Решение по дело №3245/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  2501    Година  2019, 03.12.,   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 20.11.2019 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора СВЕТЛО­ЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 3245 по описа за 2019 годи­на и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Община Асеновград, срещу Решение №127/17.09.2019г. по АНД №384/2019г. по описа на Райо­нен съд – Асеновград, ІІ н.с., с което е изменено наказателно поста­нов­ление/НП/ №НЯСС-98 от 11.04.2019г. на Зам. – Председател на ДАМТН – София, с което на Община Асе­­новград, на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 и ал.4 ЗВ, е наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева за извършено нарушение по чл.190а ал.2, във връзка с ал.1,т.3 ЗВ, като е нама­лен размерът на имуществената санкция на 3 000 лева.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват доводи за неговата незаконосъобразност и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление, респ. намаляване размера на имуществената санкция до предвидения минимум.

Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, чрез процесуалния си представител юриск. З., излага подробни съображения за неоснователност на касационната жал­ба в депозирано писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неос­нователна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №НЯСС-98 от 11.04. 2019г. на Зам.-председател на ДАМТН-гр.София, на Община Асеновград, на осно­вание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 и ал.4 ЗВ, е наложено админист­ратив­но наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева за извър­ше­но нарушение по чл.190а ал.2, във връзка с ал.1 т.3 ЗВ, за това, че на 13.12. 2018г. при извършена на основание чл.190 ал.4 т.2 ЗВ проверка на язовир „Колева чешма/Червен 1“, находящ се в ПИ №80437.16.1 в землището на с.Червен, община Асеновград, собственост на Община Асеновград, съгласно АПОС №282/28.10.1998г., за което е съставен КП №07-01-183/13.12.2018г., чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията, е установено, че въздушният откос е силно обрасъл с дървесна и храстовидна растителност, което затруднява огледа му и своевременното установяване на неизправности, застрашаващи сигурността на язовирната стена, т.е. че не са изпълнени от собственика на язовира задължи­телните предписания, дадени в КП №07-01-106/07.09.2018г. на Главна дирек­ция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: Да се почисти въздушният откос на язовирната стена от дървесна и храстовидна расти­телност, със срок на изпълнение 30.11.2018г.

За да измени атакуваното НП, състав на Районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Община Асеновград на вмененото й нарушение на ЗВ и не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган, но от друга, че при налагане на наказание­то „Глоба“ в размер на 5000 лева, административнонаказващият орган не е при­ло­жил прецизно основния критерий при определяне на наказанието, залегнал в чл.27 ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Мотивирано е в тази връзка, че за да се наложи имуществена санкция в размер на 5000 лева, следва и тежестта на нарушението да е сравнително голяма за съответния вид, което с оглед малкия диапазон от време от крайния срок за изпълнение на предписа­нието до момента на откриване на нарушението, е прието, че не е налице. На следващо място е прието, че липсват изложени мотиви, които да обосноват та­зи строгост при оразмеряване на санкцията, нито са ангажирани други доказа­телства за това, които да я обосноват, а в тежест на административнонаказ­ващия орган е да докаже не само извършването на нарушението, но и всички обстоятелства, които са релевантни за определяне размера на наказанието. Посочва се също така и че не е отчетено и наличието на смекчаващи отговор­ността обстоятелства, а именно фактът, че от деянието не са настъпили вредни последици извън съставомерните и такива не се посочват. При това положе­ние, АРС е приел, че наложеното наказание е леко завишено, поради което и не­говият размер е намален с насоченост към минималния размер на предви­дения в закона диапазон, а именно в размер на 3 000 лева.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съдия е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно зако­носъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поот­делно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената факти­ческа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е даде­на възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съг­лас­но чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното нака­зателно постановление против Община Асеновград, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.

