Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 14. 01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, тринадесети граждански състав в публично заседание на четвърти януари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр.д. № 1829 по описа за 2018 г. за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от А. З.С. Н. В. ЕАД
ЕИК / БУЛСТАТ *********, против Г.Г.К., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 415, ал.1
от ГПК и цена на иска 19 140, 42 лв. В молбата се твърди, че по повод подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр.
д № 7711 / 2017 г. и е издадена е
Заповед за изпълнение за сумата. Твърди се, че длъжникът по делото е подал в
двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение. Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си. Съдът е
сезиран с искане да признае за
установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се
присъдят и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответната страна, чрез особен представител адв.
К., който оспорва иска.
ИЩЕЦЪТ А.З.С.Н.В. ЕАД,
нередовно призовани, не се явява представител.
ОТВЕТНИКЪТ Г.Г.К., редовно призована, не се явява, представлява се от
особен представител адв. В.К. ***.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
415 от ГПК. Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните
суми, против която ответникът е възразил в законоустановения срок и е заявил,
че не дължи сумите. Съдът е
разпоредил Г.Г.К.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора
А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК203670940, със
седалище и адрес на управление ***-р ***, следните суми: сумата от 16
026,94лв., представляваща частично претендирана главница; сумата от 2 792,70 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 28.07.2016г. до 16.02.2017г.; сумата от 320,78 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 16.02.2017г. до 02.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.10.2017г. до окончателното изплащане, както и сумите
от 382,81лв. –платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсулстско
възнаграждение.
Не са спазени законните
изисквания на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, който регламентира задължението на кредитора
да съобщи прехвърлянето на вземането. Законодателят изрично е предвидил, че
това задължение се изпълнява от кредитора. Уведомлението не е връчено по надлежния ред. Налице е нередовно връчване, по посочените
от ищеца начини на връчване чрез пощенски и куриерски служби, тъй като не дават гаранция, че Г.Г.К. е уведомена. Уведомлението
следва да бъде връчено чрез нотариална покана. Посочените по-горе твърдения за
уведомяване на длъжника са неотносими и за
информирането му, че кредитът е
предсрочно изискуем.
Съдът приема, че
ответната страна не е уведомена с получаването на исковата молба за
прехвърлянето на вземанията, тъй като тя не е връчена лично на длъжника, а чрез особен
представител.
Ищецът не е представил доказателства, че
кредитът е приведен на ответника.
Ищецът твърди, че е
привел на ответника сумата от 50 000 лева, като за този превод няма
представени доказателства за извършено плащане.
След завеждането на ч. г.
д. № 7711 / 2017 г. всички предявени искове, като евентуални са недопустими.
Съдът следва в настоящето съдебно производство да установи съществуването на
вземанията посочени в ч.г.д. № 7711 / 2017 г. и претенцията за искове, непосочени в същото дело са недопустими. Размерът
на претендираната лихва е недължим. Претенцията
за лихва в размер на 2 792. 70 лева е прекомерен. Претендира се лихва за близо
7 месеца в голям размер, надвишаващ размера на лихвата, определена от Министерския съвет. След завеждане на ч.г.д. № 7711 / 2017 г. се дължи лихва за забава до
окончателното изплащане на присъдената главница. Недопустимо е да се иска
обезщетение, различно от дължимата лихва
в периода от завеждане на делото по чл. 410 от ГПК до завеждане на иска по чл.
415 от ГПК. Тази претенция следва да
бъде отхвърлена.
Съдът приема, че поради посоченото от ответната страна
правопогасително основание, искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. При този изход на
делото, ищецът следва да заплати в
полза на Пл РС, деловодните разноски по делото в
размер на 382, 79 лв. за държавна такса.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. З.С. Н. В. ЕАД ЕИК / БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***-р ***, против Г.Г.К., ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК
и цена на иска 19 140, 42 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, А. З.С. Н. В. ЕАД ЕИК / БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
***-р ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл РС,
деловодните разноски по делото в размер на 382, 79 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: