правилността на
констатациите и изводите на съда. За това, макар и кратки, те следва да бъдат
точни и ясни и да дават конкретен отговор на всички повдигнати в производството
спорни въпроси. Общите, декларативни и бланкетни фрази и формулировки са
всъщност привидни мотиви и опорочават съдебното решение. Последните не могат да заместят комплексната преценка на
доказателствата и доводите на страните и представляват всъщност липса на мотиви.
В константната съдебна практика се приема, че липсата на мотиви винаги
съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опорочения
съдебен акт.
От друга страна
касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за законосъобразността
на въззивното решение. Този съд не прави собствени изводи относно релевантните
за спора факти, а преценява съответствието на решението с материалния закон,
въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В този смисъл
касационният съд е съд по правото, а не по фактите. Дейността му при
преценката, нарушен ли е материалният закон, се свежда единствено до проверка,
дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на правната норма
и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици. При липса на
обосновани мотиви по направените в производството пред РС възражения,
касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на оспореното
решение.
При това
положение решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3,
т. 2 от НПК, приложим на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в липса на мотиви. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд,
който следва да събере относимите писмени и гласни доказателства и да направи
анализ на същите, и даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за
законосъобразността на издаденото НП и съставомерността и авторството на
вмененото на Г. нарушение, като направи
конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното производство оплаквания и възражения,
поставени в жалбата против НП и даде обоснован отговор дали ги приема за
основателни или не и на какво основание.
Воден от горното
и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 118/26.02.2020 г., постановено по
анд № 229/2020 г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с
мотивите в настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на оспорване.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.