Изложените в касационната жалба възражения, че не са спазени сро­ковете по чл.34 ЗАНН, съдът намира за неоснователни. Това е така, защото, Об­щина Асеновград е била санкционирана за неизпълнение на дадено предпи­сание с КП №07-01-106/07.09.2018г., а именно да се почисти водният откос на язо­вирната стена от дървесната и храстовидната растителност и определен срок за това 30.11.2018г. При това положение, при дадено задължително предписание и срок за неговото изпълнение, задълженото лице е в нарушение и за него започват да текат преклузивните срокове, разписани в чл.34 ал.1 и ал.2 след изтичане на този срок/30.11.2018г./, а не както посочва касационният жалбоподател – от датата на която е била извършена проверката – 07.09.2018г.

Във връзка с възражението за липса на посочено ЕГН на свидетелите в АУАН следва да бъде посочено, че действително, според разпоредбата на чл.42 т.7 ЗАНН в АУАН следва да се съдържат имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер. Без съмнение посоченото изискване е въведено, за да даде прозрачност, обективност и яснота в административно­наказателния процес, като по този начин се охранят правата на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още от самото начало на производство. В случаите, когато посочените изисквания не са спазени и се е стигнало до игнориране правото на защита на дееца, още в тази първа фаза на производст­вото, винаги ще е налице съществено процесуално нарушение, обосноваващо от­мя­на­та на издаденото наказателно постановление. Изпълнението на посо­чените нормативни изисквания обаче, следва да се преценя, с оглед факти­ческата установеност по всеки отделен казус, а не шаблонно, без оглед на доказателствата по делото.

В случая между страните няма спор по отношение самоличността на свидетелите инж. К.Г.С. и М.Б.Б. и обстоятелството, че към датата на установяване на нарушението и датата на съставяне на АУАН същите са били служители към ДАМТН, като са посочени и номерата на служебните им карти. Това налага извода, че допуснатото про­цесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е стигнало, дори и в най-малка степен, до засягане правото на защита на нарушителя.

Отделно от това, съгласно чл.53 ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по без­спорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Т.е., дори да се приеме за основателно възражението на каса­тора, по същество той не оспорва извършването на нарушението и не сочи дока­зателства, които да оборват констатациите на контролните органи, въпреки дадената му от Районния съд възможност за това.

Настоящият съдебен състав установи, че нито в производството пред първостепенния съд, нито в настоящото са представени доказателства, а и не се твърди Община Асеновград да е изпълнила дадените й задължителни предписания. Предвид това, пра­вилно РС е приел, че лицето безспорно е осъ­щест­вило състава на вмененото с НП нарушение. В случая не са ангажирани дока­зателства, които да оборят факти­ческите констатации относно вмененото на касационния жалбоподател административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Този съдебен състав намира, че правилно Районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен из­­­вод, а именно, че се установяват изложените факти в АУАН и основания на не­­­го последващ акт – наказателното постановление, предмет на съдебна про­верка по реда на ЗАНН.

Неоснователни са и съображенията за наличие на основания за прилагане разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Съдът намира, че правилно админист­ра­тивнонаказващият орган е приел, че извършеното нарушение не представ­лява маловажен случай, поради което разпоредбата на чл.28 ЗАНН е непри­ложима. Касае се за нарушение, осъществявано трайно във времето и свър­зано пряко с осигуряване безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за продължително време би я е застрашило. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 ЗАНН и чл.93 т.9 НК. Действително в слу­чая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това нарушение да е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28 ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче, вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие на неподдържани в добро техническо и експлоатационно състояние язовирна стена и съоръженията към нея.

Настоящият касационен състав намира, че правилно и законосъобразно АРС е намалил определения размер на имуществената санкция близо до минималния, като с оглед безспорно установената повторност по смисъла на §1 т.22 ЗВ, съдът намира, че не са налице предпоставките за изменение на размера на наложената санкция.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК след­ва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №127/17.09.2019г. по АНД № 384/2019г. по описа на Райо­нен съд – Асеновград, ІІ н. с.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                        2.